РЕШЕНИЕ
№ 1862
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330108196 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от **** **** Д. Б. Б., чрез пълномощник юрисконсулт И.Н., е предявил
против Б. К. Г., ЕГН: **********, от ************************************, иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 4001/
2021 г. на ПРС, XIV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 2559/ 09.03.2021 г., парични суми, както следва: сумата от 500 лева- главница,
дължима по договор за потребителски кредит от 20.09.2017 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп”
АД, вземанията по който са прехвърлени на 19.07.2019 г. с приложение № 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.07.2019 г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и сумата от 59, 89 лева- лихва за забава за периода 21.10.2017 г.- 01.03.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда- 02.03.2021 г. до окончателното погасяване.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е
изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 20.09.2017 г., ответникът сключил с „Ай Ти Еф Груп”
АД договор за потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени на 19.07.2019 г. с
приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.07.2019
г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Длъжникът бил писмено уведомен за цесията,
като нямало пречка и това да стане с връчването му на исковата молба, доколкото от негова
страна липсвало изпълнение към стария кредитор. Договорът за кредит бил сключен чрез
средства за комуникация от разстояние, при спазване на изискванията на специалните
закони. На интернет сайта на финансовата институция ответникът направил заявка, той бил
одобрен и потвърдил желанието да получи исканата сума, като се съгласил с условията на
договора. Кредитът бил отпуснат в размер на 500 лева, за срок от един месец, като поради
неизпълнението била начислена и сумата 59, 89 лева- лихва за забава за периода 21.10.2017
г.- 01.03.2021 г. За събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № 4001/
2021 г. на ПРС, XIV гр. с-в, като по издадената заповед длъжникът възразил и това
обуславяло интереса от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се
разноските по делото.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с подадена
изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита,
че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит, общи
условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр, договор за цесия с
приложения, потвърждение и уведомление за прехвърлянето.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 05.07.2021 г., като
страната е била редовно призована лично за първото по делото с.з. с получена адреса
призовка на 17.09.2021 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане
на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в
2
настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева (лист 44) и
дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, съгласно чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които
разходи следва да се възложат в тежест на ответника, които разходи следва да се възложат в
тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2559/
09.03.2021 г., издадена по частно гр. дело № 4001/ 2021 г. на ПРС, XIV гр. с-в, Б. К. Г., ЕГН:
**********, от ************************************, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от **** **** Д.
Б. Б., следните суми: сумата от 500 (петстотин) лева- главница, дължима по договор за
потребителски кредит от 20.09.2017 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп” АД, вземанията по който
са прехвърлени на 19.07.2019 г. с приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 19.07.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и сумата от
59, 89 (петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) лева- лихва за забава за периода
21.10.2017 г.- 01.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 02.03.2021 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Б. К. Г., ЕГН: **********, от ************************************, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от **** **** Д. Б. Б., разноските по заповедното производство, както
следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева-
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в
размер на 75 (седемдесет и пет) лева- държавна такса и в размер на 100 (сто) лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3
4