№ 7
гр. Г.Т., 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20233220100197 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Д. В. Д. ЕГН ********** от с. К., общ. Т.,
ул. „Шеста“ №17, чрез пълномощник адв. Р. Б. с адрес за призоваване гр. Т.,
ул. „Св. Св. К. и М.” № 9, ет.1, офис 2 срещу М. М. Р..
В хода на съдебното производство пред РС Т. ответникът е починал, като
негови правоприемници в процеса са конституирани неговите наследници по
закон М. И. Р. ЕГН ********** от с. Г., общ. Т., ул. „Седма“№4, Г. М. П. ЕГН
********** от гр. Т., ул. „Св. Св. К. и М.” № 38 и М. М. Р. ЕГН **********
от гр. Т., ул. „Г.К.“№15.
Предявено е искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 1 800 лв., представляваща плащане на наем за земеделски земи :
имот №7093 с площ от 10 дка; имот№7091 с площ от 5 дка и имот №7092 с
площ от 5 дка, трите имота в землището на с. Г., общ. Т., за стопанската
2017/18г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба-8.07.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 600 лв. пропуснати
ползи от собствена реализация и сумата от 277 лв. обезщетение за забава до
предявяването на исковата молба.
Претендират се сторените разноски по делото в настоящото съдебно
производство.
1
В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
тримата ответници, чрез пълномощник адв. В. К., са изпратили отговор на
исковата молба. Оспорват исковете по основание и размер. Оспорват всички
изложени твърдения в исковата молба.
Предявено е възражение, че процесното парично задължение е погасено по
давност.
В исковата молба са изложени твърдения за обедняване на ищеца, изразяващо
се в разходваните от него парични средства в размер на сумата от 1 800 лв.,
представляващи платен наем за трите поземлени имота за процесната
стопанска година, както и приход от 600 лв., която парична сума той
пропуснал да получи от реализацията на добитата реколта от трите имота.
Твърди се, че ответникът владеел процесните имоти през процесната
стопанска година без правно основание.
С оглед на това съдът намира, че с исковата молба са предявени три
обективно съединени искове с правно основание чл.59 във вр. с чл.86 от
ЗЗД. Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установено
следното: Видно от приложеното по делото споразумение от 27.08.2017г. по
чл. 37в,ал.1 от ЗСПЗЗ между ЗК „Т. К.“и ищеца, в качеството им на
аредатори/наематели и ползователи на земеделски земи в землищата на селата
К.о и Г. е извършено комасирано ползване, съгласно което за стопанската
2017/18г. ищецът ползвал процесните три имота в землището с. Г..
На 14.02.2018г. ищецът, в качеството си на земеделски производител, заявил
пред Областна дирекция „Земеделие“ общо ползвана земеделска площ,
включително и в с. Г., със засети площи пшеница и други земеделски
култури. В анкетната карта на ищеца от същата дата са посочени трите
процесни поземлени имота с форма на стопанисване по чл.37в от ЗСПЗЗ.
Ищецът твърди, че на това основание засял през есента на 2017г. трите
земеделски имота с пшеница, която през лятото на следващата година била
пожъната от наследодателя на ответниците М. Р..
С писмена покана от 11.01.2019г. ищецът предявил на М. Р. исканията си да
му заплати процесната искова сума.
2
В показанията си свид. П. П., председател на ЗК „Т. К.“, твърди, че уведомил
М. Р. за сключеното с ищеца споразумение, тъй като до 2017г. комасирал
земеделски земи с него. След сключеното споразумение с ищеца последният
обработвал трите поземлени имота.
Свидетелите Н. Р., без родствена връзка със страните, и П. П., съпруг на
ответницата Г. М. П., заявяват, че М. Р. обработвал през посочената стопанска
година трите процесни имота по споразумение с председателя на ЗК „Т. К.“.
Свидетелите не са виждали писмено споразумение между двамата, като
уговорката винаги между тях била устна.
Показанията на първия свидетел се потвърждават от приложените по делото
писмени доказателства, поради което следва да бъдат оценени като
дстоверни.
Относно претендирания паричен размер на паричните обезщетения по делото
е приложена съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на вещото
лице е, че паричното обезщетение за ползването на земеделските земи по
посочените землища за стопанската 2017/18г., съобразно средния размер на
наемно/арендно възнаграждение за района е в размер на сумата от 90лв./дка.
Експертизата е установила средния размер на наемно/арендно
възнаграждение за района.
Относно прихода, който ищецът би получил от реализирана продукция, след
заплащане на рента за процесната стопанска година вещото лице изчислява
по статистически данни на сумата от 1 652.43лв.
Изводите на вещото лице относно средния размер на наемно/арендно
възнаграждение за района са обосновани и аргументирани, поради което
съдът кредитира заключението на вещото лице.
От така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: В случая наследодателят на ответниците е добил земеделска
продукция от процесните земеделски земи без да е имал правно основание за
това, тъй като ищецът е заявил за ползване по реда на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗ
земеделските земи за стопанската 2017/18г. Така ищецът е бил лишен от
наследодателя на ответниците да ползва на правно основание поземлените
имоти, както и от произтичащото от това право да добие и реализира
земеделската продукция, като вследствие на това е пропуснал ползи от
собствена реализация на продукцията.
3
Наследодателят на ответниците се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, поради което му дължи да върне това с което се е обогатил до размера
на обедняването на ищеца.
Паричното обезщетение за пропуснати ползи е установено от вещото лице в
размер превишаващ размера на предявената в исковата молба претенция, но
при липса на заявено искане от ищеца за изменение на иска чрез неговото
увеличение, паричният размер на дължимото обезщетение за пропуснати
ползи следва да бъде определен, така както е заявен в исковата молба.
Накрая следва да се посочи, че предявеното възражение за настъпила
погасителна давност е неоснователно, тъй като ищецът е предявил вземанията
си със завеждане на исковата молба в РС Т. на 8.07.2020г., преди изтичането
на общия пет годишен давностен срок по главните искове и преди изтичането
на тригодишния давностен срок относно плащанията за лихви.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира съединените искове по
чл.59,ал.1 и чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани по размер, поради което
следва да бъдат уважени, както са предявени.
Ищецът претендира сторените разноски по делото в настоящото съдебно
производство в общ размер на сумата от 1 346, 00 лв. както и разноските по
гр.д № 173/20 г. на РС Т. и по в.гр.д.№ 213/23г но ОС Д. следва: в общ
размер на сумата от 1 292, 46 лв.
В случая предявените искове са изцяло уважени, поради което основателно
е искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в съдебното
производство.
Като съобрази всичко изложено съдът :
РЕШИ:
Осъжда М. И. Р. ЕГН ********** от с. Г., общ. Т., ул. „Седма“№4, Г. М. П.
ЕГН ********** от гр. Т., ул. „Св. Св. К. и М.” № 38 и М. М. Р. ЕГН
********** от гр. Т., ул. „Г.К.“№15 солидарно да заплатят на Д. В. Д. ЕГН
********** от с. К., общ. Т., ул. „Шеста“ №17 следните парични суми :
сумата от 1 800 лв. главница, представляваща обезщетение за ползване без
правно основание на земеделски земи : имот №7093 с площ от 10 дка;
имот№7091 с площ от 5 дка и имот №7092 с площ от 5 дка, трите имота в
землището на с. Г., общ. Т., за стопанската 2017/18г., ведно със законната
4
лихва от датата на подаването на исковата молба-8.07.2020г. до
окончателното изплащане; сумата от 600 лв. пропуснати ползи от собствена
реализация на изработена продукция, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба-8.07.2020г. до окончателното изплащане и
сумата от 277 лв. обезщетение за забава върху главницата от 1 800 лв., за
периода от 1.01.2019г. до предявяването на исковата молба-8.07.2020г.
Осъжда М. И. Р. ЕГН ********** от с. Г., общ. Т., ул. „Седма“№4, Г. М. П.
ЕГН ********** от гр. Т., ул. „Св. Св. К. и М.” № 38 и М. М. Р. ЕГН
********** от гр. Т., ул. „Г.К.“№15 солидарно да заплатят на Д. В. Д. ЕГН
********** от с. К., общ. Т., ул. „Шеста“ №17 сумата в размер на 1 346, 00
лв., сторени в настоящото съдебно производство, както и разноските по гр.д
№ 173/20 г. на РС Т. и по в.гр.д.№ 213/23г но ОС Д. в общ размер на сумата
от 1 292, 46 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5