№ 93
гр. П., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101676 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „И. Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Б.“ №
17, партер, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответницата (като
кредитополучател) е бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние с
№ 299477 от 02.06.2020 г. Заявява, че по силата на тази сделка е предоставил на
последната паричен кредит от 743 лв., който е бил изцяло усвоен, като е била
уговорена и възнаградителна лихва. Поддържа, че крайният срок на кредита е изтекъл
на 27.02.2021 г., но кредитополучателят не е изплатил всичките си задължения в срок,
а е извършил само частично плащане от 0,01 лв., с което е била погасена част от
главницата. Изтъква, че понастоящем кредитният дълг възлиза на: 742,99 лв. –
неплатена главница, 112,59 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода от 02.06.2020 г. до 27.02.2021 г., и 5,24 лв. – мораторна лихва върху
главницата, начислена за времето от 27.02.2021 г. до 30.07.2021 г. Посочва, че за
визираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 404
от 21.09.2021 г. по ч. гр. д. № 1363/21 г. на Районен съд – гр. П., която е била връчена
на ответната страна (като длъжник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска постановяване
на неприсъствено решение, с което съществуването на задълженията да бъде признато
за установено, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 21.09.2021 г., до
погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата П. Г. Т. , с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 24, ЕГН **********, не е
взела становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
1
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има за облигационноправен характер,
не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на
института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за
постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази
насока.
На второ място, на ответницата е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същата е била и редовно призована за проведеното по делото
открито заседание. Въпреки това, не е представила отговор на исковата молба, не е
взела участие в откритото заседание (нито лично, нито чрез процесуален
представител), не е изразила становище и не е направила искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била
предупредена, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
2. По съдебните разноски:
Предвид този изход от делото, ищецът има право на разноски, съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4 от 2013 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано
произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.
В този контекст отговорността за разноски на ответницата към ищеца трябва да
бъде разпределена по следния начин:
- 75 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство,
включващи: 25 лв. – заплатена държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26,
предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
- 225 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство,
формирани от: 125 лв. – заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че П. Г. Т. , с
2
адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 24, ЕГН **********, дължи на „И. Ф.“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „Б.“ № 17, партер, ЕИК ***, следните суми, които
са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 404
от 21.09.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1363/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 742,99 лв. – неплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние с № 299477, сключен на 02.06.2020 г. между „И. Ф.“ ЕООД (като
кредитодател) и П. Г. Т. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.09.2021 г. до погасяването;
- 122,59 лв. – договорна лихва по кредита, дължима за периода от
02.06.2020 г. до 27.02.2021 г., и
- 5,24 лв. – лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
27.02.2021 г. до 30.07.2021 г.;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Г. Т. , с адрес в гр. П., ул. „Б.“ №
24, ЕГН **********, да заплати на „И. Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Б.“ № 17, партер, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:
- 75 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1363/21 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 225 лв. – за исковото производство (гр. д. № 1676/21 г. на Районен съд –
гр. П.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са
налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се
изпрати за прилагане по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3