Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1924 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от В.К.М.
с ЕГН **********,*** против М.Н.В.Р. ***.
С влязло в законна сила
определение от 30.09.2020г. е прекратено производството по делото по отношение
на сочения ответник ***и е конституиран в качеството на такъв ***.
Ищецът твърди, че е служител н.М.н.в.р.
като със Заповед №8121к-2433 / 07.02.2017г. на ***бил назначен на длъжност ***
към отдел ***при ***. От назначаването му на посочената длъжност до настоящия
момент заемал длъжност на държавен служител в ***/***, с месторабота ***/ и
имал право да получава ежемесечно левовата равностойност за неосигурена храна,
на основание чл.181,ал.1 от З***. В тази връзка моли съда да се произнесе на
основание чл. 17, ал. 2 ГПК инцидентно по законосъобразността на чл. 1 от
Наредба №8121з- 773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна
или левовата й равностойност на служителите на ***. Навеждат се доводи, че Наредбата
противоречи на чл. 181, ал. 5, вр. с ал. 1 З***,
поради което е нищожна. Твърди се, че ищеца осъществява трудовата си дейност в ***със
статут на държавен служител по смисъла на чл.142 , ал.1 ,т.2 З***. В процесния период / 26.05.2017г. - 26.05.2020г. / изпълнявал
служебното си правоотношение, като отсъствал от работа само при ползване на
годишен платен отпуск. Сочи се, че статутът на служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 2 З***не се определял само от Закона за държавния служител, а приложим е по
аналогия и З***. Навеждат се доводи, че имало основание да се приеме, че храна
или левовата й равностойност се следвала на държавните служители по чл.142,
ал.1, т.2 от З***. Сочи се, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З***не съдържала
ограничение относно служителите от системата на ***, на които следвало да се
осигури храна или левовата й равностойност. Излага се, че с Наредба № 8121з-773
от 1.07.2015 г. на ***били определени условията и реда за осигуряване на храна
или левовата й равностойност на служителите на ***. В чл. 1 от същата било
посочено, че с нея се определяли условията и редът за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на ***по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 З***и
по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на З***. Законът обаче
не делегирал на ***да определя кои лица следвало да получават храна или парична
равностойност, а единствено възлагал с подзаконов нормативен акт да се
определят условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията
по чл. 181, ал. 1-3 З***/ал. 4 на чл. 181 З***/. В този смисъл за определяне
кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност следвало да се
изходи единствено и само от З***. Освен буквалното и граматическо тълкуване на
чл. 181, ал. 1 З***следвало да се вземат предвид и принципите на управление на
държавната служба в ***и най-вече тези за забрана за дискриминация и
обективност. В противен случай това щяло да постави дългогодишни държавни
служители от системата на ***в неравностойно положение спрямо другите
служители, които са назначени по трудово правоотношение, респ. - по служебно
правоотношение по З***. Излага се, че З***изрично уреждал, че в хипотези на
преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива
по чл. 142, ал. 1, т. 2 З***се дължала левова равностойност за неосигурена
храна. Същото следвало да бъде и разрешението при сключването на служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 З***след проведен конкурс, предвид
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З***и справедливото и равно третиране на
работниците и служителите в системата на З***. При тези обстоятелства, ищеца
счита, че в качеството му на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 З***му се дължала
храна или левовата й равностойност. Твърди се, че в процесния
период / 26.05.2017г. - 26.05.2020г./ ответникът - ***не предоставил на ищеца храна и не му е изплащал
левовата й равностойност. Нормативно въпросът за храната в ***бил уреден с
Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна
или левовата й равностойност на служителите на ***, Заповед №
81213-37/19.01.2016 г. на ***, Заповед № 81213-58/09.01.2017 г. на ***и Заповед
№ 81213-44/16.01.2018 г. на ***, но тези нормативни актове касаят единствено
служителите на ***по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от З***. В тази връзка
ищеца счита ,че се дължи левовата равностойност за неосигурена храна и на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 З***. Предвид липсата на правна уредба
относно нейния размер, следвало по аналогия съответно приложение да намерят
именно правилата на посочените подзаконови нормативни актове. При това и на
основание чл. 4 от Наредбата № 8121з-773 от 01.07.2015 г. във връзка със
заповедите на ***за процесния период ищеца счита, че
му се дължи ежемесечно левова равностойност за неосигурена храна в размер на
120 лв. или претендираното и дължимо обезщетение за
неосигурена храна за 36 месеца възлизало в общ размер на 4 320 лева. Ищецът
счита, че му се дължи и мораторна лихва върху всяка
сума, която не му била изплатена с месечното трудово възнаграждение. Сочи, че
месечното му трудово възнаграждение му се изплащало от 21 до 23 число на всеки
календарен месец. В тази връзка му се дължала и мораторна
лихва.
Като следствие от изложеното се
претендира постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца следните суми: На основание чл.181, ал.1, предл.
2 от З***сумата 4320лв., представляваща неизплатена левова равностойност за
неосигурена храна за периода 26.05.2017г до 26.05.2020г. / 36 месеца по
120лв.месечно/, през което време ищеца се намирал в служебно правоотношение с М.н.в.р.
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; На основание чл.86 от ЗЗД,
сумата от 670 лв., представляваща мораторна лихва,
изчислена върху всяка дължима месечна сума от 120лв. с натрупване за 36 месеца,
за периода 26.06.2017г. до датата на исковата молба.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.
В о.с.з. на 18.01.2021г. е
допуснато изменение на цената на исковата претенция с правно основание чл. 181
ал. 1 пр. 2 от З***, като същата се счита предявена за сумата от
4 322,87лв., както и е изменена цената на исковата претенция по чл.86,
ал.1 от ЗЗД, която се счита предявена за сумата от 611,96лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено
следното :
Безспорно по делото е, че през процесния период от от 26.05.2017 год. до 26.05.2020 год.
ищецът е заемал длъжност на държавен служител в ***–*** към ***, с месторабота ***.
Спорен по делото е въпросът има
ли право ищецът да получи левовата равностойност на храна, размерът на която е
определен в заповеди на ***. Отговорът на горния въпрос предполага проследяване
на законодателните промени в уредбата на статута на служителите на ***.
Действащият през релевантния
период закон за ***е обнародван на 27. 06. 2014 год. /бр. 53 на ДВ/ и е влязъл
в сила в тридневен срок след обнародването му.
Разпоредбата на чл. 1 от З***,
определяща предметния обхват на закона, регламентира, че З***урежда принципите,
функциите, дейностите, управлението и устройството на ***и статута на
служителите в него. Като обща, нормата предполага тълкуване на останалите
текстове в закона с и във взаимовръзка с нея.
Съгласно § 5 ал. 1 от
ПЗР на З*** служебните правоотношения на държавните служители в ***не
се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на
закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат
към момента на преобразуване на правоотношенията. В закона са очертани две
групи служители: държавни служители, чиито статут се урежда от З***и лица,
работещи по трудовото правоотношение, чиито статут се урежда от КТ /чл. 142 от З***
в редакцията му от 27. 06. 2014 год./. В началото на 2015 год. със ЗИДЗ***/обн. в ДВ бр. 14 от 20. 02. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015
год./ разпоредбата на чл. 142 от З***
е изменена, като с нея са създадени три категории служители в системата на ***:
държавни служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението, чиито статут се урежда от З***; държавни служители, чиито
статут се урежда от ЗДС, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто
статут се урежда от КТ и З***. С ПЗР на ЗИДЗ***е предвидено, че служебните
правоотношения на държавните служители се преобразуват в служебни
правоотношения на държавни служители /§ 84 ал. 1/,
като разпоредбите на ЗДС се прилагат за държавните служители по чл.
142 ал. 1 т. 2, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 год.
/§ 85/. За държавните служители в ***, заемащи длъжности за държавни служители
по чл. 142 ал. 1 т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1
април 2015 год., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за
държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 до прекратяване на служебните им
правоотношения /§ 86/. С последващо изменение на З***/изменението
е обнародвано в бр. 81 на ДВ от 14. 10. 2016 год./ служебните правоотношения на
държавните служители в ***, за които се прилага § 86 от ЗИДЗ***
(ДВ, бр. 14 от 2015 год.) и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше
образование, с изключение на тези от ***на *** и на тези по § 70 ал. 1 т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител,
считано от датата на влизане в сила на този закон /§ 69 ал. 1/.
ЗИДЗ*** е влязъл в сила на 01.
01. 2017 год. /§ 102/. От датата на влизането му в сила на измененията /01. 01.
2017 год. / статутът на държавите служители в ***/тези по чл. 142 ал. 1
т. 2 от З***/ се урежда изцяло от ЗДС, изключая
разпоредбите на чл. 8,
10,
14
и 35б
/§ 69 ал. 7 от
ЗИДЗ***, обн. в бр. 81 от 14. 10. 2016 год.
/. С измененията на З***/обн. в ДВ. бр. 60 от 07. 07.
2020 год./ е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142 ал. 1
т. 2 ще се урежда със ЗДС и с чл. 56,
чл. 151, ал.
1 и 7,
чл. 156, ал.
4, чл. 181, ал.
3, чл. 185, ал.
1, чл. 186а,
чл. 190, ал.
2, чл. 191
и 233 от З***
/§ 32 т. 2 от
ЗИДЗ***/.
Изложената по- горе хронология на
законодателните промени не води до извода, че служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2
от З***са лишени от правото на храна или нейната левова равностойност. Тъкмо
обратното, това право принадлежи на всички служители на ***, съгласно
разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от З***.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от
З***, регламентираща, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 се урежда със ЗДСл следва да е тълкува във връзка със сочената по-горе обща
разпоредба на чл. 1 от З***. При такова разбиране, общите разпоредби относно
статута на държавния служител, регламентирани в ЗДСл ще се прилагат по
отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З***само по въпроси, за които
липсва изрично специално правило в З***. Такова специално правило е за
осигуряването на храна на служителите на ***, закрепено в чл. 181, ал. 1 от З***.
Изключването изцяло на статута на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 З***от приложното поле на този
закон би противоречало на основните
принципи на управление на държавната служба в ***, посочени в чл. 141 З***и би
довело до дискриминационно отношение, поставящо държавните служители от
системата на ***в неравностойно положение спрямо другите категории служители.
Тук е мястото да се отбележи, че
съдът не приема за основателни доводите на ищеца за нищожност на Наредба №
8121з-773/ 01. 07. 2015 год. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на ***. Цитираният подзаконов
нормативен акт регламентира правата на тези служители на ***, посочени в чл.
142 ал. 1 т. 1 и 3 от закона, като не урежда обществените отношения, касаещи
останалите категории служители в системата на ***. Ето защо няма противоречие
на горепосочената наредба с императивни правни норми, поради което и няма
основание съдът по реда на инцидентния контрол, предвиден в чл. 17 ал. 2 от ГПК, да се произнесе по нейната действителност.
Наредбата определя условията и
редът за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на ***по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 от З***и по § 86 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗИД на З***, без да са сочени служителите по т. 2. Законът обаче
не делегира на ***да определя кои лица следва да получават храна или парична
равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят
условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията
по чл. 181, ал. 1–3 от З***/ал. 4 на чл. 181 З***/. В този смисъл, за
определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност
съдът следва да изходи единствено и само от З***.
С оглед приетото, че ответника
дължи левова равностойност за неосигурена храна на служителите по чл. 142, ал.
1, т. 2 от З***и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, за
същия следва по аналогия съответно приложение да намерят правилата на съответните
подзаконови нормативни актове. Размерът и доволствиията,
които се дължат на всички служители на ***в това число и на ищеца се определят
ежегодно със Заповед на ***. Безспорно е, че с такива заповеди е определян
размер от 120лв. за непредоставен храна, като по делото са приложени и издавани
заповеди за релевантния период. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредбата от
01.07.2015 г. във връзка със заповедите на министъра на вътрешните заповеди на
ищеца за процесния период се дължи ежемесечно левова
равностойност за неосигурена храна в размер на 120 лв.
От приложените по делото платежни
бележки за изплатените на ищеца основна заплата и допълнителни възнаграждения
към нея за процесния период не се установява
изплащането и на дължимата се левова равностойност на храна - 120 лв. месечно.
Този вид начисления не е посочен изрично в бележките, не е отразен и като
отделно счетоводно перо в счетоводството на ***, видно от заключението на вещото
лице Т.И.. При тези обстоятелства съдът приема, че ответникът не е доказал по
надлежния ред изпълнението на задължението му за заплащане ежемесечно на
левовата равностойност на храната, дължима на ищеца, поради което предявеният
осъдителен иск по чл. 181 ал. 1 пр. 2 от З***се явява основателен и следва да
бъде уважен в претендирания размер от 4 322,87
лв.
Доколкото се касае за
неизпълнение на парично задължение и предвид разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи и съответната лихва за забава върху неизплатените
главници, която видно от заключението на вещото лице възлиза на сумата от 611,96
лв. В този размер предявеният акцесорен иск следва да
се уважи.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. и 180лв. за вещо лице или общо 680лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 197,38 лв.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, Булстат ***, адрес: ***, да заплати на В.К.М. с
ЕГН **********,***, следните суми:
-сумата от 4 322,87 лв., представляваща неизплатена левова
равностойност за неосигурена
храна за периода от 26.05.2017 год. до 26.05.2020
год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.05.2020
год. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 611,96 лв., представляваща мораторна
лихва върху неизплатената главница за периода от 26.06.2017 год. до 26.05.2020
год., и
-сумата от 680,00 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ***, Булстат ***, адрес: ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 197,39 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: