№ 405
гр. Търговище, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101705 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД(с предишно наименование
„ЮБЦ“ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81,вх.В,ет.8, представлявано от
М.У., действаща чрез адв.В.Г.-САК, твърди в исковата молба, че между БТК
и ответника АЛБ. Н. П. с ЕГН ********** от **** бил налице сключен
Договор за далекосъобщителни услуги от 10.01.2017г. при общи условия за
номер *****, с клиентски номер *****, при условията на тарифен план
VIVACOM Smart Mc с месечен абонамент 23,99лв., като срокът на договора е
бил 24 месеца и е изтекъл на 10.01.2019г.Излага, че за потребените услуги,
абонатът не е заплатил дължимите суми за два отчетни месеца-м. август и
м.септември 2018г., за които задължения операторът е издал съответните
фактури на обща стойност 37,87лв., поради което и на осн. чл.50 вр. чл. 43,т.1
от ОУ към договора, операторът е прекратил договора с абоната на
09.10.2018г. и е издал крайна фактура № ********** за сумата от 53,93лв, от
която претендира частично сумата от 30,99лв., като номерът е деактивиран
автоматично от системата на 20.12.2018г., съобразно периода на неплащане и
1
условията на договора. Сочи, че по силата на договор за цесия, кредиторът
прехвърлил вземането си срещу ответника на „С.Г.Груп” ООД, който на свой
ред прехвърлил това вземане на настоящия ищец с договор за цесия
01.10.2019г., поради което ищецът се легитимира като надлежен кредитор на
вземането, при което се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№443/24.06.2021г. по ч.гр.д. № 889/2021г. по описа на РСТ, връчена на
длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което ищецът приема че за
него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск, претендира разноските в настоящото и в заповедното производство.
В съдебно заседание, представител на ответника не се явява.Постъпило е
писмено становище от процесуалния му представител адв.Г.-САК с искане за
разглеждане на спора в отсъствие на представител на ищеца; въведено е и
искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника при
наличие на предпоставките за това; по същество претенцията се поддържа
изцяло, като се иска уважаването й, претендират се разноските в заповедното
и в настоящото производство.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.Д.М.-
ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответницата се
излага становище за неоснователност на иска; въвежда се възражение за
изтекла погасителна давност на задължението по чл. 111,б.“в“ от ЗЗД, както и
за липса на данни за прекратяването на договора, както и липса на данни
ответницата да е уведомена за извършените цесии.Сочи се, че договорът е
прекратен едностранно от ищеца на 09.10.2018г., а номерът на ответницата е
деактивиран на 20.12.2018г., докато цесията е извършена преди това-на
16.10.2018г., а втората такава-на 01.10.2019г., както и обстоятелството, че е
неясно какви суми се претендират, поради разминаване на размера на
претенцията с отразените суми по фактури, както и предвид обстоятелството
,че в договора съществуват условия за начисляване на неустойки при
прекратяване на същия; излага се, че не е ясно в кой момент ответницата е
спряла плащанията, а също, че липсват данни уведомлението за извършените
цесии да е достигнало до нея, както и да е била уведомена за прекратяването
на договора; иска се отхвърлянето на претенцията като неоснователна.В
съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител
на ответника адв.Д.М.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на иска.
2
По въведеното искане за постановяване на неприсъствено решение
против ответника, съдът, като взе предвид обстоятелството, че настоящото
производство е продължение на заповедното, а длъжникът е представляван от
назначен от съда особен процесуален представител, приема, че не са налице
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против
ответницата и спорът следва да бъде разгледан по общия ред.
След преценка на доказателствата по делото, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за далекосъобщителни услуги от
10.01.2017г. при общи условия за номер *****, сключен между страните се
установява, че договорът е с клиентски номер *****, сключен при условията
на тарифен план VIVACOM Smart Mc с месечен абонамент 23,99лв., като
срокът на договора е бил 24 месеца –до 10.01.2019г.От декларация от
01.10.2017г., подписана от ответницата се установява, че същата е приела
Общите условия по договора, както и е уведомена за сроковете на издаване на
месечните фактури. Представени са издадените неплатени фактури с
детайлна информация , а именно- фактура № **********/08.08.2018г. за
сумата от 38,94лв. с краен срок за плащане до 25.08.2018г.; фактура №
**********/08.09.2018г. за сумата от 56,93лв. с краен срок за плащане е до
25.09.2018г. и крайната фактура № **********/09.10.2018г. за сумата от
53,93лв. с краен срок за плащане 09.10.2018г., от която претендира частично
сумата от 30,99лв., видно от които, начислените суми са единствено за
потребени далекосъобщителни услуги и една такса за включване, като
липсват начислени неустойки.По делото ищецът е представил и договорите за
всяка цесия, както и уведомление за цесия от БТК ЕАД до ответника за
извършеното прехвърляне на задължението му, извлечение от договора за
цесия ,сключен между „С.Г.Груп” ООД и ищеца, както и пълномощно за
съобщаване на цесията.Представени са и ОУ към договорите за електронни
съобщителни услуги на БТК ЕАД. От документите, съдържащи се в ч.гр.д.№
889/2021г. по описа на РСТ се установява, че в полза на ищеца съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № №443/24.06.2021г., за сумата от
30,99лв. за ползвани далекосъобщителни услуги, като присъденото
обезщетение за забава не е част от предмета на настоящото производство;
присъдени са и разноските в заповедното производство в размер на 25лв.
3
държавна такса и 180лв. платено адв. възнаграждение, като заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което кредитора е
предявил настоящия установителен иск за съществуване на вземането.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:Предявеният установителен иск за съществуването на вземане
в размер на 30,99лв., претендирана част от непогасени задължения по фактури
по Договор за далекосъобщителни услуги от 10.01.2017г. за която сума
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
№443/24.06.2021г. по ч.гр.д. № 889/2021г. по описа на РСТ, връчена на
длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, обуславя правен интерес у ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск. Самата претенция е обоснована
с твърдение за предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение от
страна на ищеца поради неплащане на задълженията на ответника по
тях.Видно от представените писмени доказателства, за два месеца от срока на
споразумението, а именно-м.август и м.септември 2018г., операторът е
издавал фактури за дължимите суми, като при липса на доказателства същите
да са платени, съдът приема за установено наличието на основанието по чл.50
от ОУ да прекрати едностранно договора поради неизпълнение на
задължението на ответника по чл. 43,т.1 от ОУ към договора, установяващо
задължение са последния да плаща дължимите суми в уговорените срокове за
това. В тази връзка, за неоснователни приема съдът възраженията на особения
процесуален представител на ответницата за липса на уведомяване на
ответницата за прекратяването на договора, тъй като видно от представените
фактури, същата има задължението да заплаща дължимите суми с конкретно
определени падежи, а ответната страна не е представила доказателства това
да е направено, поради което същите остават дължими.Що се отнася до
размера на претенцията, не може да се приеме, че е неясно как е формиран,
тъй като ясно в исковата молба се сочи, че общата дължима сума по крайната
фактура е 53,93лв., от която ищецът претендира частично сумата от 30,99лв.
Неоснователно е и възражението за липса на съобщаване на цесията поради
следното: Целта на въпросното съобщаване на цесията на длъжника,
предвидено в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е да бъде защитен длъжника срещу
претенцията на новия кредитор в случай, че изпълни частично или изцяло на
стария си кредитор. Затова, ако длъжникът изпълни изцяло или частично на
стария си кредитор преди да му е съобщено за цесията, това изпълнение ще е
4
валидно и ще погаси неговото задължение. Когато, обаче, както е в случая,
липсват доказателства за каквото и да било изпълнение от страна на
длъжника на неговото задължение към стария кредитор, то възражението, че
цесията не е съобщена на длъжника е ирелевантно за правилното решаване на
спора; то е само формално направено и ще е без всякакво значение за това
дали ответникът има задължение към новия кредитор(цесионера) и в какъв
размер е то. Заедно с това, въпросното възражение изобщо не засяга
действителността на договора за цесия и неговото прехвърлително действие
по отношение на вземането. На второ място, доколкото в конкретния случай в
исковата молба е обективирано твърдението за извършената цесия, към нея
също така са приложени и документите за извършената цесия, в т. ч. и
уведомлението до ответника за цесията, то от това следва извода, че с
връчването на преписа от исковата молба с доказателствата, на ответника е
връчено и уведомлението за извършената цесия на вземането срещу него,
което съдът следва да съобрази по реда на чл. 235,ал.3 от ГПК. На следващо
място, съобщението до длъжника за цесията, респ. неговото получаване от
длъжника, не е елемент от договора за цесия и не е условие за
действителността на този договор. То, както беше изяснено по –горе има
значение само в случай, че длъжникът твърди, че е извършил частично или
пълно плащане на стария си кредитор преди да е надлежно уведомен за
извършената цесия, каквито твърдения в случая липсват, липсват и
доказателства за извършвани плащания от страна на ответника, поради което
съдът приема възражението на ответника за неоснователно.Що се отнася до
възражението,че номерът на ответницата е деактивиран на 20.12.2018г.,
докато цесията е извършена преди това-на 16.10.2018г., а втората такава-на
01.10.2019г., съдът приема, че същото е неоснователно, доколкото договорът
за цесия е сключен между цедента и цесионера на 16.10.2018г., но
прехвърлянето на вземането е уговорено и извършено едва с приложение №
1/01.10.2019г. Неоснователно е и възражението на ответната страна за
погасяване на задълженията по давност, тъй като в случая действително се
касае до периодични плащания по см. на чл. 111,б.”в” от ЗЗД, които се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност, но същата започва да
тече от изискуемостта на задължението - чл.114,ал.1 от ЗЗД, като в случая
датата на фактурите е съотв. по фактура № **********/08.08.2018г. -краен
срок за плащане до 25.08.2018г.; по фактура № **********/08.09.2018г.
5
срокът за плащане е до 25.09.2018г. и по крайната фактура №
**********/09.10.2018г. крайният срок за плащане е 09.10.2018г., а
заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 23.06.2021г.Казано с други
думи, погасени по давност биха били задължения, изискуеми преди
23.06.2018г., каквото настоящото не е, а следва да се има предвид и спирането
на давността по време на въведеното извънредно положение по силата на
ЗДМИП, поради което съдът приема, че претендираното частично вземане по
посочените фактури в размер на 30,99лв. не е погасено по давност, нито чрез
плащане.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
посочената сума от 30,99лв., претендирана част от задължение за доставени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
10.01.2017г., сключен между БТК ЕАД и ответницата, цедирано на
„С.Г.Груп” ООД, който на свой ред го цедирал на настоящия ищец,
обстоятелство, обуславящо основателността на предявения установителен иск
за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК №443/24.06.2021г. по ч.гр.д. № 889/2021г. по описа на РСТ,
връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и неговото уважаване, на
осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД .
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ищецът има
право на разноските, които е сторил в заповедното производство в размер на
25лв. внесена държавна такса и 180лв. (с ДДС) платено адв.
възнаграждение(или общо 205лв.), както и разноските в настоящото
производство, които съобр. представения списък по чл. 80 от
ГПК(инкорпориран в исковата молба) са в размер на 25лв. внесена държавна
такса и 180лв.(с ДДС) платено адв.възнаграждение и депозит са особен
представител в размер на 300лв. (или общо 505лв.), които ответникът следва
да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза
на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД(с предишно наименование „ЮБЦ“ЕООД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
6
„Триадица“, бул.”България ”, № 81,вх.В,ет.8, представлявано от М.У.,
действаща чрез адв.В.Г.-САК, против АЛБ. Н. П. с ЕГН ********** от
**************, за сумата от 30,99лв., претендирана част от задължение за
доставени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни
услуги от 10.01.2017г., сключен между БТК ЕАД и ответницата, цедирано на
„С.Г.Груп” ООД, който на свой ред го цедирал на настоящия ищец, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 443/24.06.2021г. по
ч.гр.д. № 889/2021г. по описа на РСТ, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА АЛБ. Н. П. с ЕГН ********** от **************, да
заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД(с предишно наименование
„ЮБЦ“ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81,вх.В,ет.8, представлявано от
М.У., действаща чрез адв.В.Г.-САК, разноските в заповедното производство в
размер общо на 205лв. и в исковото производство в размер общо на 505лв., на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7