№ 46
гр. Берковица, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200020 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. П. ИВ., ЕГН ********** от град ......................
против Наказателно постановление № 21-0243-001031/ 10.09.2021 г. на
Началник РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което й е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50,00 лева на
основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал. 1 от ЗДвП. На
основание Наредба № 2539 на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.
В жалбата сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което моли съда същото да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание не се явява. Изпратила е становище по ход на
делото, по доказателствата и по същество.
Ответната страна – РУ Берковица, не изпраща представител. В
писмото с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното
постановление.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение № GA 455582/
21.06.2021 г., съставен на жалбоподателя за това, че на 21.06.2021 г. в 12,55
часа в Община Берковица на път втори клас № 81 като водач на лек
автомобил „............................ при обстоятелства: път II-81, км. 72+705 НПП
Чапраза с посока на движение от град Вършец към град Монтана управлява
собствения си лек автомобил ............................... със следните нарушения: 1.
Автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Регистрацията е прекратена
от дата 23.02.2021 г. в 22,13 часа по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради получено
уведомление от Гаранционен фонд за несключена застраховка Гражданска
отговорност. 2. Автомобилът не е представен на ГТП за 2021 г.
По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
По делото са представени като доказателства Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство, Докладна записка, Удостоверение,
Заповед, Справка картон на водача.
Актът бил съставен от Т. Й. Г.- младши автоконтрольор и подписан от
Н. Н. ЕЛ. и КР. П. Д. в качеството им на очевидци на нарушението и
свидетели при съставяне на акта. АУАН е предявен на жалбоподателя на
21.06.2021 г., като е подписан от нея без възражения.
Актосъставителят и свидетелите, не се явяват в съдебно заседание и не
потвърждават констатациите, отразени в АУАН.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за
това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима . Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка
на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
По т.1 от НП.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателката и за което е издадено процесното наказателно
постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140
ал.1 от ЗДвП , съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено
2
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат доказателства за
осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са
изложени възражения по установеното административно нарушение от страна
на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно
установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН
има доказателствена сила, следва установените в него факти да се
потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма
представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 23.02.2021г. За да е налице основание за това, е
необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и
приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация
за процесния автомобил, като няма данни дали собственикът на автомобила е
бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен
начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията
на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и
уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са
твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е била уведомена за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от
3
Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-София. Табелите са били поставени
на автомобила. Автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са
ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било
доведено до знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно
изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по
друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е спрян да
управлява автомобила на 21.06.2021г.. Поради което няма как да се приеме,
че от субективна страна въз.И. е осъществила състава на нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя умишлена
или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Няма доказателства въззивницата виновно да е управлявала
служебно дерегистрирано МПС, същата изобщо не е знаела, че автомобилът е
бил служебно дерегистриран.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма
сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва
фактът дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор. Тя е
санкционирана , за това, че управлявала автомобил с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила , като последица от липса на
валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ
задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за
осъществен състав на нарушение.
За нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е предвидено специално наказание
в разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53,
ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение
от страна на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е
4
било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния
закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е
безспорно доказано, че е извършила. В НП не е посочено и нито едно
доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от
субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП в тази част следва да бъде
отменено.
По отношение на описаното в пункт втори от наказателното
постановление административно нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните пътни
превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. От констатациите в акта за
установяване на административно нарушение и от материалите по делото се
установява, че управляваното от жалбоподателя МПС към момента на
извършване на проверката не е било преминало годишен технически преглед.
Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, но
възразява,че не е посочена датата,когато е следвало да изпълни посоченото
задължение.
Установи се, че по време на проверката лек а-л ............................... ,
собственост на жалбоподателя не е преминал ГТП, тъй като доказателства за
това не са представени нито в момента на проверката, нито след това пред
наказващия орган, нито в с.з. Според чл. 147, ал.1 ЗДвП регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят
с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В издадената за
това НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
5
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е
предвидено в чл.38, ал.1 от нея, че :“Когато ППС е технически изправно и не
са установени неизправности и/или несъответствия, както и при установяване
на незначителни неизправности по чл.37, ал.2, председателят на комисията,
извършила периодичния преглед на ППС, издава удостоверение за
техническа изправност част I, буква А и част II (приложение № 7) и знак за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС.“ По
делото тези доказателства не са представени, поради което се налага логично
обоснования извод, че те не съществуват, тъй като процесният автомобил не е
преминал ГТП. Този извод на контролните органи, на наказващия орган и на
съда по никакъв начин не е оборен, поради което съдът намира, че
жалбоподателят е извършила нарушение на ЗДвП и издадения въз основа на
него нормативен акт – цитираната горе наредба.Оспорването и
обжалването на НП в тази част в процесния случай е неоснователно, тъй като
съдът не констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е вменено нарушение, което реално тя не е
извършила. Това е така, защото от една страна няма представени
доказателства, които да подкрепят твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразността на издаденото НП, а от друга от събраните писмени
доказателства се установи фактическа обстановка, която съответства на
посочената в акта и НП и е изцяло съставомерна по чл.147, ал.1 от ЗДвП. От
субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на престъпна
небрежност, тъй като, жалбоподателят като водач на МПС и гражданин на
Република България е длъжен да знае и спазва законите на страната. Поради
изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал
деянието като административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Също
така правилно е била ангажирана и административно-наказателната
отговорност именно на жалбоподателя, доколкото по делото не съществува
спор, че именно тя е собственик на управляваното от него МПС. В тази
връзка правилно е била издирена и приложена и съответната санкционна
разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание за собственик
или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед, като правилно на
жалбоподателя е била наложена санкция в абсолютния предвиден в закона
размер от 50 /петдесет/ лева.
6
Предвид на изложеното съдът намира ,че в тази част НП следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0243-001031/ 10.09.2021 г. на
Началник РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица, В ЧАСТТА ,с което е
наложено на М. П. ИВ., ЕГН ********** от град ........................
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0243-001031/
10.09.2021 г. на Началник РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица, В
ЧАСТТА ,с което е наложено на М. П. ИВ., ЕГН ********** от град
........................ административно наказание глоба в размер на 50,00 лева на
основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7