№ 267
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200244 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на „Е.Е.” АД, ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителен директор А.С. против наказателно постановление №
798478-F796795/********г., издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“, Дирекция
„Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2
от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –„Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно. Оспорва да е извършило нарушението.
Продажбата била извършена от клиент на Е., което не било продавач, а само куриер по
продажбата. НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Т., която поддържа жалбата, моли за отмяна на НП, претендира разноски, представя
писмени бележки.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН като НП е връчено на ********г., а жалба е била подадена с пощенски
оператор на ********г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
1
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На ********г. св. Т. Л. заедно със свои колеги извършили проверка на обект, находящ
се в гр. Бургас, ул. ********** и стопанисван от „Е.Е.“ АД с ЕИК: ********* като
установили от изведени съкратен отчети от фискалната памет на фискалната система, която
работила в офиса, че има маркирани артикули в данъчна група „Г“. За извършената проверка
в обект на ********г. бил съставен протокол за извършена проверка от същата дата и с него
бил изискано представяне на КЛЕН. Такъв бил предоставен на друга дата - на ********г., за
което е съставен и протокол ******* от тази дата, както и бил представен системен бон -
копие № **************/ ********, 13:54 ч. на стойност 26,91 лв. л. 45 с вписани данни
Д.Б.Б. ЕООД ЕИК *********, нов телефон. Кой е? – Игра С Карти (1) НП по товарителница
********* 26,91Г. Заради представения КЛЕН за ********г. и системен бон - копие №
**************/ ********, 13:54 ч. св. Л. съставила АУАН на „Е.Е.“ АД за това, че съгласно
системен бон - копие № **************/********, 13:54 ч. на стойност 26,91 лв.
извършената продажба на артикул „игра с карти“ била отнесена в данъчна група „Г“- стоки
и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност вместо да
се отрази в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност, с което бил нарушен състава на чл. 27 ал.1, т.2, във връзка
с ал.2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба Н -
18/13.12.2006 г. на МФ, данъчнозадълженото лице, с изключение на случаите, когато
извършва дейност по чл. 28, следва да регистрира всяка продажба на стока и услуга в
определената данъчна група според вида на продажбите, а съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС,
задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.
На ********г. АУАН, който бил съставен, бил връчен на упълномощено лице И.П..
На ********г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е прието, че
е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗЗДС на дружеството „Е. Е.“
АД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Представят се по делото и два броя електронни изявления, с които от ********г. се
осъществило приемно-предаване на суми и пратки едното от които по повод товарителница
*********.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства. Следва да се посочи, че представените общи условия имат действие между
страните по съответното правоотношение, но не и спрямо нормативната уредба относно
регулиране на фискалните задължения. Съдът се доверява на показанията на свидетеля –
актосъставител Л. като не споделя възраженията, че е нарушена разпоредбата на чл. 40
ЗАНН. На ********г. в сградата на НАП са били представени изискани от проверката на
********г. документи, за което е бил съставен протокол № *******/********г. като в него е
посочено, че по системен бон продажбата на артикул „игра с карти“ е неправилно отнесена в
2
данъчна група „Г“ вместо в данъчна група „Б“. При съставянето на протокола присъствали Т.
Л., В.В. и И.П.. На същата дата бил съставен и АУАН в присъствието на други двама
свидетели – К.И. и В.М. като е посочено, че същите са свидетели на съставяне на АУАН и
поотделно, че се касае за свидетел неприсъствал на проверката. В самия АУАН е посочен и
протокол № *******/********г., с който се сочи да е установено нарушението. Съгласно чл.
40 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя
в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Съгласно
ал. 3 на чл. 40 ЗАНН когато нарушението е установено въз основа на официални документи,
актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В случая нарушението е било
установено от свидетели, посочени в протокол № *******, но поради невъзможност да
присъстват при съставяне на АУАН, очевидно, че АУАН е бил съставен в присъствието на
двама други свидетели, което е изрично отбелязано. Освен това съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК
протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при
изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. АУАН бил съставен въз основа на
официален удостоверителен документ, соченото нарушение е установено въз основа на
писмени доказателства, представени в резултат от проверката на ********г., а АУАН е бил
връчен на представляващ дружеството и не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. Следва да се посочи, че АУАН е бил връчен на упълномощено лице,
за което е представено пълномощно да представлява дружеството л. 25, като именно И.П. се
е явила като упълномощено лице, което да представлява дружеството във връзка с
извършената проверка на ********г., в резултат, от която е и съставения АУАН. Макар и
изисканите документи да са били представени впоследствие, те са представени в
продължение към проверка от ********г., поради което следва да се приеме, че е налице
редовно връчване и дружеството е било запознато съставения АУАН.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно копие на
Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. и в срока по чл. 34 ЗАНН, АУАН е издаден от компетентно
лице като съдът намира, че не са налице формални основания за отмяна на АУАН и НП като
същите са съобразени с изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Ясно е посочена датата
на нарушението от представен клен - ********г., мястото на нарушението, обстоятелствата и
нарушените разпоредби. Нарушението е установено след извършената проверка и
допълнително изисканите документи.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба №
3
Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или
услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“
– за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход
на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност.
Спорно между страните е авторството на деянието. Разпоредбата на чл. 3 от Наредбата
подробно изброява лицата, които имат задължение да регистрират и отчитат извършваните
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект. Ноторно е, че „Е. Е.“ ЕООД е
лицензиран пощенски оператор. В същото време не е спорно, че в проверения търговския
обект има монтирана и функционираща ИАСУТД и в тази връзка е и представения системен
бон – копие, издаден именно от ИАСУТД № ECNTAD8036. Съгласно разпоредбата на чл. 3
от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Щом като „Е.Е.” АД е отчело продажба чрез наличното в обекта ИАСУТД, то има и
задължението да регистрира продажбата/услугата съгласно действащото законодателство и
да я отнесе към правилната данъчна група като в случай, че между страните са постигнати
индивидуални уговорки, те обвързват страните по договорното правоотношение. Ето защо
и след като „Е.Е.” АД е издало представения бон, то е било длъжно да съобрази
съдържанието му е действащата нормативна уредба и този съдебен състав не споделя
възраженията, че неправилно е ангажирана отговорността на „Е.Е.” АД за нарушение на чл.
27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 27 от Наредбата лицата по чл. 3, с изключение
на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба
на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А”-за стоки и
услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
4
ДДС; 2. група „Б”-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност; 3. група „В”-за продажби на течни горива чрез измервателни средства
за разход на течни горива; 4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група „Г”-за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Разпоредбата на чл. 66а от ЗДДС регламентира случаите на определяне на ставката на
ДДС в размер на 9 %, като ставката на данъка е 9 на сто за: 1. доставка на услуга по
настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на
ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или
каравани, с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставка на книги на
физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително
учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за
рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни
произведения – вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен
път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за
реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от
видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; 3. доставки на храни, подходящи за
бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по
приложение № 4.
Описаната игра на карти не може да се определи като попадаща в предметния обхвата
на чл. 66а от ЗДДС, а и от страна на дружеството жалбоподател не бяха ангажирани такива
доказателства, които да я определят като такава попадаща в обхвата на чл. 66а ЗДДС.
Отделно, следва да се посочи, че пар. 15, ал. 1 ПЗР на ЗДДС беше променян
многократно и към датата на нарушението пар. 15, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС вече предвижда, че
ставката на данъка по чл. 66а се прилага за доставки с място на изпълнение на територията
на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни
придобивания на стоки доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в
доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на
храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в
доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128 до 31
декември 2024 г. включително.
Описаната игра на карти не може да се определи като ресторантьорски и кетъринг
услуги и затова за нея законът предвижда ДДС в размер на 20 %, поради което и следва да се
отнесе към данъчна група Б.
Относно наложената санкция: съгласно чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Ал. 2 предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
5
търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена
санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в минималния размер на
1000 лева.
Този състав намира, че не е приложим институтът на „маловажен случай“ тъй като от
установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че нарушението попада
в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и чл. 21.
Легална дефиниция на маловажен случай е дадена в разпоредбата на пар. 1 т. 4 от ДР
на ЗАНН „Маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извод, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния
вид – касае се за типично по вид нарушение, не е нужно да са настъпили вреди, поради което
и не следва да се приложи чл. 28 ЗАНН.
Не е нарушен и принципът за пропорционалност, не се касае за прекомерно тежко
наказание. Санкционираното лице е юридическо такова, носи безвиновна отговорност и
наложеното наказание е съобразено с обществената опасност на деянието, но отчита и това,
че липсват данни за други нарушения. То е в минимален размер от 1000 лева.
Наказвания орган изцяло е съобразил обстоятелствата, че не се касае за значителна по
размер сума, касае се за единично нарушение, поради което и е намерил, че целите на
административното наказание ще се постигнат със санкция в минимален размер.
Ето защо наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай
АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в
съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
6
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 798478-F796795/********г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“, Дирекция „Оперативни дейности” в
ГД „Фискален контрол”, с което на „Е.Е.” АД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 27, ал. 1,
т. 2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в
размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „Е.Е.” АД, ЕИК ********* да заплати на НАП София сумата в размер на
80 (осемдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7