Р Е Ш Е Н И Е
№2110/10.11.2021г.
Град Пловдив, 10.11.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2595 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.П.К. *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-001884 от 12.09.2021 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.”б” ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е незаконосъобразна поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на разноските.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно
се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 26.09.2021 г., и
срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на
АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена за
това, че на 12.09.2021 г., около 00,30 часа, в град Пловдив, бул. „Северен“,
посока ул. „Брезовско шосе“ жалбоподателят е управлявал личното си МПС –
мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф“ с рег.№ РВ7190А, след употреба на алкохол, като
пробата е извършена в 01,57 часа с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № ARNA-0176, който е
отчел 2,60 промила алкохол в издишания от водача въздух, с което виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване № 122283, в 02,20 часа, но той е отказал да го приеме и
този отказ е удостоверен с подписа на един свидетел. Няма данни по делото
жалбоподателят да е извършил медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Жалбоподателят е представил единствено лист
за преглед от 12.09.2021 г., в който е отразено изрично, че пациентът отказва
да даде кръв за алкохол в 02,40 часа.
Правнорелевантните факти се потвърждават по безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение (л.17), чиято материална доказателствена сила,
каквато притежава като официален писмен документ, не е оборена при
доказателствена тежест за жалбоподателя, и талон за изследване. От страна на
жалбоподателя не е направено оспорване на акта за установяване на
административно нарушение в частта на съдържанието му и описаната в него
фактическа обстановка, не е поискано открИ.е на производство по оспорване по
реда на чл.193, ал.1 ГПК. В този смисъл не следва да бъдат разглеждани и
коментирани възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразността на акта,
доколкото тази проверка може да бъде направена в самостоятелно съдебно
производство по реда на ЗАНН. За настоящия спор е важно, че такъв акт е издаден
и че този акт представлява официален писмен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила. Ето защо съдът приема за недоказано твърдението на
жалбоподателя, че удостовереното в процесния акт съдържание и фактическа
обстановка са неистински.
Съдът не само кредитира този документ в неговата
цялост, но и преценява доказателствената му стойност съобразно нормата на чл.179,
ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, т.е., съдът е обвързан да приеме, че фактите, описани
в него, са се осъществили по начина, по който длъжностното лице, което го
издало, е установило, че на посочените в акта дата и място жалбоподателят е
управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред. Следва да бъде съобразено също така, че
жалбоподателят изрично е приел резултатите от извършената предварителна качествена
проба, доколкото в акта липсват възражения от негова страна. Дали и как би
приключило административнонаказателното производство и каква би била съдбата на
акта за установяване на административно нарушение в такова производство – са
факти, които не влияят върху валидността му за настоящото производство и
законосъобразността на оспорената заповед.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Васил М.,
които намира за неконкретни, хаотични и лишени от вътрешна последователност и
логика. Освен това свидетелят преразказва факти, разказани от жалбоподателя,
т.е., самият свидетел не е бил очевидец на пътното произшествие, каквото го
описва жалбоподателя.
Следователно правнорелевантните факти – управление на
МПС след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда – са безспорно установени,
жалбоподателят не ги обори при негова доказателствена тежест.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства, че
жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, т.е. безспорно е доказано наличието на предпоставката от хипотезата
на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. Доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е императивна,
административният орган няма право на преценка относно прилагането на
съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа
в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи
мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно
изброените осем принудителни административни мерки, е направена от законодателя
при създаване на самата правна норма.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 (каквато е настоящата заповед) се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи на основание чл.165 ЗДвП са определени основните структури
на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, и една от тези структури са
областните дирекции на МВР. Т.е., ОДМВР Пловдив е структура, на която е
възложено осъществяването на контрол по ЗДвП, а нейният ръководител –
директорът на ОДМВР Пловдив – има качеството на ръководител на службата за
контрол по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, който може да издава заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки и да оправомощава други
длъжностни лица, които да издават тези заповеди. Оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на
директора на ОДМВР Пловдив, в чиято т.І.7 изрично са посочени началниците на групи
в сектор „Пътна полиция“, каквато длъжност заема ответникът, видно от заповед № 8121К-6152
от 07.05.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви и
всички други изискуеми реквизити, изпълнителното деяние е посочено правилно,
т.е., за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво нарушение на
правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна
мярка и да организира защитата си. Отказът в момента на проверката е
волеизявление на самия жалбоподател, както и последващото неизпълнение на
предписанието да се направи медицинско изследване, за което на жалбоподателя е
издаден талон, също представлява непредприемане на действия от негова страна.
Не е допуснато такова съществено нарушение на изискването за форма, което да
прави невъзможно упражняването на правото на защита.
При извършената служебна проверка за
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК
съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на
движението по пътищата, защитата на живота и здравето на всички участници в
движението и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.К., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001884
от 12.09.2021 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен съдия: