№ 108
гр. Варна, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20253000600188 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на адвокат Д. З., като
защитник и процесуален представител на Т. Т., за възобновяване на НОХД №
114/2024 г. по описа на Районен съд Разград, и връщане на делото за ново
разглеждане, а в условията на алтернативност – за оправдаване на осъдения.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа
искането, осъденият моли да се вземе правилно решение, а прокурорът от
въззивната прокуратура оспорва основателността на искането по съображения
за липса на нарушения при постановяване на съдебните актове в инстанциите
по същество.
Съставът на Апелативния съд във Варна извърши проверка по доводите
и намери, че подаденото в срок искане е неоснователно.
Предметното наказателно производство е приключило в две инстанции.
С присъда № 67/21.11.2024 г. по НОХД № 114/24 г. състав на Районен
1
съд Разград е осъдил Т. по чл.144, ал.3, т.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на
една година и четири месеца лишаване от свобода, с отлагане на изпълнението
и изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК – три години, както и да заплати на Р.
Т. 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
С решение № 51/01.04.2025 г. по ВНОХД № 36/25 г. състав на Окръжен
съд Разград е изменил присъдата, като е признал Т. Т. за невиновен да е
извършил на 08.08.23 г. престъпление по чл.144, ал.3 от НК чрез блъскане с
лек автомобил, и го е оправдал за това деяние.
Не са налице твърдените от искателя нарушения на процесуалните
правила.
Разбирането, че съставът на окръжния съд се е произнесъл със съдебен
акт, несъответстващ по вид на упражненото с вземането на решение по
същество правомощие, не може да бъде споделено.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обвинителен акт срещу Т. Т.,
в който му е било повдигнато обвинение за продължавано престъпление,
извършено във времето от 12.06. до 08.08.2023 г., и квалифицирано по чл.144,
ал.3, т.1, вр.чл.26 от НК. Броят на отделните деяния, които формират
продължаваното престъпление, е бил уточнен изрично за първи път в
заключителната част на обвинителния акт, чрез използваната фраза „…на
четири пъти се заканил с убийство…“. С присъдата Т. е бил осъден в пълно
съответствие с юридическото обвинение, но в частично с фактическото,
доколкото в диспозитива на присъдата е бил признат за виновен, че се е
заканил с убийство на три пъти, а в мотивите са изложени аргументи относно
обвинителните факти, относими към датата на довършване на престъплението
– 08.08.23 г., и невъзможността някои от тях да бъдат подведени под състава
на конкретно предложения материален закон.
Сезиран с въззивна жалба, окръжният съд е извършил дължимата
цялостна проверка, и е приел, че присъдата е неправилна на едно единствено
основание - поради отсъствието на изричен оправдателен диспозитив за едно
от деянията, което е отстранил чрез нейното изменение с произнасяне в този
смисъл.
Не е допуснато претендираното нарушение, тъй като не са били налице
основания за произнасяне от страна на въззивния съд със съдебен акт,
различен от решение, и конкретно с нова присъда. Продължаваното
2
престъпление е едно единно, и по начина, по който е процедирал съставът на
окръжния съд, подсъдимият тогава Т. не е бил оправдан по смисъла, вложен от
законодателя в чл.336, ал.1, т.3 от НПК, а произнасянето на състава намира
своето процесуално основание в разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от
НПК. Това произнасяне е породило недоволството на искателя единствено и
само поради непрецизните изрази, използвани при формулирането на
диспозитива.
Именно и във връзка с последното следва да се сподели констатацията
на защитника, че погледнато формално, с решението на Окръжен съд Разград
подзащитният му е признат за невиновен и оправдан за деяние, за което никога
не е бил признаван за виновен с присъдата на Районен съд Разград, но
стореното не е от такова естество, че да рефлектира съществено върху правата
на страните, респ. да обуслови необходимост от възстановяване на
висящността на производството. Макар и формулирано по този начин,
решението на въззивния съд не може да породи неблагоприятни правни
последици.
Не е налице твърдяната неяснота относно отделните деяния, които
инстанциите по същество са включили в продължаваното престъпление, като
коректният прочит и на двата съдебни акта разкрива подробното и разбираемо
изложение на фактите, относими по трите отделни деяния. Също така изцяло
неаргументирано, и само декларативно, съответно напълно неправилно,
съдилищата са били упрекнати, че не са положили дължимите
доказателствени усилия за анализ на конкретни относими към предмета на
доказване релевантни факти и обстоятелства /без да се сочи кои са те/, че не са
взели становища по аргументите на защитата /без да се сочи кои точно/, и че
не са изложили правни съображения в подкрепа на решенията си.
Съдържанието и на присъдата, и на въззивното решение показват, че са
изготвени в съответствие с изискванията на закона и възприетите от
практиката стандарти.
Оплакването, че на защитника не е бил предоставен електронен достъп
до въззивното дело, не е съобразено с характера на настоящото производство
като извънреден способ, в рамките на който са необходими наистина сериозни
доводи за да се обоснове претендираната намеса в стабилни, окончателни
съдебни актове. В случая няма данни делото да не е било съхранявано в
3
съответствие с относимата регламентация, съгласно която страните имат
физически достъп до него в канцеларията на съда, и същевременно не се сочат
доказателства, а и не се твърди, защитникът да е бил обективно
възпрепятстван да се запознае с него по този начин.
Твърдяното нарушение на едно от правата в чл.99, ал.1 от НПК,
формулирано от искателя като „да се запознава по всяко време с материалите
по делото“, не е допуснато, защото изразът „по всяко време“ не се открива във
визираната разпоредба. Защитникът е представлявал осъдения в цялото
първоинстанционно производство, като от прегледа на съдебните протоколи в
районния съд е видно познаването му на делото и упражнената пълноценно
защита. Въззивното производство е било образувано единствено и само по
негова жалба с допълнение, след депозирането на които не са постъпвали
никакви други документи от процесуално значение, или свързани със
съществото на делото, което е било разгледано и приключено в едно съдебно
заседание. В заседанието на въззивния съд защитникът дори е бил допуснат да
участва без надлежно удостоверена представителна власт, доколкото
единственото му пълномощно в досието на делото е представеното пред
първоинстанционния съд, и то е било ограничено до приключването му в РС
Разград.
С оглед всичко дотук, липсват каквито и да било основания да се твърди
и допуснато нарушение по чл.55, ал.1 от НПК, поради лишаване на осъденото
лице от възможността да има пълноценен защитник.
Протокол за съдебно заседание на първоинстанционния съд от
25.11.2024 г. няма, поради което това твърдение се оставя без разглеждане.
Протоколът от съдебното заседание на въззивния съд, с Рег.№
74/17.03.2025 г., не е изготвен в нарушение на чл.128-129 и чл.311, ал.2 от
НПК, а страните не са били лишени от възможността да искат поправки и
допълнения по реда на чл.312 от НПК. В него ясно е била вписана словом
датата, на която съдът е заседавал /14.03.2025 г./, каквото е и изискването към
един протокол съгласно чл.129, ал.1 НПК. Погрешното впечатление на
искателя в тази връзка вероятно се дължи на неправилно отдаденото значение
на датата, с която се свързва подписването на протокола от председателя на
съдебния състав и секретар-протоколиста с електронен подпис, след което
действие системата го регистрира с номер и дата. Последната дата, която
4
може да съвпада с датата на съдебното заседание, но може и да е последваща,
от една страна няма отношение към момента на разглеждане и обявяване на
делото за решаване, а от друга е именно началото на тридневния срок по
чл.312, ал.1 от НПК, в рамките на който, в случая няма данни от искателя да е
постъпвало искане за поправка и/или допълнение, което да е било счетено за
просрочено.
При положение, че искателят не твърди като допуснато нарушение
решаване на делото във всяка от инстанциите от незаконен състав, основания
за което би имало единствено във връзка с хипотезите по чл.29 от НПК,
забележките му по формиране на съставите нямат място в настоящото
производство. Единствено за пълнота и изчерпателност следва да се отбележи,
че твърдените нарушения не са допуснати.
В районния съд няма допуснати нарушения по Наредба № 7/28.09.2017
г. за съдебните заседатели. Искателят дори не сочи кои точно разпоредби са
нарушени, а единствено отбелязва факта, че „в състава на PC Разград са
участвали съдебни заседатели, избрани от съдебния секретар по делото“. Тъй
като съгласно чл.15 от Наредбата, служител на съда, определен за това от
председателя, избира заседателите за всяко дело на принципа на случайния
подбор чрез електронно разпределение, за настоящия състав не става ясно
какво конкретно е оплакването в тази връзка, поради което и то не може да
получи отговор.
В окръжния съд не е нарушен чл.9, ал.1 от ЗСВ. Възлагането на делото е
станало при спазване на принципа на случайния подбор чрез електронно
разпределение, с помощта на което е определен съдията-докладчик.
Доколкото съгласно чл.83, ал.1 от ЗСВ окръжният съд като втора инстанция
разглежда дела в състав от трима съдии, е допустима и възприета обичайната
практика, работата да се организира чрез предварително определени състави
съгласно Вътрешните правила на всеки отделен съд. От протокола за избор на
съдия-докладчик е видно, че делото е разпределено на съдия във втори
въззивен наказателен състав. В последствие, поради възникнала
невъзможност за участие на членове от състава, се е наложила тяхната замяна,
което е сторено съобразно общоприетия ред, чрез преразпределение
/приложени протоколи на л.57-58/.
Алтернативното искане осъденото лице да бъде оправдано в рамките на
5
фактическите положения, установени в хода на цялостното двуинстанционно
производство, не може да бъде удовлетворено. По своята същност то
предполага направено и обуславящо го позоваване на касационното основание
нарушение на закона, каквото искането не съдържа. В него не се твърди, че
материалният закон е приложен неправилно, нито че не е приложен закон,
който е трябвало да бъде приложен. Тъй като алтернативното искане, макари
и немотивирано /което препятства съответен анализ/, все пак е маркирано, по
него е достатъчно да се даде съответстващият му отговор, че установените от
инстанциите по същество фактически положения са в пълно съответствие с
повдигнатото юридическо обвинение, и позволяват без съмнение извличането
на престъпния състав по чл.144, ал.3, т.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, който именно е
и правилно приложеният с присъдата и въззивното решение материален закон.
По изложените съображения искането за възобновяване на посочените в
него основания се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1
и чл.426 от НПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Д. З., като защитник и
процесуален представител на Т. Т., за възобновяване на НОХД № 114/2024 г.
по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6