Решение по НАХД №198/2023 на Районен съд - Бяла

МОТИВИ към Решение № 122 от 27.07.2023 г., постановено
по АНД № 198/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла

Производство по чл.4 и следващите от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за
борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
Производството е образувано по внесен от Районно управление - Бяла
при ОДМВР - Русе акт за констатиране проява на дребно хулиганство по чл.2,
ал.1 от УБДХ, съставен от М. Й. Д. - полицейски инспектор, срещу Я. А. Г. за
това, че на 28.12.2022 г. около 00:20 ч. в гр.Бяла, общ.Бяла, обл.Русе, ул.“Цар
Шишман“ № 2, в питейно заведение „Ореха“ извършва непристойна проява,
изразяваща се в отправяне на ругатни, псувни и обидни думи – „ела да те еба,
кога ще дадеш да те еба, мършо“, отправени към И. и опит да я удари в
главата, след което продължил с агресивното си поведение и провокирал
сбиване с А.Т. В. на публично място пред повече хора, с които действия грубо
нарушил обществения ред и предизвикал възмущението на присъствалите
свидетели, намиращи се в заведението.
В съдебно заседание Районно управление - Бяла не се представляват.
Районна прокуратура - Русе, Териториално отделение - Бяла, редовно
уведомени по правилото на чл.5, ал.2 от УБДХ, не изпращат представител.
Преписката се разгледа в присъствието на нарушителя Я.А.Г., който
участва в производството с упълномощен защитник - адвокат Я. П. от АК-
Русе.
Защитникът пледира за оправдаване на подзащитния му. Прави анализ
на събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания, като
счита за недостоверни тези на свидетеля В. като противоречащи на
показанията на свидетелите И. и П., акцентира че последните двама не сочат
нарушителят да е изрекъл каквато и да било обидна дума или да е удрял
свидетелката И., както и че са възприели поведението на подзащитния му
като думи на пият човек. Счита, че изреченото от подзащитния му
представлява по-скоро предложение, но не и обида. В заключение заема
позиция за липса на съставомерно деяние.
В хода на съдебното следствие нарушителят дава обяснения, че
процесната вечер седнал да се черпи в кръчма в гр.Бяла - „Ореха“, че няма
ясни спомени какво точно се е случило, защото бил „почерпен бая“, че
почерпката завършила зле, защото се опомнил в болницата с отворена рана на
веждата и скулата. Има спомен, че свидетелят А.Т.В., когото заявява че
познава отпреди, му нанася удар с юмрук, не помни каква е била причината за
това, нито дали и той е ударил свидетеля. Не помни дали въпросната вечер е
разговарял със свидетелите М.Г.И. и С.Я.П., които тогава видял за първи път,
не помни и дали нещо се е случвало помежду им. В последната си дума пред
съда моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Лицето Я.А.Г. е роден на 21.11.1979 г. в гр.Бяла, български гражданин,
с начално образование, неженен, неосъждан, работи, с постоянен адрес:
*****, ненаказван по реда на УБДХ. На 27.12.2022 г. срещу 28.12.2022 г.
същият се намирал в заведение „Ореха“ в гр.Бяла, където консумирал
1

алкохол. По същото време в заведението се намирали и свидетелите М.Г.И. и
С.Я.П., интимни приятели, както и свидетелят А.Т.В., приятел и колега с П.,
като същите били седнали заедно на маса. По едно време нарушителят Г. се
обърнал към свидетелката И. с думите „кога ще те еба“, на което нито тя,
нито свидетелят П. реагирали, тъй като възприели казаното като думи на
пиян човек, но свидетелят В. му направил забележка да не се занимава с тях,
надигнал се от масата и му нанесъл два-три удара с юмрук в лявото
слепоочие, от които Г. паднал на земята. В 00:31 ч. на 28.12.2022 г. Г. подадал
сигнал към „Национална система 112“. На място пристигнала полиция и
линейка на Бърза помощ. В 01:30 часа на 28.12.2022 г. пострадалият бил
откаран в МБАЛ „Юлия Вревска - Бяла“ ЕООД, където останал до 09:30 часа
сутринта. При прегледа медицинските специалисти установили наличието на
хематом в ляво на главата, рана в областта на лявата вежда с дължина 2-3 см.,
необилно кървяща, както и множество ескориации в областта на носа и лявата
зигоматична област. На 29.12.2022 г. Г. бил освидетелстван от лекар в
Отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев“ АД - Русе, като при
прегледа специалистът установил разкъсно-контузни рани над лявата вежда и
по лявата скула, кръвоизлив на лява очна ябълка, оток, кръвонасядания и
охлузвания по носа, клепачите на ляво око, лява скула и лява буза.
Впоследствие Г. подал жалба до прокуратурата срещу А. В. и С. П., заведена
с входящ номер от 25.01.2023 г., във връзка с която прокурор от Районна
прокуратура - Русе разпоредил проверка по случая от органите на МВР. С
постановление от 22.05.2023 г. прокурорът отказал да образува досъдебно
наказателно производство и тъй като счел, че Я. Г. е извършил действия
спрямо свидетелката М. И., които следва да се квалифицират като дребно
хулиганство по чл.1, ал.3 от УБДХ, изпратил преписката на Директора на
ОДМВР-Русе за предприемане на действия по компетентност. Във връзка с
последното на 06.07.2023 г. на Г. бил съставен акт за констатиране проява на
дребно хулиганство, въз основа на който е образувано е настоящото съдебно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от наличния
по делото доказателствен материал, събран и проверен по реда и със
средствата, предвидени в НПК - от обясненията на нарушителя Я. Г.,
частично от показанията на свидетелите М. И., С. П. и А. В., дадени в
съдебната фаза на производството, както и от събраните по делото писмени
доказателства - жалба вх.№ 493/25.01.2023 г. по описа на Районна
прокуратура - Русе; епикриза № 54/06.01.2023 г. на МБАЛ „Юлия Вревска“ -
Бяла ЕООД; съдебно-медицинско удостоверение от 29.12.2022 г. и
допълнение към съдебно-медицинско удостоверение от 12.01.2023 г. на
УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе; писмо рег.№ 10586р-508/28.03.2023 г. на
Дирекция „Национална система 112“, Отдел „Районен център 112“ - Русе;
прокурорско постановление от 22.05.2023 г. по преписка № 493/2023 г. по
описа на Районна прокуратура - Русе; писмо рег.№ 247000-807/13.07.2023 г.
по описа на Районно управление - Бяла; писмо вх.№ УРИ 247000-
179/14.06.2023 г. по описа на Районно управление - Бяла.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че дадените в рамките на
полицейска проверка обяснения, не могат да бъдат съобразявани, тъй като
фактическите изводи на съда следва да бъдат формирани само на базата на
надлежни доказателства, събрани по реда и със способите на НПК.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото не са налице съмнения за тяхната
2

достоверност и автентичност и като допустими и относими доказателствени
източници, допринасят за изясняване на обективната истина по делото.
При анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства,
съдът отчете евентуалната заинтересованост на разпитаните по делото
свидетели, предвид осъществените от свидетеля В. действия, намиращи се в
причинно-следствена връзка с получени от лицето, срещу което е съставен
акта за установяване на дребно хулиганство, телесни увреждания, както и
приятелските и професионални отношения между свидетеля В. и свидетеля
П., последният в интимни отношения със свидетелката И.. Показанията на
тези свидетели съдът подложи на детайлен анализ и ги съпостави с останалия
доказателствен материал по делото. Така в показанията си пред съда
свидетелят В. твърди, че процесната вечер Г. се обърнал към свидетелката М.
И. с думите: „курво, кога ще ми дадеш да еба“, както и че пет-шест пъти ú
казал “М., дай да те еба, ма“, като същата му отвърнала да се махне и да не се
занимава с нея, а Г. се пресегнал и ú ударил шамар. В показанията си
свидетелите И. и П. обаче категорично отричат да е имало нанасяне на удар
от Г. по отношение на И., като и двамата свидетели сочат, че Г. се е намирал
на известно разстояние от тях. Свидетелката И. е категорична, че физическо
съприкосновение между нея и Г. не е имало, че същият не е правил опити да я
докосва, хваща, удря. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П..
Касателно извършените от Г. действия тези двама свидетели заявяват, че
същите са се свели до словесни такива спрямо свидетелката И., като
свидетелят П. не може да си спомни точно изречените думи, които определя
като покана за полови отношения, като предложение за полов контакт между
Г. и И.. Свидетелката И. твърди, че Г. я обиждал и псувал, като на поставения
ú от съда въпрос какви точно са били изречените от Г. спрямо нея думи,
същата заяви, че казаното било: „кога ще те еба“. Съпоставяйки така
заявеното от свидетелката с показанията на свидетеля П. съдът счита, че
заявеното от Г. по своята същност представлява един вид неприлично
предложение, формулирано при използване на вулгарна дума. Съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля В. досежно думата „курво“, нанасянето на
удар от Г. спрямо И., както и че отправените от Г. към И. реплики са били
няколко на брой - същите са изолирани и противоречащи на останалите
свидетелски показания, като и в съчетание със заявеното от свидетеля, че
десетина дни преди това е имало подобен случай с Г. с други хора, съдът
счита показанията в тази им част за опит за придаване на някаква значима
причина, основателен повод, които да оправдаят нанасянето на удари от В. в
областта на главата на Г., за които свидетелят признава по време на разпита
си пред съда, като признава още, че Г. нито е ударил свидетеля, нито е
посягал да му нанесе удар. Тук е мястото да бъде посочено, че съдът не дава
вяра на показанията на свидетелите И. и П. касателно събитията, при които Г.
е получил наранявания. Свидетелката И. твърди пред съда, че не помни нищо
за станалия вечерта бой, не разбрала повода за същия, когато той започнал
излязла да пуши цигара пред заведението и след като влязла обратно видяла
Г. да лежи на земята. В показанията си пред съда обаче свидетелят П.
категорично отрича свидетелката И. да е излизала от заведението по време на
боя. Според показанията на този свидетел след започването на боя,
участниците в който не може да каже кои са били, свидетелят В. отишъл да
види какво се случва и след това се върнал обратно на масата им, но не
коментирали нищо по въпроса. Помни само, че след това видял „нещо
ожулено“ по главата на Г.. Очевидно за съда е, че свидетелите И. и П. не
3

желаят да кажат какво точно са възприели като действия от свидетеля В.
спрямо Г., като показанията на свидетеля В. и П. опровергават показанията на
свидетелката И., че същата не е била в заведението по време на нанасянето на
ударите на Г., а показанията на В., които кореспондират в тази си част и със
заявеното от Г. по време на изслушването му пред съда и с приобщените по
делото медицински документи, опорвергават заявеното от свидетеля П., че
при започването на боя свидетелят В. е бил седнал на масата и че
впоследствие е отишъл да види какво става. Досежно нанасянето на ударите
спрямо Г., съдът съобрази и заявеното от свидетелката И., че отправената от
Г. покана за интимни отношение спрямо свидетелката е била еднократна,
последвана от „забележка“ от свидетеля В. и възникнал в последствие бой,
като в показанията си свидетелят П. също сочи, че словесните действия на Г.
спрямо И. са били еднократни и че нарушителят преустановил поведението си
след „забележка“ на свидетеля В..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.1, ал.3 от УБДХ „дребно хулиганство“ по смисъла на
указа е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или
други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта
или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия,
с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-
ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325
от Наказателния кодекс. От посоченото следва, че за да е налице дребно
хулиганство трябва да е извършено деяние, което с оглед на своите
субективни и обективни признаци да попада в една от посочените групи.
Безспорно установено по делото е присъствието на нарушителя Я. Г. на
27.12.2022 г. срещу 28.12.2022 г. в питейно заведение „Ореха“ в гр.Бяла.
Безспорно установено е и че същият на публично място - в заведението, пред
повече хора - присъстващите по това време клиенти, е отправил неприличен
израз към свидетелката М. И., изричайки думите „кога ще те еба“.
Анализирайки събраните по делото доказателства и съобразявайки ги с
границите на повдигнатото обвинение съдът намира за недоказано в
настоящото производство обвинението Г. да е употребил думата „мършо“
спрямо свидетелката И., да е отправял ругатни и псувни /неконкретизирани в
акта за констатиране проява на дребно хулиганство/, да е направил опит да
удари свидетелката И. в главата и с агресивно поведение да е провокирал
сбиване със свидетеля А. В.. Макар и формално поведението на Г. да
осъществява признаците на непристойна проява, доколкото отправените от
същия думи към свидетелката М. И. по същество представляват неприличен
израз на публично място пред повече хора, осъщественото от нарушителя
съдът не намира за съставомерно от субективна страна, тъй като не се
установи Г. изначално да е имал намерение и цел да провокира обществото,
да нарушава обществения ред, респективно да проявява ярка демонстрация и
пренебрежение към порядките и морала. За да е налице дребно хулиганство
освен самата обективна проява, същата трябва да е насочена към нарушаване
на обществения ред и от субективна страна да изразява явно неуважение към
обществото, като антиобщественият характер се съзнава от дееца, какъвто
настоящият случай не е. Събраните по делото доказателства сочат, че думите
на Г. са отправени към конкретно лице, като същите представляват един вид
предложение за интимни отношения, макар и заявени по не особено галантен
4

и приемлив от морална гледна точка начин. Това поведение на Г. несъмнено е
било повлияно от употребения от него алкохол, за което свидетелстват и
свидетелите И. и П., които заявяват че са възприели думите на Г., като думи
на пиян човек и не са му обърнали внимание. Поведението или по-скоро
липсата на реакция на прекия адресат на заявеното - свидетелката И., както и
на нейния интимен приятел - свидетелят П., по същество представляват
оценката на гражданите към това поведение на нарушителя, т.е. липсва
предизвикано възмущение у присъстващите. Макар свидетелят В. да е
реагирал на поведението на Г., реакцията на същия съдът намира за
неуместна, доколкото думите на Г. не са били насочени към него, нито
свидетелят се намира в някакви близки, особени отношения с М. И., за да
„защитава“ същата. Установените по делото факти опровергават обвинението
за агресивно поведение на Г. към когото и да било, като доказателствения
материал не установява каквито и да било действия на нарушителя по
отношение на този свидетел. Вместо да потърси съдействието на органите на
реда, в случай че е имало нужда от някакво противопоставяне на поведението
на Г., свидетелят В. взема нещата в свои ръце и „въдворява“ ред, очевидно с
оглед на предходни събития с Г., станали достояние на свидетеля, за каквито
същият заявява в показанията си пред съда, а не като израз на възмущение от
поведението на Г. процесната вечер. Тази реакцията съдът счита и за
несъразмерна с поведението на Г., доколкото срещу нецензурна реплика и то
отправена към друго лице, свидетелят противопоставя нанасянето на удари в
областта на главата, довели до телесни наранявания и увреждания у Г..
В обобщение на изложеното по-горе и изтъкнатите съображения, съдът
намира, че не са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.1, ал.3 от
УБДХ за налагане на административно наказание, поради недоказаност на
част от обвинението от обективна страна, както и липса на съставомерност на
осъщественото от субективна страна, с оглед на което призна Я. Г. на
невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение.
Така мотивиран, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	122
Дата:	27 юли 2023 г. (в сила от 27 юли 2023 г.)
Съдия:	Лилия Методиева Ненова

Дело:	20234510200198
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юли 2023 г.

Решение по НАХД №198/2023 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите