РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Враца, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420101220 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. Г. Ц., ЕГН:
********** против С. С. Ц., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата имали сключен граждански
брак, който бил прекратен на 10.10.2022 г. Сочи се, че преди брака с Нотариален акт № ***,
т.*** нот. д. № *****/* г. на нотариус с рег. № **** РС – Враца двамата закупили при равни
права самостоятелен обект в сграда – апартамент № *** с идентификатор № *****, находящ
се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, по КККР на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, бул. „***“ №
**, ет. **, ап.***, намиращ се в сграда с идентификатор № ***** с предназначение –
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****,
с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с
посочена в документа площ 55.17 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
********, ********, под обекта: ******, над обекта: ********, ведно с прилежащи части –
мазе № **-*** сутерен с площ 4.30 кв.м., както и с 2.21 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото от 65.01 кв.м.
Поддържа се, че бракът между страните бил прекратен с решение по гр. д. №
2778/2022 г. на РС – Враца по реда на чл. 51 СК, като със съдебното решение било
утвърдено споразумение, в което по отношение на семейното жилище, находящо се в гр.
***, бул. „***“ № 99, ап. ****, било уредено да се ползва и от двамата съпрузи до
окончателното поделяне на съсобствеността. На 14.10.2022 г. бил сключен договор за
доброволна делба на процесния недвижим имот, в раздел първи от който било записано, че
процесният недвижим имот остава в изключителна собственост на ищеца. В раздел втори
било записано, че ответницата не желае да получи в дял имота, като за уравнение на дела си
е получила сумата от 30 000,00 лв., изплатена изцяло по банков път, като страните се
1
съгласяват, че С. С. Ц. си запазва правото на ползване върху имота, предмет на сделката, за
срок от 4 години, считано от датата на сключване на договора.
Посочва се, че на 26.10.2022 г. била подадена молба от ответницата за издаване на
заповед за незабавна защита по реда на чл. 2 и сл. ЗЗДН, като в същата се твърдяло, че тя
била жертва на домашно насилие, осъществено на 25.10.2022 г. от Ц. Ц.. С молбата
ответницата поискала да бъде наложена и мярка за отстраняване на Ц. Ц. от съвместно
обитаваното жилище, находящо се в гр. ***, бул. „****“ № **, ап.**. С Определение по гр.д.
№ 3211/2022 г. от 26.10.2022 г. била предоставена незабавна защита, като била издадена
заповед за отстраняването на ищеца от жилището, а с решение по същото дело от 25.11.2022
г. мярката била наложена за срок от 8 месеца, считано от влизане на решението в сила.
Твърди се, че от 14.10.2022 г. ищецът нямал достъп до имота, като ответницата не
напускала същия, в него живеела заедно с дете от друг брак, не давала достъп на ищеца до
имота и не желаела да го освободи. С писмена покана бил поискан достъп до процесния
имот от ищеца, като на 26.05.2023 г. ответницата посочила, че тя обитава жилището и
съответно плаща разходите по ползването, а ищецът имал наложена мярка и в договора за
доброволна делба било отразено правото й на ползване за срок от 4 години.
Навеждат се доводи, че не е налице валидно учредено право на ползване в полза на
ответницата, като същата ползва имота без правно основание и пречи на собственика му да
упражнява правата си ползване, владение и разпореждане. Твърди се, че съсобствеността
върху процесния имот е прекратена чрез договор за доброволна делба, по силата на който
правото на собственост е преминало изцяло върху ищеца. Поддържа се, че след като е
налице разпореждане с притежавания от ответницата дял от имуществото, придобито по
време на брака, след уравняването на този дял с пари, С. Ц. не е носител на правото на
собственост върху недвижимия имот и поради това не е притежавала и правото на ползване,
за да го запази за себе си за период от 4 години. Сочи се, че правото на ползване като вещно
право е могло да бъде учредено от собственика на имота в полза на трето за собствеността
лице, каквато е била ответницата след получаване на сумата от 30 000,00 лв. за уравняване
на дела й от имота, по реда на чл. 18 ЗЗД, във вр. с чл. 55 ЗС. Твърди се, че в случая обаче не
е спазена формата на закона и формата на договора, поради което следва да се приеме, че
договорката за запазване правото на ползване за срок от 4 години от ответницата е
недействителна, което било видимо от формата на сключения договор. Поддържа се, че
съдът следва служебно да се произнесе по нищожността на договора в частта, в която е
запазено правото на ползване.
Сочи се, че по силата на сключеното споразумение за прекратяване на брака е налице
договаряне за съвместното ползване на жилището до момента на прекратяване на
съсобствеността, като не е предоставено право на ползване на ответницата по реда на чл. 56
СК, тъй като от брака няма родени деца.
Твърди се, че видно от последващите действия на ответницата по молбата й за
отстраняване на ищеца от съвместно обитаваното жилище незабавно и за определен срок, С.
Ц. е демонстрирала поведение пред съда и пред Ц. Ц., че не притежава самостоятелно и
валидно право на ползване на процесния имот, като в случай че същата е знаела, че
притежава в пълен обем правото на ползване, тя не би искала отстраняване на Ц. Ц. от
жилището. Сочи се, че по демонстрираните действия от ответницата, следва да се тълкува,
че не е възникнало и право на послужване на вещта и обитаването й като самостоятелно
право в полза на С. Ц., доколкото имотът не е предаден от собственика с опис или лично на
С. Ц. след сключване на договора за доброволна делба, което действие е съществена част от
договора за послужване.
Поддържа се, че с оглед възпрепятстването на собственика да ползва вещта за него е
налице право на обезщетяване по реда на чл. 59 ЗЗД, по силата на който се търси
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното
2
обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ. Сочи се, че отговорността му
да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на
имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и
съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот. Твърди се, че за периода от
14.10.2022 г. до деня на предявяване на иска ответницата дължи обезщетение от 250,00 лв.
месечно на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД.
По тези съображения се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик на процесния имот, като осъди ответницата да му
предаде владението на същия, както и да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от
4 500,00 лв. за периода от 14.10.2022 г. до 23.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
С протоколно определение от 22.01.2025 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е
допуснато изменение на предявения иск за обезщетение чрез увеличаване на неговия размер,
като от иск за сумата от 4 500,00 лв. същият се счита предявен за сумата от 5 306,94 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се
оспорва фактът, че бракът между страните е прекратен с Решение по гр. дело № 2778/2022 г.
на Районен съд – Враца по реда на чл. 51 СК, както и фактът, че на 14.10.2022 г. страните са
сключили договор за доброволна делба на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр.
Враца. Оспорва се твърдението в исковата молба, че от момента на подписване на договора
за доброволна делба ищецът Ц. Ц. няма достъп до имота. Посочва се, че от приложения
договор е видно, че процесният имот остава в дял и изключителна собственост на ищеца,
като за уравнение на дела на ответницата същата е получила сумата от 30 000,00 лв. и
правото на ползване за срок от четири години. Сочи се, че правото на ползване включва
правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават
добиви от нея без тя да се променя съществено, като в същото време, при учредяването
върху вещта на ограниченото право на ползване, собственикът е лишен от всякаква
възможност да я ползва. Твърди се, че в тези случаи собствеността е гола и собственикът на
вещта може да извършва всички разпоредителни действия, включително и да прехвърля
владението върху вещта на трети лица с изключение на правото на ползване. Поддържа се,
че при учредяване на вещно право на ползване спрямо голия собственик тежи единствено
задължението за бездействие – да се въздържа от вмешателства и посегателства спрямо
правото на ползвателя. Твърди се, че в настоящия случай уговореният срок на учреденото
вещно право на ползване е четири години и изтича на 14.10.2026 г., като дотогава ищецът не
може да претендира ответницата да напуска имота, нито да претендира достъп или да
определя с кого ще живее тя в него.
Поддържа се, че е неоснователно твърдението, че не е налице валидно учредено
право на ползване в полза на ответницата. Посочва се, че имуществото не е придобито по
време на брака, а преди него, като уравняването на дела на ответницата от съсобствеността
не е на основание чл. 69, ал. 2 ЗН и това имущество не е подчинено на чл. 28 СК. Изтъква
се, че съсобствеността преди доброволната делба е възникнала като обикновена при равни
права, като с договора за доброволна делба е прекратена по правилата на извънсъдебна
спогодба, уредени в чл. 365-367 ЗЗД. Твърди се, че спогодбата не противоречи на закона и е
в съответствие с чл. 9 ЗЗД.
Навеждат се доводи, че е неоснователно и оплакването за неспазване на формата на
закона по чл. 55 ЗС и за неспазване на формата на договора по чл. 18 ЗЗД. Поддържа се, че в
случая тъй като делбата не е съчетана с прехвърляне право на собственост на трето лице, а е
само между съсобственици, е приложима разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗС, която е спазена.
Оспорвам се твърдението за недействителни клаузи и уговорки, обективирани в спогодбата.
3
Сочи се, че уговорката за запазване правото на ползване отразява действителната воля на
страните към момента на постигане на съгласие, систематично е част от т. II от договора, в
която точка е уредено единствено уравняването на дела на ответницата. Твърди се, че
същата не е отделена като допълнителна уговорка, извън тази за уравняване на дела на
ответницата от съсобствеността и не е уредена като облигационно безвъзмездно или
възмездно правоотношение. Оспорва се твърдението, че ответницата е трето за
съсобствеността лице, поради което не е спазена формата, предвидена в чл. 18 ЗЗД. Оспорва
се, че е налице облигационно правоотношение, а именно договор за послужване. Оспорва се
да е налице и право на обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Сочи се, че макар ищецът да няма право
да ползва имота, ответницата никога не е препятствала достъпа му до него. Посочва се, че
взетата мярка за защита от домашно насилие е резултат от противоправно поведение на
ищеца, а не от деяние на ответницата, препятстващо достъпа на ищеца до имота. Оспорва се
срокът, за който се претендира обезщетението, и размерът на претенцията по чл. 59 ЗЗД.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се
и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, т. ***, рег. № **, нот. д. № *** от ** г. от ****.**г. се установява, че
С. С. К. и Ц. Г. Ц. са придобили чрез договор за покупко-продажба при равни права в режим
на обикновена съсобственост самостоятелен обект в сграда – апартамент № **** с
идентификатор № ****, находящ се в гр. ***, общ. **, обл. ***, по КККР на гр. **, одобрени
със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота:
гр. **, бул. „***“ № **, ет. 3, ап. 11, намиращ се в сграда с идентификатор № ***** с
предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № *****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ 55.17 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ******, ******, под обекта: 1********, над обекта: *****, ведно с прилежащи
части – мазе № **-** сутерен с площ 4.30 кв.м., както и с 2.21 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 65.01 кв.м.
С представеното по делото Решение № 583/10.10.2022 г., постановено по гр. д. №
2778/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, е прекратен с развод сключения с акт за
граждански брак № ***/****.*** г. на Община Враца граждански брак между Ц. Г. Ц. и С. С.
Ц., като е утвърдено споразумение между страните съгласно което семейното жилище,
находящо се на адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, ап. ** след прекратяване на брака ще се
ползва и от двамата съпрузи.
Приет като доказателство е Договор за доброволна делба на недвижим имот от
14.10.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № *******/**.**.** г.,
вписан в Служба по вписванията – гр. Враца с вх. рег. №***/**.**.** г., акт № **, т. **,
сключен между Ц. Г. Ц. и С. С. Ц., съгласно който Ц. Г. Ц. става изключителен собственик на
самостоятелен обект в сграда – апартамент № ** с идентификатор № ******, находящ се в
гр. **, общ. **, обл. **, по КККР на гр. **, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. **, бул. „***“ № ** ет**. , ап. ***,
намиращ се в сграда с идентификатор № ****с предназначение – жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, с предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в
документа площ 55.17 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ниво: 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *******, *******, под
обекта: ********, над обекта: ********, ведно с прилежащи части – мазе № **-*** сутерен с
4
площ 4.30 кв.м., както и с 2.21 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото от 65.01 кв.м., а за уравнение на дела си С. С. Ц. е получила от Ц. Г. Ц.
сумата от 30 000,00 лв., платена изцяло по банков път, като страните са се съгласили, че С.
С. Ц. си запазва правото на ползване върху имота, предмет на сделката, за срок от 4 години,
считано от деня на подписване на договора.
Представена по делото е Заповед за незабавна защита № 15/26.10.2022 г., с която са
постановени мерки за незабавна закрила, като Ц. Г. Ц. е отстранен от съвместно обитаваното
със С. С. Ц. жилище, находящо се на адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. **, ап. ***.
Приет като доказателство е и отговор на нотариална покана от С. С. Ц. до Ц. Г. Ц.,
връчен на последния на 26.05.2023 г., в който е изразено становище, че С. С. Ц. не е лишила
Ц. Г. Ц. от възможността да ползва жилището, находящо се на адрес: гр. **, бул. „***“ № **
ет. **, ап. **.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
Разпитан като свидетел е А. Н. Т., от разпита на който се установява, че познава Ц.,
защото са колеги от година и половина, но не познава С.. Свидетелят посочва, че Ц. му
споделял, че има спорове с бившата си съпруга за апартамента, който се намира на бул.
„***“ № **. Свидетелят посещавал имота миналата година, защото Ц. го помолил да
изнесат всичко негово от там, като изнесли хладилници, печки, перални. Отишли, Ц.
позвънил на вратата, бившата му жена излязла, казала им да влязат, двамата казали за какво
са дошли и тя започнала да прави скандал. Ц. извикал полиция, като полицаите написали
протокол и двамата изнесли багажа. При изнасянето на багажа били свидетелят, Ц. и още
един техен колега. Бившата съпруга на Ц. била сама в жилището. Свидетелят си спомня, че
тя казала на Ц., че няма право да влиза в имота. След този случай свидетелят не е ходил в
апартамента. Багажът бил занесен в друг имот на Ц..
От разпита на свидетеля И.Н. Т.се установява, че същият познава Ц., като с него са
колеги от четири години, като познава и С. от него. Виждал я веднъж, когато вземали багаж
от апартамента, което било през август месец 2023 г. Ц. му споделял, че двамата имат
дразги, както и че й е изплатил пари пред нотариус за апартамента. Ц. го помолил да изнесат
уреди от имота – телевизор, пералня, печка, като той имал бележки, че той ги е купувал. Ц.
позвънил на звънеца, С. казала да влязат, нямало проблем, но изведнъж започнала да плаче,
после спирала и така няколко пъти. Извикали полиция и полицаите написали протокол.
Миналата година Ц. споделил на свидетеля, че жена му не го допускала до апартамента, но
свидетелят не знае дали Ц. е имал ключ от апартамента.
От разпита на свидетелката А.М. П. се установява, че С. живее в апартамент срещу
болницата в гр. Враца заедно със своя син Б., който е на 16 години. Свидетелката знае, че
бившият мъж на С. й е дал някаква сума, като са се споразумели тя да остане в жилището,
докато детето навърши 18 години. От С. свидетелката знае, че той има ключ от апартамента
и когато иска може да си влиза. Знае това, тъй като наскоро й се била счупила ключалката и
тя не я сменила само заради него. Знае също, че той е влизал и е изнесъл всички
електроуреди, защото е казал, че са негови.
От разпита на свидетеля Ц. К. С.се установява, че познава С. отдавна. Свидетелят
посочва, че жилището, в което тя живее, е било собственост и на двамата с бившия й съпруг,
като в момента тя живее в него заедно с детето си. Свидетелят знае, че уговорката между
двамата е жилището да се ползва от С., докато детето навърши 18 години. Свидетелят знае
от С., че бившият й съпруг има ключ от апартамента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични.
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, съгласно заключението на която
и съгласно направените уточнения от вещото лице в откритото по делото съдебно заседание
стойността на средния пазарен наем за процесния имот за исковия период от 14.10.2022 г. до
5
23.04.2024 г. възлиза на сумата от 5 306,94 лв.
Съдът кредитира експертното заключение като вярно и обективно дадено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителен петиторен иск с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на С. С. Ц., че Ц.
Г. Ц. е собственик на самостоятелен обект в сграда – апартамент № 11 с идентификатор №
********, находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, по КККР на гр. ***, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.
***, бул. „***“ № **, ет. **, ап. ***, намиращ се в сграда с идентификатор № **** с
предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ 55.17 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***, 1*****, под обекта: *******, над обекта: ******, ведно с прилежащи части
– мазе № **-**сутерен с площ 4.30 кв.м., както и с 2.21 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото от 65.01 кв.м., и за осъждане на С. С. Ц. да
предаде на Ц. Г. Ц. владението върху описания недвижим имот, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 306,94 лв., представляваща
стойността на обогатяването на С. С. Ц. от ползването без правно основание в периода от
14.10.2022 г. до 23.04.2024 г. на същия имот, ведно със законна мораторна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.04.2024 г., до окончателното й заплащане.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи,
че е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на
правна сделка, както и че ответницата владее или държи имота. При доказване на горното в
тежест на ответницата е да установи, че упражнява фактическата власт върху недвижимия
имот на вещноправно или облигаторно основание.
Не е спорно между страните по делото, а и от представения Договор за доброволна
делба на недвижим имот от 14.10.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.
№ ***/****.*** г., вписан в Служба по вписванията – гр. Враца с вх. рег. № ***/**.**.**г.,
акт № *** т. 5, се установява, че Ц. Г. Ц. е придобил по силата на правната сделка правото на
собственост върху процесния недвижим имот, а именно – самостоятелен обект в сграда –
апартамент № 11 с идентификатор № ********, находящ се в гр. ***, общ. **, обл. **, по
КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор
на АК, с адрес на имота: гр. **, бул. „**“ № **, ет. **, ап. **, намиращ се в сграда с
идентификатор №**** с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор № ******, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ 55.17 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: *******, **********, под обекта: ************, над
обекта: 1*****, ведно с прилежащи части – мазе № **-** сутерен с площ 4.30 кв.м., както и
с 2.21 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
от 65.01 кв.м. Договорът за доброволна делба е сключен в изискуемата от закона форма –
писмена с нотариална заверка на подписите на страните съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.
1 ЗС, като е произвел целените от страните правни последици. Не се спори между страните и
че ответницата към момента упражнява фактическа власт върху недвижимия имот, като е
спорно единствено дали упражнява същата на правно основание.
С процесния договор за доброволна делба страните са уговорили, че за уравнение на
дела си С. С. Ц. е получила от Ц. Г. Ц. сумата от 30 000,00 лв., платена изцяло по банков път,
6
като са се съгласили, че С. С. Ц. си запазва правото на ползване върху имота, предмет на
сделката, за срок от 4 години, считано от деня на подписване на договора – 14.10.2022 г.
Ищецът поддържа, че в случая не е налице валидно учредено право на ползване в полза на
ответницата, като правото на ползване като вещно право е могло да бъде учредено от
собственика на имота в полза на трето за собствеността лице, каквато е била ответницата
след получаване на сумата от 30 000,00 лв. за уравняване на дела й от имота, по реда на чл.
18 ЗЗД, във вр. с чл. 55 ЗС, като в случая не е спазена формата на договора.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
3/2013 г., постановено по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, въпросът за възможността
съсобственикът, в чийто дял се поставя недвижим имот, да поеме задължение за гледане и
издръжка на друг съделител вместо имотно или парично уравнение на дяловете, се решава
противоречиво от различни състави на ГК на ВКС. Според едното становище договорът за
доброволна делба, в който не е уговорено парично уравнение на дяловете, а е налице
алеаторна уговорка, е нищожен, ако не е сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална
форма. Според другото становище договорът за доброволна делба, сключен в писмена
форма с нотариално заверени подписи, с който в дял на един от съсобствениците е поставен
недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане като уравнение дела на
друг съсобственик, не е нищожен, като ОСГК намира за правилно второто становище.
Разяснено е, че договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор,
целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество,
доколкото това е възможно, срещу което и останалите съсобственици при възможност
получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в
съсобствеността. Ако всеки от съсобствениците получи реален дял, съответстващ на
стойността на дела му в съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато
съгласие за уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е
необходимо. Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял
значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, договорът за
доброволна делба, респ. съдебната делба – спогодба, следва да съдържа и клауза за начина,
по който се извършва уравняването. Законът не установява императивно изискване за вида
на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно
поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-
спогодба, макар в чл. 69, ал. 2 ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата
се изравнява с пари или имот. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде
изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг
съсобственик. Договорът, респ. съдебната делба-спогодба ще породи предвиденото в закона
и целяно от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1
ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Дадените разяснения касаят действителността на договор за доброволна делба, при
който един от съсобствениците поема задължението да гледа и издържа друг съсобственик,
но следва да намерят приложение и при постигната уговорка за запазване на правото на
ползване върху недвижимия имот, предмет на договора, в полза на единия от
съсобствениците. Това е така, тъй като за действителността и на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и на учредяването на право на
ползване върху недвижим имот, законът принципно изисква да бъдат извършени в
нотариална форма. За валидността на договора за доброволна делба не е необходима
нотариална форма обаче в случаите, когато се поставя в дял на един от съсобствениците
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, или срещу пожизнено право на
ползване в полза на другия съсобственик /в този смисъл Определение № 512 от 21.06.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 231/2019 г., III г. о., ГК/. В случая запазването на правото на ползване за
единия от съсобствениците е част от дължимото уравнение на дела на този съсобственик, за
което е постигнато съгласие с договора за доброволна делба. Уравнението на дял може да се
7
извърши и с предоставянето на ползване върху имот, предмет на делбата /Р. № 64/2011-ІІ ГО
на ВКС, Определение № 877/05.12.2017 г. по гр. д. № 2349/2017 г. на ВКС, ІІІ Г0/. Няма
пречка един от съделителите да си запази право ползване върху даден обект от общото
делбено имущество, наред с паричното уравнение, което е получил, като по този начин
неговият дял се счита за уравнен. С тази уговорка не се учредява право на ползване върху
имот, който не е в предмета на договора за доброволна делба, което би изисквало същото да
бъде извършено във формата на нотариален акт. Нотариалната форма е наложителна тогава,
когато право на ползване се учредява на лице, което е външно за собствеността. Процесният
случай не е такъв, тъй като С. Ц. безспорно е имала дял в съсобствеността преди делбата и
не е външно за съсобствеността лице. В този смисъл използваната форма – писмена и с
нотариална заверка на подписите, е надлежна, като запазването на правото на ползване в
полза на ответницата не е нищожно на това основание /в този смисъл и Решение № 594 от
16.12.2024 г. на ОС – Благоевград по в. гр. д. № 907/2024 г., Решение № 603 от 21.05.2024 г.
на САС по в. гр. д. № 2209/2023 г./.
Несъстоятелни са доводите на ищеца, че договори, с които се учредяват и прехвърлят
вещни права, следва да бъдат извършени с нотариална заверка на подписите и съдържанието
на договора, а в случая не е извършена нотариална заверка на съдържанието. Както вече
беше посочено процесният договор е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма –
писмена с нотариална заверка на подписите на страните, като доколкото с него не се
учредява право на ползване в полза на трето за съсобствеността лице, следва да се приеме,
че уговорката за запазване на правото на ползване в полза на ответницата е действителна и
постигната в предвидената от закона форма, доколкото същата представлява начин за
уравнение на дела на съделителя.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2А от Тълкувателно
Решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на
процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита
като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – за предаване на владението на
имота.
В този смисъл между страните следва да бъде прието за установено, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот. Второто искане за предаването от ответницата на
владението на имота следва да бъде отхвърлено, тъй като е установено по делото, че към
момента същата упражнява фактическа власт върху него на правно основание,
противопоставимо на ищеца – запазено право на ползване върху имота за периода от
14.10.2022 г. до 14.10.2026 г.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗДД в тежест на ищеца е да
установи осъществяването на следните материални предпоставки: 1. ответницата да е
ползвала през релевантния период без правно основание /без да е съществувал действителен
правопораждащ юридически факт/ процесния имот; 2. ищецът да е бил собственик на
процесния имот, като не е могъл да ги ползва лично или е бил лишен от възможността да
получава граждански плодове от него /напр. наемно възнаграждение/; 3. ответницата да се е
обогатила; 4. ищецът да е обеднял, тъй като не е могъл лично да ползва имота или да
получава от него граждански плодове; 5. връзка между обедняването и обогатяването, която
не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи
факта и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.
8
С Решение № 409 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, е прието, че всяко
владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на
собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Както вече беше посочено, не се спори между страните по делото, а и от приетите
писмени доказателства категорично се установява, че титуляр на правото на собственост
върху процесния недвижим имот през релевантния период /14.10.2022 г. до 23.04.2024 г./ е
бил ищецът.
Съдът намира и че по делото е установено от събраните по делото гласни
доказателства, че фактическата власт върху процесния имот за периода, предмет на спора, е
упражнявана от ответницата. Същата обаче доказа, че е ползвала имота през релевантния
период на правно основание – валидно запазено в нейна полза право на ползване върху
същия, произтичащо от сключения между страните договор за доброволна делба от
14.10.2022 г. Тъй като не е установен по несъмнен начин един от правопораждащите
юридически факти – ответницата да е ползвала през релевантния период без да е
съществувал действителен правопораждащ юридически факт процесния имот, съдът не
следва да изследва дали са доказани и останалите материални предпоставки, обуславящи
възникването на спорното материално право.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че ищецът не е ангажирал каквито и да
било доказателства, че е бил лишен от възможността да ползва лично имота. По делото е
представена единствено Заповед за незабавна защита № 15/26.10.2022 г., с която са
постановени мерки за незабавна закрила, като Ц. Г. Ц. е отстранен от съвместно обитаваното
със С. С. Ц. жилище, находящо се на адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, ет. **, ап. **. Липсват
доказателства докога е имала действие издадената заповед за незабавна защита, като не е
представена заповед за защита, издадена въз основа на съдебно решение в производство по
ЗЗДН, в която се определя срок на действие на наложените мерки. Същевременно следва да
се посочи, че от свидетелските показания на свидетелите не се установява през процесния
период ищецът да не е разполагал с ключ от имота, нито по някакъв начин да е бил
препятстван достъпът му до него от ответницата.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в общ размер от 1 000,00
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 108
ЗС в отношенията между Ц. Г. Ц., ЕГН: ********** и С. С. Ц., ЕГН: **********, че Ц. Г. Ц.,
ЕГН: ********** е собственик на самостоятелен обект в сграда – апартамент № *** с
идентификатор № *******, находящ се в гр. ***, общ. **, обл. **, по КККР на гр. **,
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
имота: гр. **, бул. „***“ № **, ет. **, ап. **, намиращ се в сграда с идентификатор № ***** с
предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ******, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ 55.17 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в
9
сградата: на същия етаж: ******, ******, под обекта: *******, над обекта: *****, ведно с
прилежащи части – мазе № **-***сутерен с площ 4.30 кв.м., както и с 2.21 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 65.01 кв.м., въз основа
на Договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.10.2022 г. с нотариална заверка на
подписите на страните рег. № 8913/14.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията – гр.
Враца с вх. рег. № 5712/14.10.2022 г., акт № 241, т. 5.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. Ц., ЕГН: ********** против С. С. Ц., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 108 ЗС, В
ЧАСТТА, в която е отправено искане за осъждане на ответницата да предаде на ищеца
владението на самостоятелен обект в сграда – апартамент № 11 с идентификатор №
*********, находящ се в гр. **, общ. **, обл. **, по КККР на гр. **, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, бул.
„*****“ № **, ет. ** ап. **, намиращ се в сграда с идентификатор № ***** с предназначение
– жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
*******, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, с посочена в документа площ 55.17 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*******, ********, под обекта: ********, над обекта: ***********, ведно с прилежащи
части – мазе № **-****сутерен с площ 4.30 кв.м., както и с 2.21 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 65.01 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. Ц., ЕГН: ********** против С. С. Ц., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 306,94 лв.,
представляваща стойността на обогатяването на С. С. Ц. от ползването без правно
основание в периода от 14.10.2022 г. до 23.04.2024 г. на самостоятелен обект в сграда –
апартамент № *** с идентификатор № *****, находящ се в гр. **, общ. **, обл. **, по КККР
на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на
АК, с адрес на имота: гр. Враца, бул. „2-ри юни“ № 99, ет. 3, ап. 11, намиращ се в сграда с
идентификатор № *********с предназначение – жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № *******, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в
документа площ 55.17 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ниво: 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **********, *********, под
обекта: ********, над обекта: *********, ведно с прилежащи части – мазе № **-** сутерен с
площ 4.30 кв.м., както и с 2.21 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото от 65.01 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Г. Ц., ЕГН: ********** да заплати на С.
С. Ц., ЕГН: ********** сумата от 1 000,00 лв., представляваща разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10