№ 1102
гр. Варна, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110200927 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Г. Н. Г. от гр.Чирпан срещу Електронен фиш
серия К № 6811658 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1200,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за
незаконосъобразен. Отрича извършването на вмененото му нарушение, като
твърди, че не е превишил максимално допустимата скорост. Оспорва
квалифицирането на нарушението като осъществено при условията на
повторност и сочи, че вмененото му нарушение е извършено четиринадесет
месеца след нарушението, за което е санкциониран с предходен ел. фиш.
Представя доказателства, че наложената му с последния глоба е била
заплатена на 22.11.2021г. Намира и че предходният ЕФ, с който е бил
санкциониран, не е надлежно описан в обжалвания такъв и не е посочена
нормата, във връзка с чието нарушаване е бил санкциониран. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, реводно призован, не се явява
1
лично. Представлява се от адв.Д. Т. от АК-Стара Загора, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 03.12.2022г. в 16,52 часа, лек автомобил
марка „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ СТ 7383 РН се движел по път втори клас
№295 в границите на гр.Аксаково, обл.Варна. Разрешената скорост на
движение в населено място била до 50 км/ч., а процесният автомобил се
движел със скорост от 92 км/ч. Поради движението си с превишена скорост
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARН САM
S1 -120 ccda. След справка в информационните масиви на МВР било
установено, че превозното средство е собственост на Г. Г. от гр.Чирпан.
Установено било също, че Г. е бил наказван с ЕФ серия К №5319438 на ОД на
МВР-Стара Загора за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено
на 03.10.2021г. Било счетено, че нарушението е извършено повторно и на
лицето бил издаден Електронен фиш серия К №6811658 за налагане на глоба
в размер на 1200.00 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство–мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 съдът приема за
безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е
движел по път втори клас №295 в границите на гр.Аксаково, обл.Варна, в
рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената
максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото
техническо средство- мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип ARН САM S1 с фабричен номер 120ccda
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания (л.72). Същото е преминало успешно последваща
проверка и е в изправност (видно от приложения Протокол от проверка №26-
СГ-ИСИС/13.04.2022г.). Системата е заснела и записала скорост на движение
2
на процесния автомобил от 95 км/ч. (видно и от служебно изисканата
фотоснимка- л.47 от делото). При издаването на електронния фиш е
приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на
движение от 92км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с
който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото посочените снимки
са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е
движел с посочената скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това
следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната
разпоредба, която е била нарушена виновно.
Съдът намира, че административнонаказателната отговорност правилно
е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно-
на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая
собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от служебно
изисканата справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна-л.22/,
на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал
възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал
лично автомобила. Г. обаче не се е възползвал от възможността да декларира
данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по
реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания
електронен фиш.
Наказанието също така е определено правилно. Надлежно е издирена
и приложимата санкционна разпоредба. Нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП
предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място над 40 км/ч, какъвто е и процесният случай.
Приложена е същевременно и нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, тъй като е счетено, че нарушението е извършено повторно. Поради
това санкцията в НП е определена като удвоен размер на 600 лева, т. е. 1200
лева.
3
Легална дефиниция на понятието „повторно нарушение“ се съдържа
в т. 33 на параграф 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която такова е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. За
квалифицирането на нарушението като повторно е без значение дали лицето е
санкционирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ.
Достатъчно е процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от
санкциониране с влязло в сила НП или ЕФ, с които на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение.
В случая от приложените справка за нарушител и копие от ЕФ серия К
№5319438 на ОД на МВР-Стара Загора е видно, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на
03.10.2021г. Посоченият ел. фиш е връчен на лицето на 22.11.2021г. По силата
на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронните фишове подлежат на обжалване в 14-
дневен срок от получаването им. От своя страна нормата на чл.189, ал.10, т.2
от ЗДвП предвижда, че влизат в сила електронните фишове, които не са
обжалвани в срока по ал. 8. Липсват данни, а и не се твърди от страна на
жалбоподателя, посоченият ел. фиш да е бил обжалван. Следователно същият
е влязъл в сила след изтичането на срока за обжалване-на 06.12.2021г.
Доколкото процесното нарушение е извършено на 03.12.2022г., същото
безспорно попада в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К,
5319438, издаден за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, т.е.- за
същото по вид нарушение. Следователно наказващият орган правилно е
преценил, че се касае за нарушение, извършено повторно, надлежно е
издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание.
Не се налага друг извод във връзка с обстоятелството, че наложената с
ЕФ серия К, 5319438 глоба е била заплатена на датата на връчването му-
22.11.2021г. Действително, според разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., е въведена нормата на чл.79б, чиято
първа алинея предоставя възможност на нарушителя, ако не желае да обжалва
наказателното постановление, да заплати в срока за обжалване 80 на сто от
размера на наложената глоба. Според втората алинея на цитираната
разпоредба в тези случаи наказателното постановление влиза в сила от датата
на плащането. Съдебната практика обаче е категорична, че разпоредбата на
чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима по отношение на електронните
фишове. Съдилищата последователно приемат, че електронният фиш по
ЗДвП е предвиден като акт, с който може да се налага единствено наказание
„глоба“, без възможност за прилагане на друго кумулативно наказание, а от
внимателния прочит и анализ на разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН се налага
извод, че същата касае случаите на едновременно санкциониране на
4
нарушителя с глоба и друго наказание. Приема се също, че по отношение на
електронните фишове по ЗДвП е налице изрична и специфична уредба в чл.
189, ал. 9 от ЗДвП, която разпоредба също дава възможност за заплащане на
наложената глоба по фиша с намаление, при това в различен размер от
намалението по чл. 79б от ЗАНН, в определен срок, но това заплащане, за
разлика от посоченото в чл. 79б от ЗАНН, не съставлява съгласие с
установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. В изложения
смисъл са Решение № 113 от 16.02.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
1011/2022 г.; Решение № 27 от 21.02.2023 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
25/2023 г.; Определение № 28 от 21.12.2022 г. на АдмС - Кърджали по к. ч. а.
н. д. № 160/2022 г. и др. Становищата, изразени в цитираните съдебни актове,
се споделят и от настоящия състав. Поради неприложимостта на нормата на
чл.79б по отношение електронните фишове не са налице основания, в
съответствие с чл.3, ал.2 от ЗАНН, да бъде счетено, че ЕФ серия К, 5319438 е
влязъл в сила на датата на плащането на наложената с него глоба.
Заплащането на глобата не рефлектира върху датата на влизане в сила на
посочения ел. фиш, а именно-06.12.2021г. Следователно няма основания да
отпадне квалифицирането на нарушението като повторно извършено.
Съответно-липсват основания за отмяна или изменение на обжалвания ел.
фиш на това основание.
Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. При издаването на
обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение съдържанието
на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189,
ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи
съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в
настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя
акт за установяване на административно нарушение и не се издава
наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение
правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната
норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш,
като в случая законовите изисквания към съдържанието му са спазени и
същият съдържа всички изискуеми реквизити. Описанието на нарушението
също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се изразява в
превишение на разрешената скорост с 42 км./ч.; посочено е каква е била
максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение
на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на
деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен
извършването на какво нарушение е вменено на лицето.
Не е накърнено правото на защита на жалбоподателя с непосочването
5
изрично за какво нарушение е бил санкциониран с ЕФ серия К, №5319438. За
да е повторно извършено едно нарушение, на лицето следва да е наложено
предходно наказание за същото по вид нарушение. Следователно от самата
легална дефиниция на понятието „повторно извършено нарушение“ следва,
че наказващият орган твърди, че е било наложено наказание за същото по вид
нарушение. Следва да се отбележи и че посоченият ЕФ серия К, №5319438 е
бил връчен на жалбоподателя, който е заплатил и наложената с него глоба.
Следователно Г. е бил напълно наясно за какво нарушение е бил
санкциониран с посочения ел. фиш, поради което дори и да се счете, че в
обжалвания ЕФ е налице пропуск в сочената от него насока, то той не е
накърнил реално правото му на защита, а има само формален характер.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата- да бъде оставена без уважение. По отношение този вид електронни
фишове е установена последователна и еднозначна съдебна практика в
изложения по-горе смисъл, като настоящият случай не разкрива особености,
които да обусловят формирането на различни правни изводи.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в три съдебни заседания, в които обаче
юрисконсултът не е участвал лично, а само е депозирал писмени бележки,
като същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност. Поради това съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 6811658 на ОД на МВР- Варна, с който на Г. Н. Г. от гр.Чирпан,
ЕГН:**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5
от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1200.00
лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. от гр.Чирпан, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7