Р Е Ш Е Н И Е
…/27.2.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти
състав, в открито съдебно заседание
проведено на 31 януари 2020 година, в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16803 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Х.К.Н.
с
ЕГН ********** е предявил срещу ответника Областна Дирекция на МВР –
Варна при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца,
сумата от 1659.34 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 206.78 часа,
за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.
/след допуснато изменение на иск по реда на
чл.214 ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърденията, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба от които ищецът черпи права са следните:
През периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е
държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника,
по силата на което заема длъжност
„младши инспектор“ в РУ
Провадия, което е на структурно
подчинение към ОД на МВР Варна.
Съгласно ЗМВР
през целия период, посочен по-горе
ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се
явява директорът на ОД на МВР Варна по
силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на
вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на
чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното
кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него
брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
От 14.10.2016 г.
съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано
за тримесечен период, като
съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие
следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто -
до края на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите
на смени се е изчислявало ежемесечно
И при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд
се дължи в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ,
ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.
Предметът на иска
произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и
нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на
април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване
на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба
относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма
и следователно трябва да се прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Понятието „нощен
труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/,
съгласно който:
Ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ал.2 - Нощен е
трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно
коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на
нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две
различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.
Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.
Това е пряко следствие на факта, че
служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР изрично е разграничил
заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 ичл.179.
Разликата
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и
умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за
който следва да се прилага съответната часова ставка.
Изрично
уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен
труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение
за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените
часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Служителят претендира
допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване
на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на
посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за
служителите на МВР.
Основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба
8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в
Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като разликата между
часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана
при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187,
ал.6 от ЗМВР.
За периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1446 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 се равнява на 1652.78
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден
труд от 206.78 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от ответника.
При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
задължението на ответника към ищеца за
целия процесен период е в размер на 1724.53 лева
главница. Поради изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Ищецът моли
за уважаване на предявените искове и за
заплащане на разноските за производството от страна на ответника.
В срок по
чл.131 ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба чрез процесуален представител. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Не оспорва
твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.
Счита, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е
неприложима за служители на МВР, тъй
като по отношение на тях в процесния период е
действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към
държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите
необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане
на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно
време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефищент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово
възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.
Счита, че
предявените искове за заплащане на процесната сума за
допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от
22:00 часа до 06:00 часа в размер на 284 часа за посочения в исковата молба
период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
„1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата са неоснователни и моли за отхвърлянето им.
За процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това
сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване
на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 август 2016
г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 август 2018 г.).
За да се
твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно
време по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая
всеки положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд,
своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент „1,143“ е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд.
Нощният труд, положен от ищеца за времето
от не е извънреден труд. Такъв ще бъде
само ако служителят работи извън установеното за него работно време.
Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
В специалния
МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа
дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. В тази
връзка заявява, че че
предвид нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца през процесния период, положеният от него извънреден труд се е
отчитал и изплащал на тримесечен период съгласно ЗМВР.
Моли за
отхвърляне на предявените осъдителни
искове и за заплащане на разноските от страна на ищеца.
Съдът,
след като прецени събраните в производството
доказателства, поотделно и в
съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът като
съобрази становището на ответника в отговора намира за безспорно между страните
и ненуждаещо се от доказване твърдението, че
ищецът е държавен служител по смисъла на „глава XV“ от ЗМВР и за процесния периоди е
бил в служебно правоотношение с ответника.
Страните нямат
спор по твърденията в исковата молба, че за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът Х.Н. се е намирал в
служебно правоотношение с ответника ОД на МВР Варна и е изпълнявал длъжността „младши инспектор“
в РУ Провадия и е работил на 12 – часови дневни и нощни смени.
Доколкото страните нямат спор по тези
твърдения, не са направени и оспорвания на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът
намира, че не се налага тяхното обсъждане.
Спорни са
следните факти: положен ли е от ищеца извънреден в посочения в исковата
молба период, колко часа е този извънреден труд и заплатено ли е дължимо
възнаграждение за отработените от служителя часове.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че за процесния период
ищецът е отработил 1691.50 часа нощен труд, които след преизчисляване на положените часове нощен
труд с коефициент 1.143 се получават 1933.38 часа положен труд, като разликата
между приравнен и отчетен нощен труд е 241.88 часа, които не са заплатени. Възнаграждението на ищеца за незаплатените
часове извънреден труд е в размер на 1659.34 лева. Изчисленията са извършени въз
основа на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съгласно чл.176 ЗМВР „брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР сочи, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния
период от 01.01.2016 г. до 30.09.2019 г. приложима
към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в
МВР е действаща Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на
вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019
г. по адм.д.№ 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/
липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в
периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до
02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ,
бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата
на изрична норма не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен като такава забрана би била противоконституционна. Налице е празнота
в уредбата за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в
МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата в сила от 01.07.2007 г., приета с ПМС
№ 4 от 17.01.2007 г., обн.ДВ бр.9 от 26.01.2007г., като в чл.9, ал.2 на същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд. Конституцията
на Република България в чл.16 гарантира и защитава трудът на българските
граждани, а нормата на чл.128, т.2 на Кодекса на труда вменява задължение на
работодателя да заплаща в установените срокове уговореното възнаграждение за
извършената работа.
Изложеното води до положителен
извод, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е
основателна.
При липсата на специална уредба за служителите
в МВР основание за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира от съда. Посочената в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника
методика за изчисляване на нетното възнаграждение на служителя не се поддържа в
писмената защита, поради което съдът следва да приеме именно изчисленията,
посочени в заключението на ССЕ, доколкото същото не е оспорено от страните.
Ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер, поради което същият и
дължи и обезщетение за забава, считано от падежа на задължението до
окончателното изплащане на сумата от което следва, че акцесорният
иск е основателен и доказан по размер.
По въпроса за разноските:
При този изход от спора ответникът дължи на
ищеца разноски за производството в размер на 350 лева. Към молбата са представени списък по чл.80 ГПК и
доказателства за заплатено възнаграждение на един адвокат – договор за правна
защита и съдействие, които доказателства са условие за основателност на молбата
съгласно тълк.решение № 6/2012 г.,
постановено по тълк.дела №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса за производството в
размер на 4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лева, както и разноски за заплатено от бюджета
възнаграждение на вещо лице в размер на 225 лева или общо 291.37 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на Х.К.Н. с
ЕГН ********** сумата 1659.34 /хиляда
шестстотин петдесет и девет лева и 34 ст./
лева, представляваща незаплатено дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР
и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 350 /триста
и петдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ №2 да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна
сумата от 291.37 /двеста деветдесет и един лева и 37 ст./ лева, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд Варна в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: