Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260007
гр. ВРАЦА,08.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 27.11.2020г., в състав:
Председател:Пенка Т.Петрова
Членове:Надя Пеловска-Дилкова
мл.с:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Горчева,като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело
N` 519 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба,подадена от Д.К.Т. ***, в качеството му на физическо лице и ЕТ,срещу
решение на РС гр.Враца от 22.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 229/2020г.,с което
са уважени частично предявените против въззивника искове с правно основание
чл.16 ал.5 ЗАЗ,като са изменени договори за аренда,подробно конкретизирани във
въззивната жалба в частта относно дължимото арендно плащане от въззивника за
разликата съответно от 27 лв.,25 лв.до пълния уважен размер от 35 лв.на дка за
всеки от договорите.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението в атакуваната му част е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения.Излагат се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна
на обжалваното решение,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което
предявените искове се отхвърлят в обжалваната част.
Противните страни чрез процесуалния си представител адв.М.Л. оспорват
въззивната жалба.Молят първоинстанционното решение в обжалваната му част да
бъде потвърдено.
Подадена е въззивна жалба и от
ищците по делото – арендодатели по договорите за аренда,предмет на делото
против същото решение на РС Враца,с която го обжалват в частта,в която като начален момент на
уважените им претенции е посочена
стопанската 2019г.-2020г.,а не стопанската 2018г.-2019г.,когато е заявено
искането.Иска се отмяна на решението в тази му част,като началният момент на
изменение на договорите се смята стопанската 2018г.-2019г.,когато е отпочнала
процедурата по изменение арендните договори в частта относно цената.
Противната страна оспорва тази въззивна жалба.Моли
да бъде оставена без уважение.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Настоящият състав намира
въззивните жалби за редовни от външна
страна,и процесуално допустими.Подадени са в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против актове на
съда,подлежащи на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледани по
същество и двете въззивни жалби са неоснователни.
Пред първоинстанционния съд
въззивниците ищци са предявили искове при условията на субективно и обективно
съединяване против въззивника-ответник с правно основание чл.16 ал.5 ЗАЗ,с искане съдът да се произнесе с решение, с което
да измени процесните договори,конкретизиранни в исковата молба в частта относно
размера на уговореното арендно плащане, като увеличи дължимото арендно плащане
от ответника/в качеството му на физическо лице или ЕТ/ за земеделските имоти,
предмет на договорите, от "не по-малко от 6/15лв./ лв. на дка", както
е посочено в договорите, на 40.00 лева
на декар предоставена площ, считано от стопанската 2018/2019г. до изтичане
срока на съответния договор.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
упълномощаването в процеса,респ.допустимостта на предявените искове.На следващо
място оспорва исковите претенции като неоснователни с оглед факта,че
ответниците са предложили на ищците увеличение на наемното плащане на 30 лв. на
дка.Искането е за отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноски.В
хода на устните състезания е изразено становище за уважаване на исковите
претенции до размера на 27 лв. за с.*** и 25 лв. за землището на с.***.
По делото
са събирани писмени доказателства.Назначена е и изслушана специализирана
експертиза.
Представени са в заверени фотокопия процесните
договори за аренда,предмет на настоящето производство,подробно цитирани в
исковата молба,и които настоящата инстанция не смята да цитира отново,които са
с идентично съдържание.
Съгласно чл.2 от договорите същите са сключени за срок от 10 стопански
години от 2010/2011г до 2020/2021г.
Съгласно раздел 3,чл.6 от договорите, е договорено арендно плащане в
размер на
Въззивниците - ищци са направили искане за увеличение на арендтното плащане
в размер на 40 лв. на дка, като са изпратили покани до ответника в тази
насока.На част от ищците ответникът е отговорил писмено,че е съгласен арендното
плащане да се увеличи на 30 лв./дка,считано от стопанската 2018-2019г.,с което
получилите отговори ищци не били съгласни,но на по-голяма част от тях/ищците/
същият не е отговорил съгласно нормата на чл.16, ал.4 ЗАЗ в едноседмичен срок
от получаване на поканата.
По
делото е назначена и изслушана специализирана експертиза,чието заключение е
възприето от съда,възприема се и от настоящата инстанция.Видно от заключението на
вещото лице по данни от Областна дирекция Земеделие гр.Враца размерът на арендното
плащане за землището в с.*** за стопанските години 2016/2017,
2017/2018,2018/2019г е в размер на 25 лв. на дка,а за землището на с.*** за 2016/2017г.-25лв
на дка, 2017/2018-29 лв. дка,2018/2019г - в размер на 27 лв. на дка.Вещото лице
в заключението си сочи,че размерът на арендното плащане, което ответникът е
извършил в полза на други арендодатели по сключени договори за аренда на
земеделски имоти за землището на с.*** и с.*** за стопанската 2018/2019г. е в
размер на 35 лв.
Други
относими доказателства по делото не са събирани.
При
така изяснената фактическа обстановка и
събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявените искове
за частично основателни,и ги уважил частично/всеки/,като увеличил арендното
плащане по всеки от договорите на 35 лв.,считано от стопанската 2019-2020г.
Въззивната
инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.16 ал.1 от ЗАЗ,
ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата,от които страните са
се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения,всяка от
страните може да поиска изменение на договора.В конкретния случай са доказани
предпоставките на чл.16 ал.1 от ЗАЗ - след
сключване на договорите за аренда обстоятелствата,от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията са се изменени трайно и това е довело до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения.
Към настоящия момент договорените суми за
аредни плащания не по-малко от 6лв. на дка са изключително ниски,което води до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения.Неоснователни са
доводите на въззивника-ответник,че е недопустимо изменение на арендната вноска
в пари,тъй като основното арендно плащане било уговорено в натура.Видно от
съдържанието на чл.6 от всички договори арендното плащане възлиза на 30 кг
зърно или парично изражение,уговорено между страните,но не по-малко от 6 лв.на дка,т.е.арендното плащане е уговорено
алтернативно.
Установено
е че размера на средните арендни плащания съгласно официалните данни на
Областна дирекция Земеделие гр.Враца е значително по-висок.По делото не са
ангажирани доказателства размерът на арендните плащания да е обвързан от
категорията на земеделската земя или други критерии както за данните от ОДЗ
гр.Враца, така и за арендните плащания направени от ответника.При липсата на такава
връзка и настоящата инстанция намира,че с оглед факта,че ответникът е заплащал
на другите арендодатели за последната стопанска година 35 лв. на дка. и за
землищата на двете села, то именно до този размер следва да бъде увеличено
арендното плащане и по отношение на въззивниците-ищци с оглед факта,че не е
обосновано и справедливо същите да получават по-нисък размер арендно плащане от
останалите арендодатели,които имат договорни отношения с ответника,който размер
при това положение се явява средната пазарна поземлена рента съгл.чл.8 ал. т.1
ЗАЗ. Действието на изменението съгласно константната практика по тези е за в
бъдеще,т.е. от стопанската 2019/2020г.С исковата молба въззивниците ищци са
поискали изменението на договорите да се смята от стопанската 2018г-2019г.,когато
са инициирали производство по изменение на арендното плащане,това искане е
предмет и на въззивната им жалба.Дори да е основателна претенцията на ищците за
стопанската 2018-2019г.,то първоинстанционният съд не се е произнесъл по това
искане с отхвърлителен диспозитив.Въззивниците-ищци не са искали допълване на
решението на РС в тази му част,поради което въззивната инстанция не дължи
произнасяне поради липса на съдебен акт в тази насока.
Пред въззивната инстанция И.Б.Ц. е
направил отказ от предявения иск,при което първоинстанционното решение в
частта,касаеща същия е обезсилено и производството против тази страна е
прекратено.
Доводите на въззивниците-ответници за
липса на процесуално представителство по делото и в този смисъл – за
недопустимост на предявените искове,съответно постановеното решение са неоснователни.Видно
от данните по делото всички ищци са упълномощили лично адв.Л. да предяви иск от
тяхно име и да ги представлява по делото.
При така изяснената фактическа обстановка
и двете въззивни жалби се явяват неоснователни.Като такива и двете следва да се
оставят без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото,при
неоснователност и на двете въззивни жалби разноските по делото пред въззивната
инстанция следва да се понесат от всяка от страните така както са направени.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 22.07.2020г.,постановено
по гр.д.№ 229/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........