Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Нови пазар,
20.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Нови пазар, в публичното си заседание на
двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при
секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №360 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Подадена е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна
на Т. И.С., в качеството му на представляващ „Айсис“ – ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „****“ №***, против наказателно
постановление №27-0000862 от 11.10.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр. Ш., с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 лв.
Жалбоподателят счита, че постановлението е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона. С акта за установяване на
административното нарушение било констатирано нарушение на чл.62, ал.1 от КТ,
но в акта не били посочени конкретните елементи на трудовия договор, заради
които актосътавителят приел за осъществено това нарушение. Проверяващият се
позовал на попълнена от лицето Д.М.М.декларация, но данните от тези декларация
не водели до извод за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Действително Д.М.се
намирал в обекта на жалбоподателя в деня на проверката, но за да пита дали може
да бъде нает на работа, да му бъде обяснено какви документи следва да подготви.
Също така по време на проверката М.не бил на работно място, с работни дрехи,
или в двора на дружеството, а се намирал зад сграда в двора. Подадената
декларация от Д.М.била съставена в нарушение на ЗЛС, тъй като той бил
непълнолетен, а липсвало изразено съгласие на родител. Поради това декларацията
не удостоверявала валидно волеизявление. При установяване на нарушението и в
хода на събирането на доказателствата административният орган не установил родители
или попечители на Десислав М., а липсата на участие и съгласие на такова водела
до съществено процесуално нарушение. Също така в хода на административното
производство имало други процесуални нарушения – не било ясно за какво е
наложено административното наказание, тъй като описанието на нарушението
представлявало смесване на три отделни хипотези на три отделни задължения.
Актът и наказателното постановление не съдържали надлежно описание на
нарушението, с което не били изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1
т.5 от ЗАНН. По тези съображения, развити подробно в жалбата, представителят на
дружеството моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт
Д. И. счита, че в случая от събраните доказателства безспорно се доказва
осъществен състав на административно нарушение. Счита, че наказателното
постановление е законосъобразно и правилно. Поради тези съображения,
представителят на въззиваемата страна моли, постановлението да бъде потвърдено.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради
което се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение
№27-0000862 от 13.09.2019 г.
актосъставителят С.Р.К. е констатирала, при извършена проверка на 20.08.2019 г.
по спазване на трудовото законодателство в обект на „Айсис“ – ООД – консервна
фабрика в гр. К., ул. „***“, №**, че дружеството-жалбоподател, при
осъществяване на дейността си, в качеството си на работодател, е нарушило
разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е уредило като трудови
правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила и е приело на
работа в обекта, без да е сключило трудов договор в писмена форма, с лицето Д.
М.М., роден на *** г. Актосъставителят е отбелязала, че с това жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Въз основа на така съставения и връчен акт за
административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Шумен е издала наказателно постановление №27-0000862 от 11.10.2019 г., с което за установеното нарушение, на жалбоподателя,
на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за това органи, както и че същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в акта за нарушението, така и в постановлението е налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Квалификацията на нарушението също е правилно определена. Предвид това съдът смята за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
Като съобрази събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите С.Р.К., М.М.М., Г.П.П., З.С.Ф., Б.Б.Н.,
П.В.Т. и Н.С.Г., както и писмените доказателства, представени в заверени копия
– протокол за извършена проверка №ПР 1927559, съставен на 13.09.2019 г.; декларация
по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 20.08.2019 г. и копия на страници от книга за
начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, съдът
намира, че безспорно по делото са установени следните факти:
На 20.08.2019 г. в обект на
дружеството-жалбоподател – консервна фабрика, находяща се в гр. К., обл. Ш.,
ул. „****“, №**, била извършена съвместна проверка от страна на служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш. - свидетелите С.Р.К., М.М.М. и Г.П.П. и
полицейски служители, сред които свидетелите П.В.Т. и Н.С.Г.. Проверката била
по повод наличен сигнал, че във фабриката работят хора без сключени трудови
договори. Около 10,00 часа проверяващите били на входа на обекта, където се
представили на служителя на портала на дружеството. Те, обаче не били допуснати
в обекта, а им било обяснено да изчакат, за да бъде уведомено ръководството на
фабриката. Около половин час проверяващите чакали пред обекта, след което управителят
на дружеството отворил и заедно, с друг служител на фабриката допуснали
проверяващите вътре. Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към
всеки от служителите на инспекцията имало и представител на полицията. Започнали
обход на обекта в различни посоки из производствените помещения.
Актосъставителят К. отишла в цеха, където се пълнели домати; свидетелят М.М.
проверявал производствения цех, находящ се в средата на фабриката, в който
имало пълначна линия, автоклави; а свидетелят Г.П. тръгнал към помещението, в
което се стифира (опакова на бройки) готовата продукция. В този момент в цеха
за стифиране не се работило, но П. забелязал, че в цеха е извършвано опаковане,
тъй като по линията имало буркани, непълни палети. След това свидетелят П.
помолил управителя на дружеството да му покаже пароцентралата, за да извърши
проверка и там и на път към пароцентралата П. забелязал, че всички врати на
производствените помещения били затворени от вътрешна страна с катинари. В
близост до пароцентралата имало навес с паднала стена. На връщане от
пароцентралата свидетелят попитал управителят на дружеството какво има в
пространството между задната стена на навеса и оградата на фабриката, на което
получил отговор, че няма нищо и това място не се ползва. П. решил да провери,
минал през съборената стена, направил още няколко крачки и в ъгъла между южната
и източната стена на фабриката, зад работните помещения видял хора, около 60-70
човека, които стояли там. Някои носели найлонови престилки, шапки и ръкавици.
Свидетелят П.Т. – служител на полицията познавал някои от тях и ги питал какво
правят там и хората му отговорили, че не правят нищо лошо, а отишли да „изкарат
някой лев“. Между намиращите се там хора имало и непълнолетни, един от които
бил Д.М.М.. На актосъставителя той съобщил, че в същия ден е отишъл във
фабриката в 07, 00 часа и ще работи до 17,00 часа; работата му се състояла в
това да реди буркани с консерви домати, за което ще получи възнаграждение от 25
лв. Тези изявления непълнолетният вписал и в горепосочената декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която съставил в присъствието на инспектор „Детска
педагогическа стая“ при РУ – Нови пазар – свидетелят Н.С.Г.. Проверяващите
установили също така, че непълнолетният няма сключен трудов договор в писмена
форма за работа в „Айсис“ – ООД.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото доказателства, също посочени по-горе. От анализа на установените факти съдът счита, че с категоричност се доказва наличието на осъществен състав на административно нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, поради което и законосъобразно против дружеството - жалбоподател е издадено наказателното постановление. На първо място е безспорно, че на 20.08.2019 г. – в деня на проверката Д.М.М.се е намирал във фабриката, където е извършвал дейност, която по всичките си характеристики е била съответстваща на задълженията на работник в консервна фабрика. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, в какво качество е бил приет на работа работникът, е без значение за състава на обсъжданото административно нарушение. Достатъчно е работникът да е бил приет на работа, независимо каква, без с него да е сключен трудов договор в писмена форма, за да е осъществен съставът на нарушението. Съдът счита, че по делото е безспорно доказано и обстоятелството, че извършваната от Д.М.М.работа е била със знанието и съгласието на работодателя, защото той е бил допуснат във фабриката и му е било показано какво да работи от служител на фабриката, което и М.изрично е вписал в декларацията.
Посочените от жалбоподателя свидетели - З.С.Ф. и Б.Б.Н. – служители в дружеството, твърдят в показанията си, че всички хора, открити при проверката в двора на фабриката, сред които и Д.М.М., са били там, тъй като в този ден те пристигнали, за да подадат молби за работа в обекта, но изчаквали разяснения от администрацията на дружеството, и никой от тях не работел в обекта. На тези твърдения съдът не дава вяра, а счита, че са пристрастни и дадени с цел да установят липса на нарушение. Съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите – служители на ДИТ и на свидетелите – служители на полицията, тъй като те са безпротиворечиви, а се подкрепят напълно и от данните от писмените документи по делото. Безспорно установените факти, които и посочените от жалбоподателя свидетели не отричат са, че на 20.08.2008 г. Д.М.М.се е намирал във фабриката, на място в ъгъла между южната и източната стена на фабриката, зад работните помещения, където бил заедно с още множество хора. Ако самият М.и останалите хора е трябвало в този ден да подават молби за работа, включително ако е трябвало и да изчакват, то те не би следвало да са в отдалечен и скрит район в във фабриката, и не би следвало управителят да съобщава, че там няма нищо. Съдът приема за безспорно доказан факта, че М.е работил този ден в обекта, защото и самият той е потвърдил това устно пред проверяващите, а и писмено – в декларацията.
Жалбоподателят е възразил, че декларацията,попълнена от М., не следва да се отчита като доказателство по делото, защото тя била съставена, без присъствие на родител или настойник на непълнолетния М.. Това възражение съдът счита за неоснователно. Съставената от непълнолетния декларация в случая не представлява извършване на правно действие, за което е необходимо родителско съгласие, а представлява писмено изявление на непълнолетно лице, което в случая е дадено в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“, като за това изявление не е необходимо родителско съгласие.
Предвид горното съдът счита, че в случая е осъществен състава на административното нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, поради което законосъобразно против жалбоподателя е съставено наказателно постановление.
По отношение на наложената с постановлението имуществена санкция съдът счита, че тя е законосъобразно наложена по вид, както и по размер, като е определена в минималния размер на предвидената в закона санкция, при обоснована преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването му.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-0000862
от 11.10.2019 г. на Директора на
дирекция ”Инспекция по труда” - гр.Ш., с което на „АЙСИС“ – ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „***“ №149, представлявано от Т. И. С., на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за
осъществено административно нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: