Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Русе, 26.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               Районен съдия: Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора…………………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 38/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0001377/14.10.2019г., издадено от Началник ОО„АА“- гр. Русе, против В.И.В., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.34, §.1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ №165/2014 г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл.93в, ал.2 от ЗАвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от В.И.В., чрез адв. А. Б. ***, упълномощен. Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения  представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура - гр. Русе не изпраща представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.09.2019 г., около 17,30 часа, жалб. В. управлявал ППС марка „Волво ФХ“ с рег. № СС 7020 АМ, с прикачено към него полуремарке с рег.№ СС 0145 ЕН, собственост на ю.л.“Кейси“ ЕООД, като в района на ГКПП “Дунав мост“ в гр. Русе служители към ОО„АА“- гр. Русе извършили проверка на водача и автомобила. Констатирали, че водача извършвал международен обществен превоз на товари от Р България за К Испания и бил извършил следното нарушение /цит./: „Водачът извършва превоз с МПС, оборудвано с дигитален тахограф, като не е използвал карта на водач, когато е управлявал превозно средство, попадащо в обхвата на Регламент 561/2006 г.“. Горното нарушение било установено, т.к. дигиталната карта на водача, след като била поставена в тахографа не отчитала никакви данни в устройството /технически не взаимодействала с него/, а след като още по време на проверката жалбоподателя я извадил и поставил наново в тахографа и управлявал процесното ППС няколко километра, дигиталната карта вече била технически годна за употреба и отчитала всички заложени в тахографа технически параметри относно извършвания от жалбоподателя превоз. За констатираното бил съставен АУАН бл. № 268134/03.09.2019 г., а в последствие и обжалваното наказателно постановление.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос. Ю. С., който свидетелства за релевантни на предмета на делото факти и обстоятелства.  

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено против жалбоподателя затова, че на 03.09.2019 г., около 17,30 часа, в района на ГКПП “Дунав мост“ в гр. Русе, жалб. В. управлявал ППС марка „Волво ФХ“, с рег. № СС 7020 АМ, с прикачено към него полуремарке с рег.№ СС 0145 ЕН, собственост на ю.л.“Кейси“ ЕООД, като извършвал международен обществен превоз на товари от Р България за К Испания и бил реализирал следното нарушение /цит./: „Водачът извършва превоз с МПС, оборудвано с дигитален тахограф, като не е използвал карта на водач, когато е управлявал превозно средство, попадащо в обхвата на Регламент 561/2006 г.“. Нарушението е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.

След като не е спазил задължението си към момента на проверката да извършва процесния превоз с поставена в тахографа карта на водач на ППС, която не отчита неговата дейност, жалбоподателят е нарушил императивните законови норми, но в случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”.

По делото става ясно, че в деня и веднага след извършване на проверката - 03.09.2019 г., жалбоподателят е отстранил нарушението, т.к. е установил техническия проблем, извадил и вкарал отново картата си на водач в дигиталния тахограф на управляваното от него ППС, и след като изминал няколко километра в Р България /без да изпълнява зададения му курс за превоз на товари от фирмата-работодател/ дигиталната карта на водач вече била технически изправна и отчитала всички заложени в тахографа технически параметри относно извършвания превоз, който му бил вменен да изпълни от работодателя. По делото се установи също, че за периода от 18.06.2019 г. – до 30.08.2019 г. жалб. В. е бил временно нетрудоспособен /по делото са приложени като доказателства болнични листи затова/, поради което и обективно е управлявал за първи път този т.а. след като отново е постъпил на работа. Освен това по делото не е доказано по несъмнен начин, че вмененото му нарушение е извършено виновно от субективна страна /умишлено или непредпазливо/ съгласно чл.6 от ЗАНН, т.к. е очевидно, че самия жалбоподател, е бил поставил картата си на водач в тахографа, и едва когато са му извършили адм. проверка е разбрал, че тахографското устройство има някакъв технически проблем, но с действията си е успял да го отстрани веднага, веднага след  приключване на проверката, а и реално процесния превоз още не е бил осъществен на практика /предвид това, че се отнася за маршрут от Р България – до К Испания/. По делото не са налице и данни/доказателства, че жалбоподателя  в предходни периоди от време е извършвал и други нарушения от този вид, за които да е бил санкциониран.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл. 6, чл. 12, чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗАвП, във вр. с Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и Регламент 561/2006 г.

С оглед на изложеното по-горе, Съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.93в, ал.2 от ЗАвП, във вр. с чл.34, §.1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г.

Неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

Административно-наказващият орган следва да заплати на В.И.В. сумата от 300 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г.

 

По гореизложеното, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001377/14.10.2019 г., издадено от Началник ОО„АА“- гр. Русе, против В.И.В., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.34, §.1, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл.93в, ал.2 от ЗАвП.

ОСЪЖДА ОО„АА“- гр. Русе да заплати на В.И.В. сумата от 300 лв.– разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

              Районен съдия :