Решение по дело №956/2025 на Административен съд - Бургас

Производство е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на К. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 33/24.04.2025г. на зам. директора на ТД на НАП- Бургас, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ - ОПР-8/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което се оставя без уважение жалба с вх. № Ж-02-69/11.04.2025г. по описа на ТД на НАП [населено място], подадена от К. Г. И. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С240002-022- 0107506/11.11.2024, издадено на осн. чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК от К. К. - В. на длъжност старши публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП [населено място].

Жалбоподателят иска отмяна на решението като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че е погасена възможността да бъде изпълнено по принудителен ред наложеното му наказание глоба с влязла в сила присъда по НОХД № 104/2018г. по описа на ОС – Стара Загора.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото писмо поддържа жалбата и моли за отмяна на обезпечителните мерки, наложени с постановлението, издадено от старши публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП [населено място].

Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Бургас, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В ТД на НАП – Бургас е било образувано изпълнително дело № ********* от 2020г. за принудително събиране на установените изискуеми публични вземания за глоба в размер на 20 000 лева, наложена на К. Г. И. с влязла в сила присъда № 1/15.01.2019г. по НОХД № 104/2018г. по описа на ОС – Стара Загора и глоба в размер на 20 лева по фиш на Главна дирекция Национална полиция ОД на МВР- Русе.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С240002-022-0107506/11.11.2024, издадено от старши публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП [населено място] е наложен на осн. чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на К. И., депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по негови платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в Юробанк България АД в размер на 20 000.00лв. Постановлението му е връчено на 09.04.2025г., електронно, видно от приложената справка за активиране на електронна пратка.

На 09.12.2024г. жалбоподателят е депозирал възражение по изпълнително дело № ********* от 2020г., че е изтекла погасителната давност за изпълнение на наложеното му наказание глоба с влязла в сила присъда по НОХД № 104/2018г. по описа на ОС – Стара Загора. С решение № 28/08.04.2025г. директорът на ТД на НАП е оставил без уважение жалбата на К. Г. И., касаеща изтичането на давността.

С жалба с вх.№Ж-02-69/11.04.2025г. К. Г. И. е оспорил постановлението за налагане на обезпечителни мерки с № С240002-022-0107506/11.11.2024, издадено от старши публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП [населено място] по административен ред пред директора на ТД на НАП – Бургас. С решение № 33/24.04.2025г. заместник директорът на ТД на НАП - Бургас е оставил без уважение жалбата.

Решението на заместник директора на ТД на НАП – Бургас е връчено електронно на жалбоподателя на 09.05.2025 год., а жалбата сезираща Административен съд – Бургас е депозирана на 16.05.2025 г., поради което настоящата съдебна инстанция намира жалбата, предмет на настоящето производство за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК от процесуално легитимирана страна.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл.197, ал.2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на заместник директора на ТД на НАП – Бургас. По аргумент от нормата на чл.197, ал.3 ДОПК, съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки.

Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на обезпечителни мерки и решението на заместник директора на ТД на НАП по чл.197, ал.1 от ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа, спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им, изискването за форма и съобразяване с целта на закона.

В случая, постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, който има качеството на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас. З. Д. на ТД на НАП – Бургас, упълномощен по надлежния ред със заповед ЗЦУ – ОПР -8/29.02.2024г. на Директора на ТД на НАП – Бургас като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл.197, ал.1 ДОПК.

Спазена е формата, установена в нормата на чл.196, ал.1 от ДОПК - писмена, с посочване на фактически и правни основания.

Както в постановлението за налагане на обезпечителни мерки, така и в решението на заместник директора на ТД на НАП - Бургас по чл.197, ал.1 от ДОПК, е обоснована необходимостта от налагане на обезпечение, като изрично е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № ********* от 2020г., по описа на ТД на НАП - Бургас в размер на 20 020 лева в това число лихва 0 лева и главница 20 020 лева.

Настоящата съдебна инстанция не установи да са допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават нищожност на акта или да представляват основания за отмяната на оспореното решение като незаконосъобразно.

Заместник директорът на ТД на НАП – Бургас в съответствие с чл.35 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания, изяснил е релевантните към спора факти, след което ги е отнесъл към приложимите правни норми.

В настоящото производство не се събраха доказателства за несъответствие на оспорения акт и с материалния закон.

Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5.

По делото е безспорно установено, че длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

По делото не е налице и спор, че е налице изпълнително основание, тъй като срещу длъжника К. Г. И. има образувано изпълнително дело № ********* от 2020г. по описа на ТД на НАП - Бургас за събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер на 20020 лева, в това число лихва 0 лева и главница 20020 лева.

Не е налице и хипотезата за неспазване на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

Законодателят с чл.195, ал.2 от ДОПК е въвел изисквания за допускане на обезпечението - когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Основната цел на обезпечителното производство на публичните задължения се състои в защита интереса на фиска, респективно гаранция, че държавата ще може да събере установените публични задължения, ведно с лихвите до неговото окончателно погасяване. Обезпечението е допустимо при наличието на обезпечителна нужда, която е определяща за налагането на съответната обезпечителна мярка. Обезпечителната нужда се определя преди всичко от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и ще разполага към датата на изпълнението. Следователно в производството по издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител е компетентният административен орган, който извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания, респективно в неговите правомощия е да наложи съответната обезпечителна мярка/мерки.

В конкретния случай, безспорно се установява, че обезпечителната нужда е обоснована, публичният изпълнител след извършена преценка и анализ е установил, че събирането на изискуемото и установено публично вземане ще бъде затруднено, поради липсата на предприети от страна на длъжника действия за пълното погасяване на неговото задължение към държавата.

Предвид това от една страна, а от друга страна, големият размер на това задължение и проявеното от длъжника бездействие за погасяването му, съдът достига до извод, че правилно и законосъобразно публичният изпълнител е наложил запор върху банковите му сметки.

Наложената обезпечителна мярка е съобразена и с принципа на съразмерност, като са спазени изискванията на чл.6 от АПК.

Съгласно чл. 195, ал. 7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установими по реда на ал. 5. При определяне на обезпечителната мярка следва да се вземе предвид както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и мярката да не обременява прекомерно интересите на длъжника. Изискването произтича пряко от принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, съгласно който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, тези изисквания са спазени. Липсват данни жалбоподателят да притежава друго имущество, което да послужи за обезпечаване на вземането, поради което обосновано и правилно е пристъпено към запор на банковите му сметки.

Нещо повече, законодателят е предвидил в чл.199, ал.2 от ДОПК възможност за длъжника без съгласието на публичния взискател да може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Жалбоподателят не оспорва факта, че са изпълнени обсъдените по-горе изисквания по чл.195, ал.2 и ал.7 от ДОПК за налагане на запора, както и че не са налице законовите основания за отмяна на обезпечителната мярка. Възражението на И. е единствено за настъпила погасителна давност за изпълнение на обезпеченото задължение. Това възражение, обаче, не е предмет на съдебния контрол в производството по чл.197 от ДОПК. Същото подлежи на разглеждане в друго производство, което приключва с конкретен акт на публичния изпълнител, който също подлежи на оспорване. Данните по делото сочат, че по повод направено от И. възражение за настъпила давност е издадено решение № 28/08.04.2025г. на ТД на НАП Бургас, с което възражението му е оставено без уважение. Ето защо към момента на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки № С240002-022-0107506/11.11.2024 г., образуваното изпълнително производство не е било прекратено поради изтекла погасителна давност за принудително изпълнение на публичното задължение - наложената глоба с влязла в сила присъда по НОХД, т.е. не е била отпаднала възможността за принудително изпълнение на това задължение, съответно и необходимостта от налагане на запора като мярка, обезпечаваща събирането му.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и подадената против него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответника следва да се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение. Настоящото производство е особено производство, различно от това по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал.8 във вр. с ал. 3 от ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.

По изложените съображения, Административен съд – Бургас,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 33/24.04.2025г. на зам. директора на ТД на НАП- Бургас, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ - ОПР-8/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което се оставя без уважение жалба с вх. № Ж-02-69/11.04.2025г. по описа на ТД на НАП [населено място], подадена от К. Г. И. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С240002-022- 0107506/11.11.2024, издадено на осн. чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК от К. К. - В. на длъжност старши публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП [населено място].

ОСЪЖДА К. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] да заплати на ТД на НАП – Бургас разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.