Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 170 14.01.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 8522 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Еос
матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. Малинова долина,
ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., с която се моли съда да приеме за
установено, че ответниците „Ефокар
Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.
к. Изгрев, бл. 38, вх. 4, ет. 8, ап. 23, представлявано от С.Г.Г., С.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, Я.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, дължат солидарно на
ищеца сумата от 3000 лева – част от общо дължимата главница в размер на 7434,56 лева,
дължима по договор за прокредит спринт от 12.03.2008 г. и сключен към него
анекс от 03.06.2011 г., сумата от 235,53 лева мораторна лихва върху цялата
дължима главница от 12.08.2016 г. до 13.08.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда –
13.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3105/15.08.2019 г. по ч. гр. д. № 6818/2019 г. на БРС.
Твърди се, че на 12.03.2008 г. е сключен договор за прокредит
спринт между „Прокредит банк България“ ЕАД, „Ефокар Бургас“ ЕООД –
кредитополучател, Г.Г. – солидарен длъжник, С.Г. – солидарен длъжник и Я.Д. –
солидарен длъжник. По силата на договора кредиторът е отпуснал кредит в размер
на 30000 лева. На 03.06.2011 г. е сключен анекс към договора. Погасени са били
само част от месечните вноски. Кредитът е станал изцяло изискуем на 09.02.2016
г. поради настъпил краен падеж.
На 18.04.2016 г. е сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземане между между „Прокредит банк България“ ЕАД и „Еос
Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението е изкупено от ищеца. Длъжниците
са уведомени по реда на чл. 99 ЗЗД за цедирането на дълга.
Моли се за уважаване на иска и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответните страни са посочили, че
искът е неоснователен. Не са уведомени за цесията. Освен това не е настъпила
заявена от ищеца предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се размерът на
дълга. Молят съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за прокредит спринт от 12.03.2008 г., сключен между между „Прокредит банк
България“ ЕАД, „Ефокар Бургас“ ЕООД – кредитополучател, Г.Г., С.Г. и Я.Д. –
солидарни длъжници. В договора е посочено, че на дружеството се
предоставя кредит в размер на 30000 лева с инвестиционна цел. Уговорен е годишен
лихвен процент 12,50 %, като сумата ще бъде върната ведно с уговорената лихва
на 84 месечни вноски. С анекс от 03.06.2011 г. е продължен срока на договора до
09.02.2016 г.
Приложен е договор за прехвърляне
на вземания, сключен между „Еос матрикс” ООД и „Прокредит банк България“
ЕАД на 18.04.2016 г., в който е описано, че банката продава и прехвърля чрез цесия на „Еос
матрикс” ООД вземанията си към длъжници по договори за кредит, описани подробно
в приложението, сред които фигурира и ответника „Ефокар Бургас“ ЕООД. Представени
са уведомления до длъжника и солидарните длъжници за цесията.
Изготвена е съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е посочило, че сумата от разрешения кредит е
усвоена еднократно на 12.03.2008 г. По кредита е извършено плащане на сума в
размер на общо 39925,86 лева, като по банковата сметка на цесионера за периода
18.04.2016 г. – 05.12.2019 г. не са постъпили плащания. Размерът на дължимата
главница към крайния падеж 09.02.2016 г. е 7600,76 лева, а размерът на лихвите
– 686,25 лева. Размерът на мораторната лихва за периода 12.08.2016 г. –
13.08.2019 г. върху претендираната главница от 3000 лева възлиза на 914,24 лева,
а върху цялата дължима главница от 7600,76 лева – 2316,31 лева.
Предявените искове са с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл.
86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства
настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за
основателен.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на
вземането и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за кредит, че „Прокредит банк България“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същата. Следвало е да установи
уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест на ответниците
е било да установят, че са изпълнили задължението си и са заплатили напълно
вноските по договора.
Ищецът
съумя да проведе пълно и главно доказване на претенцията си по настоящото дело. По делото е безспорно
установено, че на 12.03.2008 г. „Прокредит банк България“
ЕАД и „Ефокар Бургас“ ЕООД като
кредитополучател и Г.Г., С.Г.
и Я.Д. - поръчители са сключили валиден договор за кредит. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение между
банката и
кредитополучателя и солидарните длъжници, цитирано в
исковата молба, и неговия предмет – предоставяне
на сума срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем,
като връща ежемесечно уговорена в погасителния план към договора погасителна
вноска. Действието
на договора се е прекратило след изтичане на срока, уговорен в анекса към него
– 09.02.2016 г. Вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза е посочило размера на усвоената по договора сума – 30000 лева, като
е изчислило и дължимите лихви. Вещото лице подробно е описало от какви
компоненти се състои дължимата към датата на прекратяване на договора сума за
главница и договорна лихва, както и е изчислило размера на дължимата мораторна
лихва, която се претендира в настоящото производство. Неизплатени по главницата
са 7600,76 лева, какъвто е размерът на задължението и към датата на прехвърляне
на вземането на ищеца по делото. По делото не са представени доказателства за
извършени плащания по сметка на „Еос матрикс“ след 18.04.2016 г., поради което
следва да се приеме, че към датата на приключване събирането на доказателствата
задължението е в този размер. Т.е. праводателят на ищеца е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил заемната сума – видно от представените писмени
доказателства и заключение на вещото лице сумата от 30000 лева е била усвоена,
поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си
парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Доказателства
за заплащане на договорените суми от страна на ответника липсват, въпреки
изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Неоснователно
се явява възражението на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на
вземането. Смисълът на изискването за
уведомяване на длъжника за цесията е неговата
защита – да знае на
кого да изпълни и, ако не е бил
надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. В случая обаче следва да се
отбележи, че длъжникът „Ефокар Бургас“ ЕООД не е изпълнявал на никой от
кредиторите след
датата на прехвърляне на вземането – установява
се от заключението на вещото
лице, че дружеството не е заплащало
минималните погасителни вноски след 28.01.2015 г. На следващо място следва да
се отбележи, че ответниците са получили отправеното от „Прокредит банк
България“ ЕАД чрез неговия пълномощник „Еос матрикс” ООД (видно от приложеното
по делото пълномощно) уведомление за цесията
най-късно получавайки на 12.10.2019 г. и 24.10.2019 г. препис от исковата молба
с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия.
Следователно, най-късно на тази дата длъжниците са получили изходящото от
цедента до тях уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия от 18.04.2016 г., сключен между „Еос матрикс” ООД и „Прокредит банк България“ ЕАД, има действие за длъжниците. Тъй като ответниците
не твърдят и не доказват, че са извършили плащане на прехвърлената сума, то
цесионерът – ищец „Еос матрикс” ООД се явява носител на това вземане.
Не следва
да се обсъждат възраженията на процесуалния представител на ответниците във връзка
с предсрочна изискуемост на кредита, защото ищецът се позовава не на такава, а
на настъпил краен падеж на всички задължения по договора за кредит поради
настъпване на неговия краен срок.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с
оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 405,29 лева в настоящото производство,
както и направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 64,71 лева.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р ЕШ
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Ефокар Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Изгрев, бл. 38, вх. 4, ет. 8, ап. 23,
представлявано от С.Г.Г., С.Г.Г., ЕГН * адрес: ***, и Я.Г.Д., ЕГН * адрес: ***,
че дължат солидарно на „Еос матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията
№ 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., сумата от 3000 лева (три хиляди
лева) – част от общо дължимата главница в размер на 7434,56 лева, дължима по
договор за прокредит спринт от 12.03.2008 г. и сключен към него анекс от
03.06.2011 г., сумата от 235,53 лева (двеста тридесет и пет лева и петдесет и
три стотинки) мораторна лихва върху цялата дължима главница от 12.08.2016 г. до
13.08.2019 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението в съда – 13.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 3105/15.08.2019 г. по ч. гр. д. № 6818/2019 г. на БРС.
ОСЪЖДА „Ефокар Бургас“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Изгрев, бл.
38, вх. 4, ет. 8, ап. 23, представлявано от С.Г.Г., С.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, и Я.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят солидарно на „Еос матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията
№ 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., сумата от 470 лева (четиристотин и
седемдесет лева) съдебно-деловодни разноски в
настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева