Номер 382918.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503358 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №49679/24.07.09.2020г. на ГД “Гранична
Полиция“ MВР, действащ чрез юрк. Кр. Иванова против Решение №2837/03.07.2020г.,
постановено по гр. дело №15400 по описа за 2019г. на РС-Варна, с което въззивникът е
осъден да заплати на В. С. В. ЕГН ********** сумата от 1663.60 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 245 часа за периода
от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда–30.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. В жалбата се излага, че решението
е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за
неправилен извода на съда за основателност на иска за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден нощен труд. Излага, че при изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Твърди, че ищецът има
качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, като ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към
конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключват по отношение на
последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от
тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко
препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага
"съответно", а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята
следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на
конкретните правни норми. Напротив, твърди, че предвид качеството на ищеца на държавен
служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с
ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него
наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. Счита, че положеният
от едно лице труд в определения от работодателя или от закона отчетен период
представлява съвкупността - сбора от отработените часове дневен и нощен труд и
резултатът от сумирането установява, дали общо положеният труд е в рамките на нормата за
продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което
1
надвишението представлява извънреден труд. По тази причина при лица, които полагат
едновременно и двата вида труд, не може да се говори за "извънреден нощен труд", както не
би могло да се говори и за "извънреден дневен труд". Трудът или е в нормите за
продължителност, или част от него е извън тях. В ЗМВР, в който се съдържа специалната
правна уредба на правоотношението на ищеца по повод полагания от него труд не е
предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-
малко 0.25 лв. на отработен нощен час и ясно е определено, как става установяването на
положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и
компенсирането му по друг начин. Липсата на такава разпоредба в ЗМВР и наредбите му не
съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на
материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на
правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно
трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната
администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - няма
основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са
обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална
продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми,
уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват
действието на общите. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение,
с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение. Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемият не е депозирал писмен отговор в предоставения му за това срок по чл.
263 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№49679/24.07.09.2020г. на ГД “Гранична Полиция“ MВР, действащи чрез юрк. Кр. Иванова
против Решение №2837/03.07.2020г., постановено по гр. дело №15400 по описа за 2019г. на
РС-Варна.
НАСРОЧВА производството за 16.12.2020г. от 09.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3