№ 6122
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100511034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на ответниците.
С въззивната си жалба ответникът К. А. П., починал в хода на въззивното
производство и по реда на чл. 227 ГПК, на мястото му, като ответници, конституирани
наследниците му по закон В. К. П., К. К. П. и Е. И. П., последната ответник и на
самостоятелно основание, обжалва решение № 9362/20.05.2024г., постановено по
гр.дело № 47487/2023г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, в която срещу
починалия в хода на делото въззивник К. А. П., са уважени предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че същият дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата 447.18 лева, представляваща ½ част от
дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
сумата 78.27 лева – обезщетение за забава върху тази главница за периода от
16.05.2020г. до 23.03.2023г., сумата 0.69 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., и сумата 0.19 лева – обезщетение за забава
върху последната главница за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2023г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.04.2023г. до окончателното погасяване, за които вземания е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19018/2023г. по описа на СРС, 57-и
състав.
Във въззивната жалба на починалия в хода на делото въззивник К. А. П. са
изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната
част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Не било установено,
че К. П. бил потребител на ТЕ. Напротив – партидата била открита на друг собственик
– Е. П., която именно встъпила в облигационни отношения с ищеца по чл. 149, ал. 1, т.
6 ЗЕ. Задължено спрямо ищеца било лицето, направило волеизявление с молба-
декларация и на чието име била разкрита партида. Неправилно била ангажирана и
отговорността на този ответник за лихва върху главницата за ТЕ – ищецът не
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите на сайта си, нито по друг
начин установил изпадането на ответника в забава – чл. 33, ал. 2 ОУ на търговеца, чл.
33, ал. 4 ОУ. Ищецът нямал основание да претендира цената за предоставянето на
услугата дялово разпределение, не доказал и датата, на която задължението за дялово
разпределение следвало да бъде платено, позовава се на чл. 36, ал. 2 ОУ. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на
предявените срещу ответника К. П. искове. Претендира разноски.
В хода на въззивното производство депозираната въззивна жалба се поддържа
от конституираните по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия К. П. ответници
В. К. П., К. К. П. и Е. И. П., последната ответник и на самостоятелно основание.
С въззивната си жалба ответникът Е. И. П., чрез адв. И. Н., обжалва решение №
9362/20.05.2024г., постановено по гр.дело № 47487/2023г. по описа на СРС, 57-и
състав, в частта, в която срещу нея са уважени предявените от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че същата дължи на „Топлофикация София”
ЕАД сумата 78.27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
16.05.2020г. до 23.03.2023г., начислено върху главница за ТЕ в размер на 447.18 лева,
равняваща се на ½ част от цената на топлинна енергия, доставена през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, сумата 0.69 лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2020г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до
окончателното погасяване и сумата 0.19 лева – обезщетение за забава върху
последната главница за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2023г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19018/2023г. по
описа на СРС, 57-и състав.
Във въззивната жалба на ответника Е. П. са изложени доводи за неправилност
на постановеното от СРС решение в обжалваната част поради противоречие с
материалния закон и необоснованост. Ищецът не ангажирал доказателства за датата на
2
публикуване на сумите за ТЕ на сайта си, нито по друг начин установил изпадането на
ответника в забава – чл. 33, ал. 2 ОУ на търговеца. Мораторна лихва не се дължала
върху задълженията за месечните фактури, а само върху тези по общите фактури - чл.
33, ал. 4 ОУ. Ищецът нямал основание да претендира цената за предоставянето на
услугата дялово разпределение, не доказал и датата, на която задължението за дялово
разпределение следвало да бъде платено - чл. 36, ал. 2 ОУ. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените
срещу ответника Е. П. искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивните жалби като неоснователни.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Топлоснабдителна агенция –
енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ЕООД не заявява становище по жалбата.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в
частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да
отхвърлени, както и в частта, в която е признато за установено вземането на ищеца
спрямо ответника Е. П. за сумата 447.18 лева, представляваща ½ част от дължимата
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в
топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, в
обжалваните му части, на въведените с въззивните жалби основания настоящият
съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен
състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява
субсидиарна на първата и е приложима в случаите, когато клиентът /потребителят/ на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са
3
сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.
В разглеждания казус по делото липсват доказателства за възникнала по силата
на сключен писмен договор облигационна връзка по отношение на процесния
топлоснабден имот, в т.ч. не е представено и отправено от ответника Е. П. до ищеца
заявление за откриване на партида на нейно име за топлоснабдяването на имота.
Едностранното откриване на партида от ищцовото дружество на името на един от
съсобствениците не води до извод за договорно обвързване с последния по силата на
чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства – писмо на СО,
район Люлин, рег. № ОИ-30-45/1/19.05.2014г., договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.09.1991г., сключен
между ответниците Е. И. П. и К. А. П. от една страна, а от друга – председателя на ИК
на ОбНС Люлин-София и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 169, том II, рег. № 2971, дело № 339/1998г. се установява, че през
процесния период ответниците Е. И. П. и К. А. П. (починал в хода на въззивното
производство и по реда на чл. 227 ГПК, на мястото му, като ответници, конституирани
наследниците му по закон В. К. П., К. К. П. и Е. И. П., последната ответник и на
самостоятелно основание) били носители на правото на собственост върху ап. 75,
находящ се в гр. София, ж.к. ****.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от
17.09.2002г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ж.к.
****, протокол от проведено на 12.09.2002г. общо събрание на етажните собственици
на същия адрес за избор на ФДР и списък към същия, извлечение от сметка за аб. №
**********, изравнителни сметки, талони за извършен отчет, съобщения към фактури
и заключение на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че сградата в режим на
ЕС, находяща се на адрес гр. София, ж.к. ****, през процесния период била
топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответниците Е. И. П. и К. А. П. в качеството си на собственици на топлоснабдения
имот, през процесния период били потребители на доставяната до имота топлинна
енергия. Договорната връзка възникнала по чл. 153, ал. 1 ЗЕ с двамата съсобственици -
ответниците Е. И. П. и К. А. П. и именно те са и задължените лица за заплащане
цената на доставена топлинна енергия във връзка с чл. 155 ЗЕ.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците Е. И. П. и К. А. П., като
собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят
4
да закупуват доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна
енергия. Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна
енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността
на ответниците Е. И. П. и К. А. П. за задължения за цена на доставена до имота
топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в
съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, всеки от тях следва да отговаря за
½ част от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците Е. И. П. и К. А. П. и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да се
възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между ищеца и ответниците Е. И. П. и К. А. П. за
процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Въз основа на заключението на ССчЕ и писмените доказателства по делото в
т.ч. извлечение от сметка за аб. № **********, изравнителни сметки, талони за
извършен отчет, съобщения към фактури и др. по делото се установява количеството
на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
Установеният от първоинстанционния съд размер на задължението на
починалия в хода на делото ответник К. А. П. от 447.18 лева, представляваща ½ част
от дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****, и
приложението от СРС на института на погасителната давност не са оспорени пред
настоящата съдебна инстанция, предвид на което въззивният съд не намира основание
за промяна изводите на СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка
съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ на ищеца от 2016г., продавачът начислява лихва за
забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки издава кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 за месечните дължими суми и фактура за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Същите суми, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Във въззивните си жалби
5
ответниците се позовават на разпоредби от ОУ на ищеца от 2014г., които в конкретния
случай са неприложими. Ето защо за изпадането на ответниците в забава за
заплащането на задълженията за цена на доставена топлинна енергия не е необходимо
отправянето на покана от страна на кредитора – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, респ. – публикуване
на интернет страницата на търговеца, тъй като задълженията са възникнали като
срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите към
казуса ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016г.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, респ. чл. 61, ал. 1 от сега действащата Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се фактурират и заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество. Ето защо неоснователно е възражението
във въззивните жалби, че ищецът не бил носител на вземането за възнаграждение за
отчитане на уредите.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. При нарочно оспорване от страна на ответниците, че не били
изпаднали в забава за плащане, по делото не са ангажирани никакви доказателства за
извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при
дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането
на абоната в забава. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици
на недоказването, като предявените срещу всеки от ответниците Е. П. и К. П. иск за
обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2023г. в размер на сумата
0.19 лева върху главницата за дялово разпределение бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид изложеното крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено единствено в частта, в която
предявените от ищеца срещу ответниците Е. П. и К. П. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение са уважени в размер на сумата от по 0.19 лева, като вместо това тези
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В останалите обжалвани части, в която СРС е уважил предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД срещу ответника К. А. П., починал в хода на въззивното
производство и по реда на чл. 227 ГПК, на мястото му, като ответници, конституирани
наследниците му по закон В. К. П., К. К. П. и Е. И. П., последната ответник и на
самостоятелно основание, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 447.18 лева,
представляваща ½ част от дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода
6
от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, за сумата 78.27 лева – обезщетение за забава върху тази главница за
периода от 16.05.2020г. до 23.03.2023г., и за сумата 0.69 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., а срещу ответника Е. И. П. за
сумите 78.27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2020г.
до 23.03.2023г., начислено върху главница за ТЕ в размер на 447.18 лева, равняваща се
на ½ част от цената на топлинна енергия, доставена през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
сумата 0.69 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до
30.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 10.04.2023г. до
окончателното погасяване, като правилно и законосъобразно, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1
ГПК да отхвърлени, както и в частта, в която е признато за установено вземането на
ищеца спрямо ответника Е. П. за сумата 447.18 лева, представляваща ½ част от
дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Този изход на спора налага отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
в частите, в които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски над сумите
от по 198.36 лева, както и осъждане на ищеца да заплати на адв. И. Н. и на адв. С. К.,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително суми от по 0.15 лева за
осъществената защита на ответниците пред СРС.
Пред СГС въззивникът К. А. П., починал в хода на въззивното производство и
по реда на чл. 227 ГПК, на мястото му, като ответници, конституирани наследниците
му по закон В. К. П., К. К. П. и Е. И. П., последната ответник и на самостоятелно
основание, е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора по въззивната му жалба пред въззивния съд, има
право на разноски в размер на 0.04 лева, като ищецът дължи да заплати на всеки от
конституираните по реда на чл. 227 ГПК негови наследници по 0.01 лева.
Пред СГС въззивникът Е. И. П. е сторила разноски за държавна такса в размер
на 75 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора по въззивната й
жалба пред въззивния съд, има право на разноски в размер на 0.18 лева.
Въззивниците В. К. П. и К. К. П. са представлявани пред въззивния съд от адв.
С. К., осъществила безплатна правна помощ. Въззивникът Е. И. П. е представлявана
пред въззивния съд от адв. И. Н., осъществил безплатна правна помощ. Адвокатите
7
претендират възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА въвежда задължение за съда да определи
адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при
условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2
ЗА, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗА. Последната норма предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на
делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препраща
към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, настоящият съдебен състав приема, че не е обвързан от
определените по правилата на Наредбата възнаграждения. Актуалната редакция на
наредбата сочи, че адвокатските възнаграждения се определят в зависимост от
защитавания интерес, по всеки от исковете поотделно - чл. 2, ал. 5 от Наредбата, а
критериите за фактическа и правна сложност за адвокатска работа, свързана с
процесуално представителство са дадени в пар. 1а, т. 2 ДР на Наредбата. Преценката
си обаче относно справедливия и обоснован размер, фактическата и правна сложност
на делото и извършената от адвоката работа, съдът следва да извърши конкретно във
всеки отделен случай. Посочените в Наредбата размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни за съда - те могат да бъдат ползвани единствено
като ориентир. Аргументи в тази връзка - разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22.
По горните мотиви съдът намира, че фактическата и правна сложност на
процесуалните действия, извършени от адвокатите пред въззивния съд обуславят
размер на възнаграждението по 200 лева, която следва да послужи като база за
определяне на възнагражденията им по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съобразно
отхвърлената част от исковете. При това положение на адв. С. К. се полага
възнаграждение в размер на 0.14 лева, а на адв. И. Н. – 0.48 лева.
Въззиваемата страна-ищец претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивния съд. Настоящият състав на съда намира, че такива не
следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор и не е
изпратил представител за участие в о.с.з. Поради това съдът намира, че защита от
юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което
липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с
НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза
8
на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9362/20.05.2024г., постановено по гр.дело № 47487/2023г.
по описа на СРС, 57-и състав, в частта, в която по предявения от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че К. А. П., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 0.19 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2023г. върху главницата за
дялово разпределение, както в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. А. П.,
ЕГН **********, е осъден да плати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
разноски, сторени пред СРС над сумата 198.36 лева, както и в частта, в която по
предявения от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че Е. И.
П., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата
0.19 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2023г. върху
главницата за дялово разпределение, както в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, Е. И. П., ЕГН **********, е осъдена да плати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, разноски, сторени пред СРС над сумата 198.36 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу ответниците К. А. П., ЕГН **********, и Е. И. П., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за суми от по 0.19
лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2023г.
върху главница за дялово разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9362/20.05.2024г., постановено по гр.дело №
47487/2023г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, в която е признато за установено,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. А. П., починал в хода на въззивното производство и по реда на
чл. 227 ГПК, на мястото му, като ответници, конституирани наследниците му по закон
В. К. П., ЕГН **********, К. К. П., ЕГН **********, и Е. И. П., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата 447.18 лева, представляваща ½ част от
дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
сумата 78.27 лева – обезщетение за забава върху същата главница за периода от
16.05.2020г. до 23.03.2023г., и сумата 0.69 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., за които вземания е издадена заповед за
9
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19018/2023г. по описа на СРС, 57-и
състав, и в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. И. П., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата 78.27 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2020г. до 23.03.2023г.,
начислено върху главница за ТЕ в размер на 447.18 лева, равняваща се на ½ част от
цената на топлинна енергия, доставена през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в
топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****, и сумата 0.69
лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г.,
ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до окончателното погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
19018/2023г. по описа на СРС, 57-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на В. К. П., ЕГН **********, и на К. К. П., ЕГН **********, по
0.01 лева – разноски по делото, сторени пред СГС, а на Е. И. П., ЕГН **********,
сумата 0.19 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат И. А. Н., с адрес
гр. ****, тел. ****, сумата от 0.63 лева – полагащо се адвокатско възнаграждение за
осъществена защита по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат С. К. К., с адрес
гр. София, ул. ****, тел. ****, сумата от 0.29 лева – полагащо се адвокатско
възнаграждение за защита по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ЕООД.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1
ГПК да отхвърлени, както и в частта, в която е признато за установено вземането на
ищеца спрямо ответника Е. П. за сумата 447.18 лева, представляваща ½ част от
дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11