РЕШЕНИЕ
№ 260002 /20.01.2022
година, град Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на
двадесети декември, две хиляди двадесет и първа година,
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар:
Евелина Генинска
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 997 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал.3
от ЗСПЗЗ, но и във вр. с § 19, ал. 1, от ПЗР на ЗИД АПК. Образувано е по жалба на Ю.Т.Н. срещу обективиран в Решение №
1707-1/28.08.2020г. на ОСЗ-гр. Пещера отказ да бъде признато правото на
собственост на наследниците на С. Д. С. върху ливада от 31 дка в м. „Казаните“
в землището на гр. Батак.
Жалбоподателят
твърди неправилност на решението, оспорвайки мотивите на ОСЗ-гр. Пещера – че
процесната ливада е била отчуждена с разпореждане на Министерски съвет
№ 1862/17.09.1956г., като поддържа, че имотът е бил включен в ТКЗС-Батак и
ТКЗС-Ракитово, с оглед което подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Счита,
че указания в този смисъл са дадени и с Решение
№ 938/17.12.2019г. по адм. д. №659/2019г. на Адм. съд – Пазарджик, а
ответникът не ги е изпълнил.
На първо място
следва да се посочи, че: Законодателят с цел улесняване на наследниците, в специалната разпоредба на
чл. 14 ППЗСПЗЗ е въвел правна възможност за упражняване
на чужди права, която е изключение от общото правило, че всеки сам лично
упражнява субективните си права и защитава интересите си. Страна в
административното производство и в съдебното административно производство по чл. 14 ППЗСПЗЗ е само наследникът - заявител на
наследствените земеделски земи. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за
което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по
делото. ( така - Решение № 13905 от 23.10.2013
г. на ВАС по адм. д. № 3746/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина
Матейска; а в същия смисъл и Решение
№ 293 от 2.06.2008 г. на АдмС - София област по к. а. д. № 237/2008 г.,
докладчик съдията Албена Радославова, Определение № 715 от 10.12.2007 г. на АдмС -
Пазарджик по ч. адм. д. № 678/2007 г., ХII-ти кас. с-в, докладчик съдията Весела
Андонова)
От приетите като
писмени доказателства по делото материали по преписка вх. № 1707/27.03.1992г.
на ОСЗ-гр.Пещера се установява, че в преклузивния срок по чл. 11, ал.1 от
ЗСПЗЗ, при съответния орган на поземлената собственост (ПК) са били регистрирани
само 2 заявления от лица, подали ги в качеството си на наследници именно на С. Д.
С. - за възстановяване на право на собственост върху земеделска земя в
м.„Казаните“ в землището на гр. Батак: 1./ Заявление № 1707/27.03.1992г.
от С. А. Н. и 2./ Заявление № 1167/25.02.1992г. от Петър Николов С.. Същото е
констатирал и Адм. съд-Пазарджик в т.22 от мотивната част на цитираното в
жалбата и приложено по делото Решение №
938/17.12.2019г. по адм. д. №659/2019г.
По второто от
заявленията е налице влязло в сила решение № 1167/01.05.1993г. на ПК-Батак, с
което е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на
братя С.и върху ливада от 37 дка. в м. „Казаните“ и въпросът по това заявление
е станал непререшаем по настоящия ред за ОСЗ – гр. Пещера (Решение № 474 от 09.06.2009 г. по гр.
д. № 5485/2007 г., III г.
о., ГК на ВКС)
В качеството си
на наследница на С. Д. С., жалбоподателката Ю.Н. обосновава срочността (чл. 11,
ал.1 от ЗСПЗЗ) на претенцията си за
възстановяване на 31 дка от същата ливада в м. „Казаните“ с подаденото от чичо
й С. А. Н. заявление № 1707/27.03.1992г. – с доводи, че в т. 15 от него са били заявени
37 дка от ливадата, а ПК-Батак се е произнесла частично, като с решенията си
под № 1707
съответно - от 08.05.1993г., от 20.03.1996г., от 17.06.2002г. и от 27.02.2012г.
в крайна сметка е възстановила собствеността само върху 6,002 дка. от
процесната ливада.
В тази връзка сред приетите по делото
писмени доказателства се установяват отправени от Ю.Н.: молба без входящ номер–
до Началника на ОСЗ-гр. Пещера с дата 19.10.2011г.; молба вх.
№РД-13-126/20.06.2012г.– до Началника на ОСЗ-гр. Пещера, офис Батак; Искане с
вх. №РД-13-209/27.09.2013г. до ОСЗ- Велинград, всички – с претенция за
възстановяване на ливадата от 37 дка в м. „Казаните“ в пълен размер, но
подадени извън срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Основателността на претенцията на Ю.Т.Н.,
а и на жалбите й по повод откази (включително настоящия) на органа на
поземлената собственост (ПК/ОСЗ) зависи преди всичко от това налице ли е
подадено в законовия срок заявление за възстановяване на процесните 31 дка.
Върху подаденото от С. А. Н. Заявление № 1707/27.03.1992г.
се установяват зачерквания и поправяния на площта на ливадата по т.15. Тези
корекции несъмнено са факт, но по делото липсват доказателства от кого, кога и
защо са извършени. С
представените с преписката от ОСЗ-гр. Пещера документи е приета като
доказателство от съда декларация от подалия Заявление
№ 1707/27.03.1992г. С.
А. Н., с нотариална заверка на подписа от 27.07.1992г. От съдържанието й става
ясно, че в т.14 заявителят сочи за останали от дядо му С. Д. С. 6 дка от ливада
в м. „Казаните“. Декларацията е съставена само 4 месеца след заявлението и преди
произнасяне на комисията с решение, предвид което тя сочи на извод, че С. А. Н.
(заблуден или не) съзнателно е заявил за възстановяване именно тази площ на
процесния имот (6 дка). Действително в преписката се съдържа и подадено от С. А.
Н., също с нотариална заверка на подписа му (но от 2008г.), заявление по гр. д.
№ 32/2002г. по описа на РС-Пещера, в което, във връзка с
възстановена на наследниците на Евгения С.а ливада от 18 дка в м. „Казаните“, Н.
твърди да е заявил пред ПК-Батак за възстановяване ливада от 37 дка. в същата
местност. В контекста на повода за заявлението до РС-Пещера и периодът от над
15 години между противоречащите си документи – настоящият състав не намира за
доказано заявяването от Н. на 37 дка. от ливадата в м. „Казаните“. Намекваното
в част от жалбите и писмата на Ю.Н. документно престъпление не е доказано нито
с краен акт по наказателно производство, нито със съдебно произнасяне по иск с
квалификация чл. 124, ал.5 ГПК. Ето защо е неоправдано на база твърдения на жалбоподателката да се прави извод за частично произнасяне
– мълчалив отказ на съответния орган на поземлена собственост (ПК/ОСЗ) по
заявление № 1707/27.03.1992г., ангажиращ ОСЗ с последващи
решения. В същата връзка следва да се съобразява и обстоятелството, че – „Правото на жалба
е лично субективно право, а това право, след като не е
упражнено, не може да се наследява. Наследници не могат да
заместят наследодателя в производство по обжалване на мълчалив отказ, без той
да го е упражнил.“ (така - Решение № 7889
от 10.06.2014 г. по адм. д. № 5302/2014 г., IV о., на ВАС)
В гореизложения
смисъл обсъждането на конкретните оспорени мотиви изложени в Решение №
1707-1/28.08.2020г. на ОСЗ-гр. Пещера е безпредметно (чл. 168, ал.1 АПК), а
отказът на ОСЗ-гр.Пещера да признае и възстанови правото на собственост на
наследниците на С. Д. С. върху ливада от 31 дка в м. „Казаните“ в землището на
гр. Батак се явява правилен по същество – поради липса на доказано от
наследниците заявление за това, подадено в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ, по
което да няма произнасяне на органа на поземлената собственост.
Така мотивиран Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ю.Т.Н. ***, срещу Решение №
1707-1 от 28.08.2020г. на ОСЗ- гр. Пещера.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /