№ 41941
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110126232 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. К. К. срещу „ФИРМА“ ЕООД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за
потребителски кредит № **********/09.01.2025 г. е нищожен, евентуално, че клаузата
на чл. 3 от Допълнителното споразумение към договора, предвиждаща заплащане на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2025 г. между ищцата и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на
който „ФИРМА“ ЕООД й е предоставил заем в размер на 1500 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50,95 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от
63,41 %. Сумата, която ищцата следвало да върне била в размер на 2175,63 лева, но
впоследствие била начислена и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер
на 975 лева, с което дължимата сума се увеличила на 3150,63 лева. Излага
съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него
ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва, и в договора не е посочена
методика за неговото изчисляване; поради противоречие с добрите нрави, тъй като
ГЛП надвишава трикратния размер на законната лихва, както и поради това, че в чл. 3
от допълнителното споразумение към договора е предвидено заплащането на
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 975 лева, което води до
несправедливо обогатяване на кредитора. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове, като поддържа процесният договор за кредит,
респективно допълнителното споразумение към него да са действителни, доколкото не
противоречи на императивни норми на закона и не съдържа неравноправни клаузи,
като същият отговоря на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Не оспорва твърдението, че
страните са сключили Договор за потребителски кредит № **********/09.01.2025 г. и
допълнително споразумение към него, по който договор е предоставил на ищцата
сумата от 1500 лева, която последната е усвоила, но не е заплатила нито една
погасителна вноска. Навежда доводи, че единствено изискването ГПР по договора да
не надвишава пет пъти размера на законната лихва ограничава размера на
възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а евентуална
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва не води до нищожност на целия
1
договор за кредит. Поддържа, че се дължи неустойка единствено при непредоставяне
на обезпечение и за кредитора не е ясно дали в дадения срок кредитополучателят няма
да предостави обезпечение, поради което неустойката не следва да се включва в ГПР и
не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че клаузата
за неустойка е индивидуално уговорена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и евентуален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и чл. 146 ЗЗП.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на
договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че договора, съответно
клаузата на чл. 3 от допълнителното споразумение към него e нищожна на сочените
основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът за потребителски кредит е действителен, респективно, че клаузата на чл. 3
от допълнителното споразумение е действителна, че при сключването на договора са
били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора както и че клаузата по чл. 3 от допълнително споразумение, в която е
уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузата по чл. 3 от
допълнително споразумение е индивидуално уговорена.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 09.01.2025 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който „ФИРМА“ ЕООД й е
предоставил заем в размер на 1500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/
от 50,95 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 63,41 %; че съгласно чл. 3 от
допълнителното споразумение към договора за неизпълнение на задължението на
ищцата за непредоставяне на обезпечение й е начислена неустойка в размер на 975
лева; че в ГПР по договора не е включен разходът за неустойка.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира за ненеобходимо за изясняване предмета на спора.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
цялото й кредитно досие по това облигационно правоотношение следва да бъде
оставено без уважение, като ненеобходимо.
2
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025 г.
от 9:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата с правно основание чл. 190, ал.
1 ГПК ответникът да бъде задължение да представи цялото й кредитно досие по това
облигационно правоотношение, както и искането за допускане съдебно-счетоводна
експертиза.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
3
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4