Решение по дело №2007/2018 на Районен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е

672/5.7.2019г.

 

05.07.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2019                    Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                    седми  състав

На 13 (тринадесети) юни                                                              Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2007 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Макс Колект” ООД гр. София, представлявано от Х.Й.Й. твърди, че на 11.03.2014 г. между „Макс Телеком“ ООД гр. София и ответника П.П.М. бил сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги – осигуряване на достъп до интернет. Ответникът се задължил да плаща ежемесечно такса, като договорът бил сключен за срок от дванадесет месеца. Въз основа на договора била издадена фактура от 01.10.2015 г. за сума в размер на 32,15 лева. П.М. не заплатил посоченото задължение в сроковете, уговорени между страните и останал задължен за цитираната сума. На 13.07.2016 г. между „Макс Колект“ ООД гр. София и „Макс Телеком“ ООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество прехвърлило на ищеца вземанията си по цитирания договор срещу М. Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 620/2018 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество в размер на 32,15 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуален договор от 11.03.2014 г., сключен между „Макс телеком“ ООД и П.П.М., което вземане е прехвърлено на „Макс колект“ ООД по силата на договор за цесия от 13.07.2016 г., като претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията. Сочи, че липсват доказателства за цедиране на вземането срещу ответника. Освен това, оспорва възможността цесията да бъде съобщена на длъжника чрез особения му представител Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от представения договор за услуги от 11.03.2014 г. е, че „Макс телеком” ООД се задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, на П.П.М., интернет услуги. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на интернет услуги. Били договорени конкретните месечни такси и цена на услугите. Бил предвиден срок на договора – 12 месеца, като дължимата месечна такса възлизала на 29,90 лева. Неразделна част от договора са Общи условия по сключваните от дружеството договори за интернет услуги. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ОУ, абонатът се задължава да плаща уговорената месечна такса. По делото е приложена фактура № **********/01.10.2015 г., издадена от „Макс телеком“ ООД, от която е видно, че на ответника е начислена сума в общ размер 32,15 лв., представляваща дължими месечни такси. Съдът констатира от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2017 г., че „Макс телеком“ ООД прехвърлило на „Макс колект“ ООД свои вземания, произтичащи от сключени договори за услуги. Същите са описани в приложение към договора, в което под № 1134 фигурира вземане срещу ответника по описания по-горе договор. По делото е представено пълномощно от 13.07.2016 г., по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 13.07.2016 г. за сключването на последния. Приложено е и уведомление за извършеното прехвърляне на вземания изх. № 10799/19.08.2016 г. адресирано до П.М., което не е връчено на последния, като е отразено, че лицето напуснало адреса си.

            От приложеното ч.гр.д. № 620/2018 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Макс колект” ООД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 01.03.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК     № 313/02.03.2018 г. и за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в общ размер 325,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на иска:

            Искът е предявен от „Макс колект” ООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника П.П.М. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 313/02.03.2018 г. по ч.гр.д. № 620/2018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на едно от задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителния иск е допустим.

            По основателността на претенцията:

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.   № 620/2018 г. на ШРС и представените в настоящото исково производство писмени документи.

            Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален договор от праводателя на ищеца № ВС360294181214039/18.12.2014 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, праводателят на ищеца, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последната да заплаща цената на тези услуги. Установи се по делото, че „Макс телеком“ ООД и „Макс колект” ООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу п.М. по процесния договор. Цедентът  упълномощил цесионера да уведоми от негово име  длъжника за извършената цесия. Уведомлението не е достигнало до ответника. Следователно, последният не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба. Действително, надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. В случая, обаче, длъжникът – ответникът М. не е открит на установените му постоянен и настоящ адрес, като същият се представлява в производството от назначения му особен представител. Последният има ограничен кръг права за целите на процеса и не може да приема материалноправни волеизявления, каквото е съобщаването на цесията. Получаването на съобщение за сключен договор за прехвърляне на вземане представлява разпореждане с право, за което действие се изисква изрично пълномощно по смисъла на чл. 34, а. 3 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК, особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда, пред който се води делото. В случая не е налице изрично съгласие на особения представител да му бъде връчено съобщение за цесията, както и одобрение на съда. Поради това, следва да се приеме, че връчване на особения представител на ответника М. не е извършено. Ето защо, съдът намира, че не е налице надлежно уведомление за сключения между „Макс телеком“ ООД и „Макс колект” ООД договор за цесия, поради което същият не е произвел действие спрямо ответника.

            Предвид обстоятелството, че твърденията на ищеца в исковата молба са, че той е носител на материалното право, засегнато от правния спор, то следва, че ищцовото дружество притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство. Това е така, тъй като принадлежността на правото на иск произтича от фактическите твърдения в исковата молба. Поради това и поради установеното по-горе, че поради липса на надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Макс колект” ООД не е носител на вземания срещу П.М.П., то предявения иск срещу последния следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Предвид отхвърлянето на исковата претенция, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК***, със седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., п.код 1606, обл. С., район Т., бул. „Х.Б.” № 17, ет. 1, офис 208, представлявано от Х.Й.Й. против П.П.М. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 32,15 лв. (тридесет и два лева и 15 стотинки), представляващо неплатена в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуален договор от 11.03.2014 г., сключен между „Макс телеком“ ООД и П.П.М., което вземане е прехвърлено на „Макс колект“ ООД по силата на договор за цесия от 13.07.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 313/02.03.2018 г. по ч.гр.д. № 620/2018 г. по описа на ШРС, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                                                              Районен съдия: