Решение по дело №147/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 50
Дата: 3 май 2019 г.
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20191500600147
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 50

                                              Гр. Кюстендил  3.05.2019 г. 

                                            В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на осемнадесети април  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                           

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА 

                                                                                   СИМОНА НАВУЩАНОВА

При секретаря Мая Стойнева и с участието на прокурора от КнОП БОЙКО КАЛФИН, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВАНД № 147 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемия А.В.Х., ЕГН **********,***, подадена чрез защитника му адв.Е.В., срещу Решение  № 34/12.02.2019 г. на КнРС, постановено по АНД №  1077/2018 г. по описа на този съд, с което е признат за виновен в извършване на престъпление  по чл. 296 ал.1 предл.ІІІ във вр. с чл.26 ал.1 НК, на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на *** лв., както и е осъден да заплати разноските по делото в размер на *** лв. С жалбата се атакува размера на наложената глоба. Моли се за изменение на решението, като се намали размера на глобата на *** лв.  Доказателствени искания не са направени.

      Становището на прокурора е за неоснователност на жалбата поради съответствие на размера на наложената глоба на целите на наказанието.

      Защитникът на обвиняемия адв. Е.В. счита наложеното наказание”глоба” за завишено по размер и несъобразено с обществената опасност на подзащитния му и с обшествената опасност на деянието и на целите по чл.36 НК, поради което моли глобата да се намали на *** лв.

      КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след собствено обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивната жалба за допустима като подадено в законовия срок и от надлежно легитимирано лице, но за неоснователна. Съображенията са следните:

        С Решение  № 34/12.02.2019 г. на КнРС, постановено по АНД №  1077/2018 г. по описа на този съд, обвиняемия А.В.Х., ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление  по чл. 296 ал.1 предл.ІІІ във вр. с чл.26 ал.1 НК - за това, че в условията на продължавано престъпление, в периода от *** часа на ***. до *** часа на ***., не е изпълнил Заповед за защита №10, издадена на ***г. от Кюстендилски районен съд по гр.дело №895/2017г.,  на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на *** лв., както и е осъден да заплати разноските по делото в размер на *** лв.

   Производството по делото е проведено по глава ХХVІІІ НПК, при условията на чл.373 ал.3 изр.І-во НПК – в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението.

   Фактическата обстановка е правилно установена при посочената хипотеза, като в съдебното производство не са събирани нови доказателства, с изключение на характеристични данни за обвиняемия и вносна бележка за заплащане на вноска по кредит от него. Затова не се налага преповтарянето на фактическата обстановка в настоящото решение.

   І-инстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствата, които са непротиворечиви и въз основа на които е установена възприетата фактическа обстановка.

    Настоящият състав споделя изложените правни съображения на І-инстанционния съд за обективната и субективна съставомерност на обвинението, която не се оспорва от обвиняемия и защитата, не се и атакува  с въззивната жалба. По тези съображеиня не се налага преповтарянето им в настоящото решение.

   С въззивната жалба е атакувано решението на КнРС в санкционната му част, относно размера на наложеното на обвиняемия административно наказание”глоба” в размер на *** лв. Правилно и законосъобразно е прието от първия съд, че са налице всички условия на чл.78 а  НК за престъплението по чл.296 ал.1 НК. Законодателят в чл.78 а НК е предвидил размер на тази глоба от *** лв. до ***лв.

    След като се запозна с всички доказателства в кориците на ДП , неоспорени от обвиняемия, настоящият състав намира наложения размер на глобата от *** лв. за законосъобразно определен и за справедлив, по следните съображения: Безспорно е установено по делото, че на **** г. обвиняемият е извършил 2 отделни деяния на различни места в гр. ****в рамките на по малко от половин час.

   В *** часа той е бил с колата си на кръстовището на ул.”****” и бул.”***” в гр.***, в близост до светофарите, когато А. А. взела детето им С. Х., към този момент на ** години, от детската градина”***”, намираща се на ул.”***”, в близост до кръстовищете на двете посочени улици. Обивняемият започнал да кара автомобила до тях, като през сваленото стъкло извикал детето и то отишло при него. Когато майката на детето св.А. А. помолила детето да се върне при нея, обвиняемият започнал да я плюе и да крещи:”***”.  С това си деяние обвиняемият е нарушил втория пункт от Заповед за защита № 10/*** г. на КнРС по гр.д.№ 895/2017 г. по описа на съда, с който пункт му е забранено  на основание чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗДНда приближава обитаваното от А.А. жилище в с.*** и детската градина с наименование”***” в гр. *** на ул.”***” на по-малко от 100 м.

     След като детето се върнало при нея, св.А. А. продължила пътя си към гарата в гр.****. Обвиняемият знаел накъде отиват, тъй като св.А. живее в с.***, ***а обищна, и ги пресрещнал отново на гаровия площад в гр. *** *** часа. Там започнал да крещи на св.А.:”****”. Св.А. била много уплашена, позвънила на тел.112 и направила оплакване за случилото се, за което има надлежни доказателства в ДП. С това си деяние обвиняемият е нарушил пункт първи от посочената в предния абзац Заповед за защита, с който е задължен на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН да ес въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. С. А. и малолетната им дъщеря С. Х..

    Предвид арогантния начин, по който са извършени двете деяния, съставляващи продължаваното престъпление по чл.296 ал.1 НК, въззивният съд приема, че определения размер на глобата малко над минималния такъв и под средния размер за законосъобразно определен и за справедлив. В кориците на ДП се съдържат и многобройни писмени доказателства, които са извън предмета на обвинението - написаните SMS-и от обвиняемия към св.А., които са с изключително обидно и цинично съдържание, както и съставения от МВР Предупредителен протокол от 2.10.2017 г./ на л.30 от ДП/на обвиняемия да не се саморазправя с лицето А. А. и семейството й и Справката от Дирекция”национална система 112” № 518/23.02.2018 г./ на л. 118 от ДП /за постъпилите обаждания от св.А. на този телефон за периода от 14.10.2017 г. до 4.12.2017 г., които са 6 на брой. Тези писмени доказателства установяват факти за нарушаване заповедта за защита във време извън предмета на обвинението. Но въззивният съд преценява посочените доказателства като съдържащи негативни характеристични данни за личността на обвиняемия – че въпреки заповедта за домашно насилие той по никакъв начин не е преустановил агресивните си действия, насочени към св.А., като е намирал различни форми за това. По тези съображения настоящият състав приема степента  на обществена опасност на обвиняемия за завишена, въпреки чистото му съдебно минало и представената пред първия съд положителна характеристика от съсед, които са положителин характеристични данни и представляват смекчаващи обстоятелства оп см. на чл.54 НК. В тази насока не се приема довода на І-инстанционния съд, че липсвали смекчаващи обстоятелства.

   Предвид изложеното настоящият състав намира размера на наложената глоба от *** лв. за законосъобразно определен и за справедлив. Този размер в най-пълна степен съответства на тежестта на извършеното престъпление   и на визираните в чл.36 НК цели на наказанието. Определеният размер на глобата не е непосилен за обвиняемия, каквито доводи е развила защитата пред І-инстанционния съд, тъй като има данни по делото, че той работи като ****.

    За прецизност и пълнота на изложениеот настоящият съд намира за необходимо да посочи, че не споделя довода на І –инстанционния съд, че липсата на самопризнание и съжаление за извършеното деяние е отегчаващо вината обстоятелства. Наличието на самопризнание и съжаление се преценяват като смекчаващи обстоятелства, но липсата им никога не е била третирана като отегчаващо обстоятелство. Но неправилността на този извод не се променя пхравилността на постановения като краен резултат съдебен акт, само се  извърши корекция в правните съображения за определения размера на административното наказание.

    По така изложените съображения съдът намира доводите на защитата за намаляване размера на глобата на *** лв. за неоснователни. Извън тези доводи при служебната проверка на решението не се откриха негови пороци, налагащи исканото от защитата изменени на решението в санкционната му част.

    Решението на КнРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    На основание изложеното и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/12.02.2019 г. на КнРС, постановено по АНД № 1077/2018 г. по описа на съда.

     Решението е окончателно.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: