№ 73
гр. ЛЕВСКИ, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20254410200221 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от ЕТ *****, с ЕИК *****,
представлявано от С.А.Й. от с. ***** против НП № 15-2500178 от 09.09.2025
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. *****, в която се
твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, а наложеното наказание е
несправедливо. Твърди се, че административно наказващия орган не е
изследвал цялостно и обективно фактическата обстановка. Моли съда да
отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установява, че не е извършено нарушението, за което
е наложено административно наказание, че установеното в обекта лице не е
извършвало трудова дейност. Твърди се, че в случая не е налице установено
извършено нарушение, още по-малко извършено виновно такова, от страна на
жалбоподателя, заявява се, че НП се явява изцяло незаконосъобразно и се
прави искане да бъде отменено. Претендират се и направените деловодни
разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответника по жалбата – Директор Дирекция „Инспекция по труда“
***** се представлява от юрисконсулт З. Е., който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че към момента на
проверката не е извършвана трудова дейност. Прави се искане да бъде
1
потвърдено изцяло обжалваното НП и да бъдат присъдени разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице имащо право на
жалба, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение е, че същия е съставен на 25.08.2025 г. против
***** ЕТ в качеството му на работодател, затова че при извършена проверка
на документите представени от работодателя на 25.08.2025 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ на ***** ЕТ за обект на контрол хранителен магазин,
намиращ се на ул. ***** в с. *****, *****, в качеството си на работодател не е
изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, а именно: не е оценил рисковете за безопасността и здравето
на работещите лица в обект хранителен магазин, намиращ се на ул. ***** в с.
*****, ***** като обхване избора на работно оборудване и организацията на
работните места в обекта.
В акта е посочено, че е нарушил чл. 16 ал.1 т.1 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд.
Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено
обжалваното НП, с което на ЕТ***** ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление с. *****, ул. *****, представлявано от С.А.Й., в качеството му на
работодател, за нарушение по чл. 16 ал.1 т.1 от Закона за безопасни условия на
труд описано подробно и идентично с нарушението посочено в цитирания по-
горе АУАН, посочено е, че от нарушението не са произтекли вредни
последици и то е отстранено веднага след установяването му и е наложено
административно наказание на основание чл. 416 ал. 5 от КТ във връзка с чл.
415в от КТ, а именно имуществена санкция в размер на 300 лв.
Към административно-наказателната преписка са приложени писмени
доказателства, установяващи извършената на 27.08.2025 г. оценка на риска.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Д. И. Й. и
А. В. Д. – служители от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. ***** и
доведения от жалбоподателя А. Г. А..
От показанията на свидетелите Д. Й. и А. Д. се установява, че същите на
19.08.2025 г. са извършили проверка на място в обекта, а именно хранителен
магазин в с. ***** на фирма ЕТ *****“ и при посещението в обекта връчили
на представляващия призовка и списък с документи, които трябва да бъдат
представени в Дирекция „Инспекция по труда“ за извършване на
документална проверка. Установява се, че към момента на проверка
2
25.08.2025 г. търговеца не е представил оценка на риска за обекта, за което е
съставен акт. Свидетелите обясняват, че са осъществили нормална
комуникация с управителя на фирмата, че същия е съдействал напълно
нормално, но само са говорели на по-висок тон при задаване на въпросите.
Установяват, че при проверката е съставен протокол за извършената проверка,
а акта е съставен на 25.08.2025 г. при приключването на проверката, когато е
извършена и документалната проверка в Дирекция „Инспекция по труда“.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Д. Й. и А. Д., тъй
като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с извършената от тях
проверка. По делото няма данни, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил. Свидетелите Й. и Д. при извършване на проверката са изпълнявали
служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин
от изхода на делото.
Предвид изложеното и събраните по делото доказателства, съдът
приема, че действително към момента на документалната проверка в
Дирекция Инспекция по труда гр. ***** на 25.08.2025 г. работодателя не е
представил доказателства за извършена оценка на риска в съответствие със
задължението си по чл. 16 ал. 1 т.1 от ЗЗБУТ, но действително след съставяне
на акта и преди издаване на НП е изготвил на 27.08.2025 г. оценка на риска
/приложена на л. 40-53 от делото/ и е представил същата в ДИТ на следващия
ден – 28.08.2025 г. /л. 39 от делото/.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът приема, че правилно
е приложен материалния закон и нарушението е квалифицирано като такова
по чл. 16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ съгласно която при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е
длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като
обхване избора на работното оборудване и организацията на работните места.
Правилно и законосъобразно е прието, че от нарушението не са
произтекли вредни последици и то е отстранено веднага след установяването,
и е определена и санкционната разпоредба на чл. 415в от КТ, предвиждаща
имуществена санкция от 100 до 300 лв.
За извършеното нарушение, наказващия орган е наложил имуществена
санкция на едноличния търговец – работодател, над нейния минимален
размер, предвиден от законодателя, без в своя акт да изложи конкретни
мотиви за това или в хода на производството да представи доказателства, че
нарушението е по-тежко от обичайното за този вид нарушения, поради което
следва да бъде изменено обжалваното НП и наложеното административно
наказание следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум, а
3
именно същото следва да бъде намалено от 300 на 100 лв..
В настоящия случай приложение не може да намери разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, уреждаща маловажен случай на административно нарушение.
Нормата на чл. 415в от КТ предвижда наказание за „маловажно нарушение“.
Когато специалния закон /каквато е разпоредбата на чл. 415в от КТ/
предвижда наказания, за маловажни случаи на административни нарушения,
чл. 28 от ЗАНН, който е общ закон, не намира приложение.
По направените искания за разноски:
В ЗАНН изменението/намаляването на наказанието, наложено с
наказателното постановление, не е обвързано със задължение за
разпределение на разноски между страните. В текста на чл. 63д ал.1 от ЗАНН
е направено препращане към реда по АПК, но самият кодекс също не урежда
изрично този случай. Съгласно чл. 46 ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е
непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България.
Предвид изложеното, съдията-докладчик приема за основателно
искането на административно наказващия орган за приложение разпоредбите
в законодателството, които уреждат възлагането на разноските по наказателни
дела, а именно за приложение на НПК.
Съгласно чл. 189 ал. 3-4 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник, както и разноските направени от частния обвинител и гражданския
ищец, ако направили такова искане, а когато подсъдимият бъде оправдан по
някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по
обвинението, по което е признат за виновен.
В конкретния случай „нарушителят“ – едноличен търговец не е
„оправдан“ тъй като наложеното му наказание не е отменено, а НП е изменено
в частта на наложената санкция, като е намален нейния размер.
Предвид изложеното и с оглед нормите на чл. 84 от ЗАНН, чл. 189 ал.3-4
от НПК и приетото с тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н.д. №
98/1984 г. на ОСНК на Върховния съд /което не е изгубило своето правно
действие и няма последвала нормативна уредба, която да въвежда друг режим
на присъждане на разноски в този случай/, на наказаното дружество не следва
да се присъждат претендираните разноски, и тъй като същото с виновното си
поведение е станало причина разноските да бъдат направени, следва да бъде
присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение от
административно наказващия орган, което възнаграждение да се присъди на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. *****.
4
На основание изложеното, съдът приема, че следва да бъде уважено
искането на процесуалния представител на ответника и следва да бъде осъден
Едноличния търговец да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
***** разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2500178 от 09.09.2025 г. ,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. *****, с което
на ЕТ *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, *****,
ул. *****, представлявано от С.А.Й., ЕГН **********, е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр.
с чл.415в от КТ за извършено административно нарушение на чл.16, ал.1 т.1
от ЗЗБУТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
300 лв. на 100 лв..
ОСЪЖДА ЕТ *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
с. *****, *****, ул. *****, представлявано от С.А.Й., ЕГН ********** да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. ***** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.***** в 14 – дневен срок от връчване на копие от
същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5