РЕШЕНИЕ
№ 9317
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110143918 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу ЛЮБ. ИВ. АЛ., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1183,25 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл. 43, вх. В, ет. 5, ап. 24, аб.
№ 221793, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 161,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018
г. до 23.03.2021 г.; сумата от 30,69 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 4,55 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018
г. до 23.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
20003/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искови претенции се оспорват като неоснователни. Ответникът излага твърдения, че по
делото не са представени доказателства, от които да е видно, че е собственик или ползвател
на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за сумите за
периода 05.2017 г. – 03.2018 г., включително част от сумата по обща фактура №
**********/31.07.2018 г., като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва и
претенцията за лихва при твърдения, че не е изпадал в забава, поради нищожност на
клаузите на чл. 33, ал.1 и ал. 2 от приложимите ОУ за процесния период. Сочи, че услугата
„дялово разпределение“ е извършена от отделно дружество, поради което счита, че ищецът
няма материално правна легитимация да получи стойността на услугата. Излага, че
задълженията за дялово разпределение също са частично погасени по давност. Не оспорва
количеството топлинна енергия, нито, че е налице плащане, поради което прави искане да не
се допускат съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. В случай че искът бъде уважен изцяло или
частично, прави искане на основание чл. 241 ГПК за разсрочване плащане на задължението.
С молба от 23.05.2022г. третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за
основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да
бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност,
в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Страните по делото не спорят и обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия в
претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност, че дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно въз основа на
метрологично годни средства за измерване, както и че е предоставена услугата дялово
2
разпределение на посочената в исковата молба стойност.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая, за установяване собствеността върху процесния имот са ангажирани писмени
доказателства – Окончателен разпределителен протокол от 10.02.1992г. на ЖСК
„Екструзия“ – кв. „Дървеница“, блок 43 „В“, гр. София и Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот в сградата на ЖСК „Екструзия“ от 23.06.2016г., от които се
установява, че ответницата ЛЮБ. ИВ. АЛ. е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот, а именно апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дървеница“, блок 43, вход „В“, етаж 5. Следователно, от така събраната доказателствена
съвкупност се установява по безспорен начин, че през процесния по делото период от
м.05.2017г. до м.04.2020г. ответницата е била собственик на процесния имот, поради което е
страна /потребител/ по неформалния договор за доставка на топлинна енергия при общи
условия.
Както беше посочено, обстоятелството, че имотът е топлоснабден и ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия в претендираното количество през процесния
период е безспорно по делото. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се
установява от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово
разпределение и протокол за отчет. Същевременно от приетото и неоспорено експертно
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и
компетентно изготвено, се установява, че общата стойност на доставената топлинна енергия
за процесния период и имот след отчитане на резултата от изравнителните сметки, е 1183,25
лева, като вещото лице е установило, че с изравнителните сметки за възстановяване не са
погасявани задължения за стари периоди и не е налице плащане на процесните вземания
/такова не се и твърди по делото/. Ето защо предявената срещу ответницата претенция за
цена на доставена топлинна енергия в размер на 1183,25 лева се явява изцяло доказана по
основание и размер.
На следващо място по делото е обявено за безспорно и от представените от ищеца
3
протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и
избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за
имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото
лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена
през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава на осъщественото от
ищеца възлагане по силата на сключения договор между него и третото лице като фирма за
дялово разпределение на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ, както и на посочената клауза от
общите условия на договора с потребителя. Индивидуалната стойност на услугата е
посочена в ценоразписa и се установява от експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза. От заключението се установява, че за процесния период от
м.08.2018г. – м.04.2020г. стойността на услугата е в размер на 30,69 лева, поради което
предявеният иск за тази сума също е изцяло доказан.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/
лихвата е начислена върху сумите по три броя общи фактури от 31.07.2018г., 31.07.2019. и
31.07.2020г., издадени след отчитане на изравнителните сметки за трите отоплителни
периода, включени в процесния период, и не е начислявана лихва върху прогнозните
месечни сметки. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно
потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл.
33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., задължението
за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна
лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да
е необходима покана, ето защо ответницата е изпаднала в забава за плащане на сумата.
Релевираните от ответницата възражения касаят предходната редакция на общите условия
на ищцовото дружество от 2014г., която е неприложима към настоящата претенция. Видно
от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за процесния период върху
главницата за топлинна енергия се равнява на общо 161,94 лева, следователно исковата
претенция за тази сума също е изцяло доказана по основание и размер.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
4
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата 4,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до 23.03.2021 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност, съдът
намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко
месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от
края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /09.04.2021г./ са погасени по давност вземанията за
периода от м.05.2017г. до м.11.2017г. включително. Вземането за цена на топлинна енергия
за м.11.2017г. е станало изискуемо на 14.01.2018г. с изтичане на 45-дневния срок считано от
01.12.2017г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.01.2021г. След
удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност
по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
21.03.2021г. – преди датата на заявлението /09.04.2021г./ Ето защо вземането за м.11.2017г.
и за всички предходни месеци са погасени по давност. Вземането за следващия месец –
м.12.2017г. е станало изискуемо на 14.02.2018г. и давността за него е следвало да изтече на
14.02.2021г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 21.04.2021г. –
след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.12.2017г. и за всички
5
следващи месеци не е погасено по давност. Ищецът, който носи доказателствената тежест,
не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза /таблица № 4/ за
обхванатия от давността период от м.05.2017г. до м.11.2017г. се дължи цена на топлинна
енергия в размер на 187,94 лева. Следователно за остатъка от процесния период от
м.12.2017г. до м.04.2020г. цената на доставената топлинна енергия се равнява на 995,31 лева
/1183,25 – 187,94/, до който размер искът е основателен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1183,25 лева и за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г. искът следва
да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 23.03.2021г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г. /включваща погасените по давност месеци/ се
равнява на 81,16 лева. Пропорционално на погасената по давност част от главницата по
общата фактура, погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на 46,56 лева.
Следователно за периода от 15.09.2018г. до 23.03.2021г. лихвата върху непогасената по
давност главница се равнява на 115,38 лева /161,94 – 46,56/. До този размер предявеният иск
е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 161,94 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
На последно място съдът установи, че към датата на заявлението липсват погасени по
давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до
м.04.2020г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 77,61 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 64,17 лева. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, за
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева или общо 425 лева. С оглед
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 351,40 лева. Ответницата
не е сторила разноски, но е била представлявана безплатно от адв. Ирена Джаджарова в
исковото производство, поради което адвокатът има право на възнаграждение съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв. Съдът определи размера на възнаграждението по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ на 326,63 лева, като с оглед отхвърлената част от исковете, на адв. Джаджарова
следва да бъде присъдена сумата от 56,56 лева.
По искането за разсрочване на изпълнението.
С отговора на исковата молба ответницата е направила редовно искане за разсрочване на
6
изпълнението на решението по реда на чл. 241 ГПК и е представила доказателства за своето
семейно, имуществено и здравословно състояние. От представената епикриза от УМБАЛ
„Св. Анна“, гр. София и експертно решение на I МБАЛ- София се установява, че
ответницата страда от двустранна тежка коксартроза, асептична некроза на главите на двете
бедрени кости, протрузия на ацетабулите двустранно АХ-II ст., хипертонично сърце,
световъртеж от централен произход, има и придружаващо заболяване от захарен диабет.
Ответницата е освидетелствана с 98% пожизнена трайно намалена работоспособност без
чужда помощ. Представено е разпореждане от 21.02.2013г. /неактуално/, на ТП на НОИ – гр.
София, съгласно което размерът на изплащаната на ответницата пенсия е 162,86 лева.
Съгласно представената декларация за семейно и имуществено състояние, ответницата е на
73 навършени години, неженена, месечният й доход е в размер на 370 лева от пенсия, като
има 150 лева месечни разходи във връзка със заболяванията, притежава едно жилище от 43
кв.м. в гр. София, в което живее, не притежава дялове или акции от дружества, нито
парични влогове. При така представената доказателствена съвкупност съдът намира
искането за основателно. При разполагаем месечен доход от 220 лева /след приспадане
разходите за лекарства/, и като взе предвид обичайния размер на разходите за препитание и
за заплащане на другите ежедневни и ежемесечни сметки, както и инфлационните процеси в
страната, съдът намира, че месечна вноска по процесните задължения в размер на 40 лева се
явява адекватна на материалното състояние на ответницата, без същевременно да води до
необосновано засягане интереса на ищеца. При дълг от общо 1556,95 лева /присъдени
главници, мораторна лихва и разноски/, задължението следва да бъде разсрочено считано от
влизане в сила на настоящото решение, на общо 39 месечни вноски, от които 38 равни
вноски от по 40 лева всяка и една окончателна вноска от 36,95 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ЛЮБ. ИВ. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. , вх. В, ет. , ап. ,
дължи на „Т С“ ЕАД, с ЕИК: , с адрес на управление: гр. С ул. Я“ № , сумата от 995,31 лева
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2017 г. до
м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Д“, бл. , вх. , ет. , ап. , аб. № 221793, ведно със
законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 115,38
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г., и сумата
от 30,69 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20003/2021 г. по описа на СРС, 175 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлонна енергия за разликата над
7
995,31 лева до пълния претендиран размер от 1183,25 лева и за периода от м.05.2017г. до
м.11.2017г., предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над 115,38 лева до пълния претендиран размер от 161,94 лева, както и предявения
установителен иск за сумата от 4,55 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 23.03.2021 г.
ОСЪЖДА Л. ИВ. АЛ. да заплати на „Топлофикация С“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 64,17 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 351,40 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т “ ЕАД да заплати на адв. И.Г. Д, САК, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С, ул. „П. П“ № , партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 56,56 лева,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство
на ЛЮБ. ИВ. АЛ. в исковото производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на задълженията на ЛЮБ.
ИВ. АЛ., произтичащи от настоящото решение и заповедта за изпълнение за срок от 39
месеца считано от датата на влизане на решението в сила, на равни месечни вноски от по 40
лева за първите 38 месеца и окончателна вноска от 36,95 лева на 39-тия месец.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8