№ 688
гр. Разград, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101258 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
********* срещу Д. А. Д. от ********, общ. Разград, с която са предявени осъдителни
искове за заплащане на парично задължение, представляващо неплатена главница в размер
на 1 199.92 лева, договорно възнаграждение в размер на 1 061.43 лева, дължимо за периода
от 10.01.2023 г. до 05.01.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост, възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст в размер на 842.83 лева, възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1 329.19 лева, лихва за забава в размер на 347.76 лева за периода
от 11.05.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. – дата на
предсрочна изискуемост, законна лихва в размер на 326.21 лева, дължима от 05.01.2024 г. до
29.05.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство.
Сочи се, че поради неизпълнение на договорно задължение ищецът подал в Районен
съд Разград заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ответника. Било образувано ч. гр. дело № 946/2024 г., по което съдът
частично отхвърлил заявлението за сумите, претендирани с исковата молба. В настоящето
производство ищецът отказва да търси претендираните с подаденото заявление неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на
25.09.2022 г. и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер
на 500 лева, начислени на 11.04.2023 г., поради липса на материален интерес.
Твърди, че ответникът подал попълнено и подписано Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт на 12.04.2022 г., по което получил
разяснения, с оглед възможността да прецени доколко предлаганите продукти съответстват
на възможностите и на финансовото му състояние. Същият декларирал, че е запознат и с
Общите условия на дружеството. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от
Общите условия, клиентът можел да избере да закупи една или повече допълнителни услуги
1
към договора, като закупуваното на същите не било задължително условие за сключване на
договора, а опционално. За клиент избрал да се възползва от тази възможност, към датата на
сключване на договора възниквало задължение да заплати дължимото за избраната услуга
възнаграждение, като същото се разсрочвало за плащане в погасителния план, като част от
всяка една погасителна вноска. С оглед принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля, страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в
договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Ищецът одобрил отпускането на заема и на 12.04.2022 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 40008962898 с ответника, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД изпълнил задължението си, като превел поисканата сума в размер на
3000.00 лв. по банковата сметка на ответника, който получил одобрение да закупи и
поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси”. Кредитът бил отпуснат за срок от 36 месеца с
размер на месечната вноска 144.96 лева и падеж на всяка вноска 10-то число на месеца.
Кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) 49.03 % и годишен лихвен
процент 41.00 %, а общо дължимата сума по кредита била 5 218.52 лв. Възнаграждението за
закупената допълнителна услуга „Фаст“ било 1 050.00 лева, а на закупената допълнителна
услуга „Флекси“ – 1 650.00 лева, с размер на вноската по закупените допълнителни услуги
75.00 лева. Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги
възлизало на 7 918.52 лева, а общият размер на месечна вноска по договора бил 219.96 лева,
предварително определен в погасителния план.
Страните се споразумели възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ и
„Флекси“, които възниквали за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита,
да бъде разсрочено във времето и да се погасява в рамките на погасителния план.
Първоначално бил изготвен погасителен план с определени 36 вноски с падежна дата всяко
10-то число на месеца, който впоследствие се увеличил с три вноски, поради факта, че
ответникът поискал безплатно отлагане на три вноски, първата от които била поискана на
12.10.2022 г. Затова бил подписан Анекс № 1 на 14.10.2022 г., с който се отлагала седмата
погасителна вноска.
Ответникът преустановил плащанията на погасителните вноски и изпаднал в забава,
като направил следните плащания: на 18.05.2022 г. за сумата 221.10 лв., на 15.06.2022 г. за
сумата 220.50 лв., на 14.07.2022 г. за сумата 220.80 лв., на 18.08.2022 г. за сумата 219.96 лв.,
на 31.08.2022 г. за сумата 0.52 лв., на 12.10.2022 г. за сумата 458.80 лв. и на 16.12.2022 г. за
сумата от 218.80 лв., или общата сума на направените плащания по договора бил в размер
на 1 560.48 лв., с която била погасена сума в размер на 1 542.70 лв., представляваща 7 пълни
вноски по погасителния план и частично плащане в размер на 2,98 лв. по 9-тата вноска, след
сключения Анекс, тъй като 7-мата вноска била отложена. В общата сума на получените
плащания били включени и плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителния план – 7.78 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени и
лихви за забава в размер на 355.54 лв., които към момента били заплатени частично и се
дължали още 347.76 лв.
След изпадането в забава и съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора,
същият бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, а
задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.01.2024 г., за което ответникът
бил уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес. След обявяване на
предсрочната изискуемост започнало начисляване на обезщетение за забава, съгласно чл.
12.1 от ОУ, в размер на ОЛП + 10 % върху цялата вноска, включваща задължение за
главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. След прекратяване на договора размерът на задълженията ставал предсрочно
изискуем, като оставало в сила задължението за заплащане на всички дължими суми по
процесния договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителния план,
2
с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една
последна погасителна вноска, чийто падеж бил датата на обявяване на предсрочната
изискуемост – 05.01.2024 г.
Навежда довод, в случай, че ответникът не бил уведомен редовно за прекратяването
на договора и за обявената предсрочна изискуемост, да се приеме, че същият е редовно
уведомен с получаването на препис от исковата молба.
Сочи, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали следните
възможности за длъжника:
- Приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит – представителите
на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на
длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки
срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника;
- Отлагане на определен брой погасителни вноски – тази процедура се
осъществявала по реда и при условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ, като длъжникът не се
бил възползвал от услугата „Флекси“.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски – ако доходът на длъжника
намалеел, той можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен
брой погасителни вноски, съгласно т. 15.2.2 от ОУ, като длъжникът, се бил възползвал от
същата.
- Смяна на падежната дата на вноските – тази уговорка давала на длъжника
гаранция, че при смяна на датата на заплащане на месечните възнаграждения, същият ще
може да промени падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него (т. 15.2.3 от ОУ),
като длъжникът, въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси“, не се бил възползвал от същата.
Поддържа, че ответникът дължи възнаграждение на ищеца за това, че се е
възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит и за възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на
някоя или на всички останали услуги.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е
изразил становище по исковите претенции, не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 12.04.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Д. А. Д. е сключен
Договор за потребителски кредит № 40008962898 със срок на погасяване 36 месеца и размер
на главницата 3 000 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 49.03 % и годишен лихвен
процент 41.00 %. Наред с това, страните се съгласили да сключат договора за кредит,
включващ и услугите „Фаст“ и „Флекси“. Възнаграждението за закупената допълнителна
услуга „Фаст“ е 1 050.00 лева, а на закупената допълнителна услуга „Флекси“ – 1 650.00
лева с размер на вноската по закупените допълнителни услуги 75.00 лева. Така общото
задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 7 918.52 лева, а
общият размер на месечната вноска по договора е 219.96 лева, предварително определен в
погасителния план. Ответникът поискал безплатно отлагане на три вноски, затова
първоначално изготвеният погасителен план се увеличил с три месеца, за което изготвили
анекс. Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът обявил същото за
предсрочно изискуемо на 05.01.2024 г., за което ответникът е уведомен чрез Уведомително
писмо на посочения от него адрес, а на 29.05.2024 г. е депозирал заявление, с което е поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение, като по ч. гр. д. № 946/2024 г. РС Разград е
отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
3
посочените суми, поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на
кредитора възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си. В
срок ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал искова молба.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и
ответника, като клиент, е възникналото облигационно правоотношение, в резултат на
сключения между тях Договор за потребителски кредит № 40008962898 от 12.04.2022 г. по
силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се е задължил да
го върне, съгласно погасителния план към договора на 36 месечни вноски и поради
непогасяване на задължението в срок, кредиторът е обявил същия за предсрочно изискуем
на 05.01.2024 г. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на
уговорено възнаграждение за всяка от тях.
Предявеният осъдителен иск е за задължението за заплащане на главница в размер
над присъдения с издадената заповед за изпълнение до претендираниия със заявлението,
договорно възнаграждение, възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, лихва
за забава, законна лихва, дължима от 05.01.2024 г. до 29.05.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Същият е допустим, тъй
като за тези вземания има разпореждане, с което заповедният съд е отказал издаване на
заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК е предявен настоящият осъдителен иск за
вземанията.
В случая по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит (ЗПК), чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от
същия закон са изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно ал. 2 от
същата разпоредба, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За
недействителността съдът следи служебно и в случай, че констатира такава се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. При тази недействителност
обаче, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, а съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не. Такова задължение съдът има на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.
4
В конкретния случай, от съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит, може да бъде изведен извод, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването
му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следователно, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, направени и пряко свързани с кредита.
В процесния договор кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности
ГПР по кредита и годишния лихвен процент. В т. 5.2. от Общите условия е дадена обща
формулировка относно първоначалното изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче
яснота относно методиката на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в
него и как е формиран посочения в договора ГПР от 49.03 %. Като е предвидено
първоначално изчисление на ГПР, не става ясно какво се има предвид и предполага ли се и
последващо изчисление. Така кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран
ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъм, по който е определен и който е
императивно уреден в ЗПК.
Освен това съдът намира, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в ГПР не са
включени възнагражденията по закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси. Липсата на
изрично посочените в чл. 22 от ЗПК реквизити на договора за кредит, води до
недействителност на същия. Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради
това не е в състояние да породи правните последици, присъщи за този тип договори.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи на кредитора само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други
разходи по кредита. Не следва обаче да се присъжда претендираната главница от 1 199.92
лв., тъй като от приложеното ч. гр. д. № 946/2024 г. по описа на РРС се установява, че
плащанията, които ответникът е правил по кредита и които ищецът признава, в общ размер
на 1 560. 48 лв. са приспаднати от претендираната със заявлението главница. Следователно,
търсената с исковата молба сума от 1 199.92 лв. е погасена с извършените плащания и
поради това претенцията в тази част е неоснователна.
С оглед изложените по-горе съображения, съдът счита, че ответникът не дължи и
претендираните възнаграждения за закупени услуги Фаст и Флекси, както и договорно
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от
описанието на тези услуги в т. 15. от Общите условия, следва извод, че уговорените услуги
касаят усвояването на кредита и неговото управление – услугата Фаст предвижда
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а услугата
Флекси – промяна на погасителния план от страна на клиента, отлагане на погасителни
вноски. Ето защо, съдът приема, че уговорката за заплащане на подобни услуги е в
нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на императивна
правна норма. С уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги на практика
се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер
на разходите.
По изложените съображения съдът намира, че горните доводи са достатъчни, за да
се приеме наличие на неравноправни клаузи и недействителност на договора, поради което
5
така предявените обективно съединени искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и с оглед липсата на реализирани разноски от страна на
ответника, такива не следва да се присъждат.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу
Д. А. Д. с ЕГН ********** и адрес: ********, *************************** осъдителен
иск с право основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, за заплащане на парично задължение,
представляващо неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40008962898 от
12.04.2022 г. в размер на 1 199,92 лева, договорно възнаграждение в размер на 1 061.43 лева,
дължимо за периода от 10.01.2023 г. до 05.01.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост,
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 842.83 лева,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1 329.19 лева, лихва за забава в
размер на 347.76 лева за периода от 11.05.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до
05.01.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост, законна лихва в размер на 326.21 лева,
дължима от 05.01.2024 г. до 29.05.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението, до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6