№ 396
гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20254110201281 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: ****,
подадена чрез адвокат Б. Б. от ВТАК, против Наказателно постановление №
25-1739-000477 от 20.08.2025 год. издадено от Началника на РУ - Велико
Търново към ОД на МВР Велико Търново, с което за извършено от Й.ов
административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
– „Глоба” в размер на 100.00 (сто) лева. В жалбата се излагат доводи за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при
издаването на НП, като моли пълната му отмяна като незаконосъобразно. Със
жалбата се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не са представени нови доказателства и не са направени
нови искания. Със жалбата е направено искане за допускане до разпит на две
лица при условията на довеждане, но в съдебно заседание не се явява
жалбоподателя или негов процесуален представител, като не е уточнено и
потвърдено това искане.
1
Въззиваемата страна РУ – Велико Търново, редовно призована, се
представлява от Г.Б. – служител с юридическо образование, редовно
упълномощена. Същата счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Излага доводи в
подкрепа на искането. Претендира разноски.
Съдът даде ход на делото, тъй като от страна на жалбоподателя или на
неговия процесуален представител не са представени доказателства за
уважителни причини за неявяването им.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 25.07.2025 год. около 12.07 ч. служители на РУ – В. Търново -
свидетелите А. С. К. и Й. И. И. са осъществявали патрулно постова дейност
със служебен автомобил в центъра на гр. В. Търново, като са се движили от
сградата на Съдебна Палата в посока към ул. „Бачо Киро“. Пред тях се е
движил лек таксиметров автомобил „Пежо 308“ с рег. № ****. На
пешеходната пътека пред редакцията на в. „Янтра“ от ляво надясно по посока
на движението на таксиметровия автомобил е бил стъпил и започнал да
пресича пътното платно пешеходец. В един момент таксиметровия автомобил
рязко увеличил скоростта си, като в следващия момент рязко е спрял на
пешеходната пътека, без да пропусне пресичащия пешеходец. След това
продължил движението си напред, като бил спрян от контролните органи. При
извършената проверка се установило, че водач на автомобила е жалбоподателя
В. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: ****.
При така установеното А. К. в присъствието на свидетеля Й. И. и в
присъствието на водача В. И., съставил на последния АУАН серия GA №
3630457 от 25.07.2025 год., затова, че на 25.07.2025 г. около 12:07 часа, в гр. В.
Търново, ул. „Бачо Киро“ до № 3 в посока на движение към улица „Седми
юли“, управлява лек автомобил марка „Пежо 308“, категория М1, с peг. номер
****, жълт цвят, собственост на „**** ЕООД с Булстат - ****, като по време
на движение не пропуска преминаващ пешеходец движещ се от ляво на дясно
по посока на движението му на пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с
вертикална пътна сигнализация и с поставен пътен знак „Д 17“. Като
нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН е бил връчен по съответния ред на И., който го е подписал, като
саморъчно е вписал, че има възражения. Пред служителите И. заявил, че
2
движещия се пред него автомобил му е попречил и затова той внезапно е
спрял на пешеходната пътека.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган са били
депозирани допълнителни писмени възражения от страна на И., които са били
разгледани от наказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН, на 20.08.2025 год. Началника на
РУ - В. Търново е издал процесното НП № 25-1739-000477, с което на В. Г. И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ****, за извършено от него административно
нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183,
ал. 5, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 100.00 (сто) лева. НП е било връчено на И. на 03.09.2025 год., който
го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят А. С. К.. Същия поддържа напълно описаната в АУАН
фактическа обстановка, като потвърждава, че действително на посочената
дата и час с колегата си Й. И. са се движили със служебния автомобил от
сградата на Съдебната палата в посока към ул. „Бачо Киро“, като по ул. „Бачо
Кирло“ до № 3 двамата лично визуално са възприели как движещия се пред
тях таксиметров автомобил първоначално е увеличил рязко скоростта си, а
след това внезапно е спрял на пешеходната пътека, като още преди това по
пешеходната пътека в посока от ляво на дясно вече е пресичал пешеходец и
водача на таксиметровия автомобил не го е пропуснал.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите са
безпротиворечиви и кореспондират напълно с останалите писмени
доказателства по делото.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. От формална страна наказателното постановление е
законосъобразно – притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
издадено от компетентен орган.
Съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в жалбата
твърдения, че пешеходецът не е бил стъпил на пешеходната пътека, нито е
имало индикации, че се насочва натам и се кани да навлезе на пътното платно
3
и поради това няма как да се вмени във вина на жалбоподателя, че не е спрял,
за да пропусне преминаващ пешеходец. От писмените и гласни доказателства
по делото се установява точно обратното, а именно, че още преди автомобила
на жалбоподателя да навлезе върху пешеходната пътека, пешеходеца вече е
бил стъпил върху нея и е бил започнал да пресича пътното платно. По делото
не са представени и не се сочат никакви доказателства в обратна насока. Дори
свидетеля К. заявява в показанията си пред съда, че според него водачът е
възприел пешеходката и поради тази причина рязко е увеличил скоростта си,
за да я изпревари. Твърди, че не може да каже дали водачът на таксито е спрял
рязко с цел да пропусне пешеходката или поради това, че автомобилът пред
него е спрял рязко, но счита, че ако е искал да пропусне пешеходката, е щял да
спре преди пешеходната пътека, а не на нея.
Дори да отговарят на истината твърденията, че И. е спрял върху
пешеходната пътека поради това, че автомобила пред него му е попречил, то
липсват доказателства, че същия не е възприел пешеходеца или пък
пешеходеца вече не е бил стъпил на пешеходната пътека и все още не е
започнал пресичането на пътното платно. Жалбоподателят е бил длъжен да
прецени скоростта си на движение по такъв начин, че да спре и да пропусне
пресичащия на пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходец.
Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата доводи, че не
ставало ясно къде е извършено нарушението и по този начин била нарушена
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН както и тази на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. След внимателен прочит на АУАН и процесното НП се установява, че
както контролния, така и наказващия орган достатъчно ясно са описали
мястото на извършване на нарушението, а именно в гр. В. Търново, ул. „Бачо
Киро“ до № 3, като по този начин се установява безспорно мястото на
извършване на нарушението и съответно компетентния съд, пред който може
да бъде обжалвано наказателното постановление. Фактът, че жалбоподателят
е осъществил изцяло и напълно своето право да обжалва наказателното
постановление пред съответния компетентен съд – Районен съд Велико
Търново, води до извода, че по никакъв начин не е нарушено правото му на
защита.
В жалбата се излагат твърдения, че описанието на нарушението явно не
съответства на законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
4
следователно обжалваното НП е нередовно от външна страна, тъй като е
нарушена разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, както и чл. 42 от ЗАНН в АУАН въз
основа на който е издадено НП, което е основание за отмяна на обжалваното
НП. Не са посочени обаче какви конкретни нарушения и несъответствия на
посочените разпоредби са налице, като настоящия съдебен състав не открива
такива.
Съдът намира, за неоснователни и доводите за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради това, че от нарушението нямало
вредоносни последици и то не било с висока степен на обществена опасност.
Наказващият орган в процесното наказателно постановление е изложил
аргументи защо счита конкретното нарушение не може да се счита за
маловажен случай, които настоящия съдебен състав напълно споделя.
Конкретния случай непредставлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с подобни обикновени случаи на нарушения от този вид, като целта
на ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя цели преустановяване на подобни нарушения, както и
евентуалните вредни последици от тях.
Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на
издаденото НП не намери допуснати процесуални или други нарушения, което
да водят до порочност на същото и съответно до неговата отмяна. НП е било
издадено въз основа на съставения АУАН Серия GA № 3630457 от 25.07.2025
година. С процесното НП на В. И. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 100 (сто) лева. Наказващият орган правилно е приложил
материалния закон и съответната му санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 5, т.
2 от ЗАНН, предвиждаща наказание глоба в твърд размер – 100 лева и явяваща
се съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложимо право към датата на деянието (по-
благоприятна за нарушителя). До влизане в сила на наказателното
постановление е последвала законодателна промяна – ДВ., бр. 64/05.08.2025 г.
в сила от 07.09.2025 г., Новата редакция на санкционната норма е визирана в
разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП – наказание глоба в твърд размер –
150 (сто и петдесет) лева. Следователно с оглед на принципа за приложение на
по-благоприятния закон, залегнал в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложимо право се
явява старата редакция на санкционната разпоредба към момента на
извършване на деянието. Така наложеното наказание според настоящия
съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим
5
за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.
За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в
наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки не е наказание,
а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е
определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Із-2539/12 г. на МВР и
съответства на извършеното нарушение.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение, обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия
случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е заплатено
възнаграждение за процесуален представител, което не се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и няма
искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част. С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на процесното НП,
съдът намира, че следва да се присъдят на страна направените от нея разноски
в размер на 100 (сто) лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1739-000477 от
20.08.2025 г., издадено от Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР -В.
Търново, с което за извършено от В. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Велико Търново, местност „Пишмана“ № 5 административно нарушение по
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 2 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100.00
(сто) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, В. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Велико Търново, местност „Пишмана“ № 5 да заплати на ОД на МВР –
Велико Търново сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща направени
разноски за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7