РЕШЕНИЕ
№ 1651
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:................
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20231110150525
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ............., със седалище и адрес на управление
..........., представлявано от .............. – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответницата дължи посочените в исковата молба
суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат.
Ответницата Р. Н. Ч. с ЕГН **********, от .............., е
подала отговор, в който заявяват, че ползвател на имота е друг сънаследник, и
въпреки че тя самата има ¼ ид. част от топлоснабденият имот, няма достъп до
него и не го ползва. Моли исковете да бъдат отхвърлени с окончателния
съдебен акт по делото, не претендира заплащане на сторени разноски.
Третото лице-помагач ............., със седалище и адрес на управление
.......... не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
1
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
2
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото не съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на собственик на ¼ ид. част от топлоснабдения еимот, поради
което и с протоколно определение от 12.01.2024 г. съдът е отделил този факт
от обективната действителност като безспорен и ненуждаещ се от доказване.
Ответницата също така не оспорва факта, че ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия със съответното количество и качество до топлоснабдения
имот. Въпреки оспорванията, че ответницата не е ползвала топлинна енергия
в топлоснабдения имот, същата не е направила доказателствени искания нито
в отговора на исковата молба, нито в проведеното открито съдебно заседнаие,
с помощта на които да докаже твърдяните от нея факти. По делото са
назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, като
заключенията на същите не са оспорени от страните, и са приети като
доказаатеелства по делото. Видно от заключенията по двете експертизи,
размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период е общо
в размер на 3 364, 41 лева главница, и 572, 61 лева лихва, като ¼ част се
равнява на претендираните от ищеца суми. Следователно, като взе всичко
казано дотук предвид, съдът счита, че исковете по отношение главницата и
лихвата следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца,
на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение по делото
съдът определяя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за
заплащане на правната помощ в минимален размер от 100 лева, тъй като
делото е с не особено висока фактическа и правна сложност и размера на иска
3
е далеч под 10 000 лева. Следоветелно, общия размер на разноските, дължими
на ищеца възлиза на сумата в размер на 1 100 лева, както следва – 200 лева
държавна такса, 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Н. Ч. с ЕГН **********, от ............., да заплати
на ............, със седалище и адрес на управление .............
представлявано от ............ – изпълнителен директор, сумата в размер на
836, 13 лева /осемстотин тридесет и шест лева и тринадесет стотинки/
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от датаата на
завеждане на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 142, 03 лева /сто четиридесет и
два лева и три стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
09.11.2022 г., сумата в размер на 4, 97 лева /четири лева и деветдесет и
седем стотинки/ главница, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна
лихва от датаата на завеждане на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 1, 12 лева /един
лев и дванадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
09.11.2022 г., както и сумата в размер на 1 100 /хиляда и сто/ лева,
представляваща направените по делото разноски, както следва – 200 лева
държавна такса, 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - .........., със седалище и адрес на управление ...................
Банкова сметка на ищеца:
...............
4
BIC: ..............
.....................
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5