№ 15669
гр. София, 21.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Частно гражданско дело №
20211110158219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава Тридесет и седма ГПК.
Образувано е по заявление на „И.Б.К.“ ООД с вх. № 67603/11.10.2021г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ДЖ. Б. за сумата 4 639.30 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудов
договор № 520/16.02.2021г. Заявителят сочи, че трудовият договор бил прекратен поради
неявяване на длъжника ДЖ. Б. на работа считано от 02.06.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК съдът следи служебно за
наличието на постоянен адрес или обичайно местопребиваване на длъжника на територията
на Република България. Липсата им е пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника. От служебно изготвените по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК справки се установява, че
при проверка в НБД „Население“ не се установяват данни за ответника по заявлението ДЖ.
Б.. От изготвените служебни справки за същото лице не се установяват данни в регистъра за
уведомленията за трудови договори и уведомления за промяна на роботодател, нито в
Търговския регистър.
Със свое разпореждане № 24967/20.10.2021г. съдът е предоставил на заявителя
„И.Б.К.“ ООД възможност в двуседмичен срок от съобщението да ангажира по делото
доказателства за обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Р България.
Съдът е указал на заявителя и последиците от непредставянето на такива в срок, а именно
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника ще бъде отхвърлено.
Заявителят е депозирал молба с вх. № 85141/10.11.2021г., към която е приложил
удостоверение за регистрация, издадено от НАП, ТД – София, от което се установява, че
длъжникът ДЖ. Б., италиански гражданин, роден на 24.04.1997г., със служебен № от
регистъра на НАП **********, към 15.02.2021г. бил вписан в регистъра на НАП. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че същото доказателство е
недостатъчно, заявителят е поискал издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
1
данни от МВР. Такова е издадено, а с разпореждане № 4953/17.01.2022г. на заявителя отново
са дадени указанията за ангажиране на доказателствата за обичайно местопребиваване на
длъжника на територията на Р България, както и последиците от неизпълнението им –
заявлението ще бъде отхвърлено.
Заявителят е депозирал молба с вх. № 28919/16.02.2022г., съм която са приложени два
броя удостоверения. Първото такова е от 03.02.2022г., в което МВР, Дирекция „Миграция“
удостоверява, че в информационните масиви на дирекцията не се установяват данни да
деклариран от длъжника адрес. Второто приложено от заявителя удостоверение е издадено
от НАП, ТД София, на 31.01.2022г. и видно от съдържанието му ДЖ. Б. бил регистриран в
ИС на НАП с посочен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „КН.АЛ.Д.“ № ......
Настоящият съдебен състав намира, че регистрацията на длъжника ДЖ. Б. в ИС на
НАП с посочен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „КН.АЛ.Д.“ № ..... логично
кореспондира със сключения на 16.02.2021г. със заявителя трудов договор и посочения в
него адрес за кореспонденция със служителя. В заявлението по чл. 410 ГПК заявителят сам
посочва, че трудовото правоотношение между страните било прекратено поради неявяването
на служителя ДЖ. Б. на работа считано от 02.06.2021г. Към заявлението е представен и
констативен протокол от 23.06.2021г., изходящ от управителя на дружеството – заявител,
подписан от свидетел, в който е отразено, че след като ДЖ. Б. не се явил на работа след
02.06.2021г., на 10.06.2021г. му било изпратено на адреса искане за писмени обяснения, като
същото искане му било изпратено и на посочения в трудовия договор имейл, но отговор не
бил получен до датата на констативния протокол – 23.06.2021г. Ето защо съдът приема, че
от така представените от заявителя писмени доказателства и изготвени по делото служебно
справки не се установява, че след 02.06.2021г. длъжникът ДЖ. Б. се намира на територията
на Р България, респ. че има постоянен адрес или обичайно местопребиваване в България. По
делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установява, че длъжникът ДЖ.
Б. има постоянен адрес или обичайно местопребиваване на територията на Република
България към депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 11.10.2021г. и към
настоящия момент.
Предвид изложеното съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 415, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя следва да бъдат
дадени указания, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за
вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 67603 от 11.10.2022г., депозирано от „И.Б.К.“ ООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ДЖ. Б..
2
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен
срок от получаване на уведомлението за настоящото разпореждане ведно с препис от
същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3