Р Е Ш Е Н И Е
№ 102 / 10.5.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....308....по описа за............2018…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД гр. София с която същото дружество чрез неговия процесуален
представител е предявило установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Т. Б.Т. . Със същият иск горепосочения дружество ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответник Т. Т. , че
същият му дължи следните суми по рамков договор за прехвърляне
на парични задължения – цесия от дата 30.01.2017 г. сключен между Изи Асет
Меениджмънт АД гр. София и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД гр. София с който са цедирани в полза на
Агенция за контрол на просрочени задължения ООД гр. София задълженията на
ответника Т. Б.Т. по сключен между него
и Изи Асет Мениджмънт АД гр. София договор за паричен заем № 2713683 на дата
27.12.2016 г. , както следва : 1.главница
в размер на сумата от 410, 86 лв. , 2. сумата от 29, 10 лв. представляваща
договорна лихва по същия договор за
паричен заем дължима се за периода от 06.01.2017 г. до 26.05.2017 г. , като и 3. сумата от 197,
16 лв. представляваща неустойка за неизпълнение
на
същия договор , както и 4. Сумата от 45 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение , както и
законната лихва върху главницатата , считано от датата на подаване на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
вземането . Освен това дружеството ищец посочено по- горе моли съда да
постанови решение с което да осъди
ответната страна да му заплати сумата представляваща всички направени по настоящото съдебно производство съдебни разноски на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, както и тези направени от него в заповедното производство.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява лично негов законен или процесуален представител , но същият чрез подадени от процесуалният си представител
молби поддържа така предявените от него
искове и моли тяхното уважаване , ведно с всички законни последици от това.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез
специално назначения си особен представител е подал отговор на исковата молба с
която са предявени горепосочените установителни искове срещу
него и по този начин взема становище по същите искове , като в същия
отговор като счита предявените искове за
неоснователни и моли съдът да ги отхвърли като такива . Прави възражения за недействителността на договора за паричен заем.
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , но чрез процесуалният си представител заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата претендираните за установяване с тях вземания поради
недействителността на така сключения
договор за паричен кредит с разпоредите на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр.София иск респ. искове се явява по своята същност
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Т. Б.Т. съществуването в полза на ищеца Агенция за
контрол на просрочени задължения ЕООД на
твърдяните от него вземания за посочените
от него суми. За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между
страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е била налице
валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните паричен заем , ищецът като страна по това валидно
правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил
твърдяната от него парична сума по заема
на ответника в качеството му на
заемател на същата , ответникът също като страна в това
правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания по договора за заем
и последно в полза на ищеца по
делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за
изпълнение.
По силата на
представения договор за паричен заем №
2713683 от 27.12.2016 г. сключен
между Изи Асет Мениджмънт АД
гр. София и Т.Б.Т. , е че същото кредитно учреждение в
качеството й на заемодател - респ.
кредитодател е предоставило на същия ответник заем в размер на сумата от 500 лв. , като същата
сума е била усвоена изцяло от ответника Т. вкл. и за рефинансиране текущ заем на заемателя в размер на сумата от
198, 80 лв. по друг договор за паричен
заем № 2648125 , като същият се е
съгласил да я заплаща на съответни месечни погасителни вноски - 21 на брой в размер на по 25, 88 лв. всяка ,
включващи главница и лихви уговорени в
същия договор , като по този начин кредитното учреждение е изпълнило изцяло задълженията си по
договора за кредит , посочен по- горе
В чл. 8 от същия
договор страните са се уговорили , че
при забава на плащането на някоя от
погасителните вноски , то заемателят дължи
на заемателят лихва върху всяка забавена сума за всеки ден забава, а
съгласно чл. 10 от същия договор
страните са се уговорили също и че заемателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето
лице , включително да заложи вземането
си в полза на трето лице съгласно
Закона за особените залози.Видно от заключението на вещото лице К.А. по
назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което като неоспорено от
страните по делото е че длъжникът е извършил
две плащания по дължимите се от
него вноски в размер на общата сума от
152, 90 лв. и повече не е извършвал плащания по процесния договор за паричен заем, като по този начин е останала за плащане главница в размер на
сумата от 410, 86 лв. , останала е за плащане
договорна лихва в размер на сумата от 29, 10 лв. , както и неустойка в
размер на сумата от 197, 16 лв. и дължими се такси в размер на сумата от 45 лв.
. Затова това кредитно учреждение
предвид допуснатото неизпълнение
на договора за заем изразяващо се в
неиздължаването от страна на заемателят Т. на уговорените по договора месечни погасителни вноски е прехвърлил вземанията си към заемателят по
този договор видно от приложените
писмени доказателства , а именно :
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията / цесия / от дата 30.01.2017 г.,подписано
между кредитното учреждение и ищцовото дружество с който първото Изи Асет
Мениджмънт АД е прехвърлило на второто Агенция
за контрол на просрочени задължения вземанията си по процесния договор
за паричен заем по отношение на ответника , който пък не е уведомен изрично за
тази цесия по какъвто и да е начин.
Затова понеже ищцовото
дружество твърди, че тъй като по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за паричен заем по
отношение на ответника с подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът
е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 1207 / 2017 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 826 от 3.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и определение за поправка да допусната очевидна фактическа грешка № 2341 от
10.11.2017 г. . С нея КРС е разпоредил
ответника Т.Б.Т. явяващ се длъжник да
заплати на кредиторът – ищецът по делото Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД гр. София дължимите се от
същия горепосочени суми посочени в
диспозитива на исковата молба , а именно:
паричната сума от 410, 86 – главница , сумата от 29, 10 лв. договорна лихва ,
сумата от 197, 16 лв. представляваща неустойка и сумата от 45 лв. представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението , както и законната лихва
върху главницата , считано от датата 03.10.2017
година – датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане , както и всички направени по заповедното производство разноски , включващи : сумата от 25 лв. заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. представляваща адв. хонорар респ. разходи за
процесуално представителство. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице
една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск-
в негова полза да има образувано заповедно производство за процесните суми
дължаща се от ответника.
Тъй като същата заповед за изпълнение
е връчена на длъжника Т. при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и по този начин ответника е нямал възможност да възрази против така издадената
срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение съдът с нарочно разпореждане по
същото ч.гр.д. № 1207 / 2017 г. по описа на КРС е указал на кредитора на
основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може
да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу
ответника, което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така
установени от настоящия съд не се оспорват от страните по делото.
Тука е спорен
факта дали ответника дължи заплащането на
задълженията които има по процесния договор за паричен заем на настоящия ищец ,
който се явява цесионер по сключения договор за цесия с предишния кредитор ,
ако същата цесия не е съобщена на длъжника , както е и в настоящия правен
казус.Съгласно непротиворечивата
практика на съдилищата в Р България , цитирана и в някои съдебни решения , а
именно –в тълкувателно решение № 142 – 7 от 11.11. 1954 г. на ОСГК, решение №
137 от 2.6.2015 г. по гр.д. № 5759 / 2014 г. на 3 гр. отд. , решение № 123 от 24.6.2009
г.на ВКС по т.д. № 12 / 2009 г. на 2 т. отд. , решение № 150 от 26.3.2009 г. на
ВКС по гр.д. № 147 /2008 г. на 1 г.отд. , решение № 8412 от 19.6.2014 г. по
адм. д. № 16626 / 2013 г. на ВАС 5 отд.
,решение от 21.6.2007 г. по ВАД № 135 / 2005 г. , решение № 698 от 23.10.2008
г. на ВКС по т.д. № 306 / 2008 г. на 2 отд. ТК , решение от 5.3.2007 г. на ВКС по т.д. № 889 / 2006 г.
на 2 т.отд. ТК , решение от 1.7.2005 г.
на ВКС по гр.д. № 1046 / 2004 г. на 2 т.отд. ТК е че извършената цесия следва
да бъде съобщена на длъжника по реда на чл. 99 от ЗЗД , като до датата на съобщаването му прехвърлянето на вземането от
стария кредитор на новия такъв , няма
действие по отношение на длъжника, понеже той не знае за цесията и за него не съществува задължение да престира на новия кредитор- цесионера , а
задължението му остава спрямо стария кредитор – цедента, а задължението на
длъжника да престира на новия кредитор
възниква едва след получаването на съобщението от предишния кредитор за настъпилата цесия
т.е. прехвърлянето на вземанията. Това е така
тъй като първоначално субекти на
облигационното правоотношение са били Изи Асет Мениджмънт АД и длъжника Т.Т. ,
като последният е имал задължение да престира само на този кредитор с
последствие от това – погасяването на задълженията си към него. С извършеното с
договора за цесия прехвърляне на задълженията
от страна на стария кредитор Изи Асет Мениджмънт АД на новия кредитор
Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД , действително са прехвърлени
вземанията на стария кредитор към длъжника на новия кредитор от момента на
сключването на договора за цесия т.е .
разрушена е старата облигационно правна връзка
между първоначалните й страни , но договора за цесия е изпълнен окончателно не само с това прехвърляне
на вземанията на длъжника на новия кредитор , а и с допълнителното съобщаване
затова от стария кредитор на длъжника. Несъобщаването на длъжника както е в
настоящия случай не прави отговорен длъжника към новия кредитор – цесионера ,
този длъжник няма задължения да плаща на него
тъй като новия кредитор няма
активната материалноправна легитимация
като ищец по отношение на твърдените вземания , а такава има стария кредитор –
цедента. По този начин цесията не влияе върху длъжника и същият не е длъжен да плаща на ищеца , нито
има каквито и да са цедирани задължения
към него от страна на стария кредитор , а длъжникът с оглед несъобщаването му
дължи плащане единствено и само на стария кредитор Изи Асет Мениджмънт АД. Следователно въз основа на гореизложеното
съдът намира , че така предявения иск респ. искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход
на делото претенцията на ищцовото дружество
за присъждане на съдебни разноски
както в исковото, така и в заповедното
производство се явява също
неоснователни. В исковото производство
ищецът е доказал извършването на съдебни разноски в размер на общата
сума от 1025 лв.включваща следните суми : 175 лв. заплатена държавна такса ,
сумата от 350 лв. представляваща
заплатено възнаграждение за представителство , 200 лв. депозит за вещо лице и сумата от 300 лв. изплатено възнаграждение
за назначаването на особен представител на ответника . Съгласно правилото на разпоредбата на чл. 78
ал.1 от ГПК ответника следва да заплати
на ищцовото дружество разноски
съразмерно с уважената част от исковете
, поради което същият поради отхвърлянето изцяло на предявените искове не следва да заплати за настоящото съдебно
производство на дружеството горепосочената
сума от 1025 лв. представляващи направените по делото съдебни разноски ,както и по отношение на заповедното производство същата не дължи
заплащане на ищцовото дружество на
сумата от 75 лв. . От друга страна ответника не доказал в исковото производство извършването на съдебни разноски и затова и
такива не му се дължат
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен
от Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София бул Васил Левски № 114 етаж мецанин / ул. Панайот Волов № 29 етаж 3 / , същото дружество със съдебен адрес за
призоваване и съобщения – гр. София бул.
Васил Левски № 114 етаж мецанин / ул.
Панайот Волов № 29 етаж 3 / чрез юрк.
Десислава Венциславова Александрова срещу Т.Б.Т. с ЕГН **********
*** Антимово , Община Карнобат , обл. Бургаска ул. Китка № 8 и с настоящ адрес *** и с който ищецът Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД моли
съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение
на Т.Б.Т. , че същият че същият
му дължи следните суми по сключен
между него и Изи Асет Мениджмънт АД гр. София
договор за паричен заем № 2713683 на дата 27.12.2016 г., които по рамков договор за прехвърляне на парични
задължения – цесия от дата 30.01.2017 г. сключен между Изи Асет Меениджмънт АД
гр. София и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД гр. София са цедирани в полза на Агенция
за контрол на просрочени задължения ООД гр. София и които задължения на
ответника Т.Б.Т. са , както следва :
1.главница в размер на сумата от 410, 86 лв. , 2. сумата от 29, 10 лв.
представляваща договорна лихва по същия
договор за паричен заем дължима се за периода от 06.01.2017 г. до 26.05.2017 г. , като и 3. сумата от 197,
16 лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на същия договор , както и 4. Сумата от 45
лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение , както и
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение на парично задължение – 03.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 826 от 3.10.2017 г. по ч. гр.д. № 1207 / 2017 година по описа на Районен съд Карнобат като неоснователен
и недоказан изцяло.
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София бул Васил Левски
№ 114 етаж мецанин / ул. Панайот Волов №
29 етаж 3 / , същото дружество със
съдебен адрес за призоваване и съобщения – гр. София бул. Васил Левски № 114 етаж мецанин / ул. Панайот Волов № 29
етаж 3 / чрез юрк. Десислава
Венциславова Александрова за осъждането
на Т.Б.Т. с ЕГН ********** *** Антимово , Община Карнобат , обл. Бургаска ул. Китка
№ 8 и с настоящ адрес *** да му заплати сумата от 1205 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото исково производство по гр.д. № 308/ 2018 г. по описа на Районен
съд Карнобат , както и сумата от 75 лв.
представляваща направените от него съдебни разноски по заповедното производство
по ч.гр.д. № 1207 / 2017 г. като неоснователно .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: