№ 941
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Виолина Ив. Шивачева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203307 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4325431, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който К. ОГН. ОБР., с ЕГН: **********, е санкциониран
с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, К.О., оспорва законосъобразността на обжалвания ел.
фиш и моли същият да бъде отменен. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
На 02.01.2021 г. в 11.21 часа, на път III-375 км. 32 Пещера-Пловдив, е
било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Хонда Акорд“ с
рег. № **, установено с АТСС TFR1-M № 530, като при разрешена скорост от
60 км/ч. е установена скорост от 74 км/ч., след отчитане на толеранс на
1
измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 14
км/ч. По делото е установено, че собственици на горепосоченото МПС са К.
ОГН. ОБР. и Н.Н. О.а. Именно по отношение на единия от собствениците - К.
ОГН. ОБР. за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е била наложена глоба в
размер на 50 лева. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл.
189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема
и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
2
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на
нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно липсата на
мотиви защо се ангажира отговорността конкретно на жалбоподателя, при
наличието и на друг собственик, доколкото всеки един от собствениците носи
отговорност за извършено нарушение с автомобила, чийто собственик е,
следователно наказващите органи могат да санкционират който и да е (но
само един) от тях. В това отношение ЗДвП не поставя ограничения, нито
специални изисквания. Важими са общите граждански правила.
Въпреки горните констатации настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен, поради
следните съображения: Съгласно текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, „ При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи”.
Обжалвания електронен фиш обаче се явява незаконосъобразен според съда,
3
тъй като съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш”. В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, като това попада в хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. Същият
текст гласи, че „За маловажни случаи на административни нарушения,
установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ,
овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението
глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който
съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя,
мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на
глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е
съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната
общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да
може да заплати доброволно глобата. При това положение, макар и
минимумът предвиден за нарушението вече да не се явява необжалваем, то
същото следва да квалифицира, като “маловажен случай”. Според правилата
на цитираните по - горе законови разпоредби в тези случаи редът за
санкциониране е този с фиш, но не електронен такъв, а при отказ, т.е. липса на
съгласие, е следвало да се състави АУАН, респективно да се издаде НП. Този
извод следва недвусмислено и от текста на чл. 85а ЗАНН, според който
“Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. От тук следва и
извода, че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на
съответно правило в него, както е в случая. Във връзка с горното, то текста на
чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма как да се яви и като специален по отношение тези на
чл. 39, ал. 4 и чл. 85а ЗАНН.
Относно разноските: в настоящото производство се твърди, че такива не
са направени. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в случаи
на безплатна адвокатска помощ, съдът определя справедливо възнаграждение,
4
съобразено с материалния интерес, правната и фактическа сложност на
делото, но в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от
нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления (за една инстанция), в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Предвид липсата на завишена правна сложност и ниския материален интерес,
съдът намира за справедливо именно възнаграждение в минимален размер.
Предвид и което ОД на МВР Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 лева.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4325431, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който К. ОГН. ОБР., с ЕГН: **********, е санкциониран
с ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пловдив да заплати на К. ОГН. ОБР., с ЕГН:
**********, сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5