Номер 1620.11.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 18.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
Секретар:Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20203000500364 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Възивницата М. В. Д. , редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. И.В., редовно упълномощен и приет от настоящата инстанция.
Въззиваемата страна Ч. А. М. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Л. Ш., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ
ПИСМЕН ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 364/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. В. Д. , подадена чрез
адв. Б., против решение № 357/12.06.2020 г., постановено по т.д. № 1750/2018
г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която жалбоподателката
е осъдена да заплати на Ч. А. М. сумата от 18449,81 евро, представляваща
1
платено от ищеца задължение на ответника към РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.08 г., за периода от м.08.10 г.
до 30.10.18 г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска -
30.10.18г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 155, ал.2 ЗЗД, както и
сумата от 3407,89лв., представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Жалбоподателката е настоявала, че решението
е неправилно - постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, при неправилно приложение на материалния закон и е
необосновано, като е молила за отмяната му и за отхвърляне на иска, както и
за присъждане на сторените по делото разноски. Оплакванията са за
допуснати нарушения при оценката на събраните по делото доказателства, за
погрешни фактически изводи и от там и за неправилни правни такива.
Въззиваемият Ч. А. М. , чрез адв. Л. Ш., е подал писмен отговор, с
който е оспорил въззивната жалба и по съображения за правилността на
решението в обжалваната му осъдителна част е молил за неговото
потвърждаване.
Решението не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част и е
влязло в сила.
Страните не са направили искания за нови доказателства.
АДВ.В.: Поддържам въззивната жалба така както е предявена, имам
доказателствени искания.
АДВ.Ш.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор с
изложеното в нея. Няма да соча други доказателства.
АДВ.В.: Моля да бъде допуснат повторен разпит на свидетелите Д. В. С.
и Й. М. Й., тъй като в обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че техните показания са неясни. Считам, че с оглед изясняване на
обективните факти по делото е необходимо повторният им разпит, който
според мен е следвало да бъде извършен още в първата инстанция по
инициатива на съда.
Второто ми доказателствено искане е за назначаване на СТЕ, която да
даде заключение, след като се запознае с всички материали по делото -
2
разпита на свидетелката Стоянова, както и да извърши оглед на ап.20 в бл.302
и ап.89 в бл.306 в ж.к. „Владислав Варненчик“, по отношение на това дали в
тези имоти има извършени ремонтни дейности и подобрения под формата на
обзавеждане, които са се случили след теглене на кредита от 29.10.2008 г. и с
оглед на твърдението, че средствата по този кредит, част от средствата по
този кредит са отишли именно за ремонт и поддръжка и обзавеждане на
семейното жилище, което е било ап. 20 към него момент. Следва да се
отбележи, че към този момент страните нито са били в развод, нито са били в
делба и все още това са представлявали семейни жилища, които са се
ползвали от доверителката ми, тя е живеела в ап. 20, където е отглеждала
дъщерята на страните. Това са факти, които не са обсъдени по никакъв начин
от първоинстанционния съд, въпреки наличието им в кориците на делото.
АДВ.Ш.: Считам, че и двете искания са неоснователни. Разпит на
свидетелите вече беше проведен, това доказателствено искане беше уважено.
И ако изобщо съществува думата неяснота в решението, за което не съм
сигурна по отношение на свидетелските показания, тя касае не
недоизясняване на някои от спорните факти, а обърканост и противоречивост
в излагането на тези свидетелски показания. Това от своя страна е дало
основание на съда да прецени, че изложените от тях факти са неистински, че
фактическата обстановка се различава от изложените в тези свидетелски
показания факти, поради което и не ги е кредитирал съда в решението си. Има
достатъчно изложени и убедителни мотиви за това защо те не се кредитират.
В този смисъл свидетелите не биха могли и да кажат нещо по-различно, те
изложиха всичко, което знаят с фактите, които са им известни. Не считам, че
искането е основателно, не е направено и с въззивната жалба.
По отношение на експертизата, такава също не беше поискана и
искането е преклудирано. Изложени са факти в отговора на исковата молба по
отношение на това, че с тези пари са извършени ремонти и не са предприети
процесуални действия по доказването на тези обстоятелства, не би могло да
се санира това поведение в настоящата въззивна инстанция и да се искат тези
доказателства сега.
Отделно от това, от твърденията за извършен ремонт са минали 11
години и обективно е невъзможно да се каже от съда има ли и кога
3
извършени ремонти. Аз твърдя, че в апартамента на моя доверител - № 89 в
бл.306, един от трите имота на бившите съпрузи, е извършен ремонт и той е
извършен през 2015 г., поради което очевидно извършването на този ремонт
сега не би могло да даде данни за това дали е извършен или не ремонт през
2008/2009 г. А съвсем трети факт е, че дори и да има извършен ремонт през
2008/2009 г. доказателства за това с какви средства е извършен той не може
да даде извършването на СТЕ. Може да са извършени последователно
няколко ремонта, без яснота кой и с какви средства ги е извършил дори и да
бяха извършени. В този смисъл считам, че и второто искане не може да бъде
уважено.
Съдът, след като съобрази направените от процесуалния представител
на въззивницата доказателствени искания, изслуша становището на
процесуалния представител на насрещната страна, съобрази материалите по
първоинстанционното и въззивното производство, съдържанието на
въззивната жалба, намира, че е налице хипотезата на чл. 266, ал.1 от ГПК, т.е.
настъпила преклузия за доказателствата, които въззивникът отправя за първи
път в днешно съдебно заседание. Във въззивната жалба няма позоваване на
допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, липсва направени
доказателстени искания, които да обосноват преодоляване на
регламентираната преклузия на процесуалния закон. Отделно от това в
първата инстанция, след изслушване на свидетелите, не са били направени
доказателствени искания за повторен разпит на свидетелите поради неяснота
на показанията. Оценката на свидетелските показания, извършена в
обжалваният първоинстанционен акт е въпрос, който ще бъде коментиран и
от настоящата инстанция в самостоятелна преценка на събраните от първата
инстанция доказателства.
На същото основание – настъпила преклузия за събиране на
доказателства във въззивното производство, следва да бъде оставено без
уважение искането за назначаване на посочената от процесуалния
представител на въззивника СТЕ. Отделно от това същата се явява съобразно
формулираните задачи неотносима към предмета на делото.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
4
ОСТАВЯ без уважение исканията на въззивницата за извършване на
повторен разпит на посочените свидетели и за назначаване на СТЕ с
поставените задачи.
АДВ.В.: Нямам други искания. Представям списък на разноските.
АДВ.Ш.: Представям разписка от кочана, това ни е единствения разход
за адвокатско възнаграждение.
Нямам възражения за размера, това е предвиденото в Наредба № 1
минимално възнаграждение по цената на иска.
АДВ.В.: Не правя възражения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения от процесуалния представител на
въззивницата списък на разноските и доказателствата за извършването на
такива.
ПРИЕМА и прилага представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
03.11.2020 г., ведно с посочване на заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
доверителката ми и отмените обжалваното решение на ВОС като неправилно
и незаконосъобразно. Освен изложените съображения във въззивната жалба
моля при постановяване на решението да вземете предвид, че явно със
сключването на договор за кредит с Райфайзенбанк доверителката ми е имала
фигурата на „сламен човек“, т.е. налице е една привидност по отношение на
5
това кой е действителния получател и действителния ползвател на този
кредит, което се подкрепя и от издадените писмени пълномощни от
въззиваемата страна. Ако страните бяха в такива лоши отношения то надали
подобни пълномощни биха били издадени от въззиваемата страна, така, че
явно целта на кредита е била именно получаването на средства от съпруга на
доверителката ми. При постановяване на решението липсват мотиви защо не
се кредитират показанията на свидетелката на въззивницата, предвид факта,
че става въпрос за свидетели, които имат преки впечатления относно фактите,
как са се ползвали средствата от този кредит и че въззиваемата страна М. е
получил по-голямата част от сумата по кредита лично. Общата
формулировка, която е използвана, че са вътрешно противоречиви, не се
подкрепят от това, което е протоколирано в протокола по делото. Следва да
се вземе предвид и многобройните писмени доказателства, които сочат на
това, че част от тези средства са използвани за обзавеждане, подобрения и
ремонти на семейното жилище на страните, като към този момент то е
представлявало семейна имуществена общност и няма доказателства, че
кредита е отишъл за лични нужди на доверителката ми. Не на последно място
в обжалваното решение съдът се е позовал на признание на факти, които
според мен не съществуват. Налице е напълно неправилно приложение на
ГПК по отношение на признанието на факти от страна. Доверителката ми не е
давала лични обяснения пред съда, не е давала такива обяснения и пред орган
на досъдебно производство и този извод на съда е много странен и напълно
незаконосъобразен. Твърденията, които процесуалният представител на
доверителката ми в различни съдебни производства са изведени от контекста
на тези производства и споровете по тях, които не са идентични с настоящия
спор, не могат да се тълкуват като признания на факти. Правя искане да ни
бъдат присъдени съдебните разноски. Моля за възможност за по-подробни
писмени бележки.
АДВ.Ш.: Уважаеми апелативни съдии, моля да не бъде уважавана
жалбата, да потвърдите решението на ВОС. Подробни писмени бележки съм
представила в първа инстанция. Представила съм и отговор на въззивната
жалба, като той проследява възраженията по жалбата такива каквито са
направени в тяхната поредност. Накратко само казвам - признанието, което
последно обсъждаше колегата е пълно и има доказателствена стойност на М.
6
Д., като отправено в писмен вид изявление до орган на публична съдебна
власт и в рамките на съдебно производство. Тогава тя е твърдяла по този
начин изгодни за себе си факти, за да придобие в лична собственост ателие №
3, един от трите имота, които бившите съпрузи са делили в рамките на
делбеното производство водило се между тях. В този смисъл съм цитирала
както становища по писмени документи, въззивни жалби, уточняващи молби,
които тогава е депозирала ищцата и които съдържат информация относно
заема теглен от „Райфайзенбанк“, в който забележете тя единствено е
кредитополучател. Няма как да е „сламен човек“ кредитополучателя, той е
основен длъжник в едно такова правоотношение по един договор за жилищен
кредит. Моят доверител дори не е поръчител в този договор, той единствено е
ипотекарен длъжник, за което не е нужно едно трето лице да бъде в каквито и
да е близки, родствени, сближени отношения с кредитополучателя, каквото е
и нашето твърдение, което бе и доказано в рамките на процеса.
Отделно мотивите в едно съдебно решение са абсолютно задължителни
за страните. Във вече водените производства съдът е преценил и е посочил, че
е налице фактическа раздяла, която налага и липса на принос при
придобиване на имущество, съответно разделеност - както икономическа,
така и духовна от 2003 г. края, началото на 2004 г. до момента на
постановяване на развода. В този смисъл е налице напълно имуществена и
лична самостоятелност на съпрузите, което е констатирано и не е било спорно
между страните, както в бракоразводното производство, така и по-късно във
воденото делбено такова. В този смисъл съдът няма и как да пререши отново
този въпрос, дори и да не бяха събрани каквито и да е доказателства по
отношение на твърденията и възраженията на другата страна.
И не на последно място-пълномощното, което другата страна сочи като
основание да се счита, че г-н М. е имал желанието да бъдат усвоени тези
средства, донякъде и за някакви негови нужди, е основание точно за
обратното. Пълномощното всъщност е съставено като текст и това бе
доказано от свидетелските показания от юриста, който тогава е бил помолен
да прегледа текста на пълномощното, изпратено от М. Д. към М. в Испания,
за да го подпише с мотива, че средствата, които са й нужни ще бъдат
употребени за ремонта на ателие 3, което по уверенията на бившата съпруга,
ателие не, но място за живеене, защото то всъщност има статут на ателие, но е
7
жилище, място за живеене на роденото от брака дете между двамата съпрузи.
Това е било единственият аргумент, с който живеещият по това време от 2004
г. до сега в Испания М. се е съгласил да стане ипотекарен длъжник. Това е и
основанието да считаме сега, че той плаща чужд дълг и има правен интерес
от това, тъй като това е единственото жилище, което той е получил след
допускането и извършването на делбата, има правен интерес да го заплаща
заради опасността при неплащане на повече от две редовни погасителни
вноски това жилище да бъде изнесено на публична продан, такъв какъвто е
закона и както е сключен и договора.
Подробно съм се спряла и на различните доказани факти и
обстоятелства при свидетелските показания и ССЕ. Моля да ги имате предвид
и да се произнесете с решение, с което да потвърдите вече постановеното
такова. Моля за присъждане на разноски.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззивницата
в едноседмичен срок от днес - до 25.11.2020 г. включително, да депозира
писмени бележки по съществото на спора, след което обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8