№ 15904
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110154081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО с ЕИК: ********* срещу С. П. П.,
ЕГН: ********** за заплащане на следните суми: 1 108,74 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 197,86 лева за периода 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г., както и суми за
дялово разпределение: главница в размер на 28,65 лева за периода м.10.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и
мораторна лихва за забава в размер на 6,09 лева от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 65340/2022 г. по
описа на СРС, 24-ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, като съсобственик на процесния имот
с аб. № 247948, находящ се в АДРЕС, било налице облигационно отношение, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника. В срока и по реда
на чл. 414 ГПК същата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в
който е релевирано искане да бъде преизчислено задължението й, като прилага и
доказателства за заплатени суми.
Подаденото от длъжника възражение обуславя съществуването на правото на иск на
кредитора, който при оспорване на вземането може да предяви претенцията си по исков ред.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4/2014 по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на
ВКС длъжникът има възможност да обоснове своите твърдения и възражения срещу
претендираното вземане в рамките на производството по чл.414, ал.1 ГПК, като това
действие ще има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
2
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
По делото са представен е представен препис от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 95/15.03Л 994 г., том XXVI, дело № 5144/1994 г. на нотариус към
Нотариална служба към Софийски районен съд, по силата на който ответникът е станал
съсобственик на недвижим имот находящ се в АДРЕС, придобит от наследниците на А. И.,
чието право на собственост е установено от нотариуса. Настоящият съдебен състав приема
за установено, че ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим
имот, тъй като е идентичен с придобития по силата на нотариалния акт, и в този смисъл
притежава качеството потребител по смисъла на чл. 150 ЗЕ.
Обстоятелството относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, се установява от
представените писмени доказателства – Договор №3625/13.09.2002 г. за извършване на
дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и третото лице-
помагач ДРУЖЕСТВО, и от представените от фирмата за дялово разпределение
индивидуални изравнителни сметки. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на
ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
3
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата
на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно
чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът
установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. По
делото са представени писмени доказателства за извършено дялово разпределение от ФДР.
От анализа на представените от длъжника с възражение в заповедното производство
писмена доказателства за извършено в полза на ищеца плащане, включително заключението
по допусната СЧЕ се установява, че сумата за дялово разпределение в размер на 28,65 лева
е изцяло погасена от длъжника, поради което претенцията за заплащане на цената за
предоставената услуга дялово разпределение следва да бъде отхвърлена.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, която съдът кредитира като
обективна и правилна, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал,
сградата, в която се намира процесният недвижим имот се захранва от абонатна станция,
която измерва постъпилата в нея топлоенергия с общ топломер, който се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. С данните от средството за измерване може
коректно да се изчисли размера на топлинните загуби, които са за сметка на
топлопреносното предприятие и съответно потребената от абонатите топлоенергия за
съответния отчетен период. От извършените отчети на дати 31.05.2020 г. и 25.04.2021 г. се
установява, че в имотът няма монтирани радиатори, а единствено щранг – лира и топъл
водомер №837199, въз основа на което съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ ответникът продължава да
4
е потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Експертизата заключва, че начислените суми за процесния
период са начислени на базата на прогнозен дял от предишен период, които впоследствие са
били коригирани с начислените от ФДР ДРУЖЕСТВО суми при дяловото разпределение и
възлизат обща стойност от 1 108,71 лева. Също така вещото лице е установило, че
изчисленията на технологичните разходи от работата на съоръженията в абонатната станция
са извършвани съгласно действащите нормативни разпоредби. Констатирало е наличието на
свидетелство за метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция,
извършена с една година и 7 месеца закъснение, но въпреки правонарушението, топломерът
е било годно средство за топлоизмерване през процесния период.
От заключението на съдебно техническата експертиза и представените фактури се
установява, че за процесния имот стойността на доставената топлинна енергия е в общ
размер на 1 108,71 лева. От заключението на назначената ССчЕ, която съдът кредитира като
пълна и изчерпателна, се установява, че ответникът не е заплатил начислените суми за
използваната топлоенергия. В заключението се констатира, че 5 от представените 35 броя
платежни документи се отнасят към периода на процесните задължения, отразени са в
счетоводството на ищеца и погасяват дължими суми за дялово разпределение и лихви.
Експертизата установява, че индивидуалните изравнителни сметки са въведени в
информационната система на ищеца за процесния период, като са били взети предвид и
начислени към дължимата главница, която вещото лице изчислява също в размер на 1 108,71
лева. С оглед събрания доказателствен материал, съдът счита, че и тази претенция следва да
бъде уважена в пълен размер.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна
енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. За целия процесен период ССчЕ изчислява дължимата лихва в
общ размер на 191,03 лева.
По отговорността за разноски:
Правото на разноски в настоящето производство принадлежи изцяло на ищеца.
Ищецът е направил разноски в размер на 73,17 лева държавна такса и 700 лева – депозит за
изготвянето на СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за
5
заплащането на правна помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 30585/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 26,83 лева и има право на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. В., ЕГН: **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, сумата от 1 108,74 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с аб. № 247948, находящ се в АДРЕС, за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане
на вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
197,86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за
периода 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенция за заплащане на цената
за предоставената услуга дялово разпределение в размер на 28,65 лева за периода м.10.2019
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г . до окончателното изплащане
на вземането, както и претенцията за мораторна лихва за забава в размер на 6,09 лева от
01.12.2019 г. до 21.11.2022 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 65340/2022 г. по описа на
СРС, 24-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. В., ЕГН: **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата от 823,17 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 51,83 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6