ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
гр. Бургас, 24.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Даниела Д. Михова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20232000500090 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба вх. №
2370/06.02.2023 г. на БОС от ЧСИ И. П. Б., рег. № 705 на КЧ., с район на
действие - района на БОС, против решение № 1206/30.11.2022 г. по в.гр.д. №
20222100501818 по описа за 2022 година на БОС, за отмяна на протокол от
17.08.2022 г. по изп.д. № 252/2012 г. на Ч. И. Б., с който съдебният
изпълнител е разпоредил с постъпилата по делото сума в размер на 800 лв. да
бъдат погасени по реда на чл. 136 ЗЗД: сумата от 600 лв. - дължими по делото
пропорционални такси по т. 26 ТТР ЗЧ. и със сумата от 200 лв. - дължимата
от длъжницата месечна издръжка на взискателката. Твърди, че решението му
е станало известно едва на 31.01.2023 г., когато препис от него е изпратен от
съда за прилагане по изпълнителното дело. Ето защо за него правото да го
обжалва, не е преклудирано. Счита, че решението не е правилно. Излага
подробни аргументи. Моли да бъде отменено. Не сочи нови доказателства.
По делото е постъпил отговор против частната жалба от длъжника
по изпълнителното дело - Р. К. Д., ЕГН: **********, чрез адв. И. Н.. Твърди
се недопустимост на жалбата, а в случай, че това не се възприеме от съда -
неоснователност. Поддържа правилност на постановеното от БОС решение и
моли за потвърждаването му. Излага подробни аргументи. Също няма
доказателствени искания.
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Съдът, като взе предвид приложените по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по изп. дело № 20127050400252/2012 г. по описа на
1
ЧСИ И. Б. е образувано по молба от Д. П. И. и К. Х. И., с приложен
изпълнителен лист от 09.03.2012 г., издаден по гр.д. № 114/202012 г. на БРС в
полза на молителите, за подробно описаните в него суми, с произход -
ежемесечно задължение на длъжника Р. К. Д. за заплащане на издръжка.
Безспорно е, че в хода на принудителното изпълнение взискателят К.
И. е починал, но задължението за издръжка по отношение на втория кредитор
- Д. И., не е погасено, нито изменено и Ч. продължава да извършва
процесуални действия по събиране на суми за удовлетворяване на вземането
на взискателката.
Също така е безспорно, че по делото има множество несъбрани
такси, които по реда на чл. 81 ЗЧ., се дължат от длъжника.
Не се спори, че е постъпила сума в размер на 800 лв., от която Ч. е
заделил сумата от 600 лв. по т. 26 ТТР ЗЧ. и сума в размер на 200 лв. - за
заплащане на определената по ИЛ издръжка. Във връзка с това е изготвен
протокол от 17.08.2022 г. - стр. 125 по приложеното копие от изпълнителното
дело.
Правилността на цитирания протокол е била предмет на разглеждане
по в.гр.д. № 1818/2022 г. по описа на БОС и като е приел, че извършеното от
ЧСИ действие на практика представлява разпределение, въпреки че
обжалваният акт носи наименование „протокол“, окръжният съд го е обсъдил
по съществото му и го е отменил. С решението е дал възможност на страните
- взискателя и длъжника да го обжалват. Жалби не са постъпили и решението
на БОС е влязло в законна сила.
Първото възражение по настоящото дело от ответната страна - Р. Д.,
чрез адв. И. Н., е относно допустимостта на депозираната частна жалба, по
която е образувано производството по ч.гр.дело № 90/2023 г. на Апелативен
съд- Бургас. След като го обсъди, съдът приема следното:
Съгласно разясненията по т. 8 от Тълкувателно решение № 7/2012 г.
от 25 април 2013 г. ОСГТК на ВКС, съдебният изпълнител е лице,
легитимирано да обжалва определени действия, като напр. постановен в
охранително производство отказ на съдията по вписванията да впише
определени актове, по които производства съдебният изпълнител се явява
молител. В тези случаи действията на ЧСИ представляват съдействие при
упражняване на гражданските права на взискателя или на третото лице, на
което, примерно, е възложен недвижим имот.
Възлагането на разноски по изпълнението или приложението на
разпоредбата на чл. 136 ЗЗД не представлява подобна функция, а е
реализиране на частно вземане на ЧСИ, както приема т. 11 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и
затова съдебният изпълнител не е легитимиран да обжалва решенията на съда
по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК или пък по чл. 462 ГПК. В този контекст жалбата,
по която е образувано настоящото производство, се явява недопустима и
2
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото -
прекратено.
Само за пълнота на изложението и без това да засяга вече
формулирания по-горе извод за недопустимост на частната жалба на ЧСИ И.
Б., гр. Бургас, настоящият състав приема, че отмененият протокол от
17.08.2022 г. по изп. дело № 20127050400252/2012 г. по описа на ЧСИ И. Б. не
представлява протокол за извършено разпределение на постъпили по делото
суми по смисъла на чл. 460 ГПК. Както правилно е отбелязал Бургаският
окръжен съд, по делото има един кредитор, а частният съдебен изпълнител не
е кредитор на длъжника. В същия смисъл е и Решение № 60273 от 10.12.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2413/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис
Илиев.
В тези случаи, както е посочено в цитираното решение, при наличие
на събрани и постъпили суми по делото, ЧСИ може да изготви постановление
за разноски и да събере несъбраните такси, както се е случило в настоящото
дело, макар и това действие да е материализирано в т.нар. „протокол“.
Настоящият състав счита, че при наличие на постъпили суми по
изпълнителното дело, съдебният изпълнител не е задължен да се снабдява с
изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК, както сочи текстът на чл. 79, ал. 3
ЗЧ., а има право да ги събере. Аргумент в тази полза е и приетото в
разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г.
ОСГТК на ВКС, че таксите на Ч. по изпълнителното производство се ползват
с привилегия от първи ред и се удовлетворяват предпочтително от събраните
по изпълнението суми. Възприемането на обратното би означавало при едно
евентуално разпределение по реда на чл. 462 ГПК Ч. да не се ползва от
привилегията на чл. 136, т. 1 ЗЗД, а да се снабдява със заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, понеже самото извършване на разпределение
предполага недостатъчност на сумата за удовлетворяването на всички
кредитори.
При изложеното и като отново подчертава, че обсъждането на
правилността на действието на ЧСИ не засяга правото на ЧСИ на жалба
против поставеното от БОС решение, настоящият съд приема, че следва
определение в горния смисъл, което няма да подлежи на обжалване, съгласно
Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, Бургаският апелтивен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №
2370/06.02.2023 г. на БОС от ЧСИ И. П. Б., рег. № 705 на КЧ., с район на
действие - района на БОС, против решение № 1206/30.11.2022 г. по в.гр.д. №
20222100501818 по описа за 2022 година на БОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 90/2023 г. по описа
3
на Апелативен съд - Бургас.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати за сведение и прилагане по
изп. дело № 20127050400252/2012 г. по описа на Ч. И. Б. с рег. № 705 на КЧ., с
район на действие - района на БОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4