№ 43253
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110102202 по
описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от П.
Г. Г. срещу В.С.У. „Л.К.“, както следва: главен иск с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ за заплащане на сумата от 4606,81 лв., представляваща разликата
между изплатеното му трудово възнаграждение и увеличения му размер,
съгласно ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 05.08.2024 г., за
периода от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до окончателното
плащане; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 75,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
4606,81 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.; главен иск с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 6251,34 лв.,
представляваща разликата между изплатеното му обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и дължимото му се обезщетение,
изчислено върху увеличения размер на брутното трудовото възнаграждение,
съгласно ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 05.08.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.01.2025 г., до окончателното плащане; акцесорен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 102,98 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 6251,34 лв. за периода от 17.10.2024 г.
до 14.01.2025 г.; главен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от сумата от 5110,62 лв., представляваща разликата
между изплатеното му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
дължимото му се обезщетение, изчислено върху увеличения размер на
брутното трудовото възнаграждение, съгласно ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и
ПМС № 273 от 05.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до окончателното плащане;
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1
84,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5110,62 лв. за
периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.
Ищецът П. Г. Г. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника
В.С.У. „Л.К.“, в рамките на което е изпълнявал длъжността преподавател в
катедра „Механика и математика“, като същото било прекратено със заповед
№ РД-****** от 19.07.2024 г. Излага, че след прекратяване на трудовото
правоотношение разбрал, че на основание на две постановления на
Министерски съвет: ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г.
били одобрени допълнителни разходи - съгласно ПМС 169/20.05.2024 г. била
одобрена сумата 40 226 552 лв., представляваща допълнителни разходи за
увеличаване на възнагражденията на персонала на държавните висши
училища за 2024 г. чрез бюджета на МОН, а с ПМС № 273 от 5.08.2024 г. –
нова сума в размер на 152 141 035 лв., представляваща допълнителни разходи
за увеличаване на възнагражденията на академичния състав в държавните
висши училища за 2024 г. чрез бюджета на МОН. Поддържа, че след
получаване на посочените парични средства по бюджета на В.С.У.,
работодателят започнал увеличаване на трудовите възнаграждения на
служителите, но на ищеца не били заплатени допълнителни суми. Поддържа,
че за периода, в който ищецът е бил част от персонала и от академичния
състав на ВСУ – от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. му се дължи увеличение на
трудовото възнаграждение, което се отразява и на размера на обезщетенията
при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл.
224, ал. 1 КТ. Посочва, че извънсъдебно е поканил ответника да заплати
посочените суми с покана с вх. № ВСУ-03441 от 07.10.2024 г., но ответникът
не отговорил на поканата и не заплатил претендираните суми. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника – В.С.У. „Л.К.“, с който исковете се оспорват по основание и
размер. Ответникът признава, че с ищеца са били в трудово правоотношение,
възникнало на основание трудов договор № 22/31.01.2000 г., прекратено със
Заповед № РД-******/19.07.2024 г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано
от 25.07.2024 г. Поддържа, че с Допълнително споразумение от 30.11.2018 г.
към трудов договор № 22/31.01.2000 г. ищецът е преминал на длъжност
„доцент“, с Допълнително споразумение от 14.11.2023 г. основното месечно
трудово възнаграждение на ищеца било променено на 2000 лв., считано от
01.08.2023 г., а с Допълнително споразумение от 07.03.2024 г. ищецът бил
назначен временно на длъжност „заместник-ректор по научната дейност и
международното сътрудничество“ във ВСУ „Л.К.“ до провеждане на избор за
длъжността „заместник-ректор по научната дейност и международното
сътрудничество“, но не по-късно от 07.06.2024 г. Оспорва твърденията на
ищеца, че с Постановление на МС №169/20.05.2024 г. е одобрена сума от над
40 милиона лева за увеличаване на възнагражденията на държавните висши
училища за 2024 г., като посочва, че посочената сума е задЕ. от държавния
бюджет за увеличаване на стипендиите на докторантите от държавните висши
училища и научни организации и на персонала на държавните висши учебни
заведения, като от посочената сума, сума в размер 152 797 лв. е постъпила по
2
бюджета на ВСУ „Л.К.“, а от заделените с Постановление на МС № 273 от
05.08.2024 г. 184 милиона лева за увеличаване на възнагражденията на
академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 ЗВО в държавните висши
училища и научни организации, по бюджета на ответника били постъпили
252 612 лв. Твърди, че за разпределяне на средствата, постъпили съгласно
Постановление на МС № 169/20.05.2024 г. в размер на 152 797 лв.
Академичният съвет на ВСУ „Л.К.“, на заседание от 02.08.2024 г., разгледал и
приел актуализация на бюджета за 2024 г., включително разпределение на
средства за увеличение на възнагражденията на персонала, отразено в ново
длъжностно разписание. Съгласно заповед на ректора от 03.08.2024 г., новото
разписание било утвърдено и влязло в сила със задна дата от 01.01.2024 г.,
като отговорните лица следвало да предприемат действия по изпълнението му
до 30.08.2024 г. За длъжността „заместник-ректор по научната дейност и
международното сътрудничество“, заемана от ищеца, не било предвидено
увеличение на възнаграждението, което останало 1200 лв. месечно, колкото е
било определено възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност с
допълнително споразумение от 07.03.2024 г. Посочва, че за разпределяне на
средствата, постъпили по бюджета на ответника на основание Постановление
на МС № 273 от 05.08.2024 г., на проведено на 06.11.2024 г. заседание на
Академичния съвет на ВСУ „Л.К.“ била приета нова актуализация на
длъжностното разписание, утвърдена със заповед на ректора и влязла в сила
със задна дата от 01.01.2024 г. Посочва, че изпълнението следвало да се
осъществи до 30.11.2024 г. Въпреки това, към момента на приемане на
разписанието правоотношението с ищеца вече било прекратено, считано от
25.07.2024 г. Поддържа, че увеличенията, предвидени в ПМС № 273 от
05.08.2024 г., не обхващат длъжността „заместник-ректор“, заемана от ищеца,
а дори и да се приеме обратното, в утвърденото разписание не е предвидено
повишение на възнаграждението за тази позиция. Счита, че размерът на
трудовите възнаграждения за всяка от длъжностите по щатно разписание се
определя от академичния съвет на ВСУ „Л.К.“ в рамките на предоставените
средства по бюджетна сметка и целевото им предназначение, но нито едно от
двете постановления няма пряко действие върху размера на трудовото
възнаграждение на съответните служители. Поддържа, че към момента на
разпределение на получените парични суми на основание ПМС № 169 от
20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г. на Министерски съвет, което се
извършило с цитираните решения на академичния съвет на ответника,
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, поради което е било
обективно невъзможно увеличаването на възнаграждението и обезщетенията,
дължими на ищеца. Въз основа на посоченото, поддържа, че не се дължи
увеличен размер на възнаграждението и обезщетенията при прекратяване на
договора. Счита, че искането за заплащане на увеличен размер на обезщетения
по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, са неоснователни, тъй като основа за
определяне на посочените обезщетения е полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение за месеца преди прекратяване на трудовото
правоотношение, когато не са действали увеличените размери на трудовите
възнаграждения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
3
разноски.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което е престирал съобразно уговореното, както и размера на уговореното
брутно трудово възнаграждение, в това число, че е налице основание за
увеличаване на трудовото възнаграждение въз основа на ПМС № 169 от
20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г. на Министерски съвет, респективно
– че възнаграждението, определено въз основа на посочените постановления,
е в по-висок размер от платения.
В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на
претендираните от ищеца суми, респективно – положителния факт на
погасяване на дълга.
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият е бил
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на
следващото се брутното трудово възнаграждение за последен пълен отработен
месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, в това число и че
спрямо ищеца са се прилагали ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от
05.08.2024 г. на Министерски съвет към посочения момент и че въз основа на
посочените постановления брутно трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ, респективно –
обезщетението, определено въз основа на него, е в по-висок размер от
платения.
В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на
претендираните от ищеца суми, респективно – положителния факт на
погасяване на дълга.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от
основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението, в това число и че спрямо ищеца са се прилагали ПМС № 169 от
20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 05.08.2024 г. на Министерски съвет към
посочения момент и че въз основа на посочените постановления брутно
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец по смисъла на
чл. 228, ал. 1 КТ, респективно – обезщетението, определено въз основа на
него, е в по-висок размер от платения.
В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на
претендираните от ищеца суми, респективно – ползването на отпуска за
процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.
На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК съдът отделя като
безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. Между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз
основа на Трудов договор №22/31.01.2000 г.; 2. Трудовото правоотношение е
4
прекратено със Заповед № РД- ******/19.07.2024 г. на посоченото основание,
считано от 25.07.2024 г.; 3. На ищеца не е заплатен увеличен размер на
трудово възнаграждение и увеличен размер на обезщетенията по чл. 222, ал. 3
КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
По доказателствата и исканията на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, с изключение на въпрос Г), доколкото за
изчисляване на мораторната лихва не са необходими специални знания, и в
отговора на исковата молба.
По искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, съдът ще се произнесе в първото
по делото открито съдебно заседание след изслушване становището на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 10.12.2025 г. от 15.30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с
препис от отговора на исковата молба от ответника и препис от молба от
24.09.2025 г.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи от А до В включително
(без задача Г), поставена от ищеца в доказателствените искания към исковата
молба и задача, поставени от ответника в отговора на исковата молба, при
депозит в размер на 400 лв., от които 100 лв., вносими от ответника
едноседмичен срок от съобщението и 300 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. К. Й.-М..
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи с указания да работи
по задачата на ответника след представен по делото платежен документ за
внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ в
останалата част (по задача Г, поставена от ищеца в доказателствените искания
към исковата молба).
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства за
5
първото по делото открито съдебно заседание след изслушване становището
на страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6