РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр. Добрич, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Деница Кр. Петрова
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора М. Ат. Л.
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело
№ 20233200200031 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.1-ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, за разглеждане на постъпило
в Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Областна администрация на
гр.Н. ../..../, А., по преписка №...., във връзка с признаване на глоба в
размер на деветдесет и пет евро, наложена на ... С. Ю.-роден на....г., с
последно известно местоживеене-гр.Д., ж.к.“С.“ №**.
На основание чл.3 от Наредба №14/2009г. на МП и МРРБ съдът
изиска и приложи справка относно трите имена, ЕГН,
месторождението, гражданството и адресната регистрация на
заинтересованото лице, идентифицирано като С. Х. Ю. с
ЕГН:**********, с поС.ен и настоящ адрес в гр.Д.
1
Редовно призован Ю. не се явява. Упълномощеният
представител не оспорва фактическите и правните основания за
признаване на санкцията.
Представителят на ОП-гр.Д. пледира за признаване наказанието.
С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено наказателно постановление от
20.01.2020г. по преписка №**** на администрацията на гр.Н./B***/,
А. Със същото на Ю. е наложена глоба в размер на деветдесет и пет
евро, за това, че на 04.08.2019г. в района на Н., при управление на
МПС с **** регистрация-К№***, превишил с 23км/ч. разрешената за
пътния участък скорост от 80км/ч. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по §98 Abs. 1 KFG i.V.m., §58 Abs. 1Zif.
2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG. Постановлението е влязло в сила на
03.03.2020г. По справка на възлагащата държава давностния срок за
изпълнение на санкцията изтича на 03.03.2023г. Срокът е идентичен с
този по българското законодателство-чл.82, ал.3, във в-ка с ал.2 от
ЗАНН. Не са представени доказателства за извършени плащания.
Изпратеното в ОС–гр.Д. удостоверение съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието
признаване се иска и е издадено по образец, съгласно Приложение №2
от ЗПИИРКОРНФС-в писмена форма, придружено с превод на б. език,
изготвено от компетентен орган и отговарящо на изискванията,
залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Касае се
за деяние, попадащо в приложното поле на чл.30, ал.2, т.1 закона, за
което не се изисква двойна наказуемост, макар същото да съставлява
нарушение и по националното законодателство/ЗДвП/.
Възложената санкция не е в размер по-малък от седемдесет евро,
доколкото осъдителният диспозитив възлага парична сума в размер на
деветдесет и пет евро, като подлежащото на признаване и изпълнение
вземане възлиза на сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки по
2
фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на
решението/1,9558:1/.
Независимо от предстоящото изтичане на абсолютната давност
за изпълнение на санкцията съдът не е оправомощен да отчете този
факт като правопогасяващ, доколкото възможността за отказ от
признаване по чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС предполага казусът да е
подсъден на б. съд, т.е. съгласно чл.4 от ЗАНН да се касае за
административно нарушение извършено от б. гражданин в чужбина,
наказуемо по б. закон, с което се засягат интересите на нашата
държава.
Съдът не констатира наличието и на други основания да се
откаже признаването и изпълнението на санкцията, визирани от
разпоредбата на чл.35 на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната процедура е
протекла неприсъствено, в писмена форма, но с изрично уведомяване
на нарушителя относно сроковете и процедурата за обжалване. В
представеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета а. власти изрично сочат: “Потвърждава се, че
съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела“-стр.4, б.“ж“, т.1, пр.2; „Потвърждаваме, че
съответното лице е уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според
националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и сроковете за обжалване“- стр.7, б.“з“,т.2, б.“б“;
„Решението е било връчено лично на лицето на 17.03.2020г. и то е
било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или
обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да
се разгледа по същество…и лицето изрично е заявило, че не оспорва
решението“-стр.7, т.3.3.
Воден от изложените констатации и съображения, на основание
чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
3
РЕШИ:
Признава имущественото наказание по наказателно
постановление от 20.01.2020г., преписка №**** на администрацията
на гр.Н./****/, А., изпратено с Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, с което и на основание §98
Abs.1KFG i.V.m., §58Abs. 1Zif.2 lit. e KDV; §134Abs. 1KFG, на ***
гражданин С. Х. Ю. с ЕГН:********** е наложена глоба в размер на
деветдесет и пет евро, равностойни на сто осемдесет и пет лева и
осемдесет стотинки по фиксирания курс на БНБ към датата на
издаване на постановлението.
След влизане на решението в сила, преписи от същото, от
удостоверението и от формуляра да се изпратят на органите на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
За допуснатото признаване и разпореденото изпълнение да се
уведомят компетентните органи на издаващата държава, като копие от
уведомлението се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. Б.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд–гр.В. в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4