Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Добрич, 28.03.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
При участието на секретаря:
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №245/2019г. по описа на
ДОБРИЧКИЯ РАЙОНЕН СЪД и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 247 от ГПК.
Образувано е по почин на ищеца ДФЗ-гр.София,
чрез юрисконсулт Д.М. с молба с вх. №260637 от 18.02.2022г., за да бъде
поправена допусната ЯФГ в Решение
№260008 от 17.01.2022г. по гр. дело №245/2019г. по описа на ДРС, досежно размера на акцесорния иск за
търсеното обезщетение за забава. Иска се поправка на акта в тази част, тъй-като
ищецът бил направил изменение в размера на исковата си претенция и я намалил от
*** лв. на *** лв., така в
о.с.з. на 03.06.2021г. заявил, че претендира, съдът да осъди ответницата да му
заплати сумата от *** лв. - представляваща лихва
за забава върху размера на вземането за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2019г., а съдът е уважил този иск до
размера от *** лв. и го е
отхвърлил в частта за разликата до *** лв. като неоснователен.
С Разпореждане от 18.02.2022г. съдът е изпратил препис
от молбата на ищеца на ответницата с указания, че последната на осн. чл.247, ал.2
от ГПК може да подаде отговор в седмичен срок от получаването и.
Й.Т., чрез адв. Е.В. е получила разпореждането на съда
на 21.02.2022г. и в указания срок на 28.02.2022г. е депозирала молба, в която
моли да се уважи искането на ответника за поправка на ЯФГ в диспозитива на
съдебния акт.
Настоящото производство е с
Видно от съдебните книжа по делото, ищецът е заявил
акцесорна претенция, съдът да осъди ответницата да му заплати и сумата от„*** лв., представляваща лихва за забава върху размера на вземането за периода от 26.11.2016г. до
24.01.2019г.
В о.с.з. на 03.06.2021г., ДФЗ-гр.София е изменило
началната дата на периода на обезщетението за забава и вместо 26.11.2016г. е
заявило, че я претендира от 07.04.2017г.
Съобразно горното, с доклада по чл.146 от ГПК /обявен
на страните в същото открито съдебно заседание от 03.06.2021г./, съдът е
съобразил желанието на ищеца и така е докладвал акцесорния иск, като началния
момент на обезщетението за забава е от 07.04.2021г.
В хода на процеса, ищецът не е направил изменение в
размера на този същия иск.
От заключението на вещото лице Е.Р. по СИЕ, е
установено, че законната лихва за забава върху главницата от *** лв.,
дължима от Й.Т., изчислена от 07.04.2017г. до предявяване на исковата молба в
ДРС – 24.01.2019г. е в размер на *** лв.
Ищецът, нито
преди изслушване на заключението по СИЕ, нито след това е направил изменение на
размера на горния иск. След като е даден ход по устните състезания по делото в
о.с.з. на 06.12.2021г., ищецът е поискал да му бъде дадена възможност и срок,
за да представи писмени бележки. В указания 21-дн. срок, ДФЗ-София е депозирало
по делото на 30.12.2021г. такива бележки и от тях е видно, че претендира за
първи път *** лв. -
обезщетение за забава /върху главница в размер на *** лв./ за периода от 07.04.2017г. до
24.01.2019г. След като е даден ход по същество на делото се преклудира
възможността да се изменя иска на осн. чл.214 от ГПК. С представяне на писмени
бележки три седмици след обявяване на делото за решаване, този пропуск вече не
може да бъде саниран от страната.
Ако ищецът е счел, че съдът при обявяване на доклада
си по чл.146 от ГПК в о.с.з на 03.06.2021г. не е докладвал вярно и точно
размера на предявените искове, то е могъл да иска поправка на протокола, но и
това не е сторено.
Отделно от горното, към молбата си за поправка на ЯФГ
от 18.02.2022г., ищецът е приложил докладна записка от 03.09.2019г. от
директора на дирекция „Правна“ към ДФЗ до изп. директор на ДФЗ-С. с
предложение да се измени /намали/ иска за обезщетение за забава на *** лв. /като
не е посочено с колко лева се намалява размера/ за периода от 26.11.2016г. до
07.04.2017г. Цитираната молба не се съдържа по кориците на делото и отделно от
това, касае друго обезщетение за забава върху друга главница и за друг период.
С оглед гореизложеното, очевидно е, че съдът не е
допуснал в решението си явна фактическа грешка, поради което, молбата на ДФЗ-гр.София
за поправка на ЯФГ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, Районният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. №260637 от 18.02.2022г., подадена
от ищеца ДФЗ- гр.С.,
чрез юрисконсулт Д.М., за поправка на допусната ЯФГ в Решение №260008 от 17.01.2022г. по гр. дело №245/2019г. по описа на
ДРС, досежно размера
на акцесорния иск за търсеното обезщетение за забава, като бъде поправен
диспозитива на горепосочения съдебен акт и вместо постановеното в него, че се
осъжда ответницата Й.Т. да заплати на ищеца ДФЗ-София сумата от: „*** лв. /*** лева и ***стотинки/, представляваща лихва за забава върху размера на
вземането за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от *** лв. до
сумата от *** лв., като
неоснователен“, да се чете: „*** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща лихва за
забава върху размера на вземането за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2019г.“,
без да има отхвърлителен диспозитив.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: