Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
260135 22.04.2021г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав
На двадесети април 2021 година
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
В.
МИШОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1185 по описа за 2021
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на осн. чл.267- 269 и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.220, ал.1 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано
въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК Въззивна
жалба от ищцата/служителка/ В.И.Ч.- И. ***, против изцяло негативното за нея Решение № 260025/11.01.2021г. по
гр.д.№ 2744/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е била отхвърлена исковата й
претенция против ответника СУ“М.Г.“- ***по чл.220, ал.1 от КТ за сумата общо 2 462,
44 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумите. Счита, че обжалваното Решение на РС било изцяло незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, поради което моли да бъде напълно отменено, излагайки редица фактически
и правни съображения за това, като основния от тях е, че тя е била редовен член
на синдикална организация, страна по КТД, по който са предвидени не минималните
1- месечни, а двойно по- големите 2- месечни парични обезщетения при
прекратяване на трудовото й правоотношение. Моли въззивния ОС да отмени атакуваното първоинстанционно Решение РС, и да се уважат изцяло всички нейни искове срещу ответника-
работодател, като изцяло и напълно доказани по основание и размер. Претендира
разноските си пред двете съдебни инстанции. Въззивницата не се явила лично или
чрез процесуален представител и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна
инстанция.
По делото е постъпила в законния 1- седмичен срок по
чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК и частна жалба от ищцата/служителка/ В.И.Ч.- И. ***,
против изцяло негативното за нея Определение № 260541/19.02.2021г. по същото
дело, с което е частично изменено Решението и тя е била осъдена да заплати на
ответника- работодател сумата 824, 32 лв. разноски по първоинстанционното дело.
Излага своите фактически и правни аргументи в тази насока, че тя не е дала
повод за завеждане на делото и за направените от ответника- работодател
разноски. Моли въззивния съд да го отмени изцяло, със законните последици от
това.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
работодателя- ответник СУ“М.Г.“-
***.
В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор на ч.жалба от работодателя- ответник СУ“М.Г.“- ***, който оспорва
оплакванията в ч.жалба, счита я за неоснователна и недоказана, и моли да се
потвърди атакуваното Определение, като мотивирано, законосъобразно и правилно,
със законните последици от това.
Горното се
потвърждава и от постъпилата преди о.с.з. по делото негова писмена Молба. Не се
явил негов процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна
съдебна инстанция.
Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по
делото на РС писмени доказателства, мотивите на атакуваните първоинстанционни
Решение и Определение, доводите на всяка една от страните и приложимите по
казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Пред настоящата въззивна съдебна инстанция няма
искани, допускани и събирани нови писмени и/или гласни доказателства, и няма искани,
назначавани и приемани нови съдебни експертизи- нито по искане на някоя от
страните по делото, нито по служебно по инициатива на въззивния ОС- Ст.Загора,
извън тези от първата съдебна инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора констатира, че пред РС са
събрани множество писмени доказателства и е било прието без никакво оспорване
от никоя от страните заключение на назначената съдебно- счетоводна експертиза,
от които безспорно се установява, че страните по делото са били в трудови правоотношения
помежду си за съответния период от време, като единствено спорен между страните
по делото остава въпроса дали служителката- ищца/въззивницата/ към момента на
последното процесно прекратяване на трудовото й правоотношение/ТПО/ с
работодателя си- ответник/въззиваемия/ е била редовен член на синдикална
организация, страна по Колективен трудов договор/КТД/, в който е бил уреден и
валиден за нея по- благоприятен правен режим за дължимо парично обезщетение при
прекратяване на ТПО- вместо законово предвидените 1- месечно предизвестие и
съответно възнаграждение, претендираните 2- месечни такива.
Не се доказа основната защитна теза на
въззивницата/ищца/ във въззивната й жалба, че тя е била редовен член на към
момента на последното процесно прекратяване на ТПО с работодателя си- ответник,
на синдикална организация, страна по Колективен трудов договор/КТД/, в който е
бил уреден и валиден за нея по- благоприятен правен режим за дължимо парично
обезщетение при прекратяване на ТПО- вместо законово предвидените 1- месечно
предизвестие и съответно възнаграждение, претендираните 2- месечни такива.
Видно от събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства,
въззивницата И. е подала официална писмена Молба вх.№ 750/27.07.2020г. до Синдиката
на българските учители/СБУ/- София/л.59 от делото на РС/ за приемането й за
негов редовен член с аргумента да се ползва от правата за неговите членове по чл.57, ал.2 от КТ, предвидени в КТД за
системата на предучилищното и училищното образование. По делото липсват каквито
и да са данни за точната дата на евентуалното й официално приемане за неин
член, тъй като видно от приетата като писмено доказателство по делото на РС
заверено копие от членската й карта, липсват данни за такава точна дата на едно
такова приемане/л.60 от делото на РС/, като от направената от РС констатация от
представения оригинал на членската карта, на същата е имало заверки за платени
членски вноски само за месеците септември, октомври и ноември 2020г., но не и
за предходните месеци на текущата тогава 2020г. Което при връчена на
служителката- въззивница на 15.07.2020г. Заповед № ЧР-01-50/14.07.2020г. за
прекратяване на ТПО считано от 15.07.2020г. на осн. чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, считано
от 15.07.2020г. без спазване на предвидения срок за предизвестие означава, че
към таз именно дата/15.07.2020г./ тя още не е била приета за редовен член на
синдикалната организация Синдикат на българските учители/СБУ/, понеже
официалната й писмена Молба е с вх.№ от доста по- късна дата/27.07.2020г./.
Следователно тя не може да се позовава и да се ползва от нормативната
привилегия по чл.57, ал.2 от КТ във вр. с чл.29 от КТД, предвиждащи 2- месечни
срокове за предизвестие при прекратяване на ТПО и съответно 2- месечни парични
обезщетения при неспазването му. Предвид което въззивната й жалба се явява
изцяло неоснователна и недоказана, атакуваното изцяло негативно за нея Решение
на РС- Ст.Загора е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да
бъде потвърдено, ведно със законните последици от това.
В тази връзка и предвид гореизложените мотиви, ч.жалба
от ищцата/служителка/ В.И.Ч.- И. против изцяло негативното за нея Определение №
260541/19.02.2021г. по същото дело, с което е било частично изменено Решението
на РС и тя е била осъдена да заплати на ответника- работодател сумата 824, 32
лв. разноски по първоинстанционното дело, се явява напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено, със законните
последици от това, тъй като и останалата за разглеждане и произнасяне нейна
втора искова претенция за твърдения втори месец за предизвестие и съответното
второ месечно парично обезщетение за неспазен срок за предизвестието, се явяват
неоснователни и недоказани, като тя е станала причина за воденето и приключването
на делото пред РС/въпреки междувременно извършеното й надлежно плащане на 1-
месечното парично обезщетение за неспазено 1- месечно предизвестие по КТ/ и за
направените от ответника- работодател разноски пред РС.
Съгласно императивните разпоредби на чл.280, ал.3,
пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.258- 273
от ГПК във вр. с чл.220, ал.1 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 260025/11.01.2021г. по гр.д.№ 2744/2020г. по описа
на РС- Ст.Загора.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 260541/19.02.2021г. по гр.д.№ 2744/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :