№ 3321
гр. Варна, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100501332 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж. к. „***“ № 13, вх. 7, ет. 1, ап. 20, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 771/05.03.2025 год., постановено по гр. д. №
20233110106272 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което по иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, предявен от ищците, настоящи
въззиваеми, М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ бл. 227,
вх. 1, ет. 5 ап. 20 и Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ бл.
227, вх. 1, ет. 5 ап. 20 срещу ответницата, настоящ въззивник, Г. М. Б. е
отменен изцяло сключения между М. С. С. и Д. П. С. като дарители и Г. М. Б.
като надарена договор за дарение от 04.11.2019 год., обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, том III, рег. № 5032, дело
№ 446 от 2019 год. на нотариус № 192, с предмет: апартамент № 20,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.4504.505.14.2 по
КККР на гр. Варна, находящ се в град Варна, ж.к. "***", блок 13, вход 7, на
етаж 1, с площ 66,26 квадратни метра, ведно с принадлежащата му изба и 1,
0117 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, поради отказ на надарената да даде на дарителите издръжка, от
която те се нуждаят.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че е необоснован изводът на
първоинстанционният съд, че за дарителите е възникнала нужда от издръжка
след извършване на дарствената сделка, тъй като имуществените задължения
на дарителя С. в размер на 7 380, 02 лв. са съществували и са били предмет на
принудително изпълнение още преди нейното сключване. Превратно е
тълкувано и нежеланието на дарителя С. за тяхното заплащане и евентуалното
му намерение за увреждане на неговите кредитори чрез сключването на
1
сделката. Въззивницата навежда още, че макар С. да е теглил заеми, през 2021
год. той е придобил МПС чрез възмездна сделка. Не е отчетено също, че
противно на твърдяното в исковата молба, че заемите са теглени за покриване
на задълженията на С., то задълженията са погасявани по принудителен ред.
Излага се и че възникналият в жилището на дарителите пожар е ирелевантен
за предмета на спора, доколкото не води до трайна нужда от издръжка и
произтеклите материалните щети са с еднократен, а не с траен характер.
Според поясненията в съдебно заседание на вещото лице, изготвило
заключението по СМЕ, всички медицински изделия за С. са покрити изцяло от
НЗОК. Битовите сметки и наемът на жилището на ищците, чийто размер е
значително под пазарните цени, са заплащани от другите им две деца, а
въпреки описаното в решенията на ТЕЛК здравословно състояние на С., той
продължава да полага труд. Едновременно с това получава и пенсия, а
доходите на домакинството се допълват и от доходите на ищцата. Поддържа се
и че дарителите са могли да искат издръжка от другите си деца, което те не са
сторили.
Оспорен е и изводът на първоинстанционния съд, че ответницата е
отказала да дава издръжка на дарителите. Твърди, че отправената до нея
покана е нищожна поради липсата на приложено към нея пълномощно от
дарителите към адвоката, отправил поканата, поради което и поканата не е
произвела целените с нея правни последици. Изтъква се, че потвърждаването
е направено едва в хода на съдебния процес, чрез пълномощно с
неудостоверена по безспорен начин дата на съставяне. Твърди се, че преди
депозиране на исковата молба дарителката С. не е отправяла покана за
заплащане на издръжка, а исковата молба не може да служи като такава, тъй
като чрез нея се цели отмяна на сделката, а не заплащане на издръжка. По
изложените съображения въззивницата счита, че дарението би могло да бъде
евентуално отменено единствено в размер на 1 / 2 ид. част, т. е., до обема
права на ищеца М. С.. Твърди се още, че при постановяване на решението не
са отчетени и личностните характеристики на С. във връзка с причините,
довели до влошаване на отношенията между страните. Не е съобразена и
липсата на достатъчно средства у надарената за заплащане на издръжка,
предвид влошеното й здраве и разходите й за лечение, непостоянният
характер на доходите й и трудностите при осигуряване на законово дължимата
издръжка към дъщеря й, като даването на такава на дарителя С. би я поставило
в по-лошо положение от това на дарителите.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез
процесуални представители, въззиваемите – ищци, оспорват жалбата, считат,
че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излагат съображения.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
2
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Г. М. Б. от гр. Варна чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 771/05.03.2025
год., постановено по гр. дело № 20233110106272 по описа на РС-Варна за
2023 год.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
15.09.2025 год. от 14, 30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3