Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                  01.11.2019 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                                        II  граждански състав

На седми  октомври                                        Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                 Председател: С. Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело №68 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищците по делото заявяват, чрез пълномощника си адвокат К. Г., че с решение № 505/03.11.2017 г. по гр.д. № 1579/2017 г. на Районен съд – К. съдът е обявил за недействителен до размер на 1/3  ид.част, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на ответницата Г.Ш. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в г. на нотариус И.Г. с рег. № ***, с район на действие Районен съд – К., с който В.Г.К. е прехвърлила на внучката си В.Г.К. следния свой недвижим имот: УПИ IХ-773 с площ 262 кв.м, а по скица от 360 кв.м, в кв. 198 по плана на гр. К., на ***, одобрен със заповед № РД-02-14-192/1987 г. и заповед № 1041/1994 г. на Община К., област С., при съседи на имота: , УПИ III-772 и УПИ V-за училище, заедно с построената в това място сграда с РЗП 66 кв.м и гараж с РЗП 12 кв.м срещу задължението на преобретателката В.Г.К. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката В.Г.К., като ѝ осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила досега и с правото на ползване на имота, като сделка увреждаща кредитора Г.Л.Ш..

В исковата молба ищците по делото заявяват, че с решение № 505/03.11.2017 г. по гр.д. № 1579/2017 г. на Районен съд – К. съдът е обявил за окончателен, на основание чл. 19, ал. З от ЗЗД, сключения между Г.Л.Ш. и В.Г.К. предварителен договор от 23.10.2014 г. за продажба на 1/3 ид.част от описания по-горе недвижим имот, за сумата 10 000 лв. при условие, че Г.Л.Ш. в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение заплати на В.Г.К. продажната цена от 10 000 лв. В решението било посочено, че ако в този срок сумата не бъде платена В.Г.К. разполага с иск за обезсилване на решението. Ответницата била осъдена да заплати: по сметка на Община К., на осн. чл. 364, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.44,45 - 47 от ЗМДТ местна такса в размер на 200 лв., за която да се впише възбрана върху имота; по сметка на Районен съд – К. 160.50 лв. нотариална такса; по сметка на Агенция по вписване 10 лв. за вписване.

Първата от ищците, В.Г.К. твърди, че била осъдена да заплати на ответницата Г.Ш. съдебни разноски в размер на 2 172.40 лв.  Съдът наредил, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК да се впише възбрана върху 1/3 ид.част от имота за посочените разноски, дължими от Г.Л.Ш.. Решението било изпратено на съдията по вписване за вписване на възбраната. Решението било обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загара, който с решение № 59/19.02.2018 г. по в.гр.д. № 1023/2018 г. потвърдил изцяло съдебния акт, постановен от първоинстанционния съд. По касационни жалби на страните в процеса, решението на въззивната инстанция било оспорено пред ВКС, който с Определение № 913/21.12.2018 г. по гр.д. № 2175/2018 г. – III г.о. не e допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Така от 21.12.2018 г. решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и от тази дата е започнал да тече двуседмичния срок, в който следвало ответницата Г.Ш. да извърши плащане на сумата от 10 000 лв. в полза на ищцата В.Г.К.. Този срок е изтекъл на 04.01.2019 г., до която дата не било извършено плащането. На 09.01.2019 г. получила пощенско съобщение, от което било  видно, че с два пощенски записа с дата от 08.01.2019 г. ответницата ѝ е привела сумата от 10 000 лева.

Първата ищца заявява, че е получила покана-потвърдително за паричен превод за сумата 4 000 лв., и втора такава - за 6 000 лв. Двете суми били приведени на 08.01.2019 г., т.е. след крайния срок 04.01.2019 г. Сочи, че малко след като получила поканите за записите пред дома ѝ дошла ответницата да ѝ каже, че е изпратила по пощата парите, а тя ѝ отговорила, че няма да ги получи, защото е закъсня с плащането на продажната цена, и ще иска обезсилване на решението.

Твърди, че до момента не е получила парите, изпратени ѝ с пощенски записи, защото ответницата била в забава с плащането и е било преклудирано правото ѝ да извърши плащане, с което да придобие право на собственост върху 1/3 ид.част от процесния недвижим имот. Сочи, че ответницата като купувач на имота не е спазила срока, посочен в съдебното решение и определен в закона – чл. 362, ал. 1 ГПК. Счита, че с оглед на установената съдебна практика ответницата е следвало да извърши плащането в този двуседмичен срок или да депозира сумата в банка, по местоиизпълнение на носимо парично задължение, на нейно име и да я уведоми за това – арг. в чл. 97, ал.1 ЗЗД. Изпращането на сумата с пощенски запис не се приема от ВКС като изпълнение от страна на ответника като купувач на имота. Заявява, че тя като продавач на имота не е задължена да приема плащането, извършено след посочения в закона и съдебното решение срок.

Ищците заявяват, че за тях е на лице правен интерес от предявяване на иска за обезсилване на постановеното съдебно решение. Двете ищци са ответници по иска по чл. 135 ЗЗД и отмяната на обявената недействителност на сделката сключена между тях двете в частта на 1/3 ид.ч. от имота е в техен изключителен интерес и право да искат тази отмяна чрез обезсилване на решението.

Намират, че са налице всички правни основания за обезсилване на съдебното решение в неговата цялост – за отмяната му в частта, с която предварителния договор е обявен за окончателен под условия, за недействителността на продажбата на целия имот в частта на 1/3 ид.ч. от имота по отношение на ответницата, за плащането на такси по ЗМДТ, за налагане на възбрана върху имота, както и в частта на осъждането да заплатя на ответницата разноски от 2 172.40 лв. Считат, че всички осъдителни и наредителни диспозитиви на съдебното решение са последица и представляват акцесорни вземания спрямо главния иск, който е за обявяване на предварителния договор за окончателен в частта на 1/3 ид.част от имота. Следва да се отмени решението и в частта на наложената възбрана върху 1/3 ид.част от имота.

Молят съда да постановите съдебно решение, с което да обезсили изцяло решение № 505/03.11.2017 г. по гр.д. № 1579/2017 г. на Районен съд – К., поради неизпълнение в законовия срок на парично задължение от страна на ответника към първия ищец, определен и в съдебното решение. Претендират присъждането на разноски по делото. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат К. Г., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Г.Л.Ш.. Постъпило е писмено становище от ответника по делото, с което моли съда да не отменя съдебното решение в частта за присъдените разноски  в размер на 2 172.40 лева, тъй ката същите били последици от уважаването на предявения от нея иск по  гр.дело №1579/2017 по описа на Районен съд – К. и същите нямали нищо общо с пропускането на срока за плащане.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

                С решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К., съдът е обявил за недействителен до размер на 1/3 идеална част на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на Г.Л.Ш., ЕГН-**********,***, договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в ***г. по описа на нотариус И.Г., с рег.№*** на НК, с район на действие Районен съд – К., с който В.Г.К., с ЕГН-********** прехвърля на внучката си В.Г.К. следния свой недвижим имот: УПИ IX -773, с площ от 262 кв.м., а по скица №1636/15.10.2014 г. на община К. с площ от 360 кв.м., в кв.198 по плана на гр.К., на, одобрен със заповед №РД-02-14-192/1987г. и заповед №1041/1994г. на община К., обл.С., при съседи на имота: УПИ III – 772 и УПИ V – за училище, заедно с построената в това място сграда с РЗП 66 кв.м и гараж с РЗП 12 кв.м. срещу задължението на приобретателката В.Г.К. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката –баба си В.Г.К., като и осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила до сега и с правото на ползване на имота, като сделка увреждаща кредитора Г.Л.Ш.. Със същото решение е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният между Г.Л.Ш., ЕГН-**********,*** като купувач и В.Г.К., ЕГН-********** *** в качеството на продавач, предварителен договор от 23.10.2014 г. за продажба на 1/3 идеална част от недвижим имот-дворно място с площ от 360 кв.м., представляващо УПИ IX -773, в кв.198 по плана на гр.К., на, заедно с находящата се в имота жилищна сграда и подобрения в него, при съседи на имота:, УПИ III – 772 и УПИ V – за училище, за сумата 10000 лв., при условие, че Г.Л.Ш., ЕГН-********** *** в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на настоящето решение, съгласно чл.262, ал.1 от ГПК заплати на В.Г.К., ЕГН-********** *** продажна цена в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/. 

 

            С решение №59/19.02.2018г., постановено по въззивно гражданско дело № 1023/2018г. по описа на Окръжен съд – С., съдът е потвърдил  решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К.. С определение № 913/21.12.2018г., постановено по гр. дело 2175/2018г. по описа на Върховният касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решение №59/19.02.2018г., постановено по въззивно гражданско дело № 1023/2018г. по описа на Окръжен съд – С.. С молба от 09.01.2019г. Г.Л.Ш., чрез пълномощника си адвокат Ц. М., е поискала от първоинстанционния съд да и бъдат издадени два броя заверени преписи от решението. Към молбата са приложени 2 броя разписки за приемане на паричен превод за общо сума в размер на 10 000 лева на „Б.“  ЕАД до ответника В.Г.К.. С определение №76/11.01.2019г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К., съдът е отхвърлил молбата, като неоснователна, като е приел, че ищеца не а доказал, че са заплатени разноските по прехвърлянето и  дължимите такси и данъци на имота.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

            Предявен е иск с правно основание чл.362, ал.2 от ГПК.

 

                Съгласно разпоредбата на чл.362, ал.2 от ГПК, ако в срока по ал.1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционния съд по искане на ответника  обезсилва решението. Производството по  чл. 362-364 ГПК е особено исково производство, в което съдът замества с решението си обещания договор, като до голяма степен извършва същите действия, които извършва нотариусът. Поради това съдът не разполага с право да внася изменения в съдържанието му. Ако купувачът не е изпълнил свое основно задължение, при сключване на окончателния договор да изплати покупната цена или остатък от нея, съдът в решението замества окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си, т. е. вземането за цената не е предмет на делото в производството по  чл. 362 ГПК, защото проверката относно съществуването на това вземане има значение единствено за режима на решението - с оглед на постановяване на условие да се изпълни това задължение и наличие на срок за неговото изпълнение, при неизпълнението на което по искане решението подлежи на обезсилване.

               

                В настоящото производство следва да се установи дали неизпълнението  на задължението на купувача – ответника да изплати насрещното  си задължение в срок и размер е станало по извинителни причини или поради обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина.

 

                Преклузивният срок по чл.362, ал.1 от ГПК започва да тече от датата на обявяване на решението на Върховния касационен съд., а не от узнаването за него, от страните.  Тази разпоредба е от материалноправен характер и е задължителна за страните, независимо дали ще се отрази в диспозитива на решението или не.  От този момент решението е задължително за страните и за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Република Б. От този момент започва да тече и двуседмичния срок на купувача по сделката на недвижимия имот, която с влизане в сила на решението, би действително прехвърлила собствеността.  /Решение №340 от 27.07.2010 на ВКС по гр. д. №1088/2009г., IVг.о., ГК/. От изложеното следва, че  от 21.12.2018г решението на въззивния съд е влязло в сила и от тази дата започва да тече двуседмичния преклузивен срок по чл.362, ал.1 от ГПК.   Следва да се отбележи,  че представените по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К.  два броя пощенски разписки от Г.Ш. се установява, че същата е привела общо сумата от 10 000 лева, който превод е на името на В.Г. и е извършен на 08.01.2019г. От горе изложеното  се налага извода, че към датата 04.01.2019г, която представлява последен ден от двуседмичния срок ответницата не е изпълнила задължението си съгласно решението на съда по обявяване на предварителния договор за окончателен.

 

                Насрещното парично задължение  на купувача по предварителния договор, предмет на  условния диспозитив е по природа облигационно. Негов правопораждащ факт е договора, а не съдебния диспозитив. Срокът, в който следва да се изпълни задължението за плащане не се определя от съда, а от закона.Предприетият от купувача опит за плащане след изтичането на този срок не поставя продавача в задължение да приеме  цената, тъй като за него вече е възникнало правото да иска обезсилване на решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД.  Безспорно по делото се установи, че срока в който купувача е следвало да изпълни задължението си е 04.01.2019г., а предприетото от ответницата действие за плащане на цената е на 08.01.2019г.т.е. след изтичане на законноустановения срок.

            На следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че  длъжникът  по изпълнението може да се освободи от отговорност само тогава, когато забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В случая ответницата е разполагала  с възможността, предоставена й с правилото на чл.97 от ЗЗД, но не се е възползвала от  нея.  Законът е уредил начин на плащане на парично задължение -  депозит в банка на името на лицето имащо право  да ги получи, като за това действие длъжника следва да уведоми кредитора си. Плащането на пари  с пощенски запис не е точно  изпълнение на задължението на длъжника. Поради това съдът приема, че ищцата – кредитор не е изпаднала в забава. След като ответницата не е изпълнила задължението да плати  определената от съда сума  в определения от закона срок, за ищцата са били налице основанията на чл.362,  ал.2 от ГПК.

 

 В тази връзка следва да се отбележи, че дори и при непосочване на банкова сметка ***ицата от задължението й да  заплати цялата дължима сума, тъй като и без нейното съдействие тя е можела да внесе парите по сметка и да я уведоми съгласно  чл.95 и чл.97 от ЗЗД,  което не е сторила. Съдът намира, че длъжникът е можел да се освободи от паричното си задължение по договора, ако е депозирал дължимата сума в банка по местоизпълнение и е уведомил кредитора за това. Следователно не се касае за извинителна причина, която е препятствала ответницата да изпълни задължението  си в срок.

 

Съдът намира  искането на процесуалния представител на ищците адвокат Г. за обезсилване изцяло на решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К., за процесуално недопустимо по следните съображения :

Пред първоинстанционният съд по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К. са предявени два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД и чл.19, ал.3 от ЗЗД. Законът е предвидил обезсилване на съдебното решение по реда на чл.362, ал.1 от ГПК, само за иск, чието предмет е обявяване на предварителен договор за окончателен, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Това право видно от разпоредбата на закона не е предвидено за други  искове. По изложените съображения съдът счита, че искането за обезсилване на решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К., в частта му относно искът с правно основание чл.135 от ЗЗД е процесуално недопустимо и производството в тази му част следва да бъде прекратено.

 

Предвид прекратяването на производството в едната му част и определеното  в адвокатското пълномощно общо възнаграждение за двата иска в размер на 830 лева съдът  счита,  че следва да определи  възнаграждение за един адвокат в размер на 415 лева /1 /2 от 830 лева/ лева, чието размер не е прекомерен предвид чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде заплатено от ответника на основание на чл.78, ал.1 от ГПК, както и заплатената държавна такса.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски  представя на съда списък на разноските най - късно до приключване на последното заседание  в съответната инстанция, като в настоящия случай  ищецът   е представил списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК, решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К., в частта, в която е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният между Г.Л.Ш., ЕГН-**********,*** като купувач и В.Г.К., ЕГН-********** *** в качеството на продавач, предварителен договор от 23.10.2014 г. за продажба на 1/3 идеална част от недвижим имот-дворно място с площ от 360 кв.м., представляващо УПИ IX -773, в кв.198 по плана на гр.К., на, заедно с находящата се в имота жилищна сграда и подобрения в него, при съседи на имота: УПИ III – 772 и УПИ V – за училище, за сумата 10000 лв., при условие, че Г.Л.Ш., ЕГН-********** *** в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на настоящето решение, съгласно чл.262, ал.1 от ГПК заплати на В.Г.К., ЕГН-********** *** продажна цена в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/, поради  неплащане на сумата в срока по чл.362, ал. 1, пр. 2 от ГПК.

 

ПРЕКРАТЯВА производството в частта му относно искането на В.Г.К., ЕГН-********** *** и В.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** за обезсилване на решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд -  К., по отношение на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, като недопустимо.

 

ОСЪЖДА Г.Л.Ш., ЕГН-**********,*** да заплати на В.Г.К., ЕГН-********** *** и В.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 495 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

 

                                           

                                                   

                                              

                                                            Районен съдия :