РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501914 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Подадена е жалба от 30.08.2021 г. от „Ерул 11“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, оф.1, представлявано от
Димитър Йорданов, чрез процесуалния представител адв. Ана Панайотова /пълн. от л.1405
от ИД/, срещу разпределение, обективирано в протокол от 27.08.2021 г. по изп. д. №
20188000400965/2018 г. на ЧСИ И.Б., рег. № 800 КЧСИ, с район на действие ОС Бургас.
В жалбата се иска съдът да отмени горепосоченото разпределение. Сочи се, че
разпределението е незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния
закон. Изготеното разпределение е непълно и неясно. Навеждат се доводи, че е нарушен
реда на предпочтително удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. От
вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД не е описано как са формирани и върху
каква основа, в протоколите са посочени различни суми, като не е ясно въз основа на каква
методика ЧСИ е разпределил в различните протоколи по разпределението разноските. В
раздел 4 от разпределението са включени суми, които не се ползват с привилегията по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определена. Не е
правилно определен дължимия ДДС, като имотите попадали в хипотезата на чл.45 от ЗДДС.
От изготвения протокол не става ясно дали са посочени всички взискатели, дали
разпределената сума е послужила за удовлетворяването на такси само по изпълнителното
дело или и на други вземания, дали действително таксите, които са били разпределени са
били от авансово внесени такива. Данъците за имота се ползват с привилегията по т.2 на ал.1
от чл.136 от ЗЗД, като неправилно съдебният изпълнител ги бил посочил в т.1 и в тази си
част разпределението не отговаря на закона.
Навежда доводи, че таксите, направени за имотите и авансовите такси, не са събрани
съразмерно. Дължимите такси следва да се определят за всеки имот, а при невъзможност,
1
ако същите касаят общо всички имоти, то следва да бъдат изчислени по съразмерност.
Съдебният изпълнител бил посочил, че разноските се разпределят съразмерно, в пункт IV ги
е изчислил по равно, като е разделил таксите по броя на продадените имоти, което би било
вярно, само ако продажната цена на имотите е една и съща.
Излага подробни съображения за неправилно определение на таксата по чл.26 от
ТТРЗЧСИ. Посочва, че ЧСИ не е посочил каква е таксата за целия дълг и съответно каква е
таксата за събраната сума от проданта на всеки имот. В обжалваните разпределения
съдебният изпълнител не е определил коефицент за пропорционалното изчисляване на
дължимата такса за част, съответстваща на събраната сума от публичната продан на всеки
един от имотите. Видно е било, че посочената такса по чл.26 е изчислена на база стойността
на продаденото имущество, като е изчислена стойността на всеки продаден имот.
Моли да се допусне съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на поставени в
жалбата въпроси.
Постъпил е отговор от "Българо-американска кредитна банка" АД чрез юрк. Свилен
Диков, с който оспорват жалбата и считат разпределението за правилно и законосъобразно и
молят да се потвърди. Счита, че не отговаря на действителното право и фактическо
положение твърдението на жалбоподателя, че не е определена методиката при формиране на
сумите, които следва да бъдат разпределени привилегировано, съгласно чл.136, ал.1, т.1 от
ЗЗД. ЧСИ достатъчно ясно и непротиворечиво е описал как точно и защо се разпределят
въпросните суми, които представляват разноски обезпечаващи изпълнението. Намира, че
съдебният изпълнител правилно е определил разноските на взискателя по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД, в които се включва такива, свързани именно с изпълнителния способ, а именно
насочването на изпълнението към ипотекираните имоти, като са заплатени авансово такси за
налагане на възбрани, опис, изготвяне на оценки и насрочване на публичната продан. Счита
за голословни твърденията, че неправилно е определена таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Противопоставя се на искането за допускане на експертиза.
Представя се писмено становище от ЧСИ И.Б., с което намира частната жалба за
недопустими, тъй като е бланкетна. В жалбата не се правят конкретни оплаквания, касаещи
предмета на специфичния контрол по чл.463 ГПК. Излага подробни доводи и съображения в
смисъл, че ипотекарните длъжници не са процесуално легитимирани да обжалват
изготвените по изпълнителното дело разпределения на сумите постъпили от публичната
продан на ипотекираните в поза на взискателя недвижими имоти. В случай, че се приемат за
допустими, жалбата се намира за неоснователна. Счита, че жалбите е необоснована, като не
се подкрепя от доказателства. В изготвеното разпределение са посочени взискателите, какво
вземане от длъжника има всеки, като подробно е описано това вземане въз основа на какво
основание се дължи и от какви компоненти, както и сумите на които възлиза задължението,
които са описани по размер и по основание, в т.ч. са посочени изчерпателно и направените
разноски и заплатените такси от всеки взискател, дължимите такси и разноски дължими на
съдебния изпълнител във връзка с изпълнителния способ и дължимата пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за всеки един дълг. В параграф III от протоколите за разпределение
са посочени всички вземания които следва да се включат в разпределението и съответната
привилегия която ползват, като именно в този параграф, на първо място са посочени таксите
и разноските на взискателя направени единствено и само за принудителния способ, сумата
от чиято реализация се разпределя и дължимата на ЧСИ такса по т. 13 ТТРЗЧСИ за
изготвяне на разпределението, както и /на последно място/ е посочен размера на дължимата
такса по т.26 ТТРЗЧСИ, определена върху вземанията в общия им размер. Неоснователно е
било изложеното от жалбоподателя, касаещо определянето на всяка една дължима
пропордионална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като излага подробни доводи в тази връзка.
Описва подробно механизма за изчисляване на посочената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
включително и определения коефицент при изчисленията с оглед определяне на размера на
таксата. Посочва, че коефициентът е получен съгласно алгоритъма за определянето му, а
именно - предложената сума за конкретен имот, посочена в протокола за разпределение, се
2
разделя на общото вземане на всички взискатели, посочени в протокола за разпределение,
така полученият коефициент се умножава по пропорционалната такса по т.26 за целия дълг.
Дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ е била изчислена съгласно зададената в т.26
методология за частично събиране на парично вземане, като е съобразена общо дължимата
такава за всички вземания по делото, посочена подробно в разпределението и поставена
съответната дължима към всяко погасено вземане в съответствие с привилегията му, тъй
като същата се дължи за събрана сума, а тя е резултат именно от проведения изпълнителен
способ и се отнася към събирането.
По отношение на възражението, касаещо начисляването на ДДС, посочва, че същото е
ирелевантно на предявеното разпределението, т.к. безспорно по делото е установено, че
дружествата жалбоподатели са дерегистрирани по ЗДДС, поради което ДДС не е определян
и не е начисляван, което е видно и от самото разпределение, в които е вписана нарочва
забележка в този смисъл.
В заключение намира, че разпределението е изготвено съобразно нормите на чл. 495 и
чл. 460 ГПК, процесуалните действия били извършени в съответствие със закона и били
спазени привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Счита, че искането за допускане на експертиза е
неоснователно и би довело до забавяне на производството.
Представя се копие на изпълнително дело № 965/2018 г. по описа на ЧСИ И.Б..
Производството по изп. д. № 965/2018 г. по описа на ЧСИ И.Б. е образувано на
19.09.2018 г. по молба на "Българо-американска кредитна банка" АД срещу солидарни
длъжници "Аклади" ООД, С. В. Д. и В.Б.И. за събиране на сумите по изпълнителен лист №
3280/30.08.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6282/2018 г. по описа на РС Бургас.
Представя се изпълнителен лист (л. 4), с който "Аклади" ООД, Серджан Вукашин
Дабич и В.Б.И. са осъдени солидарно да заплатят на "Българо-американска кредитна банка"
АД сумата в общ размер от 4084712, 20 лева и представляваща сбор от 3 290 241, 02 евро –
главница, ведно със законна лихва върху нея считано от 29.08.2018 г., договорна лихва
602648, 48 евро за периода 20. 02. -28.08.2018 г., наказателна лихва – 183597, 09 евро за
периода 20. 02. -28.08.2018 г. включително, такси – 8225, 60 евро, съдебни разноски в размер
на 159930, 05 лева.
По изрична молба на взискателя, с цел удовлетворяване на вземанията му,
изпълнението е насочено върху ипотекираното и заложено в полза на банката имущество,
собственост на солидарния длъжник: „АКЛАДИ“ ООД, ЕИК *********, както и върху
недвижими имоти собственост на третото задължено лице-ипотекарен длъжник „ЕРМА 11“
ЕООД, ЕИК ********* и върху недвижими имоти собственост на третото задължено лице-
ипотекарен длъжник "ЕРУЛ 11" ЕООД, ЕИК *********, /придобити след учредяването на
ипотеките/. С оглед изричната молба на взискателя, по изпълнителното дело са наложени
възбрани върху посочените недвижими имоти и е насрочено принудително действие - опис и
оценка на ипотекираните недвижими имоти и заложени движими вещи в полза на банката.
За целта по делото са изготвени и изпратени покани за доброволно изпълнение до
солидарните длъжници и до третите задължени лица - ипотекарни длъжници „ЕРМА 11“
ЕООД и „ЕРУЛ 11“ ЕООД, с които същите са уведомени за размера на задълженията по
делото, за наложените обезпечителни мерки и за насрочените принудителни действиоя -
описи и оценки на ипотекираните недвижими имоти и заложени движими вещи в полза на
взискателя /стр. 1407, 1422, 1425, 1428/.
Предприети са действия по принудително изпълнение, като на основание чл. 449 от
ГПК е насрочен опис и оценка на вьзбранените по изпълнителното дело недвижими имоти,
собственост на ипотекарния длъжник „ЕРУЛ 11“ ЕООД, извършени на дата 29.11.2018г./стр.
2451/, както следва:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.16.9
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.16.11
3
3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.18.1
4. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.18.2
5. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.18.11
6. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.18.12
7. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.18.15
8. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.18.36
9. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.18.37
10.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.39.7.28
11.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.39.7.44
12.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.39.7.45
13.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.39.7.65
С Разпореждане от 08.04.2019г., с оглед постъпила молба с вх. № 06230/05.04.2019г. от
страна на “ТРЕИДИНК” ЛЛС, учредено на 05.11.1999г. в щата Делауеър, САЩ, с номер
3122383, с регистриран офис на дружеството в щата Делауеър, САЩ: 16192 Коустал Хайуей
Луис, ДВ 19958, Окръг Съсекс, чрез адв. Десислава Николова, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул."Васил Априлов" № 16, ет.3, офис 2, с приложена Обезпечителна заповед № 114 от
04.04.2019г. издадена на основание Определение № 416/04.04.2019г. по т.д.№ 179/2019г, по
описа на ОС - Бургас, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело №
20188000400965 по описа на ЧСИ И.Б., с per. №800 на КЧСИ /стр.4674/.
Във връзка с постъпила молба с вх. № 10419/18.06.2019г., с приложено Определение №
186, постановено по ч.т.д. № 15б/2019г.. ТО на БАС от “БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул."Славянска" № 2,
представител Васил Стефанов Симов и Илиан Петров Георгиев, чрез Свилен Диков -
юрисконсулт, за възобновяване на изпълнителното производство, с Разпореждане от
18.06.2019г. е възобновено производството по изп. дело № 20188000400965 по описа на
ЧСИ И.Б. с per. № 800 на КЧСИ и район на действие БОС /стр. 4694/.
С Протокол от 20.05.2020г., е насрочена публична продан по реда на чл. 487 и сл. от
ГПК на недвижими имоти, собственост на „ЕРУЛ 11“ ЕООД, ЕИК *********,
представляващи: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
81178.8.151.16.9 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
81178.8.151.16.11, която да тече от 17.06.2О20Г. до 17.07.2020 г.. За целта е изготвено
Обявление с изх.№ 9979/20.05.2020г. /стр.6986/. До страните са изготвени и изпратени
уведомления за насрочената публична продан, с приложено обявление. По делото са
приложени уведомленията за проданта /стр, 6988, 7011, 7013, 7015, 7017/.
С Разпореждане от 20.07.2020г. /стр.7255/ насрочената продан от 17.06.2020г. до
17.07.2020г., 17.00 часа включително, на недвижимите имоти, принадлежащи на
ипотекарния длъжник: „ЕРУЛ 11“ ЕООД, ЕИК *********, е обявена за нестанала поради
неявяване на купувачи.
Със съобщения с изх. № 13875/20.07.2020г. взискателя “БЪЛГАРО- АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК *********, е уведомен за не станалата публична продан, и
че има право на основание чл. 494 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването да поиска
w-Да се извърши нова продан /стр. 7257,7258/
По изпълнителното дело са проведени няколко последващи продани на посочените
недвижими имоти, собственост на ипотекарня длъжник „ЕРУЛ 11“ ЕООД, от които всички
са обявени за нестанали, с изключение на последната.
Във връзка с постъпила молба вх.№7334/23.04.2021г. от “БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА” АД, за насрочване на втора по ред публична продан на недвижими
имоти, принадлежащи на ипотекарния длъжник: "ЕРУЛ 11" ЕООД, ЕИК *********,
представляващи: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
81178.8.151.16.9 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
81178.8.151.16.11, с Протокол от 27.05.2021г. е насрочена публична продан на осн. чл.494 по
4
реда на чл. 487 и сл. от ГПК на същите, която да тече от 16.06.2021г. до 16.07.2021г., в
канцеларията PC - гр. Бургас. За целта е изготвено Обявление с Изх.№ 10455/27.05.2021г.
/стр.8517/. До страните са изготвени и изпратени уведомления за насрочената продан, с
приложено обявление. Страните са редовно уведомени /стр. 8521, 8522, 8608, 8610, 8612/.
Отварянето на наддавателиите предложения по насрочената публична продан на
недвижимите имоти, собственост на "ЕРУЛ 11" ЕООД, ЕИК *********, е извършено на
19.07.2021г., в присъствието на явилите се наддавачи в канцеларията на съдебно
изпълнителна служба към РС- гр.Бургас. Постъпили са наддавателни предложения от
взискателя "БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД /стр, 8913-8919/.
С Протокол от 19.07.2021г. /стр. 8920-8923/, взискателят "БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул."Славянска" № 2, представители Васил Стефанов Симов и Илиан Петров Георгиев, подал
наддавателни предложения, е обявен за КУПУВАЧ, на следните недвижими имоти, а
именно:
1/САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.16.9
2/САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.16.11
Представя се съобщение от Община Созопол за дължими местни данъци за продадените
имоти на ипотекарния длъжник „ЕРУЛ 11“ ЕООД /л. 5523/, видно от която за имотите няма
неплатени дължими данъци и такси към Община Созопол към 26.07.2021 г.
Тъй като вземането по изпълнителното дело е по-голямо от цената, по която са
продадени имотите, съдебния изпълнител е изготвил разпределение.
За предявяване на разпределението са връчени съобщения на "Аклади" ООД, "ЕРУЛ
11" ЕООД и "ЕРМА 11" ЕООД, на НАП, на Община Созопол и на кредитора "Българо-
американска кредитна банка" АД.
Съгласно представен протокол от 27.08.2021 г. по изп. д. № 965/2018 г. по описа на
ЧСИ И.Б. е извършено предварително разпределение на сумите от изнесените на публична
продан недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник "ЕРУЛ 11" ЕООД като е
вписана цената, на която е продаден всеки един от имотите, както и общия размер на
предложената цена за имотите – 368 064 лева. Вземането на взискателя "Българо-
американска кредитна банка" АД е посочено в размер на 7 934 089, 73 лева главница, лихви,
неолихвяема сума, включително и разноските и дължимата за вземането такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Тъй като вземането на взискателя надвишава общата продажна цена на имотите е
извършено разпределение, за да се определи сумата, която взискателят обявен за купувач
следва да внесе. В пункт II като взискатели са посочени "Българо-американска кредитна
банка" АД, Община Созопол и НАП, като са посочени вземанията на взискателите:
1-ви Взискател: „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК
*********, за следните вземания, а именно:
1/ по Изпълнителен лист № 3280 от. дата 30.08.2018г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 3197/30.08.2018г. по ч.гр.д. № 6282/2018г. по описа на Районен съд Бургас, за
следните суми;
1.1. главница - 6 435 152,10 лв.
1.2. законна лихва върху главниците към 27.08.2021 г. - 1 309 208.97 лв.
1.3. такси и разноски по изп. дело по ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител за
принудителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя 115.20 лв., от които:
- такси по т.4 от ТТРЗЧСИ - 36.00 лв. с ДДС
- такси по т.5 от ТТРЗЧСИ - 72.00 лв. с ДДС
- такси по т.31 от ТТРЗЧСИ - 7.20 лв. с ДДС
1.4. такси и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител за
принудителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя – 36 лв.
1.5. пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – 189 728, 66 лв. с ДДС.
2-ри Взискател: Държавата, за следните вземания, а именно:
5
1.1. ТД на НАП – Бургас, на основание чл.458 от ГПК, за следните вземания от длъжника
„ЕРУЛ 11“ ЕООД, съгласно Удостоверение с изх.№ 02372102575395 от 02.08.2021 г. на ТД
на НАП – Бургас, както следва:
1.1.1. общо задължения – 8743, 69 лв.
1.1.2. пропордионална такса до т.26 от ТТРЗЧСИ, определена върху цялото вземане –
863,39 лв. с ДДС.
2.1. Община Созопол, съгласно справка с вх.№ 13231/29.07.2021г. на Община Созопол – за
продадените имоти не се дължат данъци.
На основание чл. 495 ГПК вр. чл. 136 ЗЗД е извършено разпределение, както следва:
I.на сумата от 403 632, 00 лева, представляваща предложената цена от взискателя
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК *********, обявен за купувач
на изнесените на публична продан от 16.06.2021 г. до 16.07.2021 г. недвижими имоти,
собственост на ипотекарния длъжник „ЕРУЛ 11“ ЕООД, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.16.9 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.16.11.
1. От първи ред - вземанията с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, както
следва:
- в полза на съдебния изпълнител - 36.00 лв, - такси по Т.3 от ТТР към ЗЧСИ.
- За 1-ви взискател: “БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД - 115.20
лв.
- за 2-ри взискател: Държавата - 00.00 лв.
Остатък за разпределение след първи ред: 403 480, 80 лв.
2. От втори ред - вземанията с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД – няма
вземания от втори ред.
3. От трети ред - вземанията с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, както
следва:
- пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – 9992, 08 лв. с ДДС
- За 1-ви взискател: “БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД- 393 488,
72 лв.
В пункт II са определени сумите, които взискателят следва да внесе по
разпределението за удовлетворяване на вземанията на останалите кредитори.
В пункт III е разпределена сумата, която следва да постъпи след внасянето й от
взискателя, съобразно посоченото по – горе разпределение.
В пункт IV е намалено вземането на взискателя “БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА” АД.
По делото е назначена и приета съдебно – счетоводна експертиза, която да даде
отговор на въпроса правилно ли е определен размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, каква
е съразмерната част на събраната сума при извършените продажби, какъв е съразмерният
размер на авансово платените такси, които следва да бъдат приспаднати и съразмерността й
към събраната сума по трите протокола от разпределението. Посочено е, че общо сумата,
представляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена от ЧСИ е в размер на 9992, 08 лв. с
ДДС. Подробно излага механизма на изчисление на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като
заключава, че размерът й следва да бъде 9888, 31 лв. с ДДС. Сумата, разпределена за
взискателя „Българо – американска кредитна банка“ АД следва да бъде 393592, 49 лв.
Съдът намира, че други, относими към предмета на спора доказателства не са
представени.
С оглед така изложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, от легитимирано лице, внесена е държавна такса, поради което
последната е редовна и допустима. В тази връзка не са основателни възраженията на
6
съдебния изпълнител, касаещи допустимостта на жалбите, с оглед липсата на надлежна
процесуална легитимация на ипотекарния длъжник да обжалва изготвено разпределение,
вследствие постъпила сума от продан на ипотекиран в полза на длъжника по
изпълнителното дело недвижим имот. От данните по делото може да се направи извод, че
жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник, поради което и изпълнителният
лист на основание чл. 429, ал. 3 ГПК има сила и срещу него и е длъжен да търпи
принудителното изпълнение върху своите имоти. Същият като ипотекарен длъжник
отговарят за дълга до размера на цената на ипотекираната вещ, поради което и не се явява
трето лице, а има качеството на ипотекарен длъжник и има правата на длъжника, тъй като
отговаря със собственото си имущество. Целта на разпределението е ако събраната по
изпълнителното дело сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели-
кредитори на длъжника, от чието имущество е събрана, да се определи кои от вземанията им
и до какъв размер ще бъдат погасени, съобразно реда на привилегиите и по съразмерност. В
този смисъл разпределението засяга както правата на взискателите за удовлетворяване на
вземанията им като кредитори на длъжника, от чието имущество е получена сумата, така и
тези на самия длъжник, за когото не е безразлично кои негови задължения и до какъв размер
ще бъдат погасени. Затова разпределението се предявява на всички взискатели,
включително и присъединените, а не само на първоначалния, както и на длъжника. Изрично
Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС прие, че този, който е дал своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е
насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното
производство. Ето защо съдебният състав намира, че жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им
и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.
При извършване на разпределението съдебният изпълнител следва да определи
естеството на отделните притезания - кои са привилегировани и кои хирографарни, както и
какъв е редът на привилегированите притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На
разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител, независимо
от произхода му.
Разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общия уреден случай на
разпределение в хипотезата на чл. 460 ГПК. В случаите на чл. 495 ГПК е извършено
предварително разпределение на бъдещи суми – тези, които ЧСИ посочва, че се дължат от
обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на
другите взискатели, или, ако взискателят е само един – сумата, с която цената надминава
вземането на взискателя-купувач /което определя и дължимата за изплащане сума на
длъжника за имота, който е продаден/. Тази специална хипотеза се налага, тъй като
взискателят, който участва като купувач в публичната продан, не внася предложената от
него цена в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК, а на осн. чл. 495 ГПК това му задължение се
прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Това
прихващане предполага и постановяване на нарочен акт на СИ, в който да бъде отразена
припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане към
длъжника, вземанията към всички останали взискатели, а ако цената е недостатъчна-и
размера на погасяванията съобразно привилегиите, вкл. и с определяне на дължимите такси
и разноски на всеки от взискателите и СИ. С влизане в сила на това предварително
7
разпределение, в което се посочват горните обстоятелства, настъпва и погасителния ефект
на прихващането и се стабилизира размера на задължението на взискателя-купувач, което
той следва да внесе по сметка на СИ. В този смисъл това разпределение, макар и
предварително/и без постъпили реално суми / е същинско /макар и под условие/, защото ако
след влизането му в сила взискателят-купувач внесе определената му сума в определение
срок от закона, ново разпределение не се прави. То е предпоставка съдебният изпълнител да
преведе съответните припадащи се суми на другите взискатели или на длъжника. Затова
именно, макар и да е предварително и да е поставено в зависимост от сбъдването на едно
условие, при сбъдването му разпределението по чл. 495 ГПК става окончателно и с него се
осъществяват всички последици, които са последици на разпределението по чл. 460 ГПК.
В производството по чл. 463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна
инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на доводите и
основанията, изложени от жалбоподателя. Настоящият състав подкрепя тезата, застъпена в
съдебната практика, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението като
процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа
съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Дадени са
примери за нарушения, обосноваващи отмяна на разпределение на съдебен изпълнител -
неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни
вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви
други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.
Относно направените възражения, че е нарушен редът на предпочтително
удовлетворение, установен в разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, настоящият състав намира
същите за неоснователни. Съдът намира, че в протокола за разпределение съдебният
изпълнител изчерпателно и ясно е посочил конкретните суми, които се разпределят, както
редът, по който се погасяват, съобразно сумата, която подлежи на разпределение. Посочени
са относимите разпоредби на чл.136 от ЗЗД. В уводната част от протокола са описани
подробно и вземанията на всички взискатели, както и привилегията, с която се ползват
последните. В тази връзка не са извършени нарушения на реда за предпочитателно
удовлетворение на кредиторите. Тук е мястото да се посочи, че изрично е посочено в
протокола, че съгласно справка с вх.№ 13231/29.07.2021г. на Община Созопол – за
продадените имоти не се дължат данъци, в този смисъл обсъждането на това възражение в
жалбата на „ЕРУЛ 11“ ЕООД е безпредметно, а и по същество неоснователно.
В т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват и в
първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В
този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. В жалбата се сочи, че в раздел 4
са посочени суми, които не се ползват от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, но не са
въведени конкретни оплаквания. Следва да се отбележи, че в раздел 4 от разпределението е
посочена единствено сумата от 393 603, 92 лв., с която следва да се намали вземането на
взискателя. Конкретното разпределение е извършено с раздел 2 от същинската част на
протокола. Тук следва да се отбележи, че в уводната част от протоколите за разпределение в
раздел 2, изчерпателно са посочени взискателите по изпълнителното дело, както и техните
вземания. Изрично е посочено, че таксите и разноските по изпълнителното дело са за
принудителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя. Сумите, дължими за
такси и разноски, са описани по размер и според основанието, въз основа на което са
направени, като е посочена съответната разпоредба от ТТРЗСИ за всяка една такса. В този
смисъл не е основателно оплакването, че не е описано как са формирани и върху каква
основа вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Действително в протокола за разпределение е записано, че сумата от 115, 20 лв. е за
8
такси и разноски по изпълнителното дело по ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител за
принудителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя. Впоследствие посочената
сума е разпределена на взискателя „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД.
От протоколите, както и от обясненията на съдебния изпълнител, става ясно, че сумата от
115, 20 лв. е от авансово внесени от взискателя такси и разноски, които следва да му бъдат
разпределени. Сумата от 36 лв. е за дължими от длъжника такси по т.13 от ТТРЗЧСИ в
полза на съдебния изпълнител. В тази връзка, следва да се отбележи, че привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се разпростира и по отношение на неплатените авансово от взискателя
такси и разноски. В т. 11 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че ако
взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника, съгласно чл.
79, ал. 2 ГПК, когато той отговаря за нея и едва, когато длъжникът не отговаря за тази такса,
съдебният изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410
ГПК. В случая, за всички начислени такси и разноски в изпълнително дело отговаря
длъжника и независимо, че същите не са събрани авансово от взискателя, те остават в
тежест на длъжника според общото правило на чл. 79, ал. 2 ГПК и следва да бъдат включени
в разпределението като вземане на ЧСИ, включително като се ползват с привилегията на чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В този смисъл е практиката на БАС – Решение № 147/16.04.2019 г. по в.
ч. гр. д. № 119/2019 г. по описа на БАС, която се споделя от настоящия състав. По тези
съображения съдът не намира за основателно възражението на жалбоподателите, че не е
ясно дали действително таксите, които са разпределени са авансово заплатени, както и че са
посочени суми, които не се ползват от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
По отношение на оплакванията, че таксите, направени за имотите и авансовите такси,
не са събрани съразмерно е посочено, че дължимите такси следва да се определят за всеки
имот, а при невъзможност, ако същите касаят общо всички имоти, то следва да бъдат
изчислени по съразмерност. Тук следва да се посочи, че с протокола е извършено общо
разпределение на суми, постъпили вследствие продажбата на два имота за разпределение,
принадлежащи на „ЕРУЛ 11“ ЕООД. Безспорно е, че жалбоподателят не е отправили искане
към ЧСИ за извършване на отделно разпределение за всеки от имотите. Само по себе си
общото разпределение не е незаконосъобразно, в случай, че са спазени изискванията на
закона за удовлетворяване на кредиторите по реда на привилегиите им /чл. 136 и чл. 137
ЗЗД/. Следва да се посочи и че, с Протокол от 27.05.2021г. е насрочена публична продан на
недвижими имоти, принадлежащи на ипотекарния длъжник: "ЕРМА 11" ЕООД, ЕИК
*********, представляващи: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
81178.8.151.16.10 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
81178.8.151.16.12, която да тече от 16.06.2021г. до 16.07.2021г., а с Протокол от 27.05.2021г.
е насрочена публична продан на недвижими имоти, принадлежащи на ипотекарния
длъжник: "ЕРУЛ 11" ЕООД, ЕИК *********, представляващи: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор № 81178.8.151.16.9 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор № 81178.8.151.16.11. Двете публични продани са провеждани отделно една
от друга, като всяка една от тях закономерно е приключила с изготвяне на двете обжалвани
разпределения. Както е уточнил и в мотивите си, съдебният изпълнител е предприел този
подход на разделност, предвид това че описаните имоти принадлежат на две различни лица.
Разноските са извършвани поотделно за всяко едно от изпълнителните действия,
следователно правилно и законосъобразно те са включени в техния пълен размер във всяко
едно от двете разпределения. В този смисъл тези оплаквания на жалбоподателя са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 73 ГПК процентът на пропорционалната такса по
изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да
надвишава максималния размер, определен в тарифата. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ
предвижда, че пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
По силата на т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
9
събраната сума, като според забележка № 1 към т. 26 – при частично събиране на паричното
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума. В случая ЧСИ е посочил каква е таксата за целия дълг и съответно – каква е таксата,
съответстваща на събраната сума от проданта на всеки имот. В този смисъл не е вярно
твърдението на жалбоподателите, че таксата по т.26 е изчислена на базата на стойността на
продаденото имущество. На първо място тя е изчислена общо за целия дълг. Целта на това
посочване е последващото съобразяване на изр.2 от Забележка 1 към т.26 от ТТРЗЧСИ, а
именно че таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената
върху общо събраната сума. Това е допълнителна гаранция относно начисляването на
таксата спрямо длъжника, за да не се стига до неоснователно обогатяване от страна на
съдебния изпълнител. Видно от двете разпределения е, че това изискване е спазено чрез
посочване във всеки от тях на общата такса, изчислена на база целия дълг. В същинската
част на самото разпределение, вече е посочена конкретната такса, която подлежи на
разпределение. В този смисъл оплакванията касаещи механизма на определяне на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ са неоснователни.
Основателно е оплакването, че неправилно е определена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за целия дълг би следвало да бъде 158282,10 лв. или 189938, 51
лв. с ДДС. Събраната сума по смисъла на т.26, която е базата за определяне размера на
таксата по тази точка, е събраната сума за удовлетворяване вземането на всеки един
взискател. В този смисъл предвид посочения от ЧСИ размер на целия дълг /в тази сума
следва да не се включват дължимите авансови такси, съобразно Забележка 4, както и
окончателната пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ/ - и размера на събраната сума по
разпределението по получените суми от публичната продан на недвижими имоти,
принадлежащи на „ЕРУЛ 11“ ЕООД, изчислен по правилата на т. 26 и т. 1 и сл. от
"Забележки" към същата точка, прилагайки коефицент, изчислен съобразно предписанията
на ТТРЗЧСИ /0,050606/ по отношение на общия размер на вземанията, впрочем приет и от
самия съдебен изпълнител, размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ би
следвало да бъде 9888, 31 лв, а не както е приел ЧСИ – 9992, 08 лв. или сумата, посочена в
раздел III, т.2 от разпределението, следва да бъде 9888, 31 лв.
Предвид посоченото, таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за целия дълг би следвало да бъде
158282,10 лв. или 189938, 51 лв. с ДДС., а размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ би следвало да бъде 9888, 31 лв, а не както е приел ЧСИ – 9992, 08 лв. или сумата,
посочена в раздел III, т.2 от разпределението, следва да бъде 9888, 31 лв.
След направени изчисления се установява, че вземането на взискателя „БЪЛГАРО-
АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД следва да се намали с размера на сумата от 393
707, 69 лв., а не както е посочено в разпределението с 393 603, 92 лв. Тоест сумата, посочена
в раздел IV от разпределението следва да бъде 393 707, 69 лв.
С така изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпределение следва
да бъде отменено и върнато на ЧСИ за повторното му изготвяне съобразно дадените по-горе
указания на съда.
Ето защо и във връзка с горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА по жалба вх. № 15362/30.08.2021 г. по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 800 от
КЧСИ, подадена от „Ерул 11“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, оф.1, представлявано от Димитър Йорданов, чрез
процесуалния представител адв. Ана Панайотова, против действията на ЧСИ И.Б., рег.№ 800
на КЧСИ, изразяващи се в извършване на 27.08.2021 г. по изп. дело № 965/2018 г. на ЧСИ
Ив. Б., рег. № 800 на КЧСИ на разпределение на сумата от 403 632 лв, получена от продажба
на недвижими имоти, собственост на длъжника „Ерул 11“ ЕООД с ЕИК *********,
10
представляващи САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
81178.8.151.16.9 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
81178.8.151.16.11.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20188000400965/2018 г. по описа на ЧСИ И.Б., рег.№
800 на КЧСИ за извършване на ново разпределение съгласно указанията, дадени в мотивите
на настоящето решение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11