Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 97 13.04.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Маргарита
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 968 по описа за
2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
искова молба на И.Й.М., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника му адв. Х.П.,
с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Регионална
дирекция по горите /РДГ/ – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер
на 600лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 74/ 31.05.2019г., издадено от Директора
на РДГ- Стара Загора.
Ищецът
твърди, че с посоченото наказателно постановление му е била наложена глоба в
размер на 360.00лв. за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/
и са отнети в полза на държавата 5.0 простр.куб.м. дърва за горене от бял бор,
1.0пр.куб.м. дърва от акация, 1.0 пр.куб.м. – от габър и 5.0 пр.куб.м. – от
зимен дъб, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ. И.М. е обжалвал наказателното
постановление по съдебен ред, като с решение № 352 от 30.10.2019г., постановено
по АНД № 951 по описа за 2019 г. на Районен съд – Казанлък, Наказателно
постановление № 74 от 31.05.2019г. на Директора на Регионална дирекция по
горите – Стара Загора е било отменено, като незаконосъобразно.
Ищецът
сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен
ред, е ангажирал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в общ
размер на 600лв./за изготвяне и подаване на жалба против НП № 74/ 31.05.2019г.
и за осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Казанлък/. Поддържа, че направените от него разходи в
общ размер на 600 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление
№ 74/ 31.05.2019г. на Директора на РДГ – Стара Загора. С оглед на което
претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в
размер на исковата сума, ведно със законната лихва върху същата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и да му
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– Регионална дирекция по горите – Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не се представлява в съдебно заседание. В представен по делото
отговор-възражение по исковата молба, заявява, че предявеният иск е допустим,
но изразява становище за прекомерност на претендирания „адвокатски хонорар“,
доколкото с отмененото НП е била наложена глоба от 360лв. и върху този именно
размер следвало да бъде определено адвокатското възнаграждение и съответно
обезщетението.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че
искът е основателен до размера на оказаната действителна правна защита, като
следва да бъде уважено възражението за прекомерност.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление /НП/ № 74/
31.05.2019г., издадено Директора на Регионална дирекция по горите – Стара
Загора, на И.Й.М. е наложена глоба в размер на 360.00лв., на основание чл.266,
ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от същия закон и са отнети в
полза на държавата вещите, предмет на нарушението - 5.0 простр.куб.м. дърва за
горене от бял бор, 1.0пр.куб.м. дърва от акация, 1.0 пр.куб.м. – от габър и 5.0
пр.куб.м. – от зимен дъб, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ.
По жалба на санкционираното лице против наказателното
постановление е било образувано АНД № 951/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък.
С Решение № 352 от 30.10.2019г. по посоченото дело Наказателно постановление № 74
от 31.05.2019г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Казанлъшкия
районен съд не е било обжалвано и е влязло в сила на 23.11.2019г.
Видно от приложения по АНД № 951/
2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора Договор за правна помощ №
20190898 от 14.08.2019г. /лист 32 от АНД № 951/ 2019г. на КРС/, И.Й.М. е
възложил и упълномощил адв. Х.Д.П. да изготви жалба против Наказателно
постановление № 74 от 31.05.2019г. на Директора на РДГ – Стара Загора и да осъществи
процесуално представителство в съдебното производство, образувано по нея, пред първа
инстанция, при договорено и заплатено в брой при подписване на договора
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Към
материалите по делото е приложено АНД № 951/ 2019г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е
допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник
/чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се
основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение наказателно
постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание
на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва
да се приеме, че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че
наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира
като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение
на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По
делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 74/ 31.05.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, на И.М.
е наложена глоба в размер на 360.00лв., на основание чл.266, ал.1 от ЗГ и са
отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението - 5.0 простр.куб.м.
дърва за горене от бял бор, 1.0пр.куб.м. дърва от акация, 1.0 пр.куб.м. – от
габър и 5.0 пр.куб.м. – от зимен дъб, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ. Наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 352 от 30.10.2019г.,
постановено по АНД № 951/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, което
съдебно решение, като необжалвано, е влязло в сила на 23.11.2019 г.
С постановената отмяна на издаденото срещу ищеца
наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице
първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно
засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от
незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно –
следствената връзка, която съществува между тях.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред
административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че
разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания
санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая имуществените вреди, обезщетение за които се
претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение за осъществената от адвокат защита и процесуално
представителство на И.Й.М. по АНД № 951/
2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. За да се приеме, че ищецът
действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по
основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с
договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за
адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за
доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското
възнаграждение е договорено и дали същото е
заплатено. Видно е, от приложения по АНД № 951/ 2019 г. по описа на Районен съд Казанлък,
Договор
за правна помощ № 20190898 от 14.08.2019г., че за обжалване на НП № 74/ 31.05.2019г. ищецът е
ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600лв.
В договора е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено
изцяло в брой. Приложеният
договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което
удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на 600лв., изразяващи се в направени от
него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото
съдебно производство /въззивно/ по обжалване на НП № 74/ 31.05.2019г. на Директора на РДГ-Стара
Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за
ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка
между направения от И.М. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП,
тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното обжалване на НП № 74/ 31.05.2019г. Този извод следва от отбелязването
в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие.
Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в
производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че
направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на
жалба до съда и процесуалното представителство и защита в производството по АНД
№ 951/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък, не е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП.
Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на
НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита
на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна
защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това
право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ.
Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от
ищеца имуществени вреди в размер на 600 лв. се явяват пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Исковата претенция е
доказана не само по основание, но и по размер. Противно на твърдението на
ответника, заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
е удостоверено в Договор за правна помощ № 20190898 от 14.08.2019г. Направеното
от ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено за правна защита и процесуално
представителство на ищеца по АНД № 951/ 2019г по описа на
Районен съд - Казанлък, е допустимо,
съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/ 2017г по т.д.№ 2/ 2016г на ВАС.
Разгледано по същество, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл.18,
ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление, без процесуално
представителство, с наложено
административно наказание „глоба” до размер 1000лв минималното възнаграждение е 300лв, а
съгласно чл.18, ал.2 от цитираната Наредба, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, минималното възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая предоставените от
адвоката услуги се изразяват в изготвяне на жалба срещу НП № 74/ 31.05.2019г. и
осъществяване на процесуално представителство по образуваното във връзка с тази
жалба АНД № 951/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, поради което съдът
намира, че уговореният и заплатен размер на възнаграждението от 600 лв.
съответства на нормативно установения минимален размер /съгласно цитираните
по-горе разпоредби на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и не са налице причини за
намаляването му.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от И.Й.М. иск е установено и
доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на Регионална дирекция по горите – Стара
Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в
размер на 600лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение Наказателно постановление № 74 от 31.05.2019г. на Директора на
РДГ - Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена
изцяло. Върху
претендираната сума от 600 лв. ответникът дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 20.12.2019г, до окончателното изплащане.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с
оглед изхода на делото, при липса на направено възражение от страна на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва
да бъде уважено изцяло искането на пълномощника на ищеца за присъждане на
направените по настоящото дело разноски, като Регионална дирекция по горите -
Стара Загора бъде осъдена да заплати на И.Й.М. сумата 610 лв., от които 10
лв. платена държавна такса и 600лв за адвокатско възнаграждение,
договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна помощ
№ 20190989/ 10.12.2019г.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Стара Загора,
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.М., ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от И.М. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно
решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 74 от 31.05.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, ВЕДНО
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2019г. до окончателното й
изплащане..
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Стара
Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.М., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 610лв. /шестстотин и
десет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: