РЕШЕНИЕ№
260295
гр. Пловдив, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на
единадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 19342 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по
предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Д.Д. Д.. – П…. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на
паричните претизания, за които е издадена Заповед № 9391/25.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17315/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, а именно: сумата от 374,
59 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П…, бул. „Ш… с…“ № …, вх. .., ап…, както и
обезщетение за забавено плащане за периода от 03.05.2018 г. до 23.10.2019 г. в
размер на сумата 22, 52 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно
24.10.2019 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че
между него и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са
обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е
собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П.., бул. „Ш.. с..“ № ..,
вх. …, ап…. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а
търговецът извършващ дялово разпределение – “Техем” ЕООД, е разпределил за
имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 374, 59 лв.
Доставената услуга на посочената стойност, която не е заплатена, поради което и
длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено
нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските,
сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна Д.Д. Д.. – П…. е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба
чрез .. М.К.. Счита предявените искове за недопустими, тъй като е предявен
срещу ненадлежна страна, в който смисъл счита, че ответницата не е процесуалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва съществуването на
валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, тъй
като за процесния период ограничено вещно право на ползване по отношение на
обекта в гр. П.. бул. „Ш.. с…“ № …, вх…, ап…, било учредено в полза на лицата И.. Г… С..
и О.. В…К.. по силата на нотариален акт № .., том.., рег. № .. по нот.д. № ..
на … с № ... твърди, че е собственик на имота на по отношение на последния
имало учредено пожизнено право на ползва по отношение на посочените лица. По така
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Твърди, че
съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът и
титулярят на вещно право на ползване. Счита, че когато е учредено вещно право
на ползване и съответното това ограничено вещно право принадлежи на друго лице,
различно от собственика, последният е задължен да заплаща цената на ползваната
услуга. Това обстоятелство следвало от разпоредбата на чл. 57 ЗС, съгласно
която ползвателят е длъжен да заплаща разноските, свързани с ползването. Счита,
че задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия са
именно такива разноски. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86
от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
С доклада по делото, приет и допълнен в
първото по делото съдебно заседание, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните обстоятелството, че ответната страна Д.Д. Д.. – П..
е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр. П.., бул. „Ш.. с..“ № .., вх…, ап…, както
и че до този имот е доставена за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. топлинна
енергия на стойност от 374, 59 лв.
По делото е представен нотариален акт № ..,
том .., нот.д. № .. при ….. с район на действие Районен съд – Пловдив, по
силата на който недвижимият имот, находящ се гр. П…, бул.
„Ш.. с.. № .., вх.., ап.., е дарен на ответната страна, като с нотариалния акт
е учредено вещно право на ползване от праводателите на ответната страна – Д.. И..К..
и И.. Г.. С… в полза на О… В… К… С нотариалния акт дарителят И… Г… С… е запазил
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота съвместно с О… К…
Договорът за доставка (продажба) на топлинна
енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От
представените в производството по делото доказателства – препис на два
ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се
установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката
досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор
за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
В разпоредбата на § 1,
т. 2а от ДР ЗЕ 2а е установено, че "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "потребител на енергийни
услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Прието е, че клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Следователно, тази законова
уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено
вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид
енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на
учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на
титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия.
Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в
негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за
един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна
енергия не е собственикът на имота, а титулярят на вещното право, който го
упражнява.
В случая се установява, че
ответната страна е придобила собствеността по отношение на процесния имот по
силата на договор за дарение, като с нотариалния акт за изповядване на сделката
е учредено съвместно вещно право на ползване върху имота в полза на О.. В.. К….
и И..Г… С.. Следователно ответната страна е лишена от правомощието да ползва
имота, доколкото това вещно право е учредено в полза на трети лица, като за
последната остава “голата собственост” върху недвижимия имот. Поради което
ответната страна не е задължена да погасява разноските, свързани с ползването
на вещта, поради което няма качеството потребител по смисъла на чл. 153 ЗЕ
В първото по делото съдебно
заседание ищецът е релевирал възражение по чл. 59, ал. 3 ЗС за погасяване
правото на ползване по давност, поради неупражняването му в продължение на пет
години, което възражение остана недоказано в процеса.
Правото на ползване е
уредено в чл. 56 и следващи ЗС като самостоятелно ограничено вещно право, което
се ползва с петиторна защита, съгласно чл. 111 ЗС. За него законът предвижда
специални правила, като забрана за разпореждане и специални основания за
погасяване - при смърт на ползвателя - чл. 59, ал. 1 ЗС, при не ползване в
продължение на пет години, или при погиване на вещта - чл. 59, ал. 3 ЗС.
По съдържание упражняване
на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на
собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като
постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на
фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.
В случая от представените по
делото доказателства се установява, че ползвателят О… К… е с регистриран
постоянен и настоящ адрес в гр. С…, като от справката за адресна регистрация по
реда на Наредба № … се установява, че постоянният адрес на вещния ползвател е
регистриран на … От осъществената по искане на ищеца справка се установява, че
ползвателя И..С…. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. С.. като
постоянният адрес на вещния ползвател е регистриран на … В справката по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. са налични данни, че вещният ползвател И.. С.. е
починал, но не се установява датата на настъпване на смъртта на ползвателя, за
което не е направено доказателствено искане от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че ответната
страна е потребител на топлинна енергия и в този смисъл има задължение да
заплаща цената на услугата.
С настъпване на смъртта на
ползвателя и на основание чл. 56, ал. 2 ЗС вещното право на ползване се
прекратява. В случая обаче не може да се установи, дали настъпването на този
факт по отношение на ползвателя И.. С..е преди или след процесния период. Дори
да се приеме, че правото на ползване е било прекратено по отношение на И.. С…преди
процесния период, последното е учредено съвместно и в полза на ползвателя О.. К…
който остава задължен за разноските, свързани с ползването на вещта.
Обстоятелството, че
ползвателят е с регистриран постоянен и настоящ адрес, който е различен от този
на топлоснабдения обект, не обосновава извод за погасяване на правото на
ползване, поради неупражняването му. Видно от справката за адресна регистрация
е, че постоянният адрес, съвпадащ с настоящия, е регистриран и заявен от О… К…,
преди учредяване на вещното право на ползване по отношение на процесния имот.
Обстоятелството, че вещният ползвател не е променил адресната си регистрация
впоследствие, също не води до посочения извод, макар и да е налице такова
задължение по чл. 99, ал. 1 ЗГР, съгласно която разпоредба всяко лице е длъжно
в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Неизпълнение на
посоченото задължени води единствено до ангажиране на
административно-накзателната отговорност на лицето на основани чл. 116, ал. 2
ЗГР.
По така изложените
съображения, след като не се установи, че учредено в полза на третите за
процеса лица, не е погасено към процесния период, собственикът на
топлоснабдения обект не носи отговорност за разноските, свързани с ползването
на вещта, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ответната страна и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят сторените от последната разноски в исковото производство в размер на
сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, против Д.Д. Д.. – П.., ЕГН **********, с адрес ***,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за
установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед №
9391/25.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17315/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански
състав, а именно: сумата от 374, 59 лева – главница, представляваща стойността
на топлинна енергия, доставена за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 59, вх. Б, ап. 24, както и обезщетение за забавено плащане
за периода от 03.05.2018 г. до 23.10.2019 г. в размер на сумата 22, 52 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно 24.10.2019 г., до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД да заплати
на Д.Д. Д..- П… сумата 300 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 19342/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анна Дъбова.
Вярно с оригинала.
М.Х.