РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД
№ 9488 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 09.07.2020 г., постановено по ГД № 15564
по описа за 2020 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 62 с-в, е уважен предявеният от „Б.“ ООД срещу „Ч.Р.Б.“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че „Б.“ ООД не дължи на „Ч.Р.Б.“ АД сумата от 4801,00 лв. по
фактура № ********** от 30.03.2020 г. Съобразно изхода на делото ответникът е
осъден да заплати и разноски в размер на 192,50 лв. за държавна такса и 300,00
лв. за адвокатско възнаграждение.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба
на „Ч.Р.Б.“ АД, депозирана чрез юрк. И.П., в която се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят
сочи, че не е съгласен с мотива на атакувания акт, че претенцията за сумата от
4801,00 лв. се явява неоснователна, тъй като не е налице промяна в схемата на
свързване и корекционната сметка е начислена по формулите, касаещи тази хипотеза.
Счита, че този извод противоречи на заключението на Българския институт по
метрология (БИМ), обективирано в приобщения по делото констативен протокол, тъй
като била налице промяна в електрическата схема. Твърди се, че дружеството ответник
е извършило корекция на сметката именно въз основа на констатациите на независимия
контролен орган и съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Въззивникът
заявява и че въпросът кой текст от ПИКЕЕ е приложим в случая е правен, поради
което в тази част заключението на вещото лице не следва да се взема предвид от
решаващия орган. Направено е препращане към изложените пред първата инстанция
доводи. В тази връзка моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният
иск – отхвърлен в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „Б.“ ООД чрез адв. Р.Д., с който се
оспорва въззивната жалба и доводите, изтъкнати в нея. Излага се становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение, поради подробно наведени
в отговора аргументи. В тази връзка счита, че решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено. Препраща се и към възраженията, направени в
производството пред исковия съд. Претендират се разноски. В съдебно заседание
въззиваемият чрез адв. Д. излага становище за противоречие между чл. 98, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ и чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ, тъй като според цитираната разпоредба
на ЗЕ сумата по корекционната сметка се дължи на крайния снабдител, а съгласно
нормата на ПИКЕЕ правоимащ е операторът на електрическата мрежа.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
От писмо на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД от 06.07.2020 г. се
установява, че „Б.“ ООД е клиент, страна по договор за продажба на електрическа
енергия за небитови нужди на обект, регистриран като „магазин“ с адрес: гр.
София, ул. „*****, с клиентски номер 210023404958.
На 12.12.2019 г. е извършена техническа проверка на процесното
средство за търговско измерване (СТИ), находаящо се в посочения обект, при
която е установено, че липсва пломба на щита на ел. табло, пломбата на
капачката на големия блок е нарушена, холограмният стикер и пломбите на големия
капак на електромера са нарушени, поради което електромерът е демонтиран за
извършване на метрологична експертиза и заменен с друг. За извършената проверка
е съставен констативен протокол № 1023958 от 12.12.2019 г.
От показанията на свидетеля М., разпитан от
първоинстанционния съд, се установява, че при проверката са присъствали двама
служители на въззивника и служител от Федерацията на потребителите. Служител на
дружеството ищец е осигурил достъп до СТИ. При проверката е установена липса на
пломбата на щита. Поради констатираните нарушения е подаден сигнал на тел. 112,
но мястото не е посетено от служител на полицията. От свидетелските показания
на свидетеля М. се установява още и че при такъв вид нарушения служителите на
електроразпределителното дружество не измерват процент грешка, а изпращат СТИ
за метрологична проверка. На място се е появило и лице, което се е представило
като управител на дружеството ищец, но е отказало да получи препис от
констативния протокол. Тъй като големият капак на електромера е бил затворен,
служителите на електроразпределителното дружество не са имали достъп до
датчиците, които се намират във вътрешността на електромера.
От представения констативен протокол от БИМ № 108 от
28.01.2020 г. за извършена метрологична експертиза на процесното СТИ се
установява, че до вътрешността на електромера е осъществен достъп, датчиците за
реагиране на отваряне капака на електромера са счупени, към електрическата
схема на електромера е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към
схемата на електромера и че е налице изменение на електрическата схема, което
не съответства на одобрения тип. Установява се още и че отчетената грешка е
0,00 % при максимално допустима 2,00 %. Тези констатации са разяснени в
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От
последната се установява, че е налице нерегламентиран достъп, респ. неправомерно
въздействие до защитената вътрешност на електромера с допълнително присъединено
устройство, което не принадлежи към схемата на електромера и променя
техническите му характеристики, но не е ясно какво е допълнителното устройство
и какво е неговото предназначение. В съдебно заседание вещото лице уточнява
даденото заключение, като посочва, че не е констатирана промяна в схемата на
свързване на СТИ, не е описана целта на допълнителното устройство и че
електромерът мери в класа си на точност, т. е. без отклонения и без отчитане на
грешки.
По делото е представена справка за преизчислени
количества електрическа енергия, извършена на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ
въз основа на констативен протокол № 1023958 от 12.12.2019 г. и констативен
протокол на БИМ № 108 от 28.01.2020 г. в размер на 25496 kWh. Представени са и Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Ч.р.Б.“ АД, ведно
със сертификат за тяхното публикуване, фактура
№ **********/30.03.2020 г., издадена на „Б.“ ООД за клиентски номер
540004627781 за сумата от 4801,00 лв. въз основа на констативен протокол по
ПИККЕ за периода от 12.09.2019 г. до 12.12.2019 г., както и лицензия в полза на
„Ч.Р.Б.“ АД за извършване на дейността „разпределение на електрическа енергия“.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното
решение като краен извод е правилно, по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел за установено, че няма промяна в свързването на СТИ, а
корекционната сметка е изчислена по формулите, касаещи тази хипотеза.
Страните спорят основно по въпроса дали сумата от
4801,00 лв., представляваща дължима стойност на електрическа енергия по
корекционна сметка за периода от 12.09.2019 г. до 12.12.2019 г., се дължи от
въззиваемия и ищец в първоинстанционното производство.
По силата на законова делегация е предоставена
възможност ДКЕВР да приеме Правила, въз основа на които да се регулира начинът
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия
ще се коригира (в този смисъл Определение № 556 от 21.06.2016 по дело №
2378/2015 г, I т. о., ВКС). С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54
от 2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия, какъвто ред настоящия състав приема, че е предвиден в приложимите
ОУ, които са представени по делото.
Въззивният съд намира, че е налице противоречие между разпоредбите
на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ (2019 г.) и тази на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“
от ЗЕ. Това е така, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния
снабдител, докато според ПИКЕЕ (2019 г.) сумата се дължи на оператора на
електроразпределителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване
на клиента за нея. Съгласно легалните дефиниции, дадени в ДР на ЗЕ § 1, т. 28а.
(Нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г., изм., бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) „краен снабдител“ е: а) (изм. – ДВ, бр. 57 от 2020 г.,
в сила от 1.10.2020 г.) енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа
енергия обекти на битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик; а според т. 34б на същия параграф (Нова -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „оператор на разпределителна
мрежа“ е: а) (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) лице – оператор на електроразпределителна
мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява
разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и
отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната
поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други
мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата
да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. Съгласно
чл. 15, ал. 3 от ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока
степен, а в случая това е разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ. От
приложената към отговора на исковата молба лицензия се установява, че „Ч.Р.Б.“
АД е лицензирано за дейността „разпределение на електрическа енергия“, т. е.
същото е оператор на електроразпределителна мрежа. От изложеното следва, че въззивникът
ответник не е материалноправно легитимиран да получи процесното вземане за корекция,
тъй като това право принадлежи на крайния снабдител, който в случая е „ЧЕЗ Е.Б.“
АД. При наличието на чл. 98а, ал. 2, т.
6, б. „а“ от ЗЕ не може да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност
на ДКЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на
електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител.
На следващо място, както вече бе посочено, „Ч.Р.Б.“ АД
претендира от „Б.“ ООД заплащането на сумата от 4801,00 лв. на основание чл.
50, ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно която, за да може електроразпределителното
дружество да упражни правото си на корекция на сметка по този ред, следва да са
налице две кумулативни условия – 1. промяна в схемата на свързване; и 2. тази
промяна да е довела до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия. От констативния протокол на БИМ, заключението
на назначената по делото СТЕ и показанията на свидетеля М. обаче се установява,
че промяна в схемата на свързване не е налице. Нещо повече, макар да е
констатирана нерегламентирана намеса в СТИ, по делото не е установено това
нарушение да е довело до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия. Последиците от това нарушение не се
презюмират, а следва да бъдат установени по начините и със средствата,
регламентирани в процесуалния закон. Напротив, от констативния протокол на БИМ
се установява липса на отклонения в работата на процесното СТИ, което се
потвърждава и от заявеното от назначеното вещо лице в съдебно заседание, а именно,
че СТИ измерва в клас на точност.
Не може да се приеме и че сме изправени пред
хипотезата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ, тъй като в този случай е абсолютно
необходимо при метрологичната проверка да се установи, че СТИ не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, а както вече бе посочено от метрологичната
експертиза на БИМ, инкорпорирана в констативен протокол от 28.01.2020 г., не се
установяват отклонения от стандартите на работа на СТИ.
В допълнение следва да се посочи и че издадената
фактура е за клиентски номер 540004627781, а от писмо на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД от
06.07.2020 г. се установява, че за клиент „Б.“ ООД съответства клиентски номер
210023404958.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че по
делото не е установено осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото
на ответника да коригира сметката на ищеца и предявеният от Б.“ ООД отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за сумата от 4801,00 лв. и за
периода 12.09.2019 г. до 12.12.2019 г., се явява основателен.
Доколкото крайните правни изводи на двете инстанции
съвпадат, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено
въззиваемият ищец. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР №
6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това. Въззиваемият ищец
в съдебно заседание е представил договор за правна помощ и съдействие, от който
се установява, че за представителство по настоящото дело е уговорено и платено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв. Насрещната страна е релевирала
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000
до 5000 лв. възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в
настоящия случай в общ размер на 566,07 лв., което е повече от претендираната
от въззиваемия сума. По тези съображения на въззиваемия ищец следва да бъдат
присъдени разноски в пълния претендиран размер от 450,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 09.07.2020 г., постановено по ГД № 15564
по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, II ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** община, р-н „Младост“, БенчМарк Бизнес
център да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Средец“, ул. „*****, вх. „А“, ет. 4 сумата от 450,00 лв. (четиристотин и
петдесет лева), представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от
настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.