РЕШЕНИЕ
№ 970
гр. Сливен, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя В. П. - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.
като разгледа докладваното от Петя В. П. - Светиева Гражданско дело №
20222230105828 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване са предявени
искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2548431 от 05.04.2022 година и на Договор за предоставяне на поръчителство
от 05.04.2022 година, като противоречащи на императивните разпоредби на
Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и
Закона за защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и първото
ответно дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 2548431 от
05.04.2022 година, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение
на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта излага подробно доводи и
съображения за недействителност на договора. Твърди се още, че между
ищцовата страна и второто ответно дружество е сключен Договор за
поръчителство от 05.04.2022 година, по отношение на който се въвеждат
обосновани твърдения за нищожност.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на Договор за потребителски кредит № 2548431 от 05.04.2022
година, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите, а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността
на клаузата на чл. 4.1 от Договора, да прогласи нищожността на Договор за
поръчителство от 05.04.2022 година, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
От ответната страна „Кредисимо“ ЕАД е представен отговор на
исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и
основателността на исковите претенции.
Подадена е насрещна искова молба, с която е предявен частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата 2000,00 лева, представляваща частична претенция от
предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за
потребителски кредит № 2548431 от 05.04.2022 година и евентуален иск за
осъждането ищцата по главният иск да заплати сумата от 5918,47 лева,
представляваща чистата стойност на кредита на основание чл. 23 от ЗПК.
Изложени са подробни съображения в подкрепа да доводите за дължимост на
сумите и се иска тяхното присъждане, като се претендират и разноските по
делото.
От страна на С. Ж. е подаден отговор на насрещната искова молба, с
който се оспорва нейната основателност.
Редовно призованата ищца не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на
исковете.
Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание, но са
изразени писмени становища.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит
№ 2548431 от 05.04.2022 година ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е
задължило да предостави на ищцата С. И. Ж. в размер на 6000 лева, от който
2
тя не е възстановила главница в общ размер на 5918.47 лева. Срокът за
погасяване е определен на 24 месеца, при уговорени фиксиран годишен
лихвен процент - 20,00% и ГПР – 21,94%. В Приложение №1 към договора за
потребителски кредит, в точка 9, е посочено, че общият размер на всички
плащания е 7364,71 лева. В точка 10 от същото приложение се съдържа
погасителния план с посочени падежи и съответни вноски за главница и
лихва.
На същата дата – 05.04.2022 година между ищцата и ответното „Ай
тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във
връзка с горепосочения потребителски кредит, като е предвидено
възнаграждение на поръчителя в общ размер на 5489,93 лева.
В действителност годишният процент на разходите по договора за
потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната
лихва за страната, тъй като общо по двата договора следва да се заплати от
ищцата сумата 12854,64 лева, като неустойката не е включена в ГПР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 2548431 от 05.04.2022 година и на
Договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2022 година, като
противоречащи на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите са допустими, а разгледана по
същество са изцяло основателни.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между ищцата и първия ответник е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит, като ищцата е следвало да получи в заем
сумата 6000 лева, а да върне на първия ответник - кредитор сумата 7364,71
лева .
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
3
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.
Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 21,94 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер, като се има предвид, че при заем в размер на 6000 лева е
уговорено да се върне в срок от 24 месеца сумата 7364,71 лева, която обаче не
включва възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник.
При включване и на това възнаграждение сумата, което следва да заплати
ищцата е 12854,64 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния
ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на
ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения
процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази
4
причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата
страна за недействителност.
Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищцата
и втория ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищцата се оставя в
неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки
нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
обяви процесните договори за нищожни.
Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая от събраните по
делото доказателства се прие за установено, че ищцата не е заплатила на
първият ответник част от главницата, възлизаща на сумата 5918.47 лева.
Тази сума се дължи на ответното дружество, респ. иска за осъждането на
ищцата по главният иск да заплати сумата от 5918,47 лева, представляваща
неплатена главница представляваща, като се присъжда и претендираната
законна лихва.
По правилата на процеса на ищцата следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 515 лева заплатена държавна
такса. Тя следва да заплати на ищеца по насрещния иск разноски по делото в
размер на 442.83 лева.
На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 1243 лева, платимо от първия
ответник и в размер на 1019 лева, платимо от втория ответник.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
2548431 от 05.04.2022 година, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр.*** и С. И. Ж. с ЕГН: ********** с
адрес: гр. ***, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради
противоречие на закона.
5
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.04.2022 година, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр.*** и С. И. Ж. с ЕГН: **********
с адрес: гр. ***, на основание чл.26 от ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ЗПК
и ЗЗП.
ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***
сумата 5918.47 лева /пет хиляди деветстотин и осемнадесет лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща неплатена главница, дължима
на основание Договор за потребителски кредит № 2548431 от 05.04.2022
година, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на
насрещната искова претенция на 27.02.2023 година до окончателното
изплащане, както и сумата 442.83 лева /четиристотин четиридесет и два лева
и осемдесет и три стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес:
гр. *** сумата 515,00 лева /петстотин и петнадесет лева/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК - Пловдив по
банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN: ***
сумата 1243,00 лева /хиляда двеста четиридесет и три лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК - Пловдив по
банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата
1019,00 лева /хиляда и деветнадесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6