№ 2462
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110105800 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена молба от П. О. А. с правно
основание чл. 127б, ал. 1 СК за налагане на забрана за напускане на страната
на детето Д. П. А., род. на 20.12.2022 г.
Молителят излага, че е баща на детето Д.. Сочи, че с Решение № 721 от
06.03.2024 г. по гр. дело № 3867/2023 г. на ВРС е уважен предявен от майката
Е. Б. С. иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, като й е разрешено да
пътува с детето, непридружена от бащата, без ограничение в броя на
пътуванията, до страните членки на ЕС, за период до навършване на
пълнолетие на детето и е оставено без уважение искането й за пътуване до
Руска федерация до навършване на пълнолетие на детето. На основание чл.
127а, ал. 4 СК е допуснато предварително изпълнение на решението в
посочената част. Молителят заявява, че след постановяване на решението
майката напуснала адреса, който до този момент живеели с детето. След като
предприел предвидените в закона действия по установяване
местонахождението на детето, установил, че то е напуснало страната през
ГКПП-**** заедно с майка си на 29.03.2024 г. Твърди, че опитите му да
осъществи връзка с майката чрез електронна поща и телефон били неуспешни.
Счита, че чрез действията си Е. С. преднамерено нарушава постановения от
съда режим на лични отношения между него и детето.
Молителят поддържа, че е налице явен и конкретен риск от незаконно
извеждане на детето по смисъла на чл. 127б СК. В тази връзка сочи, че
майката самоволно е променила местоживеенето не детето от гр. *******,
като го е лишила от контакт с Д.. Подчертава, че майката притежава руско
гражданство, поради което счита, че може трайно да се установи с детето в
***. Навежда доводи, че отвеждането на детето в *** е в негова вреда не само
1
поради ограничаване възможностите за осъществяване на контакти помежду
им, но и предвид обстоятелството, че майката няма близки в ***, не са
известни условията, при които би отглеждала Д. там, а и с оглед факта, че
понастоящем *** участва във военен конфликт.
С молба от 30.05.2024 г. обосновава правния си интерес от провеждане
на производството с обстоятелството, че не може да установи със сигурност
къде понастоящем се намира детето. Поддържа, че е възможно то да се
завърне на територията на Република България, като забраната за напускане
на страната би могла да препятства евентуално ново отвличане.
В съдебно заседание ищецът поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, не се явява и
не изразява становище по молбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Чл. 127б СК урежда основанията и реда за налагане на забрана за
извеждане от страната на дете. Съгласно цитираната разпоредба „районният
съд по настоящия адрес на детето разглежда искане за налагане на забрана за
напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно
извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина.“
Понятието „незаконно извеждане“ е дефинирано в ал. 2, според която такова е
извеждането, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване
на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на
закона или на споразумение. Целта на разглежданото производство е да се
препятства т. нар. „родителско отвличане“ – когато едно дете се извежда
неправомерно извън държавата на обичайното си местопребиваване, в
нарушаване на правото на упражняване на родителските права.
Съобразно задължителните указания, дадени с Определение №
3390/09.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1497/2024 г. на ВОС, производството по
делото е допустимо и молбата следва да бъде разгледана по същество.
Видно от представеното от ищеца удостоверение за раждане, страните
по делото са родители на малолетното дете Д. П. А., роден на 20.12.2022 г.
С приложеното по делото Решение № 721/06.03.2024 г., постановено по
гр. д. № 3867/2023 г. на ВРС упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. е предоставено на майката Е. Б. С. и местоживеенето
на детето е определено на адрес: **********, като на бащата П. О. А. е
определен режим на лични отношения с детето. Със същото решение е дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата, да бъде издаден международен
паспорт на детето Д., както и детето да пътува придружавано от своята майка,
без ограничение в броя на пътуванията, до страните членки на ЕС, до
навършване на пълнолетие. Без уважение е оставено искането за пътуване до
Руската Федерация, Република Турция, Република Сърбия и Конфедерация
Швейцария. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта по
2
предявения иск с правно основание чл. 127а СК.
Решението по гр. д. № 3867/2023 г. на ВРС е отменено от въззивната
инстанция /л. 64-70 от делото/, като упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на бащата и местоживеенето му е
определено при последния, а на майката е определен режим на лични
отношения. Наред с това е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
127а СК, като в посочената част решението е влязло в сила като неподлежащо
на касационно обжалване.
Съгласно служебно извършената справка за задгранични пътувания на
детето Д. П. А. /л. 13/ то е напуснало границите на Република България през
ГКПП **** на 29.03.2024 г. Липсват данни след този момент то да се е
върнало на територията на страната.
Представено е изпратено от майката по ел. поща писмо от 22.04.2024 г.,
в което същата заявява, че се намира в *** и не възнамерява да се връща в
България.
При многобройните опити да бъде призована ответницата също е
констатирано, че тя е напуснала Република България /л. 95, л. 122/.
От изложеното е видно, че майката на детето, в нарушение на
постановеното съдебно решение, е извела малолетното дете на страните в ***,
като до настоящия момент не се е завърнала на територията на Република
България. С тези свои действия тя по несъмнен начин е демонстрирала
намерението си да се установи заедно с детето в чужбина, като така е
ограничила правото на бащата да осъществява контакти със сина си. С оглед
изложените от въззивната инстанция мотиви за допустимост на
производството поради възможността детето да бъде върнато на територията
на Република България и повторно изведено, следва да се приеме, че
наличието на такъв риск е установено от събраните по делото доказателства с
оглед поведението на майката, насочено към ограничаване достъпа на бащата
до детето.
Поради горните съображения молбата по чл. 127б СК следва да бъде
уважена, като забраната бъде приложена за максимално предвидения от
закона 1-годишен срок.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА ЗАБРАНА, на основание чл. 127б СК, за напускане на
страната на детето Д. П. А., ЕГН **********, за срок от една година, считано
от влизане в сила на настоящото решение, по иска на П. О. А., ЕГН
**********, от гр. *******, срещу Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок от съобщаването му.
Препис от настоящото съдебно решение да се изпрати незабавно на
3
компетентните органи на МВР за въвеждане на сигнал в Шенгенската
информационна система.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4