Р Е Ш Е Н И Е
Номер 433 18.01.2021
г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На осемнадесети декември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Галя Мавродинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№614 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Х.Г.Г., с която са предявени обективно съединени искове
срещу Ф.И.Ф. за заплащане на:
сумата 2 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на виновно поведение на
ответника чрез няколкократно отправен обиден израз „педал“
сумата 1
500 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на виновно
поведение на ответника чрез отправен обиден израз „една голяма мъжка курва“;
сумата 1 500 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на виновно поведение на
ответника чрез разгласяване на неистинско твърдение за ищеца, а именно „накара
баба дядо си и дядо си да изтеглят кредит от 3 500 лв
“;
сумата 2 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на виновно поведение на
ответника чрез разгласяване на неистински твърдения за ищеца, а именно „нямаше
лев“ и „майка му го хранеше и береше душа“;
сумата 2 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на виновно поведение на
ответника чрез разгласяване на неистински твърдения за ищеца, а именно, че
„искал да се самоубие“, „не можел да работи“, „не му се движели ръцете“ и „не
му работел мозъка“;
сумата 3 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на виновно поведение на
ответника чрез разгласяване на неистински твърдения за ищеца, а именно „Дълго
време след това ходеше специално до Русе да оправя проститутките на Дунав мост“
и „Беше му като мания“;
сумата 3 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на виновно поведение на
ответника чрез разгласяване на неистински твърдения за ищеца, а именно „Месеци
наред ми показваше клипове от най-различни места, където е спирал да оправя
каките по пътя“;
сумата 1 500 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на виновно поведение на
ответника чрез разгласяване на неистински твърдения за ищеца, а именно „Един
път дори си направи пълни кръвни изследвания за венерически болести, защото се
наложило да си махне презерватива на една от Русе“.
Претендира и заплащане на
законната лихва върху сумите от датата
на извършване на деянието до окончателното им изплащане. Сочи, че в периода
27.10.2010 г. – 09.10.2013 г. с
ответника са били съдружници в „****“ООД, като всеки от тях е притежавал по 50
% от капитала на дружеството, че през 2013 г. продал дружествения си дял на
трето ответника и неговата съпруга започнали силно да се влошават. Твърди, че
на 02.12.2016 г. в личния си профил в социалната мрежа ответникът е направил публикация, съдържаща обидни и
клеветнически твърдения спрямо ищеца, които са накърнили чувството му за чест и
достойнство. Също така твърди, че децата на ответника И. Ф.И. и В. Ф. И. са
потвърдили, че това е профила на баща им, а последната казала, че е виждала
публикацията и че именно баща й е автор на същата. За публикацията ищецът
научил на 02.12.2016 г., а за тези показания на свидетелите - на 01.11.2018 г. и след тази дата се
почувствал още по-засегнат, обиден и унизен, тъй като узнал по категоричен и
несъмнен начин, че тези твърдения са достигнали и до трети лица. Сочи, че
обидните и клеветнически твърдения са достигнали и до негови близки, хора, с
които се познава лично и др., както и че към настоящия момент публикацията е
налична във Фейсбук профила на ответника, поради
което той преживял и продължавал да преживява множество неблагоприятни
изживявания /душевни страдания/, а именно силно чувство на обида, унижение,
срам, огорчение и оскърбление.
В рамките на устните състезания
и в писмените бележки ищецът изтъква, че по делото не е доказано, че трето лице отговаря на
описанието в процесната публикация. Счита, че са
представени достатъчно доказателства за това, че той самият отговаря на
описанието в публикацията, поради което счита, че ответникът е наясно, че тази публикация е насочена единствено и само
срещу него. Сочи, че е допълнително афектиран от обстоятелството, че
публикацията и към момента на приключване на съдебните прения е била в профила на ответника във Фейсбук. Счита, че по делото е установено, че ответникът е
успял да увреди психическото му здраве до степен да е склонен да търси
справедливост с цената на всичко, вместо да се радва на нормалните неща от
живота. Счита за доказани обстоятелствата, че ответникът е автор на
публикацията, че същата е била адресирана до ищеца, че думите и изразите са
стигнали до него и до трети лица, вкл. и негови познати и приятели.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но
изцяло неоснователни. Признава, че има профил във Фейсбук
с профилно име *********, но твърди, че в него не е публикувал материали по адрес
на ищеца по делото. Също така твърди, че проблемите между ищеца и него се
породили доста по-късно и в резултат на
публикации на ищеца по адрес на ответника. За тези публикации ответникът и съпругата
му подали тъжби, по които били образувани НЧХД №590/2017 г. и НЧХД №591/2017 г.
по описа на РС Разград. Сочи конкретни изрази в публикации от 26.10.2017 г., за
които твърди, че автор е ищеца и че същите са адресирани към ответника и към
неговата съпруга. Сочи такива изрази по негов адрес и по адрес на съпругата му
и в публикации от 10.05.2017 г., за които също твърди, че техен автор е ищеца.
За това ответникът твърди, че заедно със съпругата му също сезирали РС Разград
и въз основа на тъжбите им са били образувани НЧХД №738/2017 г. и НЧХД №739/2017
г., че четирите дела са били обединени и разгледани под №590/2017 г., което е
приключило с осъдителна присъда за Х.Г.Г.. Твърди, че
последният е направил и други публикации във Фейсбук
с обидни и клеветнически твърдения и
заплахи спрямо ответника и съпругата му, за които те не са предприели съдебни
процедури. По отношение на процесната публикация твърди, че същата има за адресат Ф.Р.Р., с когото ответникът е бил съдружник в „******“ООД,
съдружие, което е било прекратено през 2014 г., отново чрез прехвърляне на
дяловете от капитала на дружеството на съпругата му Е.А.Ф.. Също така твърди,
че след публикацията ответникът и Ф.Р.Р. са си
изяснили отношенията. Сочи, че в публикацията от 02.12.2016 г. не е посочил
имената на лицето, за което същата се отнася. Категорично твърди, че адресат на
същата не е ищецът, тъй като по това време той бил в добри отношения със
семейството му и с двете му деца. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на предявените искове.
Процесуалният
представител на ответника счита, че ищецът е манипулирал резултатите от
направените му психологически изследвания, тъй като в периода 2016-2020 г. е развивал търговска дейност, респ. е бил
социално активен. Счита, че когато се твърдят настъпили вреди от едно и също
изявление, направено по едно и също време и място, се следва произнасяне по
един иск, като броят на думите и изразите, с които се засяга честта и
достойнството на адресата имат значение за определяне размера на обезщетението
по справедливост. Твърди, че в публикацията няма индивидуализиращи белези,
които да сочат по категоричен и несъмнен начин, че ищецът е адресат на същата,
че не са представени и доказателства за това, че ищецът е възприел публикацията
като такава по негов адрес, че се е почувствал засегнат от същата. Счита, че по
делото не са представени доказателства, установяващи причинно-следствена връзка
между публикацията и изживяванията на ищеца. В условията на евентуалност сочи,
че част от посочените в исковата молба
изрази не са позорни, а за част от твърденията самият ищец заявил, че са
истина. По отношение на претендирания размер на обезщетението, счита, че същото
не е съобразено с критерия за справедливост.
Като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
Съдът установи следните фактически обстоятелства: На 02.12.2016 г. в профила на
ответника, регистриран във Фейсбук е публикуван
коментар със следното съдържание /л.7/:
„Едно време, преди доста години имах интерент
клуб на име Виртуал.Там идваха доста младежи и
девойки.Един от тях ми правеше впечатление в началото, а и по-късно, защото
беше едно интересно момченце, с дълги косички, принципно симпатяга, но, с лакирани нокти…Много
години мислех въпросния младеж за педал, въпреки че съм го виждал да разхожда и
момиченца от време на време, но така и не бях чувал да е правил нещо повече с
тях освен разходки.Та това е и причината да остана с впечатление, че младежа е
педал.Добре, ама след известно време същия този младеж ме покани за съдружник,
защото знаеше, че разполагам с финанси, а той милия имаше едно BMV купено му
от баща му, който работи в Италия, което със зор продаде за 6900 лв. а се
фукаше преди това, че колата струвала 10 000 – 12 000.Проблема беше, че
трябваше да извадим по 10 000 лева на човек, та този младеж се принуди да
накара баба си и дядо си да изтеглят кредит от 3 500 лева за да събере парите
нужни му за еднакъв дял с моя. След това си направихме фирма, на която той
избра името. Успя да лепне доста информация от бившия си работодател на една флашка и се направи на дизайнер. В интерес на истината,
като дизайнер си го биваше. С дребни изключения, това го можеше момчето и няма
спор, че за трите години съвместна работа се наложи да поработи около общо 6,8
месеца. Това естествено е ¼ от всичкото време, но те дизайнерите толкова
работят. На петия месец от създаването на фирмата се
получи фал-старт, защото стана така, че машината ни спря да работи и се
наложи да се купува втора.тогава милото
момченце нямаше лев, майка му го хранеше и береше душа.Наложи се да инвестирам
още в новосъздадената фирма, защото инак щяхме да си останем с пръст в г*з. Наложи се
да изхарча още три пъти повече от предварително уговорените дялове за да купим
нова машина и материали и консумативи за нея. Така в един момент се оказа, че
аз финансово съм покрил четири пъти дела на младежа. Освен това, малко след
това го изостави приятелката му от Русе и той стана направо като парцал /това
по неговите думи/. Оказа се, че искал да се самоубие, че не можел да работи, не
му работел мозъка и … какво ли още не. Това се случва след като успях да спася фирмичката от фалит още в самото начало, след като не
успявах да го накарам да си върши работата заради това, че го е оставил мацката си мислех, че пак сме пред фалит. Две седмици не
намерих начин да го върна към живота това момче, какво ли не му говорех, какво
ли не правех. Един ден ми се обади и заяви, че иска да го закарам до Варна за
да си направи татуировка с лицето на оставилата
го мацка на рамото. Естествено се съгласих, за
да започне в края на краищата да си върши работата. По пътя го убеждавах да не
прави това, а като стигнахме в предварително уговореното от него студио също се
опитаха да го откажат. В крайна сметка с общи усилия успяхме да го разубедим, а
впоследствие успях и да го накарам някак
да си захване задълженията във фирмата.
После последваха година и половина – две на големи напъни за намиране на място
на пазара и прочее, но в крайна сметка
нещата потръгнаха в що годе правилна посока. При едно
от пътуванията ни из страната спрях на проститутка за да го пробвам аз все
пак педал ли е или не е, защото все още
си имах съмнения за това. Беше що годе симпатична
циганка, на която беше направил клип като я оправя за доказателство. Имам
чувството, че това му беше сефтето на младежа. Дълго време след това ходеше
специално до Русе да оправя проститутките на дунав
мост. Беше му като мания и за това си мисля, че съм спомогнал, за да си направи
сефтето. Месеци наред ми показваше клипове от най-различни места, където е
спирал да оправя каките по пътя.Един път дори си прави пълни кръвни изследвания
за венерически болести, защото се наложило да си махне презерватива на едната
от Русе. Бях изумен като ги постна във Фейсбук да се
хвали, че бил чист. Така реших, че може и да не е педал.Но това е друга
история. Както и да е нямахме право по предварителни уговорки да напускаме
фирмата поне през първите три години. На края на третата година обаче, младежа
заяви, че иска да си продаде дяла, защото имал намерение да ходи да си търси
късмета в Англия. Тогава договорихме условията по прехвърлянето на дяловете му,
като най-важното от тях беше при никакви обстоятелства да не е конкуренция на
фирмата, тоест да не се занимава в това, с което се занимавахме до тогава. Той
даде дума, стисна ми ръката и до два-три дена си получи парите за дяла, който
продаде на съпругата ми.В тази предварителна уговорка се разбрахме и да получи
едни пари за да прави всички нужни неща по дизайнерската част, тъй като аз нищо
не разбирах от това. Младежа прие и тази уговорка и парите и трябваше една
година да прави всичко, което е правил
до преди да си продаде дяловете, както и да обучи нов дизайнер за фирмата. В
последствие обаче първото нещо от което се отметна много бързо, беше това, че
няма да е директна конкуренция и започна да прави това, за което ми стисна ръката и каза, че няма да прави. Имаше и
наглостта още същата година, два месеца след като се бяхме договорили, да ме
кара да му разнасям вече произведените артикули, за които пое ангажимент да не
прави. След това ми направи няколко от поръчаните неща, но после се отметна и
за това, че трябваше да прави дизайните цяла година, а вече си беше получил
договорените пари за това. И така в крайна сметка аз се уверих за себе си, че
този младеж е една голяма мъжка курва и че просто е гледал как да лепне едни
пари от мен. Аз му имах доверие и за това си позволих да ме изиграе. Пиша тази
история, за да разберат всички приятели и познати, колко съм глупав.Който иска
може да се пробва като младежа. Понеже аз съм тъп селянин, нямам образование и
всеки може да ме пере както намери за добре.“
След
публикацията има редица коментари /стр.8 и 9/, в които обаче не е посочено
името на ищеца.
В
обяснения на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, същият е заявил, че е узнал за
публикацията на 19.10.2017 г. и че от тази дата до датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело не е търсил психологическа помощ.
Между
страните по делото са водени и редица други съдебни дела- - НЧХД 378/2018
г. по описа на Районен съд – Разград, по
което е имало открито с.з. на 01.11.2018 г., НЧХД №590/2017 г., образувано в
резултат на обединение на четири други дела срещу ищеца като подсъдим /л.44/.
Според
представената справка от Търговския регистър на 16.10.2013 г. е регистрирано
прехвърляне на дялово участие от 1000 лв. в „*******“ООД от Х.Г.Г. на Е.А.Ф.. На 29.10.2013 г. Х.Г.Г.
е регистриран като едноличен собственик на капитала на „**********“ЕООД.
С
договор от 05.04.2014 г. Ф.Р.Р. е прехвърлил на Е.А.Ф.
41 дяла от капитала на „******“ООД /л.9/ Преди това ответникът и Ф.Р.Р. са били съдружници /л.43/.
Видно от
удостоверение, издадено на 13.05.2010 г. /л.52/
ищецът е предал на „Автомобилно рециклиране“АД БМВ, произведено през
1998 г. За нарушение на ЗДвП при управление на това МПС на ищеца е съставено и
наказателно постановление /л.55/. На 11.02.2013 г. ищецът се е изследвал в „Медико-диагностична лаборатория“ЕООД с негативни резултати по всички посочени
показатели /л.63/.
С
решение по бр.д.№2279/2016 г. по описа на Районен съд – Разград, влязло в сила
на 16.02.2017 г. е прекратен брака, сключен между Г. Х. Г. и А. Д. Г.
По делото
е искана и приложена преписка №1626/2016 г. по описа на РП Разград. Същата е
образувана по молба на ищеца от 05.12.2016 г.
с оглед евентуално извършено престъпление по чл.172Б от НК. С
постановление от 09.03.2017 г. прокурор в РП Разград отказва да образува
наказателно производство. Повод за жалбата и проверката са били спорове между Г.
и Ф. за авторски права върху магнитни сувенири. По преписката са снети
обяснения от ищеца, от ответника и от Е.Ф.. В обясненията си /л.145/ ответникът е
посочил, че при изкупуването на дела на ищеца му е поставил три условия – да
изработва дизайни в продължение на една година, да не започва същият бизнес и
за една година да обучи нов дизайнер. В обясненията на свид.Ф.
/л.147/, същата е съобщила, че през 2013 г. ищецът е решил да се откаже от
съвместния бизнес с нейния съпруг и да замине да работи в Англия.
И по
други жалби на ищеца за твърдяни престъпления,
извършени от ответника са постановени постановления за отказ да се образува
досъдебно производство – от 29.05.2020 г. по преписка вх.№1179/2020 г. , от
15.08.2019 г. по пр.№187300-4055/2019 г.
По делото е назначена
съдебно-психологическа експертиза, вещото лице, по която е депозирало
заключение, в което е отговорило на следните въпроси:
1.Претърпял ли е ищецът Х.Г.
неблагоприятни изживявания /душевни страдания/ състоящи се в изпитване на силно
чувство на обида, унижение, срам, огорчение и оскърбление в резултат на думите
и изразите посочени в петитума на ИМ? - Осв. Х.Г. е преживял силно огорчение, обида, оскърбление и
безпокойство от създалата се ситуация след публикуването на статиите,
възприемана като уронваща авторитета и личното достойнство най-вече сред
близкото и приятелско обкръжение. Информацията в публикациите се възприема като
дискредитираща, създаваща съмнения за аморалност и безпринципност, което е в
противовес с водещите принципи и ценности на личността. В съображение с личностовите особености /акцентуации
на характера/ подробно описани в обсъждането, създалата се емоционална стресова
ситуация активира високото ниво на невротичност и
тревожност, чувствителността и обидчивостта на лицето, в резултат на което се
появяват затруднения в общуването. Подобен тип личности по-тежко преживяват
кавгите, обидите и конфликтите. Публикацията отключва поведение насочено към
доказване неистинността на публикуваните факти и случки от житейската история
на осв. Личностовите
особености на осв. формират своеобразен стил на
поведение за непоколебимо отстояване на собствените възгледи, постъпки и права.
2.Към момента на
провеждане на беседата и изследването установено ли е наличие на тези
неблагоприятни изживявания? - Към
момента на психологическото изследване описаните от осв.
чувства на обида, унижение, срам и накърнено достойнство се преживяват с
доминантно присъствие в ценностната система на личността. Усещането за нарушен
емоционален баланс отключва фанатична страст, стремеж към водене на борба до
пълно възтържествуване на правдата, така както личността я разбира.
3.Евентуално установените
такива страдания налагат ли нужда от помощ или лечение на Г. за целите, за
които да са необходими консултации и посещения при психичноздравен
специалист? - Анамнезните данни и личностовите
характеристики извеждат висока чувствителност, склонност да се фокусира върху
негативните преживявания вследствие на нараненото самочувствие и достойнство,
което затруднява динамиката на отношенията с другите и оказва негативно
въздействие на социалното му функциониране. Непрестанната тревога и нуждата от
доказване на собствената правота може да доведе до емоционално изтощение, което
стеснява мирогледа на личността и вместо да се радва на удоволствията на
живота, поведението се подчинява на желанието за постигане на справедливост „на
всяка цена“, което вече води до патология /кверулантно
разстройство на личността, параноидно личностово разстройство и др./ Тъй като тези характерови особености са доста устойчиви добре би било
лицето да потърси помощ от специалист, да се насочи поведението към осъзнаване
„бариерите на общуване“, предвид възрастта и ресурсите на личността.
Според вещото лице е
налице риск голяма част от живота на ищеца да протече във водене на съдебни дела.
В отговор на зададените
въпроси в о.с.з. вещото лице е пояснила, че ищецът е фокусиран върху тезата си
и аргументирано я остоява, респ. не приема друга
гледна точка за нея. Според нея трите основни сфери на функциониране –
семейство, работа и социални контакти, при ищеца не са нарушени. Съответно в
ежедневието личността функционира нормално, но в определени ситуации се
създават проблеми в общуването. Отрицателното чувство при ищеца според вещото лице е от един общ процес – водените дела и
публикацията, с акцент върху публикацията. Това чувство е свързано и изхожда от
личностовите особености и той продължава да изпитва
негативни емоции.
За установяване на адресата на
публикацията и отношенията между страните са
разпитани като свидетели по
делото Е.Ф. и Н.Т.. В показанията си първата съобщава, че след напускането на общото дружество от
ищеца, финансовите ангажименти на ответника са били изпълнени, но тези на ищеца
– не и отношенията между двамата се
влошили преди 2017 г. Според тази свидетелка публикацията, за която се води
делото, е за друг техен съдружник на име Ф.. Отношенията между ответника и Ф.Р.
са били влошени от 2011-2012 г., но впоследствие двамата се разбрали и в
момента отношенията между тях били добри. Същата съобщава само за публикация с
автор ищеца и адресат ответника, за която е водено наказателно дело. Свид.Т. съобщава в показанията си, че й е известно, че
между ответника и неговата съпруга и ищеца отношенията са влошени. Не й е
известно за неуредени финансови отношения, както между ответника и ищеца, така
и между ответника и Ф.Р.. Съобщава също така, че след като ищецът е
напуснал дружеството „****“ същото е
произвеждало магнитни сувенири, на чийто гръб има послание „Време за разплата“
на англ. език.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства,
Съдът направи следните правни изводи: Предявените сосем обективно съединени иска са с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите, като отговорност за обида се търси по исковете с №1,2, а по останалите – за клевета.
Тъй като се касае
за отговорност, претендирана
от непозволено увреждане, за да възникне същата, следва да бъде осъществен предвидения в
закона фактически състав: да е налице
деяние, същото да е противоправно и виновно, от него
да са причинени вреди, респ. да има причинна
връзка между деянието и
вредите.
От събраните по делото
доказателства е безспорно установено публикуването на процесния текст на
личната Фейсбук
страница на ответника, както и обстоятелството, че същият е автор на
публикацията.
Основните въпроси в случая са дали тези според
ищеца осем деяния са противоправни, дали са извършени виновно и дали той е
адресат на същите.
С разпоредбите на чл.39-41 на на Република България се уреждат основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за
достойнство на личността.
Всяко едно от тях е
конституционно гарантирано, ползва
се с еднаква тежест като останалите и подлежи на
защита. Възможната колизия
между свободата на словото,
от една страна и засягане
чрез упражняването й на правата
и доброто име на гражданите, от друга, е уредена в
чл.39, ал.2 и в чл.41, ал.2 от на Република България. В тези разпоредби изрично е предвидено, че свободата
на словото не е абсолютна, а се простира
до там, докъдето не засяга други конституционно защитени
ценности, и по-специално правата
и доброто име на гражданите
Въпросът за баланса на тези
конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата във всеки конкретен случай.
За да е обидно или клеветническо
дадено изявление /или засягащо
по някакъв друг начин честта,
достойнството или доброто име на някого/, респ. за да бъде същото противоправно деяние по смисъла
на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, изявлението следва да визира
определено физическо лице. Обидният
/унизяващият/ израз трябва да е насочен към това определено лице, разгласеното чрез изявлението
позорно обстоятелство трябва
да се отнася за него. Увреденото
лице трябва да бъде посочено от автора по такъв
начин, че да не оставя никакво
съмнение относно неговата личност.
В случая има достатъчно белези, по които ищецът и хората, които го
познават и знаят развитието на отношенията му с ответника да го разпознаят /историята на съдружието, влошаването на отношенията/.
Разпоредбата на чл.10,
т.1 от Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността
да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
Съгласно трайно установената
съдебна практика ищецът следва да посочи от кои конкретни изрази и действия на ответника е засегнат. Съответно в мотивите към съдебния
акт, съдът следва да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите.
На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения и те могат да ангажират отговорността на
автора, ако са неверни и позорят адресата. Оценките /мненията/ не подлежат
на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника, само ако представляват обида. Следователно
всякакви твърдения и оценки
за дадена личност могат да
се разпространяват свободно, ако
не засягат честта и достойнството й, а за вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата. Но и в този
случай авторът не носи отговорност,
ако позорящите факти са верни.
По отношение на първия от обективно съединените искове за това, че ищецът е наречен «педал» съдът счита,
че е обидно, тъй като това е обидна дума и използването
на същата е унизително за честта и достойнството на всеки, вкл. и на ищеца. Тук следва да се направи
разграничение между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. Използването на неприлични, вулгарни и цинични думи по адрес на
определено лице е унизително отнасяне
към това лице, а не лична отрицателна оценка и
критика в допустима от закона форма.
По втория
от исковете обиден и унизителен е изразът
«една голяма мъжка курва». И този, както и предходния израз, нямат място в нормалното общуване между познати или непознати.
За да бъде
осъществен съставът на обидата е необходимо
деецът да даде своята негативна оценка
за личността на пострадалия
в негово присъствие, но обидната информация бил могла да бъде
изнесена и по друг начин, като
целта е тя да достигне до адресата и да бъде узната от него. В случая използвайки
социалната мрежа, ответникът
е целял това негово изявление да достигне до ищеца и до хора, които го познават.
И същото е достигнало не
само до ищеца, но и до неограничен кръг лица. В решение №159/19.06.2015 г. на ВКС по
к.н.ч.х.д.№300/2015 г., 1 н.о. на НК изрично е посочено, че обида има и тогава, когато
лицето не присъства на мястото, но прочете обидните изрази в публикация в
интернет като тези обстоятелства не се припокриват с т.нар. неприсъствена /»задочна»/ обида, която е несъставомерна. В същото решение
се сочи, че използваният от законодателя в НК израз « в негово присъствие « следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо
обиденият да има обективна възможност да възприеме унизителната за него проява, а в случая не само, че е имало
такава възможност, но тя се е и реализирала.
Отправянето на обидни изрази
– вулгарни и неприлични думи е противоправно поведение.
По отношение на третия и четвъртия от исковете, съдът намира, че написаното в публикацията, че ищецът «накара баба си и дядо си да изтеглят кредит от 3 500 лв.» и «нямаше лев» и «майка му го хранеше и береше
душа» не съставлява
позорни твърдения, тъй като подпомагането
на роднини при започване на
бизнес и моментните трудности при осигуряването
на издръжката са обективни обстоятелства и не съдържат негативна оценка.
Следващите четири твърдения
– че ищецът „искал да се самоубие“, „не можел да работи“, „не му се движели ръцете“ и
„не му работел мозъка“; че „Дълго време след това ходеше специално до Русе да
оправя проститутките на Дунав мост“ и „Беше му като мания“, че „Месеци наред ми
показваше клипове от най-различни места, където е спирал да оправя каките по пътя“
и „Един път дори си направи пълни кръвни изследвания за венерически болести,
защото се наложило да си махне презерватива на една от Русе“ приписват на ищеца
позорни обстоятелства. Същевременно по делото не бе доказано, че тези твърдения
са истина, с изключение на кръвните изследвания, доказателства за които
представи самият ищец. В случая обаче позорно е не извършването на пълни кръвни
изследвания, а посочената в публикацията причина за тези изследвания, но за
това обстоятелство не бе представено доказателство. Разгласяването на тези
позорни обстоятелства е противоправно,
По делото не бяха представени доказателства, които да изключват вината на ответника за тази публикация, поради което на основание чл.45
ал.2 от Закона за задълженията и договорите, съдът следва да приеме, че и нанасянето на обидите и разгласяването
на клеветите е извършено
виновно, като ответникът е съзнавал това което
прави, като публикува на неговата страница в социалната мрежа и поне е допускал ищецът да узнае това /предвид достъпността на информацията в социалните мрежи/.
Обидните думи и клеветите
обичайно причиняват
психически дискомфорт у адресата на същите, когато той и хора, които го познават, научат за тях. И в настоящия случай ищецът е преживял чувство на обида,
унижение, срам и накърнено достойнство.
Същевременно усещането за
нарушен емоционален баланс, стремежа
към водене на борба до пълно възтържествуване на правдата и потенциалната опасност от
патология имат причинна връзка не само с процесната
публикация, но и с цялата хронология на съвместния бизнес на ищеца и ответника и водените след това между двамата дела.
Така съпоставяйки твърдяните от ищеца вреди, за които е поискано обезщетение – съответно 2000 лв. и 1500 за двете обиди и съответно
2000 лв., 3000 лв., 3000 лв. и 1500 лв. за четирите твърдения, които съдът приема за позорни, с реално доказаните вреди, съдът счита, че справедливото обезщетение в
случая следва да бъде
определено общо за сумата 2
600 лв. При определяне на този размер съдът взе предвид и това,
че обидите и клеветите по начина, по който са публикувани
/без посочване на името на
адресата, а само с факти от неговия
живот и съвместната му дейност с ответника/ са станали достояние на ограничен
брой хора, а именно само на тези,
на които са им известни тези факти
и могат да разпознаят ищеца в публикацията. При определяне на
размера на обзщетението като
обща сума, съдът взе предвид, че обидните думи и клеветническите твърдения са употребени
в една публикация, същите отразяват унизително отношение от
едно лице – ответника, възприети са от ищеца като едно
цяло и едновременно са причинили негативни изживявания.
Същевременно, след като ищецът
ги претендира като отделни различни
суми, които отразяват и неговото нюансирано отношение към различните обидни изрази, респ. позорни
твърдения, съдът следва да разпредели общата сума от 2 600 лв. съразмерно, като по този начин за двата обидни израза
обезщетението следва да бъде в размер на 400 лв. и 300 лв., а за четирите клеветнически твърдения – съответно 400 лв., 600 лв., 600 лв. и 300 лв.
В останалата
част исковете се явяват неоснователни и недоказани, тъй като по делото не бяха представени доказателства за негативни изживявания, които да са в причинна връзка
със статията и които да са с интензитет
и характер, че да обосноват определяне
на обезщетения в претендираните от ищеца размери. За да направи този извод Съдът взе предвид
и това, че ищецът е потърсил защита години след като е научил за публикацията, въпреки че през това време и той и ищеца са инициирали
редица съдебни производства
и проверки един срещу друг, че тези
производства и проверки, както и резултатите
от тях допълнително са засилили негативните
преживявания на ищеца, както и това, че не бяха представени обективни данни за негативните изживявания на ищеца освен психологическото
изследване, което е извършено години след узнаването на публикацията.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 300 лв.
платена държавна такса за завеждане на шестте иска, за които съдът приема, че
са основателни и 47,47
лв. за платения депозит за вещо лице.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно 1010
лв.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН **********
*** сумата 400 лв. /четиристотин лева/ обезщетение
за причинени неимуществени вреди чрез няколкократно отправен обиден израз „педал“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в
интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със
законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 2000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН **********
*** ,л.“Жеравна“, №63А сумата 300 лв. /триста
лева/ обезщетение за причинени
неимуществени вреди чрез
отправен обиден израз „една голяма мъжка курва“; по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет
– в профила си във „Фейсбук“, ведно със законната
лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и ОТХВЪРЛЯ
ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 1500 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата 400 лв. /четиристотин лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство, а именно че „искал да се самоубие“, „не можел да
работи“, „не му се движели ръцете“ и „не му работел мозъка“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в
интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със
законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 2000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата 600 лв. /шестстотин лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство, а именно „Дълго време след това ходеше специално до
Русе да оправя проститутките на Дунав мост“ и „Беше му като мания“по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част
до първоначално предявения размер от 3000
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата 600 лв. /шестстотин лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство, а именно „Месеци наред ми показваше клипове от
най-различни места, където е спирал да оправя каките по пътя“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част
до първоначално предявения размер от 3000
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата 300 лв. / триста лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство, а именно „Един път дори си направи пълни кръвни изследвания
за венерически болести, защото се наложило да си махне презерватива на една от
Русе“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила
си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, както и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му
част до първоначално предявения размер от
1500 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.Г.Г.,
ЕГН ********** *** срещу Ф.И.Ф., ЕГН **********
с адрес *** за заплащане на сумата 1500 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство чрез
публикуване 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“
на информация, че „накара баба дядо
си и дядо си да изтеглят кредит от 3 500 лв “;като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.Г.Г.,
ЕГН ********** *** срещу Ф.И.Ф., ЕГН **********
с адрес *** за заплащане на сумата 2000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство чрез
публикуване 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“
на информация, че „нямаше лев“ и
„майка му го хранеше и береше душа“като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата 347,47 лв. /триста четиридесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки/ за разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.Г.Г., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.Ф., ЕГН **********
с адрес *** на основание чл.78
ал.3 от ГПК сумата 1010 лв. / хиляда и десет
лева/ за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: