Определение по дело №1038/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на К. С. К. от Г., чрез адв. А.Й. – АК-Пловдив, против решение № 123/24.11.2012 г. по гр. д. № 945/2011 г. по описа на КРС. В жалбата си твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Фактическите и правни изводи на съда не кореспондирали със събраните доказателства. В писмения отговор и в съдебно заседание направил възражение за изтекла давност , но съдът не обсъдил този факт. До момента не бил поканен да изпълни задължението, а и в договора нямало посочен падеж, за да се приеме, че бил неизправна страна. Във връзка с оплакването за погасителна давност в писмените си бележки жалбоподателя твърди, че решението по гр.д. № 16/2007 г. по описа на КРС не влияе на изводите на съда, тъй като касае други отношения и страни. Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, след постъпило възражение по чл. 414 ГПК в производство по чл. 410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство възразил срещу изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 2100.00 лв.

В исковата си молба Г. А. С. от гр. К. твърди, че на основание договор за продажба на акции от 11.08.2005 г., с нотариална заверка на подписите, К. С. К. се задължил да й прехвърли 210 броя акции от капитала на „Р.-98” , с номинална стойност 10 лв., всяка от тях, а в изпълнение на задължението си като купувач заплатила сумата от 2100.00 лв. С влязло в сила решение по гр.д. № 16/2007 г. по описа на КРС било признато за установено по отношение на „Р.-98” , че К. С.К. е собственик на 210 бр. акции от капитала на дружеството. До днес обаче сумата от 2100.00 лв. ответника отказвал доброволно да й върне и по този начин се е обогатил за нейна сметка поради неосъщественото основание на договора. Счита, че е налице правен интерес да защити правата си по съдебен ред. В подкрепа на иска представя писмени доказателства.В съдебно заседание пред районния съд заявява, че предявеният от ответника установителен иск прекъсва давността.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума. Счита, че гр.д. № 16/2007 г. по описа на КРС има друг предмет и установява само, че той е собственик на тези 210 бр. акции от капитала на „Р.-98” . Алтернативно на изложеното заявява, че не бил поканен да сключи окончателен договор, договорът бил действащ- не бил прекратен, и е недопустимо да се търси обратно полученото. Моли съдът да отхвърли предявеният иск.

За да уважи предявеният иск по чл.422 от ГПК районния съд е приел, че сумата от 2100.00 лв. е дадена на ответника без основание, тъй като прехвърлителния ефект на сделката не бил настъпил, поради което дължи връщането й на ищцата. Този извод на районния съд е незаконосъобразен. В писмения отговор на исковата молба ответника е направил възражение за погасителна давност на вземането, което съдът не е обсъдил в мотивите си. От представения по делото договор от 11.08.2005 г. се установява, че между страните по делото е сключен договор за продажба на 210 бр. акции от капитала на „Р.-98”, за които Г. А.С. е заплатила на ответника 2100.00 лв.

На 28.12.2006 г. е образувано гр.д. № 16/2007 г. по описа на КРС по искова молба на К. С. К. от гр.К-ли срещу „Р. -98” –К., с която е предявен установителен иск и с влязло в сила решение № 136/27.06.2007 г. по същото дело е признато за установено, че К. С.К. е собственик на 210 бр. акции от капитала на „Р.-98” , материализирани във временно удостоверение № 00021. Съдът не споделя доводите на защитата на ищцата в съдебно заседание пред първата инстанция, че давността е била прекъсната с предявяване на установителен иск, от страна на ответника, за собственост на процесните акции, тъй като посоченото гражданско дело е с друг предмет, между различни страни и по никакъв начин не касаят спорното материално право по настоящото дело. Или от изложеното следва, че от сключването на договора за продажба на акции, и към момента, собственик на процесните акции е ответника и този факт не се оспорва от страните. Чл.185,ал.2 и чл.187,ал.3 от ТЗ предвижда специален ред за прехвърляне на акции, с който страните по договора не са се съобразили. Независимо от това, че ответника е получил продажната цена на 210 бр. акции, прехвърлителния ефект на сделката не е настъпил, и дължи връщане на цената по договора при своевременно реализиране на съдебна защита от страна на ищцата.

От доказателствата по делото се установява, че вземането на ищцата е погасено по давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая с писмения отговор на исковата молба ответника е направил възражение за погасителна давност, което съобразно представените доказателства, е основателно. Налице е бездействие от страна на ищцата, тъй като от сключването на договора на 11.08.2005 г. до изтичане на петгодишния срок на 11.08.2010 г. не е стоР. необходимото за реализиране на вземането си. Макар и да е имала вземане по процесния договор срещу ответника, поради бездействие, ищцата е лишена от съдебна защита, тъй като вземането е погасено по давност. Погасителната давност е определен в закона срок от време, през който за ищцата е съществувала възможността да претендира вземането си и ако не е била удовлетворена доброволно от длъжника- да го реализира по съдебен ред.

С оглед на изложеното решението на районния съд следва да бъде отменено , вместо което да бъде постановено отхвърляне на предявеният иск.

При този изход на делото в тежест на ищцата следва да останат направените по делото разноски от ответника в размер на 69 лв.за двете инстанции.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 123 от 24.11.2011г. , постановено по гр.д. № 945/2011 г. по описа на Районен съд. К., с което е признато за установено по отношение на К. С. К. от гр. К. , У.О. октомври „ № 8, ЕГН *, че дължи на Г. А. С. от гр. К., бУ.България „ № 91 ЕГН * сумата от 2100.00 лв. , представляващи заплатена сума за неосъществено прехвърляне на 210 бр. акции от капитала на „Р.-98” –К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2011 г. – датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 1287/ 21.04.2011 г. за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 652/2011 г. по описа на КРС и в частта за разноските, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. А. С. от Г., бУ.България „ № 91, ЕГН *, против К. С. К. от Г. У.О. О.№ 8, ЕГН * иск с правно основание чл.422 от ГПК, като погасен по давност.

ОСЪЖДА Г. А. С. от Г., бУ.България „ № 91 ЕГН * да заплати на К. С. К. от Г. У.О. октомври „ № 8, ЕГН * разноски по делото в размер на 69.00 лв. за двете инстанции.

Решението не подлежи на касационен контрол.

Председател: Членове:1. 2.