Решение по дело №5023/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 10 август 2020 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20192230105023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 688

 

                               Гр.Сливен, 16.07.2020г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 5023 по описа за 2019 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

 

В исковата молба се твърди, че на 7.04.2017 г. между Вива кредит ООД като заемодател и ответника като заемател е сключен договор за паричен заем е сключен договор за заем при спазване на разпоредбата на договора за потребителски кредит.Сочи се че съгласно разпоредбите на договора страните сключват договора на основание предложение за сключване на договора за заем, направено от заемателят, стандартен европейски формуляр предоставен предварително от заемателят и приемат да прилагат общите условия на договорите за паричен заем, които са в сила към датата на сключване на договора.Сочи се, че съгласно сключения договор за заем заемодателят се е съгласил да предаде в полза на заемателя сумата в размер на 1200лв, а заемателят се е задължил да я върне на заемодателя заедно с договорна лихва в  размер на 184.38лв, на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 76.91лв всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 21.04.2017г., а падежа на последната погасителна вноска е 15.12.2017г.Страните са договорили плащания в общ размер на 1384.38лвСочи се, че с подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума.Сочи се, че на основание сключения договор за заем и тарифата на Вива кредит ООД ответника има начислена такса разходи в размер на 70лв.Твърди се, че съгласно договора за паричен заем заемателят се е задължил в 3дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му,1 а именно поръчител и заемателят не е представил обезпечение, поради което дължи на заемодателя неустойка в размер на 469.80лв.Сочи се, че в договора за заем, страните са договорили обезщетение за забава, което е начислено на ответника от 3.01.2018г. и възлиза на 162.78лв.Твърди се, че заемателят е заплатил на заемодателя сумата от 259лв, с която са погасени такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 52.98, неустойка 52.20лв, договорна лихва 36.30 и главница 117.52лв

Сочи се  , че на 3.01.2018 г. е подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между Вива кредит ООД ЕАД и Агенция за събиране на вземанията ЕАД , по силата на който е прехвърлено вземането на Вива кредит ООД срещу ответника, всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви на дружеството кредитор. Сочи се, че ответника е уведомен за извършеното прехвърляне с връчено препоръчано писмо с обратна разписка. Твърди се, че Агенция за събиране на вземанията ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и по нея на длъжника е залепено уведомление, поради  което ищцовото дружество предявява положителни установителни искове за признаване за установено, че ответника дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД главница в размер 1082.48 лв, договорна лихва в размер на 148.08 лв, такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 416.52лв, такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175лв,  такса разходи за дейност на служител в размер на 70лв, обезщетение  за забава в размер на 162.78 лв. за периода от 3.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението, неустойка в размер на 417.60лв, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.

Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен  иск за лихва за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен  иск за такса за експресно разглеждане на кредита, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен  иск за такса за разходи за събиране на просрочени задължения, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен  иск за такса за разходи за дейност на служител, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен  иск за неустойка, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,вр.чл.92 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

 

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на сключеният между ответника и Вива кредит ООД договор за паричен заем, предоставената сума по договора за паричен заем, факта на извършеното прехвърляне на вземането срещу ответника, уведомяването на ответника за извършеното прехвърляне на вземането, е негова.

Указано е на ищцовото дружество, че не сочи доказателства по отношение уведомяването на ответника за извършеното прехвърляне на вземането.

Указано е на страните, че съдът служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни клаузи в договора за паричен заем.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Твърди се, че се оспорва твърдението, че ответника е получил парите по договора за паричен заем.Направено е възражение, че всички клаузи по договора за паричен заем са  противоречащи на материалния закон.Посочено е, че не противоречи на закона само клаузата за обезщетение за забава.По иска за договорна лихва е възразено, че лихвата за осем месеца е в размер на 15.3%, а годишната ще представлява 22.95лв и тази клауза противоречи на чл.143 от ЗЗП, чл.9 и чл.10 от ЗЗДПо иска за такса за експресно разглеждане на кредита е направено възражение, че противоречи на чл.143 от ЗЗП.Направено е възражение и за иска за разходи за събиране на вземането че противоречат на чл.143 от ЗЗП и ищецът следва да докаже реално направени раходи.По отношение на иска за неустойка е направено възражение, че противоречи на чл.143 от ЗЗП и видно от самия договор и приложенията искът за неустойка дублира иска за обезщетение за забава.Сочи се, че размера на отпуснатия заем е 1200лв, а задълженията за връщане на суми са в размер на 2472.76лв .

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.

В съдебно заседание ответникът П.К.Д., редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адвокат М., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

             Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

              На 7.04.2017 г. е подписано предложение за сключването на договор за паричен заем между Вива кредит ООД, в качеството на заемодател и П.К.Д., в качеството на заемател за сумата от 1200лв, които да се изплатят на 18 четиринадесетдневни  вноски, всяка в размер на 76.91 лв.

  На 7.04.2017 г. е сключен договор за паричен заем между Вива кредит ООД, в качеството на заемодател и П.К.Д., в качеството на заемател, по силата на който на заемополучателя е отпусната сума в размер на 1200лв.Уговорено е изплащане на заемната сума на осемнадесет последователни погасителни четиринадесетдневни вноски, съответно от 21.04.2017г. до 15.12.2017г. в размер на 103.01 лв. всяка. В чл. 2, ал. 1 от договора за паричен заем е уговорено, че страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемодателя, като заемодателя заявява, че желае да изплати изцяло задължението си по стария ДПЗ в размер на 190.16 лв.В чл.1, ал.4 от ДПЗ е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга за  по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателя  дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 469.80лв.В чл.3,ал.1,т.5 е предвидено фиксиран годишен лихвен процент по заема -40.30лв, а в чл.3,ал.1,т.8 от ДПЗ е предвиден годишен процент на разходите по заема в размер на 49.33%.В чл.5, ал..1 от Договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения две физически лица поръчители, които да подпишат договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициент заемодателя със срок на валидност 30дни  след крайния срок за плащане на задълженията по договора.В чл.5.2 от договора за паричен заем е предвидено, че при неизпълнение на задължението по предходната алинея да се предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка  в размер на 469.80 лв.Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските става в размер на129.11, а общото задължение по договора в размер на 2323.98лв.В чл.13 от договора е предвидено, че заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на Вива кредит ООД, която се намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на заемодателя, подробно изброени на интернет страницата на заемодателя-www.vivacredit.bg и на интернет страницата www.vivacredit.bg

. От тарифа на Вива кредит ООД се установява, че разходите за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 57 дни е в размер на 175лева,а таксата за експресно разглеждане на заем до 350лв  е 27.28лв

На 7.04.2017г. П.К.Д. е подписал разходен касов ордер, че е получил в брой сумата от 1009.84лв от Вива кредит ООД.

С рамков договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. Вива кредит ООД е прехвърлило на  Агенция за събиране на вземанията ЕАД вземанията си, като в чл. 2, ал. 1 от  договора е предвидено, че се прехвърлят всички станали ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер към датата на сключване на договора. В същия член  и алинея е посочено, че страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база, като следващите вземания се индивидуализират от страните в ново приложение № 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване съобразно правилата на т. 4.3 и следващите го, то става неразделна част от договора. За целите на рамковия договор всяко поредно приложение № 1, ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Формата и съдържанието на електронното изявление формиращо електронния документ се съгласува между страните и е посочена във вид на бланка на приложение № 1 към този рамков договор. В чл. 2.2 приложение № 1, както и всяко следващо приложение към договора с идентичен номер, но с нова дата, касаещо индивидуализирането на прехвърлените вземания има следното съдържание: кредит ID, имена на длъжника, съответно поръчителя/те, ЕГН на длъжника, съответно поръчителя/те, дата на договора за потребителски кредит, отпусната главница, общ размер на задълженията във връзка с потребителския кредит, остатък на дължимата сума, който е засечен към деня на съставяне на електронния документ, лихва за забава и начислени разходи за събиране на вземанията съгласно изрична разпоредба в ДПК.

С приложение №1/3.01.2018г. към договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013г.  в т.16 е прехвърлено вземането на Вива кредит ООД към П.К.Д. в размер на 1200 лв., отпусната главница, остатък на дължимата сума към датата на продажбата 2309.98лв на Агенция за събиране на вземанията ЕАД. Приложение 1 е подписано както от представители на продавача, така и от представители на купувача и съответно на продавач е сложен печата и подпис на представител на Вива кредит ООД, а на купувач  печат и подпис на представител на Агенция за събиране на вземанията ЕАД.

С потвърждение на извършената цесия Вива кредит ООД е потвърдило извършената цесия на всички вземания по рамков договор от 22.01.2013 г. като е посочило, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 от 3.01.2018 г. което представлява неразделна част от договора.

С потвърждение на извършената цесия Вива кредит ООД е потвърдило извършената цесия на всички вземания по рамков договор от 22.01.2013 г. като е посочило, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 от 3.01.2018 г. което представлява неразделна част от договора.

С пълномощно от  Вива кредит ООД е упълномощило Агенция за събиране на вземанията ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.01.2013 г. между Вива кредит ООД, като цедент и Агенция за събиране на вземанията ЕАД, в качеството на универсален правоприемник.

На 5.01.2018 г. е изпратено уведомително писмо от Вива кредит ООД, чрез Агенция за събиране на вземанията ЕАД до П.К.Д., че е  прехвърлено вземането от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД и задълженията на Демирев възлизат на 2309.98лв. Писмото е връчено на майка на П.К.Д. на 12.01.2018 г.

На 31.05.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от  Агенция за събиране на вземанията ЕАД срещу П.К.Д. за следните суми  1082.48 лв. главница, договорна лихва в размер на 148.08 лв., считано от 19.05.2017 г. до 15.12.2017 г., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 416.82лв, такса разходи за събиране на вземането 175лв, такса разходи за дейност на служител 70лв, неустойка за неизпълнение на договорно задължение 417.60лв, за периода от 19.05.2017г. до 15.12.2017г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, обезщетение за забава 162.78 лв за периода до 03.01.2018 г. до 31.05.2019г., законната лихва от подаването на заявлението,както и направените в заповедното производство разноски в размер на 124.46лв.

На 6.06.2019г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден П.К.Д. да заплати на Агенция за събиране на вземанията ЕАД сумата 1082.48 лв. главница, договорна лихва в размер на 148.08 лв., считано от 19.05.2017 г. до 15.12.2017 г., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 416.82лв, такса разходи за събиране на вземането 175лв, такса разходи за дейност на служител 70лв, неустойка за неизпълнение на договорно задължение 417.60лв, за периода от 19.05.2017г. до 15.12.2017г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, обезщетение за забава 162.78 лв за периода до 03.01.2018 г. до 31.05.2019г., законната лихва от подаването на заявлението,както и направените в заповедното производство разноски в размер на 124.46лв.

Заповедта е връчена  на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни установителни искове за вземанията си.

В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото производство.

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че П.К.Д. е заплатил по договора за паричен заем сумата от 159 лв., с които е погасил напълно вноска едно и две от ДПЗ и частично е погасил вноска три с О.78лв В заключението е посочено, че дължимите суми по договора за паричен заем са за непогасена главница в размер 1082.48 лв. , договорна лихва в размер на 148.08 лв., считано от 19.05.2017 г. до 15.12.2017 г., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 416.82лв, такса разходи за събиране на вземането 175лв, такса разходи за дейност на служител 70лв, неустойка за неизпълнение на договорно задължение 417.60лв за периода от 19.05.2017г. до 15.12.2017г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, обезщетение за забава 162.78 лв за периода до 03.01.2018 г. до 31.05.2019г., законната лихва от подаването на заявлението,както и направените в заповедното производство разноски в размер на 124.46лв.

Размерът на лихвата за забава върху неплатената главница за периода от деня следващ падежа на всяка една вноска до датата на входиране на заявлението е в размер на 188.88 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на Агенция за събиране на вземанията ЕАД са прехвърлени вземания, които е имал Вива кредит ООД към П.К.Д.. Тези вземания са  по договор за паричен заем, по силата на който Вива кредит ООД, в качеството си на заемодател,  е отпуснало парична сума в размер на 1200лв  на П.К.Д., а ответника се е задължил, в  качеството си на заемополучател да върне съответните суми за главница, договорни лихви, лихви за забава, такси, неустойки.В производството се доказа, че ответника е подписал както договора за паричен заем, така и предложението за сключване на договор за паричен заем, а също така и разходния касов ордер. С договора за цесия страните са се споразумели изрично за бъдещи вземания станали ликвидни и изискуеми след сключването му, да става  чрез сключването на споразумение между тях, наричано Приложение №1 към договора, в което цедираните вземания се индивидуализират и се посочва продажната им цена.По делото е представено процесното приложение №1.Безспорно се установи в производството, че ищцовото дружество въз основа на пълномощното е изпратило уведомителни писма за извършената цесия на посочения адрес на ответника.  В производството се доказа, че ответника е заплатил сумата от 159 лв. по договора за паричен заем. Съгласно правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Като част от погасителната вноска са заплатени сумите от по 26.10лв месечно такса експресно разглеждане на кредита за първите две вноски и за третата вноска сумата от 0.78лв. В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в размер на 1082.48 лв.  Иска е основателен и доказан за сумата от 1082.48 лв., с оглед на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан за сумата от 1082.48 лв.

По предявената акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението, съдът приема, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на договорна лихва в размер на 148.08 лв., за периода от 19.05.2017 г. до 15.12.2017 г. .  В производството се доказа, че ответника е заплатил сумата от 159 лв. по договора за паричен заем. Съгласно правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Като част от погасителната вноска са заплатени сумите от по 26.10лв месечно такса експресно разглеждане на кредита за първите две вноски и за третата вноска сумата от 0.78лв.Съдът приема, че сумата за такса експресно разглеждане на кредита следва да се приспадне от договорната лихва дължима от ответника съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. С оглед изложеното предявеният иск, ще следва да бъде за сумата от 95.10лв, а за разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца, по силата на договора за паричен заем и извършената цесия такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 416.82лв , съдът приема така предявеният иск за неоснователен и недоказан. Ответника и  Вива кредит ООД  в договора за паричен заем са уговорили такса, която не е в зависимост от изпълнението или неизпълнението на договорни задължения.Формираната такса за експресно разглеждане на кредита е в размер на почти 40 процента от сумата предоставена за главница.Таксата не е формирана от индивидуално договаряне между страните за специфичен вид услуга, предоставяна от Вива кредит ООД. Съгласно разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП неравноправна клауза на договор, сключен с потребителя, е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.  С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата за уговаряне на такса за експресно разглеждане на кредита противоречи на добрите нрави и е нищожна, поради което ще следва да бъде отхвърлен предявеният иск за признаване на установено, че ответника дължи неустойка на ищеца в размер на 416.82 лв.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца, по силата на договора за паричен заем и извършената цесия сумата от 417.60лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.05.2017 г. до 15.12.2017 г. , съдът приема така предявеният иск за неоснователен и недоказан. Ответника и  Вива кредит ООД в договора за паричен заем са уговорили неустойка, която не е дължима при забава на задължението на ответника да заплати предоставената му парична сума, а неустойката е уговорена при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на заемодателя, чрез поръчителство или банкова гаранция. Неустойката в конкретния случай не обезпечава  неизпълнението, а неустойката е свързана с осигуряването или не на допълнителна гаранция за заплащане на задължението. Страните по договора за заем са уговорили други начини за обезпечаване на неизпълнението, а именно  обезщетение за забава, което също се претендира в настоящото производство и то е от 03.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 31.05.2019 г. Недопустимо е по договор за паричен заем страните да уговарят освен договорната и наказателната лихва и неустойка за неизпълнение на задължението, която в конкретния случай възлиза на сумата от 417.60лв при предоставен паричен заем в размер на 1200 лв. Целта на неустойката е да репарира вредите на кредитора от неизпълнението, а не да даде на кредитора вземане в двоен размер на това, което е предоставил плюс договорна и законна лихва. В договора за паричен заем страните са уговорили изрично както договорна, така и наказателна лихва и съответно наказателната лихва обезпечава неизпълнението на заемополучателя.Съгласно разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП неравноправна клауза на договор, сключен с потребителя, е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.  С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата за уговаряне на неустойката противоречи на добрите нрави и е нищожна, поради което ще следва да бъде отхвърлен предявеният иск за признаване на установено, че ответника дължи неустойка на ищеца в размер на 417.60лв.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 162.78 лв., считано от 3.01.2018 г. до 31.05.2019 г., съдът приема, че така предявеният иск е основателен и доказан. В производството се доказа, че в договора за паричен заем между ответника и Вива кредит ООД  е уговорено обезщетение за забава. Доказа се прехвърлянето на вземането от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, поради което предявеният иск ще следва да бъде уважен.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца, по силата на договора за паричен заем и извършената цесия сумата от такса за разходи за дейност на служител, , съдът приема така предявеният иск за неоснователен и недоказан.Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредитора има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В конкретния случай с посочване в договора за паричен заем на суми за разходи, заемодателя е целял да определи втора по ред неустойка, като освен това в договора за заем е предвидено и обезщетение за забава. С оглед изложеното предявеният иск за сумата от 70лв ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца, по силата на договора за паричен заем и извършената цесия сумата от такса за разходи за събиране на просрочени задължения, съдът приема така предявеният иск за неоснователен и недоказан.Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредитора има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В конкретния случай с посочване в договора за паричен заем на суми за разходи, заемодателя е целял да определи втора по ред неустойка, като освен това в договора за заем е предвидено и обезщетение за забава. С оглед изложеното предявеният иск за сумата от 175лв ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Списък на разноските от ищцовото дружество не е представен, поради което разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че П.К.Д., ЕГН ********** *** дължи на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 1082.48 лв, представляваща главница по договор за паричен заем №5349040 от 7.04.2017 г., прехвърлен с цесия на 3.01.2018г. от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от  31.05.2019 г. до окончателното й плащане.

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО    основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че П.К.Д., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 95.10 лв., представляваща договорна лихва по договор за паричен заем №5349040 от 7.04.2017 г., прехвърлен с цесия на 3.01.2018г. от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, за периода от 19.05.2017 г. до 15.12.2017 г.,като отхвърля предявения иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 148.08лв, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че П.К.Д., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 416.82 лв, представляваща такса за експресно разглеждане на кредита  по договор за паричен заем №5349040 от 7.04.2017 г., прехвърлен с цесия на 3.01.2018г. от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като неоснователен и недоказан.

      ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че П.К.Д., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 417.62 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор за паричен заем №5349040 от 7.04.2017 г., прехвърлен с цесия на 3.01.2018г. от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като неоснователен и недоказан.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че П.К.Д., ЕГН ********** *** дължи на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 162.78лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2018 г. до 31.05.2019 г. по договор за паричен заем №5349040 от 7.04.2017 г., прехвърлен с цесия на 3.01.2018г. от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД.

ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че П.К.Д., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 175лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени задължения по договор за паричен заем №5349040 от 7.04.2017 г., прехвърлен с цесия на 3.01.2018г. от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че П.К.Д., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 70 лв., представляваща такса разходи  за дейност на служител по договор за паричен заем №5349040 от 7.04.2017 г., прехвърлен с цесия на 3.01.2018г. от Вива кредит ООД  на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: